Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 16.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски
районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесети март две хиляди и седемнадесета година, в
публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
М.Р.
като
разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 3723 по описа за
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 21 вр. чл. 23
ЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ.
Ищецът
основава исковите си претенции на твърдения, че по силата на договор за
възлагане на управление от 27.06.2012г. първият ответник - Л. Г. е
представлявал и управлявал дружеството - ищец до 08.10.2013г., когато договорът
е бил прекратен. Сочи, че на 05.03.2013г. първият ответник в качеството си на
представител на ищеца е сключил договор за изпълнение на обществена поръчка с
предмет "Текущ ремонт на перално звено на МОБАЛ и доставка, монтаж и
гаранционно обслужване на машини за пране, сушене и гладене" с Обединение
"***", представляващо гражданско дружество по ЗЗД, създадено от
последните двама ответници с договор от 24.01.2013г. Ищецът твърди, че на
втория ответник по делото - Ив. Ч., които при него е заемал длъжността
"инженер медицинска техника и специалист по безопасност на труда",
със Заповед от 06.03.2013г., е възложено да осъществява инвеститорски контрол
върху обекта предмет на договора за обществена поръчка. Сочи, че в резултат на
извършена финансова инспекция за законосъобразност и документална обоснованост
на извършените разходи по процесния договор от 05.03.2013г. е съставен Акт за
начет № 11-04-3/12.03.2015г. на АДФИ. Смята, че е спазена процедурата по съставянето
и връчването на акт за начет на начетените лица. Твърди, че финансовата
инспекция е констатирала наличието на изплатени като надактувани и неизпълнени
СМР по протокол обр. 19/19.03.2013г., акт обр. 19/26.04.2013г. и заменителна
таблица от 26.04.2013г. на обща стойност 40 669, 82 лв., която сума
представлява вреда за дружеството - ищец причинена от ответниците по делото.
Във тази връзка сочи, че първите двама ответници не са изпълнили задълженията
си по т.4.1. и т.4.7. от договора за възлагане на управление съответно по т. 2
и т. 3 от Заповедта от 06.03.2013г., тъй като с подписването на протоколи,
актове обр. 19 и заменителни таблици, касаещи договора за обществена поръчка от
05.03.2013г., са приети за изпълнени надактувани и неизпълнени видове и количества
СРР и са издадени фактури от изпълнителя, на основание на които неоснователно е
разпоредено и е извършено разплащането на процесната сума. По отношение на
последните двама ответници, ищецът твърди, че същите с подписването на
въпросните протоколи, актове и заменителни таблици са отчели изпълнението на
СМР на обекта, който не са изпълнени или са надактувани, което представлява
нарушение на чл. 3 ал. 1 и ал. 7 б. "б" от договора за обществена
поръчка. Твърди, че всички ответници отговарят солидарно за причинената му
вреда, като първият ответник на основание чл. 21 ал. 1 т. 1 вр. ал. 4 вр. чл.
23 т. 4 ЗДФИ, вторият на основание чл. 21 ал. 1 т. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 23 т. 3
ЗДФИ, а последните двама на основание чл. 21 ал. 3 вр. чл. 23 т. 5 ЗДФИ, тъй
като са получили нещо без правно основание в резултат на действията на
причинителя на вредата. Обоснова солидарната отговорност на последните двама
ответници и с разпоредбите на договора за обединение от 24.01.2013г., както и с
нормата на чл. 261 ал. 3 ЗЗД, доколкото по същество договора за обществена
поръчка е договор за изработка. Твърди, че на основание чл. 26 ЗДФИ ответниците
дължат законна лихва за периода от датата на причиняването на вредата -
29.04.2013г. до датата на съставяне на акт за начет в размер на 7732, 69 лв.
Сочи, че за горепосочените суми се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 2780/2015г. на ВТРС срещу която длъжниците са
депозирали възражения. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме
за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца при условията на
солидарност сумата от 40 669, 82 лв., представляваща причинена на ищцовото
дружество вреда във връзка с изпълнението на договор за обществена
поръчка от 05.03.2013г., установена с Акт за начет № 11-04-3/12.03.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2015г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 7 732, 69 лв. - лихва за забава за
периода от 29.04.2013г. до 12.03.2015г. Претендира разноски.
С
отговора на исковата молба първите двама ответници - Л. Г. и Ив. Ч. заемат
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват твърденията на ищеца
за спазване на реда за съставяне на акт за начет, за неговото връчване, както и
за връчването на мотивираното заключение по акта, като в тази връзка сочат, че
не е финализирана процедурата по чл. 49 и сл. ППЗДФИ. Оспорват в акта за начет
да са отразени констатации за противоправни действия и бездействия на виновните
лица, размера на вредата, причинната връзка между тях. Твърдят, че
констатациите по акт за начет не са документирани съгласно изискванията на
закона с точни, обективни и коректни справки, таблици, констативни протоколи и
др. В тази връзка сочат, че фактически констатации в акта се опровергават по
категоричен начин от експертното становище на арх. Ем. Йорданов, което е
представено пред АДФИ. Оспорват да са нанесли вреда на ищцовото дружество и то
умишлено, да са действали респ. бездействали противоправно, както и да е налице
причинна връзка между поведението им и вредоносния резултат. Излагат твърдения,
че актуваните с протоколи - обр. 19 СМР са действително извършени, а
материалите вложени в обекта са с нужното качество и количество. Поради това
смятат, че средствата за изпълнение на обекта са разходвани правомерно и че не
са причинили вреда на ищеца. Оспорват дължимостта на претенцията за лихви с
доводи за липсата на конкретизацията й и с възражения, че това вземане не е
предвидено в документа по чл. 417 ГПК. Оспорват ищецът чрез Съвета на
директорите да е вземал решение за реализиране на имуществената отговорност на
ответниците по реда на принудителното изпълнение. По тези съображения молят за
отхвърляне на предявения иск и претендират разноски.
С
отговора на исковата молба другите двама ответници - "Скални материали"
АД и "Ескана" АД също заемат становище за неоснователност на
предявения иск. Възразяват акта за начет да установява годно за изпълнение
вземане срещу тях, тъй като не е спазен реда за съставянето му и не е довършена
процедурата по чл. 49 ППЗДФИ. Оспорват да са нанесли вреда на ищцовото
дружество, да са действали респ. бездействали противоправно, както и да е
налице причинна връзка между поведението им и вредоносния резултат. Излагат
съображения, че отговорността на съдружниците в гражданското дружество по ЗЗД е
разделна, а не солидарна. Твърдят, че актуваните с протоколи - обр. 19 СМР са
действително извършени, а материалите вложени в обекта са с нужното качество и
количество. Поради това смятат, че средствата за изпълнение на обекта са
разходвани правомерно и че не са причинили вреда на ищеца. Оспорват ищецът чрез
своите органи на управление да е вземал решение за реализиране на имуществената
отговорност на ответниците по реда на принудителното изпълнение. По тези
съображения молят за отхвърляне на предявения иск и претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното:
Не
е спорно по делото, а и от приложения към акта за начет договор за възлагане на
управление от 27.06.2012г. се установява, че през процесния период първият
ответник - Л. Г. е бил изпълнителен директор на ищцовото дружество и като такъв
е имал задължение да управлява и представлява същото съобразно закона, устава,
решенията на Съвета на директорите, както и да управлява финансите му като
анализира и планира финансовите средства, контролира паричните средства и
организира счетоводната отчетност /чл. 4.1. и чл. 4.7. от договора/. С негова заповед
от 28.12.2012г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет
"Текущ ремонт на перално звено на МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" АД и
доставка, монтаж и гаранционно обслужване на машини за пране, сушене и
гладене". След проведената процедура за изпълнител на обществената поръчка
било избрано Обединение "***", гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, съдружници /партньори/ в което, съгласно договора от 24.01.2013г., са
последните двама ответници - "Скални материали" АД и
"Ескана" АД. На 05.03.2013г. между възложителят и изпълнителят е сключен
договор за възлагане на обществена поръчка, чийто предмет е обособен в две
позиции: позиция 1 - текущ ремонт на перално звено на МОБАЛ "Д-р Ст.
Черкезов" АД и позиция 2 - доставка, монтаж и гаранционно обслужване на
машини за пране, сушене и гладене /чл. 1 ал. 1 от договора/. Договорената между
страните цена за изпълнение на процесната обособена позиция 1 е 109 721, 72 лв.
без ДДС или 131 666, 06 лв. с ДДС, като 25 % от тази стойност се привежда
авансово на изпълнителя. В съответствие с договореното с платежно нареждане от
06.03.2013г. на изпълнителя е изплатен аванс в размер на 32 916, 52 лв. с ДДС. Конкретните
видове строително-ремонтните работи /СРР/, тяхното количество и цена са
посочени в количествено - стойностната сметка /КСС/, приложена към офертата. Страните
по договора са уговорили, че количествата извършена работа по видове се доказва
с подробна ведомост, подписана от тях /чл. 4 ал. 2/. Със заповед № 49/06.03.2013г.
на изп. директор на ищцовото дружество вторият ответник - инж. Ив. Ч. е
определен за лице, което да упражнява инвеститорски контрол върху процесния
обект. Съгласно заповедта същият е следвало да извършва проверки относно
качеството, количеството, стадии на изпълнение, технически параметри и др. на
извършваните СРР на обекта по всяко време и по начин, незатрудняващ работата на
изпълнителя, както и да спира монтажните работи при констатиране на
некачественото им извършване, влагане на некачествени материали или отклонения
от техническите изисквания. Към него момент на основание трудов договор №
2012/30.09.2005г. вторият ответник е заемал при ищеца длъжността "инженер
медицинска техника и специалист по безопасност на труда".
На
08.03.2013г. същият, в качеството си на лице упражняващо инвеститорски контрол,
е подписал акт /обр. 12/ за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, с който се удостоверява, че са постигнати изискванията на проекта. В
акт обр. 12 в 21 позиции са посочени техническите параметри /обем, площ и
количество/ на отделните видове изпълнени и закрити СМР. На 19.03.2013г.
първите двама ответници и представител на изпълнителя са подписали протокол
/образец 19/ за установяване извършването и заплащането на натурални видове
СМР, а на 20.03.2013г. същите лица са подписали "Коригиращ протокол
/образец 19/, с обща стойност на извършените СМР от 98 794, 62 лв. Страните по
процесния договор са постигнали споразумение, обективирано в протокол от
20.03.2013г., по силата на което окачения таван в коридора да се изпълни като
окачен таван с гипскартон с ревизионни отвори за ремонтни работи по
инсталацията на стойността заложена в офертата, както и да отпадне изграждането
на инсталацията за отопление в пералното помещение, като тези дейности се
заменят с дейности по разбиване на бетонна стена и под, изхвърляне на отпадъци.
В тази връзка е подписана заменителна таблица от 20.03.2013г., съгласно която
стойността на отпадналите СРР и тази на заменените е еднаква - 7286, 91 лв. с
ДДС. Страните по договора са подписали и споразумение от 19.03.2013г., съгласно
което при изпълнение на позиция "Монтаж на предстенна обшивка от
гипскартон на метална конструкция с минерална вата
На
основание Заповед № ФК - 10 - 1072/24.09.2014г. на директора на АДФИ е
извършена финансова инспекция на МОБАЛ гр. В. Търново за законосъобразност и
документална обоснованост на извършени разходи по три договора, между които и
процесния договор от 05.03.2013г. В резултат на извършената финансова инспекция
е съставен акт за начет № 11-04-3/12.03.2015г. срещу първия ответник във връзка
с действията му по управление и разпореждане с имущество на проверяваната
организация, срещу втория ответник във връзка с действията му като лице
упражняващо инвеститорски контрол на процесния обект в периода на изпълнение на
СМР 06.03.2013г. - 29.04.2013г., както и срещу изпълнителя /гражданското
дружество по ЗДД/ за получени без правно основание суми за неизпълнени СМР по
договор от 05.03.2013г. В акта за начет е посочено, че тези лица следва да
носят в условията на солидарност пълна имуществена отговорност за причина вреда
на ищцовото дружество в размер на 40 669, 82 лв., като първите двама от тях на
основание чл. 21 ал. 1 т. 1 и ал. 4 вр. чл. 23 т. 4 и т. 3 ЗДФИ, а изпълнителят
на основание чл. 21 ал. 3 вр. чл. 23 т. 5 ЗДФИ. Същите лица, на основание чл.
26 ЗДФИ, като отговорни за причиняването на вредата дължат законна лихва в
размер на 7732, 69 лв. от деня на причиняването й - 29.04.2013г. до датата на
съставяне на акт за начет - 12.03.2015г., както и законната лихва след тази
дата до окончателното възстановяване на сумата. В акта е отразено, че първите
двама ответници в нарушение на задълженията си по договора за възлагане на
управление /чл. 4.1 и чл. 4.7/, съответно на т. 2 и т. 3 от Заповед №
49/06.03.2013г., с подписването лично от тях на горепосочените протоколи,
актове обр. 19 и заменителни таблици са допуснали да се актуват, фактурират и
заплатят СРР и СМР, които в действителност не са извършени на обекта по
обособена позиция 1, с което са увредили имущественото и финансовото състояние
на възложителя до размер на установената вреда. По отношение на изпълнителя е
отразено, че с разплащането на надактувани и неизпълнение СРР и СМР е получил
без правно основание сумата от 40 669, 82 лв., съставляваща вредата на
дружеството - възложител. Актосъставителите са обосновали извода си за
наличието на надактувани и неизпълнени СМР на изготвения от назначеното от тях
вещо лице - Г. Канарини експертен анализ. В последният вещото лице, включително
и чрез проверка на място, подробно е посочил отделните видове СМР, които не са
изпълнени или са изпълнени в по - малък обем от отчетеното. Същият е
констатирал, че надактуваните стойности по част "Архитектура и
строителство /АС/" възлизат на 14 206, 13 лв., по част "ВиК" на
стойност 963, 85лв., по част "Отопление" на 2 566, 95 лв., по част
"Вертикална планировка" на 8 836, 31 лв., по част "Ел.част"
на 3913, 53 лв. и по част "Подпорна стена" на 3404, 75 лв. или общо
33 891, 52 лв. без ДДС респ. 40 669, 82 лв. с ДДС. На база този анализ
актосъставителите са направили равносметка, че от общо отчетените и заплатени
СМР на стойност 109 721, 72 лв. без ДДС действително изпълнените за обособена
позиция 1 са на стойност 75 830, 20 лв. без ДДС. Акта за начет е връчен на
проверяваните лица, видно от представените по делото протоколи /листи 120, 125
и 129/, като им е даден срок за депозиране на възражения срещу него. Такива са
постъпили от всички начетени субекти, като към тях е приложено експертно
становище от арх. Ем. Йорданов от УАСГ /листи 146-163/. В съответствие с
нормата на чл. 22 ал. 4 ЗДФИ финансовите инспектори - актосъставители са се произнесели
по основателността на тези възражения с мотивирано заключение, с което са
потвърдили констатациите си в акта за начет и са ги оставили така, както са
отразени в него. В тази връзка са се позовали и на изготвени от вещото лице Г.
Канарини допълнителни експертни анализи. До привлечените към отговорност по
реда на ЗДФИ лица на два пъти са изпратени покани за връчване на писменото
заключение по акта за начет /листи 121-123, 126-127 и 131-132/. Видно от
протокол от 10.08.2015г. /лист 137/, при извършената проверка по реда на чл. 22
ал. 6 ЗДФИ комисията по чл. 49 ал.1 ППЗДФИ не е установила наличието на
основания за прекратяване на производството по финансов начет.
По
искане на ответниците във връзка с оборване на фактическите констатации в акта
за начет по делото е назначена и изслушана единична съдебно - техническа
експертиза, чието заключение е депозирано в съда на 04.11.2016г. Съгласно
заключението реално извършените СМР по акт обр. 19 от 26.04.2013г. са в размер
на 93 063, 88 лв. без ДДС, като отделните видове и количество СМР, както и
тяхната стойност, са посочени в Приложения № 2 и № 3 към заключението. Според вещото
лице по Обособена позиция 1 са изпълнени, но неактувани СМР в размер на 11 327,
67 лв. без ДДС, които е посочил в табл. 1 от констативно - съобразителната част
на заключението. Предвид на това реално извършените СМР по процесната обособена
позиция са в размер на 104 391, 55 лв. без ДДС или 125 269, 86 лв. с ДДС.
Въпреки че вещото лице е установило надактувани СМР в размер на 5330, 17 лв.
без ДДС респ. 6 396, 20 лв. с ДДС, е направило извод за липсата на щета за
ищцовото дружество с оглед на извършените дейности по заменителните таблици. В
съдебно заседание уточнява, че е приело за изпълнени дейностите по таблица 1 от
заключението на основание актове обр. 12 и 19, подробна ведомост, КСС и
заменителни таблици. Вещото лице допълва, че дейността по шпакловане и
боядисване с латекс на пералното помещение е реално извършена, отразена е в
подробната ведомост, въпреки че я няма в КСС по офертата. Изтъква, че е
допуснало техническа грешка, като е приела цена от 81, 06 лв. за мазилка
вароциментова по стени в перално помещение, вместо действителната стойност от
13, 48 лв. и по този начин общата стойност на изпълните, но неактувани работи в
помещение пералня ще възлиза на 2386, 26 лв. Пред съда вещото лице не може да
посочи защо е приело за изпълнени дейностите по позиции от 3 до 7 в таблица 1
относно подобект "Коридор". Дейностите, представляващи скрити работи
е приело за изпълнени на основание акт обр. 12, като единствено е приспаднало
тези дейности от преддверието на пералното помещение, тъй като при демонтиране
на част от плочка се установило, че няма изкъртена мозайка и не е изпълвана
замазка, а теракота е лепен направо върху съществуващата настилка. Излага, че
никъде в процесните помещения не са доставяни и полагани заварени мрежи. Посочва,
че има разминаване между отчетените с акт обр. 12 и акт обр. 19 количества на
вложените материали и работа с действително извършените СМР на подобект
"Подпорна стена", като последните са на стойност 3014, 02 лв., а не
на актуваната такава от 5592, 03 лв.
По
искане на ищцовото дружество по делото е изслушана повторна тройна СТЕ, вещите
лица по която, сравнявайки вида, количеството и стойността на видовете СМР и
СРР по оферта и по съставената подробна ведомост, са констатирали, че няма
замяна на един вид работа с друг, а единствено е налице разлика в количествата
и стойностите им. Според вещите лица само СМР-та по изграждането на подпорната
стена и бетонна рампа, включени в заменителната таблица от 26.04.2013г., са
непредвидени. Тяхната стойност съгласно заменителната таблица е 5592, 03 лв., с
която не се надвиша договорираната стойност, тъй като е за сметка на отпадащи
количества и видове СМР. Вещите лица, след като са извършили оглед, измервания
и преброявания на изпълнените на обекта СМР и СРР, са констатирали надактувани
и неизпълнени строителни работи /конкретно посочени в колони 19-21 в Приложение
1/ на стойност 20 926, 33 лв. без ДДС или 25 111, 60 лв. с ДДС. Съгласно
посоченото в Приложение 1 надактуваната стойност за помещение „пералня” е
1 781, 35 лв., за помещение „коридор” е 5 706, 41 лв., за помещение „WC и баня” е 1 136, 22 лв., за помещение „гардеробно” е
1 779, 56 лв., за помещение „стая за почивка” е 1 537, 08 лв. За „ВиК
част” надактуваната стойност е 203, 19 лв., за част „Отопление” е 3 833,
73 лв., за „Ел част” е 559, 41 лв. и за „Подпорна стена” е 1 822, 43 лв. Според
приложение 2 към заключението за 116 броя позиции е необходим акт обр. 12, а
страните са подписали само един акт обр. 12 с 21 позиции, които от своя страна
не се покриват с реално изпълненото на място /обяснения на вещите лица в
съдебно заседание/. Според същите в помещения пералня са изпълнени 3 бр. PVC прозорци, а четвъртия е зазидан, шпаклован и боядисан,
като стойността за тези видове работа съответства на цената на липсващия
прозорец. В пералното помещение къртене на мозайка има само там където минава
хоризонталната канализация и няма изпълнена замазка от
Няма
спор по делото, че за посочените в акта за начет суми за главница в размер на
40 669, 82 лв. и за законна лихва в размер на 7732, 69 лв. в периода от
29.04.2013г. до 12.03.2015г., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение №
1463/13.10.2015г. по ч.гр.д. № 2780/2015г. на ВТРС, срещу която ответниците по
делото в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК са депозирали възражения.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване вземанията на ищеца към ответниците е процесуално допустим,
доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за незабавно
изпълнение, при направено възражение от длъжниците в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК
и има за предмет посочените в заповедта суми за главница и лихви. Наличието на
решение на органите на управление на ищцовото дружество за търсене на
имуществена отговорност на ответниците по реда на принудителното изпълнение не
е предпоставка за допустимост на иска. Възражението на ответната страна за
липсата на такова решение, не държи сметка, че проверяваната организация по
силата на закона е длъжна да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение
на вземането по акта за начет и да издаде изпълнителен лист /чл. 27 ал. 5
ЗДФИ/. Щом задължението следва от закона, решение в посочения от ответниците
смисъл не е необходимо.
Пълната
имуществена отговорност по ЗДФИ лежи на плоскостта на отговорността за
непозволено увреждане /чл. 45 и сл. ЗЗД/, като тя се търси за вреди, които са
причинени противоправно и са пряка и непосредствена последица от поведението на
виновните лица. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДФИ вредата трябва да е причинена
умишлено, или без значение от формата на вината - да е от липси или да е
причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения. Уреждането
като основание за ангажиране на пълната имуществена отговорност следва да е
установено при финансова инспекция в подлежащите на одитиране обекти по чл. 4 ЗДФИ,
която е извършена по разписания в закона ред и чийто фактически констатации са
вписани в акт за начет. Последният има предписано в закона съдържание /чл. 43
ал. 2 ППЗДФИ/, на което следва да отговаря, за да е редовен и за да действа
установената в чл. 22 ал. 5 ЗДФИ презумпция за истинност на отразените в него
фактическите констатации по чл. 43 ал. 2 т. 4 ППЗДФИ. Съгласно задължителната
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, част от която цитирана и от
ответниците, за да се ползва акта за начет с презумптивна доказателствена сила
е необходимо същият да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена
от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на
материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, доклада за
резултатите от финансовата инспекция и съставения акт за начет да са връчени на
проверяваното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор
по становището и по подадените възражения. Ако актът за начет не е съставен по
надлежния ред, отпада неговата материална доказателствена сила. Последното не е
пречка за реализиране отговорността на начетеното лице, стига увредената
организация да докаже пред съда констатациите по акт за начет с други
доказателства и доказателствени средства. Вредата, за която се носи отговорност
по реда на начетното производство е само имуществена и от вида на претърпяната
загуба /чл. 39 ал. 1 ППЗДФИ/.
В случая процесният акт за начет №
11-04-3/12.03.2015г. е изготвен от финансови инспектори от Агенцията за държавна
финансова инспекция /АДФИ/ при извършена финансова инспекция на ищцовото
дружество, което подлежи на одитиране като организация по смисъла на чл. 4 т. 3
ЗДФИ. Ищецът е търговско дружество с блокираща квота държавно участие в
капитала по легалната дефиниция на понятието по § 1 т. 2 ДР на ЗДФИ, тъй като
участието на държавата е повече от 34 на сто от капитала, а именно 51 на сто.
При съставянето на акта за начет е спазен предписания в ЗДФИ и ППЗДФИ ред за
издаването му - финансовата инспекция е възложена със заповед на директора на
АДФИ от 24.09.2014г., изменена и допълнена с последващи заповеди и финансовите
инспектори са извършили инспекцията в съответствие с указания в заповедта
предмет на проверката. В хода на същата инспекторите са изискали от проверяваните
лица представянето на документи и даването на обяснения във връзка с
изпълнението на договора от 05.03.2013г., поканили са ги да присъстват при
извършената на място проверка от назначеното от тях вещо лице. По този начин е
подсигурено участието им при извършване на финансовата инспекция. Констатациите
на финансовите инспектори, намерили отражение в акта за начет, са надлежно
документирани по смисъла на чл. 44 ал. 1 ППЗДФИ със събраните в хода на
начетното производство заверени копия от документи, констативни протоколи от
27.10.2014г. и 31.10.2014г., обяснения на задължените лица, таблица -
равносметка и справка за дължими лихви, съставени от финансовите инспектори и
от заключението на назначеното в него вещо лице. Актът за начет е връчен на
проверяваните лица, за което са съставени приложените по делото протоколи
/листи 120, 125 и 129/. Същите са подали възражения срещу него, по които
финансовите инспектори са се произнесли с мотивирано писмено заключение, което
е връчено по реда на чл. 47 ал. 4 вр. чл. 46 ал. 2 и ал. 4 ППЗДФИ. До
начетените лица са отправени две покани за явяването им в АДФИ за връчване на
заключението и те не са се явили. Законодателят не се интересува от причините
за неявяването. За да се приложи уреденото в чл. 46 ал. 4 ППЗДФИ фингирано
връчване е достатъчно отправянето само на една покана до тези лица. Изпращането
на повече от една покана до тях обоснова извод за неотзоваването им на
първоначалните покани. Последващото връчване на заключението на изпълнителя на
22.02.2016г. не засяга извършеното преди това връчване по смисъла на чл. 46 ал.
4 ППЗДФИ.
В тази връзка
всички оспорвания и възражения на първите двама ответниците
относно спазване на реда за съставяне на акт за начет, за
неговото връчване, за връчването на мотивираното заключение по акта и
за финализирана процедурата по чл. 49 и сл. ППЗДФИ са напълно
неоснователни. Във връзка с последното е представения по делото протокол
от 10.08.2015г. на комисията по чл. 49 ал.1 ППЗДФИ, която при извършване на
проверка по реда на чл. 22 ал. 6 ЗДФИ не е установила наличието на основания за
прекратяване на производството по финансов начет. Идентичните възражения на
последните двама ответници обаче следва да се счетат за основателни, тъй като
те не са били участници в начетното производство. То е било насочено срещу
изпълнителя по договор за обществена поръчка от 05.03.2013г., който в
качеството си на гражданско дружество по ЗЗД няма статут на юридическо лице.
Касае се за неперсонифициран правен субект, който не може да бъде носител на
права и задължение, респ. не може да бъде участник /страна/ в административно
или съдебно производство. Съдружниците в гражданското дружество запазват своята
юридическа самостоятелност, поради което действията на финансовите инспектори е
следвало да бъдат с адресат последните двама ответници. Не гражданско
дружество, което е неправосубектно лице, а именно те са субекти на имуществена
отговорност. Следователно надлежното провеждане на производството по финансов
начет в случая изисква да бъде гарантирано и осигурено тяхното самостоятелно
участие, изисква в акта за начет излагането на фактически констатации по
отношение на всеки от тях, както и връчване на същия респ. на мотивираното
заключение на всеки от тях. Предвид на това не може да се приеме, че последните
двама ответника са взели участие в производството по съставяне на акт за начет
и спрямо тях презумпцията на чл. 22 ал. 5 ЗДФИ е неприложима. Това обаче не
изключва възможността да бъде реализирана имуществената им отговорност по реда
на начетното производство, стига ищецът с допустимите от закона доказателства и
доказателствени средства да установи предпоставките за това.
По
изложените по – горе съображения по отношение на първите двама ответници няма
основание да се изключи приложението на уредената в чл. 22 ал. 5 ЗДФИ
презумпция. За да се зачете обаче презумптивната доказателствена сила на акт за
начет и да се ангажира имуществената отговорност на същите по реда на ЗДФИ е
необходимо те са да измежду лицата визирани в чл. 23 ЗДФИ респ. чл. 38 ППЗДФИ.
Съгласно закона субекти на такава отговорност могат да бъдат пет категории
лица, които правната доктрина и съдебна практика дефинира с общото понятие –
отчетници, с изключение на тези по чл. 21 ал. 3 ЗДФИ. Преките отчетници са
лицата, които получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество
/пари и материални ценности/, което им е поверено с оглед на заеманата от тях
длъжност в проверяваната организация и произтичащите от нея трудови задължения.
Работници и служители, които не заемат отчетническа длъжност, могат да бъдат
субекти на имуществена отговорност, ако фактически осъществяват отчетническа
дейност в някоя от горепосочените й проявни форми. Това са т.нар. фактически
отчетници. Посочените в чл. 23 т. 2 и т. 3 ЗДФИ лица се наричат косвени
отчетници. Това са лицата, които упражняват предварителен или текущ контрол
върху дейността на преките отчетници /главни счетоводители, финансови
контрольори и други/ или върху дейността на цялата одитираната организация.
Лицата, заемащи ръководни длъжности в дадената организация са субекти на
имуществена отговорност по чл. 23 т. 4 ЗДФИ. Ръководителите са тези лица, които
управляват или се разпореждат с имущество, без да боравят пряко с парични
средства и материални ценности. Субектите по чл. 21 ал. 3 ЗДФИ са т. нар. трети
лица, които носят имуществена отговорност по специалния ред не като причинители
на вредата, а за това че са се облагодетелствали без основание в резултат на
действията на отчетника, причинител на вредата. Касае се за случай на
неоснователно обогатяване, поради което към имуществена отговорност могат да
бъдат привличани и юридически лица, които отговарят солидарно с отчетника, но
до размера на полученото.
Първият
ответник като изпълнителен директор на ищцовото дружество през релевантния за
спора период е субект на имуществена отговорност по смисъла на чл. 23 т. 4
ЗДФИ, тъй като на основание договор за възлагане на управление може да се
разпорежда с имуществото на проверяваната организация. Вторият ответник обаче
не може да се причисли към никоя от посочените категории лица.
Актосъставителите са посочили, че същият е субект на имуществена отговорност по
чл. 23 т. 3 ЗДФИ, с оглед на възложените му със заповед № 49/06.03.2013г.
задължения да извършва проверки относно качеството, количеството, стадии на
изпълнение, технически параметри и др. на извършваните СРР на обекта по всяко
време и по начин, незатрудняващ работата на изпълнителя, както и да спира
монтажните работи при констатиране на некачественото им извършване, влагане на
некачествени материали или отклонения от техническите изисквания. Възлагането
на задължения на втория ответник като инвеститорски контрол върху процесния
обект не го квалифицира като косвен отчетник по чл. 23 т. 3 ЗДФИ. Такива, както
се посочи по - горе, са лицата, които осъществяват цялостен и повсеместен
контрол върху бюджетната, финансово - стопанската и отчетната дейност на
проверяваната организация - членове на контролен съвет, на надзорен съвет и др.
подобни. По правило това са служители с ръководни функции в системата на
финансовото управление и контрол на одитирания обект, които причиняват вреди,
тъй като са пропуснали да проведат контрол или са допуснали нарушения при
контрола върху бюджетната, финансово - стопанската и отчетната дейност. Вторият
ответник, с оглед на заеманата от него длъжност не разполага с такива ръководни
/контролни/ функции. Вменените му задължения с горепосочената заповед нямат
никакво отношение към бюджетната, финансово - стопанската и отчетната дейност
на ищцовото дружество и неизпълнението им не е израз на непроведен или недобре
извършен контрол върху посочените дейности. Вторият ответник не притежава
отчетническо качество и на основание заеманата от него длъжност "инженер
медицинска техника и специалист по безопасност на труда". Нито от трудовия
договор, нито от длъжностните му характеристики следва, че трудовите му
задължения са свързани с отчетническо боравене с имуществото на ищеца. Същият
не е бил отговорен нито за съхранение и разходване на материални ценности, нито
е упражнявал контрол върху служители натоварени със съхранението и контрола на
имущество на ищеца. В тази връзка следва да се отбележи, че по аргумент на чл. 3
ал. 3 от договора за обществена поръчка СМР в процесния обект не се извършват с
материали на възложителя, за чието разходване и отчитане вторият ответник да следи.
Това, че в случая същият е следвало да следи за качеството, количеството и
технически параметри на извършваните СРР на процесния обект не представлява
нито една от дейностите по чл. 23 ЗДФИ. След като не е заемал длъжност и не е
разполагал с функции, чиито задължения да го правят отговорен по реда на ЗДФИ, искът
по отношение на него, само на това основание се явява неоснователен. Това не
изключва възможността имуществена отговорност да му бъде дирена по общия
граждански ред.
В
допълнение на изложеното следва да се посочи, че дори да се приеме, че вторият
ответник може да бъде субект на имуществена отговорност, то нито по отношение
на него, нито по отношения на първият ответник се установи кумулативното
наличие на всички уредени в ЗДФИ предпоставки за реализирането й. С акта за
начет двамата са привлечени към отговорност, като лица причинили умишлено вреди
на проверяваната организация в размер на 40 669, 82 лв. Според
актосъставителите този размер на вредата представлява несъответствие между
действително извършените СМР и тези, които са актувани и заплатени. В тази
връзка по делото са изслушани еднолична и тройна СТЕ, като на основание чл. 202
вр. чл. 201 ГПК, съдът не възприема заключението на единичната СТЕ, тъй като се
явява неясно и необосновано. Крайният извод на вещото лице за липсата на щета
за ищцовото дружество, при извършено плащане в размер на 131 666, 06 лв. с ДДС,
е в пряко противоречие с извода му, че реално извършените на обекта СМР,
включително изпълнени, но неактувани, са на стойност 125 269, 86 лв. с ДДС и са
налице надактувани СМР на стойност 6 396, 20 лв. с ДДС. За да приеме за реално
изпълнение дейностите по табл. 1 от заключението си, вещото лице се позовава на
изготвените в хода на строителството документи, а не на фактически извършени
замервания и изчисления. От друга страна изслушаната тройна СТЕ е основала
своите изводи за действителното количество извършени СМР и СРР на обекта на
база извършени огледи, измервания на място и преброявания, поради което съдът
цени заключението по нея като компетентно и обективно дадено. Това заключение
частично оборва фактическите констатации в акт за начет за вида, количество и
обема на надактуваните и неизвършени СМР и тяхната стойност. Съгласно това
заключение стойността на надактуваните и неизпълнение СМР по обособена позиция
1 е 25 111, 60 лв. с ДДС, като вещите лица подробно по подобекти и позиции в
Приложение 1 към заключението са посочили отделните видове неизвършени и
надактувани строителни дейности.
От
подробната ведомост и от изслушването на вещите лица в съдебно заседание се
установява, че в процесния обект са извършени СРР, който не са актувани при
приключване на обществената поръчка. Безспорно се установи, че стените в
пералното помещение са шпакловани и боядисани с латекс, а четвъртият прозорец в
това помещение не е подменен, както е по оферта, а е зазидан, измазан,
шпаклован и боядисан с латекс. Стойността на тези СРР е посочена от вещото лице
по единичната експертиза, коригирана в съдебно заседание и възлиза на 2386, 26
лв. без ДДС или 2863, 51 лв. с ДДС. Съдът кредитира тази стойност, тъй като тя е
изчислена на база единични цени за тези видове СРР по договора. Тази сума
следва да бъде приспадната от стойността на надактуваните СМР според
заключението на тройната СТЕ, тъй като е налице действително извършена
строителна дейност. Претърпяната загуба, за която се носи отговорност по
специалния ред се изразява в реално обедняване на проверяваната организация
т.е. срещу заплатеното да не е получено нищо. В случая е извършено нещо
различно, но то е отишло в полза на възложителя и не може да се квалифицира като
вреда. Следователно несъответствието между заплатените и реално осъществените
дейности по строителството възлиза на 22 248, 09 лв. По делото не се доказа по
категоричен начин действителното извършване на други СМР, различни от
договорените и отчетените, които обаче да са отишли в полза на болницата. Никоя
от останалите посочени в табл. 1 от констативно - съобразителната част на
единичната експертиза строителни и ремонтни дейности не се доказа да е реално
осъществена при изпълнение на процесния договор за обществена поръчка. Вещите
лица по тройната СТЕ са категорични, че няма допълнително укрепване на окачения
таван в коридора, както и че върху него не е положен усилен ел. кабел.
За да носят имуществена отчетническа отговорност за вреда до размера на 22
248, 09 лв. първите двама ответници трябва да са действали противоправно и
умишлено, което да е довело да настъпване на вредоносния резултат. Именно по
този начин в съставения акт за начет е обоснована и така са привлечени към
отговорност по чл. 21 ал. 1 т. 1 ЗДФИ тези лица. Противоправността винаги се
изразява в противоречие на дадено поведение с разпоредбите на закона в широк
смисъл т.е. на нормативен юридически акт. В акт за начет липсва посочване с
описаното там поведение на първите двама ответници - подписване на документи за
удостоверяване на изпълнени СМР, в това число на надактувани и неизпълнени, коя
точно задължаваща или забраняваща правна норма от кой законов или подзаконов
нормативен акт е нарушена. В конкретния случай актосъставителите са посочили,
че първият ответник не е изпълнил задълженията си по чл. 4.1. и чл. 4.7. от
договора за възлагане на управление - да управлява и представлява същото
съобразно закона, устава, решенията на Съвета на директорите, както и да
управлява финансите му като анализира и планира финансовите средства,
контролира паричните средства и организира счетоводната отчетност. Актосъставителите
са се задоволи само да цитират тези задължения на първия ответник, без изрично
да са обосновали защо подписването на акт обр. 19 и на другите документи и
книжа относно строителството, включително и по отношение на надактуваните СМР,
ги нарушава. Изпълнението на основното задължение по договора за обществена
поръчка от 05.03.2013г. - плащане на цената по него не може да се квалифицира
като противозаконно разпореждане на първия ответник с парични средства. При
наличие на договорна връзка и възможност частичното неизпълнение на
задълженията по процесния договор от страна на изпълнителя да бъде репарирано
по реда на ЗЗД липсва основание да се приеме, че действията на първия ответник нарушават
негови нормативноустановени задължения. Вторият ответник по изложените по -
горе съображения нито е ръководен, нито е контролен орган в проверяваната
организация, за да може изпълнението респ. неизпълнението на задълженията му
произтичащи от процесната заповед от 06.03.2013г. да е в пряка и непосредствена
връзка с разпореждането и допускането на плащания по договора за обществена
поръчка.
Дори да са налице всички обективни предпоставки на пълната имуществената
отговорност, за да отговарят първите двама ответници по този специален ред е
необходимо от субективна страна те да са действали умишлено при причиняването на
вредата. А последната е причинена умишлено, когато отчетникът осъзнава, че
поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят
от него и иска /пряк умисъл/ или допуска тяхното обективиране чрез поведението
си /евентуален умисъл/. Законът в разпоредбата на чл. 21 ЗДФИ не поставя
ограничение за формата на умисъл. В случая, за да са действали умишлено първите
двама ответници следва да се докаже, че са знаели, че част от актуваните СМР не
са реално изпълнени и въпреки това са удостоверили тяхното извършване. Доказване
на такова знание по делото не е проведено. Същото е необходимо, тъй като само
фактическите констатации в акт за начет се ползват с доказателствена сила, но
не и изложените в него правни изводи относно формата на вината. При деликтната
отговорност, каквато по характера е и отчетническата отговорност, се предполага
само небрежността, а не всяка вина. В гражданското право умисъла не се
предполага и подлежи на доказване. В този смисъл Решение № 85/13.03.2009г. по
гр.д. № 219/2008г. на II
г.о., ВКС. За да е налице знание у първият ответник, че има неизвършени или
неизпълни в пълен обем СМР следва той да е присъствал при изпълнение на всички
СМР, за да се приеме, че такова знание е налице у него или някой следва да го е
уведомил изрично, че част от СМР не са осъществени. Нито твърдения, нито
доказателства в тази насока не са представени по делото. Дори да приемем, че
първият ответник е следвало да извърши проверка на всяко СМР и лично да се
убеди, че е извършено, преди подписване на акт обр. 19, което не следва обаче
нито от задълженията му по договора за възлагане на управление, нито от
конкретна правна норма, то единствено което би доказало това е, че същият не е
изпълнил задълженията си. Дали обаче това неизпълнение се дължи на проявена
немарливост и небрежност или е умишлено е следвало да се докаже в хода на
процеса от ищеца, при изложени от него твърдения за умишлено причиняване на
вредата от този ответник. По идентични съображения по делото не се доказа
вторият ответник да е знаел, че има неизвършени и надактувани СМР и да е целял
с подписването на акт обр. 19 и другите документи да се заплатят на изпълнителя
неизвършени СМР. Такива целенасочени действия не се установиха по делото за
никой от първите двама ответници, поради което приложение следва да намерят
неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да се приеме, че
недоказания факт е неосъществил се факт. След като не се установи по делото
първите двама ответници да са действали умишлено, то отговорността им по реда
на ЗДФИ, към която са привлечени с процесния акт за начет, не може да бъде
ангажирана. Липсата на коя и да е от предпоставките на имуществената
отговорност по чл. 21 и сл. ЗДФИ освобождава ответниците от отговорност като
причинители на вредата по този специален ред. Това обаче не означава, че те не
могат да понесат отговорност по общия граждански ред.
Отговорността
на последните двама ответници се търси от ищеца на основание чл. 21 ал. 3 ЗДФИ
като получатели на облага в резултат на действията на причинителя на вредата.
Отговорността на тези ответници е функция от тази на причинителя на вредата по
чл. 21 ал. 1 ЗДФИ, което следва не са от систематиката на разпоредбата, но и от
предвидената законова солидарност. Следователно отговорността на лицата по чл.
21 ал. 3 ЗДФИ е производна от тази на причинителя на вредата и щом той не
отговоря по реда на ЗДФИ, не отговаря и получателят, без оглед на това, дали е
имало или не основание за даването и получаването. Ето защо след като по делото
не се установиха предпоставките за ангажиране на отговорността на първите двама
ответници като причинители на процесното увреждане, то отпада и имуществената
отговорност на получилите нещо от тях лица. В допълнение на горното следва да
се посочи, че отговорността на последните е до размера на полученото, а нито в
акта за начет, нито по делото се доказа, кой от тях каква част от стойността на
надактуваните СМР е получил. Противно на становището на ищеца съдружниците в
гражданското дружество не са солидарно отговорни за връщане на пълния размер на
щетата, а само до размера на това, с което действително са се обогатили.
Твърдяната от ищеца солидарност не следва нито от закона, нито от процесния
договор за обществена поръчка респ. от договора за създаване на дружество по
ЗЗД. Напротив в последният се сочи, че печалбите и загубите произтичащи от
договора ще бъдат поделени респ. понесени в съответствие с тяхното
пропорционално участие.
Мотивиран
от изложеното по - горе настоящият състав на ВТРС намира, че главният иск с иск
с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 21 вр. чл. 23 ЗДФИ за
приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 40 669, 82
лв., представляваща причинена вреда във връзка с изпълнението
на договор за обществена поръчка от 05.03.2013г., установена с Акт за
начет № 11-04-3/12.03.2015г. на АДФИ е неоснователен и недоказан.
Неоснователността
на тази претенция като обуславяща по отношение на акцесорния иск за лихви в
размер на
7 732, 69 лв. за периода от 29.04.2013г. до 12.03.2015г.,
предпоставя и неговата неоснователност. Липсата на главно вземане лишава иска
за мораторни лихви от основание, поради което този иск също следва да бъде
оставен без уважение.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски се явява неоснователна. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК
при отхвърляне на иска ответниците имат право на разноски. По делото само
първият ответник и третия ответник са доказали извършването на такива и те
следва да бъдат понесени от ищеца. Така същият следва да бъде осъден да заплати
на първия ответник сумата от 1982 лв. - възнаграждение за един адвокат, платено
в брой, като в тази връзка е достатъчно извършеното удостоверяване на това
обстоятелство в договор за правна защита и съдействие /т. 1 от ТР № 6/2012г. на
ОСГТК/. Третия ответник е доказал заплащането на адвокатски хонорар в размер на
1982 лв. в съответствие с задължителните указния на горепосоченото тълкувателно
решение. В договора за правна защита и съдействие /лист 36/ е уговорено
възнаграждението да се плати по банков път и такива доказателства са
представени към списъка по чл. 80 ГПК. Същият е доказал заплащането и на
разноски за вещо лице в размер на 720 лв. /листи 106 и 191/, които също следва
да бъдат понесени от ищеца. Или последният следва да бъде осъден да заплати на
третия ответник за съдебни разноски общо сумата от 2702 лв.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
"Ниш" № 1, представлявано от *** - изпълнителен директор против Л.Х.Г.,
ЕГН: **********,***, И.И.Ч., ЕГН: **********,***, "СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ"
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Отец
Паисий” № 6, представлявано от *** - заедно и поотделно и "ЕСКАНА"
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "
Арх. Петко Момилов" № 26, представлявано от ***, иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 21 вр. чл. 23 ЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ за
признаване на установено в отношенията на страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 40 669, 82 лв., представляваща причинена
вреда във връзка с изпълнението по договор за обществена
поръчка от 05.03.2013г., установена с Акт за начет №
11-04-3/12.03.2015г. на АДФИ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 7 732,
69 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от
29.04.2013г. до 12.03.2015г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение № 1463/13.10.2015г. по ч.гр.д. № 2780/2015г. на ВТРС, КАТО
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
"Ниш" № 1, представлявано от *** - изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ
на Л.Х.Г., ЕГН: **********,*** сумата от 1982 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и два лева/ - възнаграждение за един
адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
"Ниш" № 1, представлявано от *** - изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ
на "СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. „Отец Паисий” № 6, представлявано от *** - заедно и поотделно
сумата от 2702лв. /два хиляди
седемстотин и два лева/ - извършени по делото съдебни разноски, на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2780/2015г. по описа на
ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: