№ 16477
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.С.
при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.С. Гражданско дело № 20231110102944
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано Производството е образувано въз основа на искова молба от
Д. А. Б., чрез своя баща и законен представител А. Д. Б. за oсъждане на
ответника ЗК „Л***“ АД да заплати сумата от 20000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на травматични увреждания на здравето от настъпило на
23.07.2022 г. застрахователно събитие- ПТП, съставляващо застрахователен
риск, ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 19.01.2023 г., до
окончателното плащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 23.07.2022 г. в гр. София, при движение по ул.
„Н.К.“ в посока на движение от ул. „Х“ към ул. „Г.М.“, водачът на лек
автомобил марка „Т“, модел „***-*“, рег. № ********, извършва маневра
„десен завой“, при която поради неспазване на правилата за пропускане на
участниците в движението с предимство, удря велосипедиста Д. А. Б., с което
му причинява травматични увреждания, изразяващи се в охлузване на ляво
ходило и фрактура на четвърта метатарзална кост на ляв крак. Посочва, че
ищецът бил имобилизиран за период от 21 дни, като му бил предписан режим
без спорт за 30 дни. Ищецът не е могъл да се обслужва и да осъществява
самостоятелно ежедневните си нужди като ходене, обличане и тоалет.
Изпитвал страх и уплаха от инцидента, сънувал кошмари, чувствал се унил,
изпадал в депресивни състояния, затворил се след инцидента. Навеждат се
твърдения, че за процесното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № К-***/23.07.2022 г., във връзка което било образувано
1
ДП № 11224/2022 г. по описа на СДВР. Твърди, че виновен за причиняване на
процесното ПТП бил водачът, чиято отговорност била застрахована при
ответника, тъй като същият не пропуснал движещия се по път с предимство
ищец. Поддържа, че към датата на спорното ПТП при ответника имало
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
покриваща отговорността на водача на процесното МПС, с оглед което била
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
изпратена на 18.10.2022 г. до ответника, но последният не погасил вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер.
Не оспорва наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена за л.а. марка „Т“, модел „***-*“, рег. № ********.
Възразява срещу твърденията на ищцовата страна, че виновен за причиняване
на процесното ПТП бил водачът на л.а. марка „Т“, модел „***-*“, рег. №
********. Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена
връзка между процесните вреди и ПТП. Твърди, че процесният инцидент е
настъпил изцяло по вина на ищеца, който нарушил правилото, установено в
чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Поддържа, че претендираните обезщетения не
съответствали на вида и тежестта на неимуществените вреди, поради което
оспорва иска и по размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "гражданска отговорност" между този водач и застрахователя
/ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Не се спори по делото, че за автомобил „Т ***-*‘ с рег. № ******** към
датата на процесното ПТП е имало сключена застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника.
Първият спорен въпрос е относно механизма на настъпване на ПТП и
вината на водача на застрахования автомобил.
2
От представените по делото писмени доказателства в това число и
двустранен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, свидетелските
показания на свидетелите И. А. Е., Д. Иванов Баяцалиев, които съдът
кредитира като пълни, логични и житейски обосновани, както и от
заключението на допуснатата съдебно автотехническа експертиза което
настоящият което съдът кредитира като пълно подробно, задълбочено и
съответно на останалия доказателствен материал се установява следното:
На 23.07.2022г. около 20:40 часа лек автомобил „Т ***-*‘ с рег. №
********, управляван от И. А. Е. се движи по ул. „Н.К.“ в посока към „Х.П.“.
Водачът на автомобила спрял на червен сигнал на светофара, монтиран на
кръстовището на ул. „Н.К.“ с ул. „Г.М.“ и се приготвил да извърши маневра
„десен завой“ като премине на ул. „Г.М.“ с посока към бул. „С“. На
кръстовището в посоката на движение на лекия автомобил ул. „Г.М.“ имало
начертана пешеходна пътека, а преминаването на пешеходците се регулирало
от пешеходен светофар. При зелен сигнал на светофарната уредба водачът на
„Т ***-*‘ с рег. № ******** предприел маневра „десен завой“ за да поеме по
ул. „Г.М.“ с посока бул. „С“. В същото време по тротоара към кръстовището с
велосипед се движил ищеца Д. А. Б., дванадесетгодишен, който възприел, че
сигналът на пешеходния светофар също е зелен и предприел пресичане на
улицата. Преминаващият велосипедист не бил възприет от водача лек
автомобил „Т ***-*‘ с рег. № ********, при което последвало
съприкосновение като предната дясна гума на автомобила притиснала задната
част на велосипеда и левия крак на ищеца.
При това положение е налице първата предпоставка, а именно
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Т ***-*‘ с рег. №
********, който нарушил чл. 25, ал.1 от ЗДВП, съгласно която Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
И. А. Е. е имал законовото задължение да предприеме маневрата само
след като се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Водачът на лек автомобил „Т ***-*‘ с рег. № ******** е имал
възможността да възприеме, че е налице опасност за движението а именно
наличие на деца в близост до пътя. От заключението на вещото лице е видно,
че водачът е могъл да възприеме детето движещо се на велосипед и е имал
време да спре преди настъпване на съприкосновение.
И. А. Е. е нарушил и чл. 116 от ЗДВП, съгласно която водачът на пътно
3
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. В случая е следвало
да извърши маневрата с особено внимание предвид обстоятелството, че
преминава пешеходна пътека, и е следвало да съобрази разрешителния зелен
сигнал на пешеходния светофар, които две обстоятелства предпоставят
усложнена пътна обстановка.
Във връзка с оспорванията в отговора на исковата молба и твърденията
че процесното ПТП е настъпило вследствие на нарушение на правилата за
движението по пътищата от Д. А. Б. следва да се посочи, че към датата на
инцидента същият е бил на дванадесет навършени години и същият не е
носил лична отговорност. Именно поради тази причина е въведена и нормата
на чл. 117 ЗДВП, според която при приближаване към място, където на пътя
или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.
Следва да се държи сметка, че съгласно практиката на съда Наличността
на деца, дори и да се намират извън обхвата на пътя, по силата на закона се
приема за възникнала опасност, която задължава водача да предприеме
намаляване на скоростта, а при необходимост и спиране на пътното превозно
средство. С оглед изискванията на закона следва да се приеме, че защитата на
здравето и живота на децата е засилена и тя е основана на принципа, че
възрастните са задължени да запазят децата от увреждане, защото последните
сами не са в състояние да вземат подходящи мерки за личната си безопасност
от опасните за тях моторни превозни средства. Предписаните мерки за
безопасност на децата трябва да бъдат взети от водача независимо от
обстоятелството дали наближаването на моторното превозно средство не се
възприема, или пък се възприема, дали детето е с насочен поглед към
превозното средство и възприема неговото наближаване. Наличността на деца
на пътя или извън него съдържа скритата възможност за внезапно
усложнение на пътната обстановка, което може да прерасне в критична пътна
ситуация, която да отнеме на водача възможността да предотврати
транспортно произшествие./виж РЕШЕНИЕ № 1432 ОТ 23.12.1974 Г. ПО Н.
Д. № 1233/1974 Г., III Н. О. НА ВС/.
Вследствие на причиненото ПТП ищецът претърпял очупване на IV
метатарзална /предноходилна/ кост на лявото ходило, и охлузване на ляво
ходило в областта на IV метатарзална/предноходилна/ кост. Съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира, като пълно, обосновано и
безпротиворечиво, счупването на IV метатарзална /предноходилна/ кост на
лявото ходило е причинила на ищеца ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАИНИК за срок повече от 30 дни, а
Охлузването на ляво ходило в областта на IV-та метатарзална -
предноходилна кост е причинила на ищеца ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО
4
НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Вещото лице сочи, че
непосредствено след инцидента в Спешен кабинет по детска ортопедия и
травматология на УМБАЛСМ „Пирогов“ е проведено лечение, изразяващо се
в хирургична обработка на охлузванията и поставяне на имобилизация на
ляво ходило и глезенна става за 21 дни. В заключението се сочи, че при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване при такъв вид увреждания е около 2 месеца. През този период
ищеца е търпял болки и страдания, като първите 2 седмици, болките са били с
по голям интензитет. Вещото лице е посочило, че при нормално протичане на
лечебния процес, при такъв вид травми се очаква пълно възстановяване.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника, че не
се установява причинна връзка между поведението на водача на
застрахования автомобил и претърпените вреди, тъй като съгласно
заключението по съдебно-медицинската експертиза претърпените телесни
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се посочи, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението /виж задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и
притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното
влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти,
силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е
той, продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си
кариера и да се социализира. Във всички случаи като база за определяне на
паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди,
като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
обогатяване на пострадалия.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна - вида и тежестта
увреждането, възрастта на пострадалия, който към момента на увреждането е
5
бил на 12 години – активна възраст която предполага засилена активност;
обстоятелството, че се касае за малолетно дете което, предвид възрастта си е
изживяло по-силен стрес и страх, от тези които би изживял възрастен,
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането; интензивността на
търпените болки и страдания от ищеца /физически и психически/, както и
тяхната продължителност, в т.ч. продължителността на възстановителния
период от около два месеца от които два дни с гипс, емоционалния
дискомфорт /отново засилен предвид възрастта на пострадалия/, а от друга
страна - липсата на трайни последици за здравето и добрата медицинска
прогноза и обществено-икономически условия към момента на настъпване на
вредите както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи /виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 371 ОТ 12.05.2022 Г. ПО ГР. Д.
№ 38/2022 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 60292 ОТ 21.02.2022 Г.
ПО ГР. Д. № 3992/2020 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 78 ОТ
04.02.2021 Г. ПО ГР. Д. № 2353/2020 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 397 ОТ 25.06.2019 Г. ПО Т. Д. № 3111/2018 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./, съдът намира, че сумата за тази травма в размер на 15 000
лв. е законосъобразна и този размер на обезщетението отговаря на критериите
за справедливост.
Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 15 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба и отхвърли за
разликата над уважената част до пълния предявен размер.
По отношение на разноските
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и съответно на отхвърлената част от
исковете.
На ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 975 лева за
държавна такса и експертизи, а на ответника сумата от 180 лева за депозити
за експертизи и разпит на свидетели, както и сумата от 87,50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв на процесуалния представител на
ищеца – адв. Я. Д. следва да бъде присъдена сума в размер на 1950 лева, за
оказаната безплатна правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л***“ АД, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Б., ЕГН
**********, чрез своя баща и законен представител А. Д. Б., ЕГН **********
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД,
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на травматични увреждания на
здравето от настъпило на 23.07.2022г. застрахователно събитие- ПТП,
6
съставляващо застрахователен риск за ответника, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба - 19.01.2023 г., до окончателното плащане на сумите
КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от 15
000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева /или за сумата от 5 000
лева/.
ОСЪЖДА „Л***“ АД, ЕИК ********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Б., ЕГН
**********, чрез своя баща и законен представител А. Д. Б., ********** на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 975 лева, представляващи разноски
за държавна такса и депозити за изготвяне на експертизи.
ОСЪЖДА „Л***“ АД, ЕИК ********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. Д.
САК с ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв сумата от 1950
лева, възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помщ.
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН **********, чрез своя баща и законен
представител А. Д. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Л***“ АД, ЕИК
******** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 180 лева за депозити за
експертизи и разпит на свидетели, както и сумата от 87,50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7