Р Е
Ш Е Н
И Е № 333
09.08.2021 г., гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на седми юли през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор Нейка
Тенева
изслуша докладваното от
Председателя Кремена КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №293 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение 260262/29.04.2021г., постановено
по анд № 616/2021г., РС Стара Загора отменил НП № 24-002889/15.02.2021г., с
което на „Й.-М-2018”ЕООД, седалище с. Богомилово, ЕИК ********* за нарушение на
чл.61, ал.1 от КТ и на осн. чл.416, ал.5 от КТ било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказващият орган /АНО/, който го обжалва в срок като
неправилно и незаконосъобразно.
Навежда доводи, че неправилно РС извел
извод, че деянието следвало да се определя като нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.
Според касаторът, наказаното дружеството извършило от обективна страна
нарушение на чл.414, ал.3 от КТ, тъй като в качеството си на работодател не
спазил императивното изискване на 61, ал.1 от КТ за сключване на трудов договор
с работника/служителя преди постъпването му на работа. Релевантните факти, се
установявали от събрания доказателствен материал по делото. Отношенията по
престиране на работна сила се уреждали единствено като трудови с трудов договор
в писмена форма, какъвто преди постъпване на работа на лицето К.В.в кулинарния
магазин, стопанисван от наказания, нямало сключен. Цитира се съдебна практика
на този съд в подкрепа на това тълкуване.
Допълнително мотивира, че макар и да се
представял граждански договор при проверката, не се установило въпросното лице
да извършвало посочените в него консултантски дейности. Проверяващите
възприели, че К.В.извършвала дейност като готвач, с работно облекло и осигурени
лични предпазни средства. На лицето бил
направен първоначален инструктаж и такъв на работното място. Съществувала
неяснота и в самия представен граждански договор относно неговото естество, а
действително установеното сочело, е не се касаело за прикрито трудово
правоотношение, а за работа без сключен трудов договор, поради което правилно
деянието било квалифицирано като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
Касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касация, редовно призован,
се представлява от адв. С., който моли съда да остави без уважение касационната
жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски пред тази
инстанция, съгласно представен списък.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението на РС
Стара Загора.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата се явява неоснователна.
За да отмени процесното НП, въззивният съд
възприел от фактическа страна следната обстановка: на 18.01.2021г. в
стопанисван от наказания обект – кулинарен магазин, находящ се в град Стара
Загора „Й.-М-2018”ЕООД приел на работа като „Работник кухня” К.В.без преди това
да сключи писмен трудов договор с нея, а вместо това сключил граждански
договор. РС приел за безспорно установено, че В.извършвала дейност като
„работник кухня” в обекта на дружеството въз основа на сключен граждански
договор от 05.01.2021г. Приел за спорно обстоятелството относно естеството на
престираната работна сила, респ. било ли налице трудово правоотношение, което
неправилно било уреденото като гражданско такова.
РС посочил в мотивите на своя акт какви
били правните разлики между трудовия и гражданския договор, като посочил, че
чл.1, ал.2 от КТ задължавал отношенията по повод престиране на работна сила да
се уреждат само като трудови, докато чл.62, ал.1 от КТ изисквал трудовия
договор да се сключвал в писмена форма. В заключение посочил, че в конкретния
случай имало нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и следвало АНО да осъществи
процедурата по чл.405а от КТ и с постановление да обяви за трудово
правоотношение престирането на конкретна работна сила. Развивало се специално
административно производство и в него не било предвидено препращане към
санкционни разпоредби.
Така мотивиран, въззивният съд извел извод
за допуснати съществени процесуални нарушения на АНП, които опорочавали крайния
акт – НП до степен на незаконосъобразността му. Било допуснато нарушение на
чл.587, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не била посочена точно законовата
разпоредба, която била нарушена. Приел още и, че тъй като информацията, въз
основа на която били съставени АУАН и НП не била събрана и удостоверена от
проверяващите по начин, позволяващ извод за нейната достоверност, РС възприел извод
за недоказано по несъмнен начин, че К.В.към момента на проверката престирала
работната си сила за жалбоподателя, а това означавало, че не се доказвало и
извършване на нарушението, за което бил санкциониран нарушителят.
Касационната инстанция споделя крайния
правен извод за отмяна на наказателното постановление.
Спор по фактите не се повдига от
страните, като касационната инстанция приема, че същите се удостоверяват по
несъмнен начин от събрания пред РС доказателствен материал. Тези, които се
изнасят от АНО в АУАН и в НП, сочат, че на 18.01.2021г. при извършена проверка
в обекта, стопанисван от „Й.-М-2018”ЕООД, проверяващите инспектори установяват,
че лицето К.В.се намира в този обект, като работи като работник-кухня, без
преди това с нея да има сключен писмен трудов договор. Тези факти се определят
от наказващия орган като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, който по императивен
начин установява, че трудовият договор между работник и работодател се сключва
преди постъпване на работа на работника.
За това производство е важно, че
въпросните обстоятелства по престиране на труд /работна сила/ в полза на едно
лице-работодател, се удостоверяват по несъмнен начин, вкл. и чрез показанията
на свидетелите, които еднопосочно сочат, че В.извършва трудови функции, че е
облечена с работно облекло и извършваното от нея като функции няма нищо общо с
дейността, за която се представя в последствие от наказаното лице граждански
договор. Същественото за този спор е безспорно установеното обстоятелство, че
между В.и наказания търговец се представя сключен граждански договор по ЗЗД.
Трайна е практиката на касационната
инстанция, че в този случай правилната правна квалификация е тази по чл.1, ал.2
от КТ. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. С тази норма
законодателят прави разграничение между трудовото правоотношение и другите
правоотношения, когато в съдържанието на последните се включва използване на
човешки труд и се предоставя в една или друга степен или форма неговото
използване (граждански договори, в съдържанието на които има полагане на труд).
Когато предоставянето на работна сила правно не се изразява в трудово
правоотношение, а в гражданско такова, е налице заобикаляне и избягване на
гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи, когато
за предоставянето на работна сила от едно лице има сключен граждански договор
за полагане на труд между него и работодателя, е налице нарушение на чл.1, ал.2
от КТ и се предпоставя ангажиране на административно-наказателна отговорност по
чл.414, ал.1 от КТ. Несъмнено разглеждания случай е именно такъв, тъй като в
хода на въззивното производство се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, че на 18.01.2021г. К.В.извършвал трудова дейност в
стопанисвания от ответника по касация обект, като взаимоотношенията между нея и
дружеството са уредени с подписан между тях граждански договор от за поръчка. Законът
обаче императивно установява такива взаимоотношения да се уреждат само като
трудови, поради което административно-наказващия орган е следвало да ангажира
отговорността на „Й. – М-2018“ ЕООД за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, а не на
чл.61, ал.1 от КТ. По изложените
съображения настоящата инстанция намира за правилен доводът на РС, че е налице
неправилна правна квалификация на фактите от обективната действителност, което
сочи и на незаконосъобразност на НП и постановената му отмяна с жаления краен
съдебен акт е съответна на закона. Жалбата се явява неоснователна
При този извод основателна се явява
своевременно предявеното искане на пълномощника на ответника по касация за
присъждане на разноски пред тази инстанция, които се доказват в размер на 500
лв. съобразно приложения договор на л. 21 от делото.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260262/29.04.2021г., постановено по анд № 616/2021г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА
Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора да заплати на „Й.-М-2018”ЕООД, седалище с.
Богомилово, ЕИК ********* разноски пред тази инстанция в размер на 500 лева.
Решението не подрежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.