Р Е
Ш Е Н
И Е №260734
гр. Пловдив, 31.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, I гр. състав, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гр. д. №3142 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от В.С.Я., ЕГН **********, с
адрес-***, чрез пълномощника му- адвокат Г.П., против К.Д.А., ЕГН **********, с
адрес-***.
В исковата
молба са изложени твърдения, че с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №104, том 2, рег.№5749, дело №259/29.08.2019г., вписан в СВ- ***
под Акт №153, том 69, д. №14024/2019г., дв. вх. рег.№24492/29.08.2019г., ищецът
е закупил от ответника А., представляван от пълномощника му А.Р.Г.,
упълномощена с нотариално заверено пълномощно, недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.1092.1.3 по КККР на гр. ***,
с административен адрес на имота: град ***, п.к. ***, ул. „***“ № ***, блок № ***,
вход ***, етаж ***, апартамент № ***, за сумата от 44 000 лв. Съобразно
постигнатите договорености, продажната цена на имота била заплатена от купувача
по банкова сметка *** „****“ ЕАД в деня на нотариалното изповядване на
сделката. Впоследствие К.А. предявил против
настоящия ищец иск с правно основание чл.40 от ЗЗД- предмет на образуваното
пред ПОС гр. д. № 2217/ 2019г. С влязло в сила съдебно решение, постановено по това дело,
съдът уважил заявената претенция, като обявил за нищожен сключения между
страните на 29.08.2019г. договор за покупко-продажба, поради което ищецът
счита, че заплатената от него продажна цена на горепосочения имот подлежи на
връщане.
Ето защо, се иска да бъде осъден ответника А. да заплати на
ищеца сумата от 44 000 лв., представляваща платената от последния продажна
цена по договора за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между страните
на 29.08.2019г. с нотариален акт №104, том 2, рег. №5749, дело
№259/2019г., вписан в СВ –*** под Акт №153, том 69, дело №14024/2019г., дв. вх.
рег.№24492/ 29.08.2019г., който договор е прогласен
за нищожен с влязло в сила решение №260337/ 04.11.2020г., постановено по
гражданско дело №2217/2019г. на ПОС. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника- К.Д.А., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат С., с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че с решение №260337/ 04.11.2020г. по гр. д. №2217/2019г. на ПОС договорът за покупко- продажба, сключен между страните на 29.08.2019г., е обявен за недействителен, на основание чл.40 ЗЗД, като в мотивите на решението съдът е приел, че със сключването на договора са увредени интересите на А. и това увреждане не е било възможно без предварително постигнато съглашение между пълномощника и купувача. Посочено е, че продажната цена по оспорената сделка е била „заплатена“ по следния начин: след подписване на нотариалния акт пълномощникът на продавача и купувачът са отишли в клон на „***“ и са извършили четири последователни операции- Я. е захранил банковата сметка на ответника със сумата от 22 000 лв., преведена с основание- покупка на имот; А.Г., като пълномощник на А., е наредила от банковата му сметка превод в полза на Я. на сумата от 22 000 лв., преведена с основание- погасяване на заем; Я. е захранил банковата сметка на ответника със сума от 22 000 лв., с основание- покупка на имот, а Г., като пълномощник на А., е наредила от банковата му сметка превод в полза на Р.С.З.на сума от 22 000лв., с основание- погасяване на заем. Така, след четирите банкови операции, по сметката на ответника не е останало нищо от преведената сума от 44 000лв. Първата половина от претендираната от ищеца сума е върната по негова сметка още на 29.08.2019г. с банков превод без основание, нареден от пълномощника Г., тъй като заемни право-отношения между страните не са съществували, а втората- след постъпването й директно е преведена от Г. в полза на непознатата на ответника Р.З. По изложените съображения се иска да се отхвърли заявената претенция. Направено е искане от ответника за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Между страните не е спорно, а и от представения като писмено доказателство по делото нотариален акт №104, том II, рег.№5749, дело №259/2019г. се установява, че с договор за покупко-продажба, сключен на 29.08.2019г., ответникът А., чрез пълномощника си А.Г. по пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег. №439 от 26.08.2019г. и удостоверено съдържание с рег. №440 от 26.08.2019г., том 1, акт №28, е продал на ищеца В.Я. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.1092.1.3 по КККР на гр. ***, с адми-нистративен адрес на имота: град ***, ул. „***“ № ***, блок № ***, вход ***, етаж ***, апартамент № ***, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, с площ от 80,01 кв.м, с прилежащи части- избено помещение №3, както и 1,79 % идеални части от общите части на сградата за сумата от 44 000 лв., по отношение на която сума Г., в качеството на пълномощник на продавача, е заявила, че е съгласна да бъде преведена от купувача по лична банкова сметка *** „***” ЕАД, непосредствено след подписване на акта. В нотариалния акт е обективирано и изявлението на ищеца, който се е съгласил да закупи описания имот за горепосочената сума и е заявил, че ще я преведе в деня на сключване на договора по личната банкова на продавача в „***”ЕАД.
Видно от приложеното гражданско дело №2217/2019г. на ОС- Пловдив, с решение №260337/ 04.11.2020г., влязло в сила на 27.11.2020г., на основание чл.40 ЗЗД договорът за продажба от 29.08.2019г. е обявен за нищожен.
Ищецът е представил платежни документи- 2 бр. преводни нареждания и две операционни бележки от 29.08.2019г., от които се установява, че на датата на изповядване на сделката същият е превел по банкова сметка *** К.Д.А. в „***” ЕАД сума в общ размер на 44 000 лв./ 2 х 22 000лв./, равняваща се продажната цена на имота, с посочено в тези документи основание за превода - покупко- продажба на имот- апартамент с идентификатор 56784.511.1092.1.3 в ***, ул.”***” ***, блок ***, ет. ***.
От своя страна ответникът е представил извлечение от банковата си сметка в „***” за периода 29.08.2019г.- 17.09.2019г., от което е видно, че след превеждане от купувача на продажната цена по банковата сметка на А. са наредени от А.Г., като негов пълномощник, два превода на суми от по 22 000 лв., като първата е преведена по банкова сметка *** В.Я., с основание- погасяване на заем, а втората- по банкова сметка ***, също с основание- погасяване на заем.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД- за връщане на сума, заплатена по нищожен договор за продажба на недвижим имот.
Според горепосочената разпоредба, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Съобразно въведеното с чл.154, ал.1 ГПК правило за разпределение на доказа-телствената тежест в процеса, върху ищеца лежи тежестта да установи факта на плащането на исковата сума, а задължение на ответника е да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото от него, или че е върнал сумата.
В случая се установи, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 2217/2019г. на ПОС, е прогласена нищожността на сключения между страните договор от 29.08.2019г. за покупко-продажба на недвижим имот. Доколкото нищожният договор не поражда правни последици, то даденото от страните по него подлежи на връщане, като имуществена последица от недействителността.
Според нотариалния акт, в който е обективирана нищожната сделка, уговорената продажна цена в размер на 44 000 лв. е следвало да бъде платена от купувача в деня на подписване на договора по банкова сметка ***.
Плащането на цената по договора за покупко-продажба се установява с представените по делото от ищеца платежни документи. Ответникът оспорва, но не опровергава факта, че купувачът е платил 44 000 лв. в деня на подписване на договора. Впрочем той не отрича, че описаните в преводните нареждания и операционни бележки суми са получени по неговата банкова сметка, *** в депозирания по делото отговор е поддържал, че не дължи връщането им, защото непосредствено след постъпването им сумите са били преведени от А.Г. на В.Я. и Р.З.. Действително, от представените от ответника доказателства се установяват твърдените обстоятелства за извършени преводи от пълномощника му по банкови сметки на посочените лица, но те се явяват ирелевантни за очертания спорен предмет. В тази връзка следва само да се маркира, че по делото са налични данни за съществуването на две отделни мандатни правоотношения на ответника А. с Г.. С нотариално завереното пълномощно от 26.08.2019г./описано в нотариален акт №104/2019г. и приложено по гр.д. № 2217/2019г./ последната е упълномощена да продаде имота на ответника, при условия каквито прецени за подходящи и добри. Със сключения на 29.08.2019г. договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 104/2019г., в качеството си на пълномощник на ответника, Г. е продала на Я. недвижимия имот- предмет на пълномощното за сумата от 44 000 лева, която е била преведена по банковата сметка на продавача в „***“ ЕАД. Със същото пълномощно А. е учредил на Г. представителна власт за извършване и на други описани в него действия, в т.ч. „…да открива и закрива разплащателни, набирателни и други сметки, тегли и получава суми в лева и валута от тези сметки, да извършва преводи на суми, да внася и прехвърля суми по сметки…“, като с факта на извършените от Г. преводи на сумите от банковата му сметка между двамата са възникнали правоотношения по договор за поръчка. Дали извършените от пълномощника действия са били в кръга на учредената му представителна власт или разпореждането със средствата от банковата сметка е извън вътрешното правоотношение между страните, какви са били отношенията между упълномощителя и третите лица или между представителя и третите лица и с какви конкретни правоотношения се свързва превода на сумите от Г. е неотносимо към процесния спор. Отчетната сделка между довереника и доверителя касае вътрешните отношения между тях и липсата й не засяга правото на купувача по нищожен договор да получи престираната цена.
В случая ищцовата страна е установила плащането на продажната цена чрез банков превод по сметка на ответника на сума в размер на 44 000лв. Обявяването за нищожен на договора за продажба от 29.08.2019г., в изпълнение на който купувачът е заплатил на продавача уговорената цена, води на извод за отсъствието на правно основание за получаването й. Доказателства, че ответникът е върнал сумата не са представени, нито се установява основание за задържането й от него, при което предявеният иск, като основателен и доказан, следва да се уважи.
С оглед уважаването на главния иск, основателно
се явява и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху вземането по
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за производството. Заявено е от ищеца съответно
искане, представени са списък по чл.80 от ГПК и доказателства за сторени
разноски, които възлизат в размер на 4 275 лв., като от тях 1760 лв.-
внесена държавна такса; 2 500 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение и 15 лв.- държавна такса пред АВ.
Неоснователни се явяват доводите на процесуалния представител на ответника за
недължимост на претендираната сума от 15лв., доколкото при присъждането на
разноските по делото следва да се съобразят и тези,
направени от ищеца в обезпе-чителното производство /т.5 на Тълкувателно решение №6 от 2013г. на
ОСГТК по т.д. №6 от 2012г./.
В съдебно заседание, проведено на 28.04.2021г., е повдигнато от ответната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. В случая, предвид защитавания материален интерес /44 000 лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 1850 лв., а заплатеният адвокатски хонорар от ищеца е 2 500 лв. Съобразявайки обстоятелствата, че делото не е от особена фактическа и правна сложност и по него е проведено едно съдебно заседание, съдът намира, че справедлив и обоснован се явява размер на адвокатското възнаграждение от 2 000 лв. Затова и след редуциране на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 3775 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес-***, да заплати на В.С.Я., ЕГН **********, с адрес-***,
сумата от 44 000 /четиридесет и четири хиляди/
лв., представляваща платена без
основание продажна цена по договор за покупко- продажба на недвижим имот в гр. ***,
ул. „***“ №***, бл. №***, вх.***, ет.***, апартамент ***, сключен между
страните на 29.08.2019г. с нотариален акт №104, том 2, рег. №5749, дело
№259/2019г., вписан в СВ - *** под Акт №153, том 69, дело №14024/2019г., дв.
вх. рег.№24492/29.08.2019г., който договор е обявен
за нищожен с влязло в сила на 27.11. 2020г. решение №260337/04.11.2020г.,
постановено по гражданско дело №2217/2019г. на ОС-Пловдив, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 17.12.2020г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес-***, да заплати на В.С.Я., ЕГН **********, с адрес-***,
сумата от 3775 /три хиляди седемстотин седемдесет
и пет/лв. - направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: