Р
Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 28.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 28 септември….……………………………………
през две хиляди и шестнадесета година……………...……………………...в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря
Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 486 по описа за 2016г…………………..……………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.124 ГПК във връзка с чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и в
условия на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ищецът А.В.К. твърди, че с влязло в сила решение по в.гр.д.
№ 6976/2012 г. на СГС ответника П.И.А. е осъден да му заплати сумата от 20500
лв. като платена на отпаднало основание. За събиране на посочената сума
образувал изп. д. № 26/2015 г на ЧСИ Ани Василева, Монтана, по което е
установено, че ответника П.А. не притежава недвижими имоти, чрез продажбата на
които да събере вземането си. Твърди още, че през
В срока за
отговор ответниците М.П.И., Г.П.И. чрез назначения им особен представител
оспорват предявените искове. Излагат доводи, че не е налице симулация. По
отношение на Павловия иск излагат съображения, в смисъл че дългът е личен на П.А.,
поради което те не следва да отговарят по него.
Ответникът П.И.А.
също оспорва предявените искове. Твърди, че е запазил правото си на ползване на
имота, тъй като в него е имало търговски обект, в който развива дейност.
Ответникът Р.И.М.
оспорва предявените искове. Твърди, че е закупил имота добросъвестно,
декларирал го е своевременно, а представените от ищеца писмени доказателства не
обосновават нито едно от твърденията му за симулативност на сделката.
В съдебно
заседание страните лично и чрез процесуални представители поддържат твърденията
и възраженията си. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
установяват следната фактическа обстановка:
В началото на
2008 г. ищецът сключил с ответника П.И.А. предварителен договор за закупуване
на недвижим имот, находящ се в гр. Вършец и представляващ имот с идентификатор
12961.423.529. Сделката не била осъществена. На 31.03.2010 г. ищецът е отправил
нотариална покана до ответника за разваляне на договора, тъй като е налице
несъответствие в площта на договореното с около 300 кв.м. На 07.04.2010 г.
ответникът А. отправил нотариална покана към ищеца, в която поканил последния
да сключат окончателен договор, като преди това на 08.04.2010 г. заявил, че не
приема прекратяването на договора поради неизпълнение. Стойността на имота според
договореното възлизала на сумата от 39 500.00 лева, от които 20 500.00
лв. ищецът заплатил на ответника при сключване на договора и се задължил при
сключване на окончателния договор да му заплати още 19000 лв. Имотът е с площ
от 474 кв.м. и по кадастралната карта представлява обединение на два имота
описани в нот. актове 83/1998 г. и 249/2000 г. на нотариус Огнян Каменов. Сделката
не била осъществена, но ответникът А. не възстановил на ищеца и дадените по
договора суми. За това още през същата година било образувано гражданско дело
25973 по описа на СРС. С окончателното решение по делото на СГС от 10.04.2013
г. било прието, че ответникът А. дължи на ищеца връщане на дадената сума от
20500 лв. на отпаднало основание, като осъдил последния да му заплати и
направените в производството разноски. Още в хода на въззивното производство (л.15
от делото) станало ясно че с НА 163/2011 г. ответникът и съпругата му (починала
през 2014 г.) продали на ответника в настоящото производство Р.М. този имот,
както и имот с идентификатор 12961.422.279, ведно с първия етаж от находящата
се в имота жилищна сграда и прилежащо мазе от 18 кв.м. за общата сума от 26380
лв., от които 10000 лв. получени през м.март на 2010 г., а останалите със
задължението да бъдат заплатени за срок от 10 години (л.20 от делото).
Ищецът
твърди, че има правен интерес да предяви иск, с който да установи, че сделката
за продажба на посочените имоти е нищожна на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД поради
абсолютна симулация, тъй като страните по нея не са целяли действително
прехвърляне на правото на собственост. При условия на условия на евентуалност
предявява иск по чл. 135 ЗЗД, чрез който съдът да обяви за относително недействителна
по отношение на него посочената сделка, тъй като уврежда интересите му на
кредитор.
Съдът намира,
че за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за обявяване на нищожност на
сключения между ответниците А. и М. договор, доколкото законът предоставя право
на всяко лице да поиска от съда прогласяване нищожността на сделка и
доколкото ищецът е образувал
изпълнително дело за събиране на сумите, присъдени с решение по цитираното
по-горе дело. Ищецът е кредитор на ответника А. и с извършената разпоредителна
сделка са увредени интересите му.
Абсолютната
симулация като порок на сделката води до нейната недействителност в степен на
нищожност. Симулацията може да се отнася както до цялата сделка, така и само до
нейни елементи, като например страни, цена и т.н. Абсолютната симулация може да
бъде установена с така нареченото обратно писмо от страните по сделката или и с
гласни доказателства, когато е налице начало на писмено доказателство. Касае се
до изявление от една от страните по сделката, направено пред държавен орган, от
което изявление може да бъде направен извод за вероятна симулация. Когато
симулацията следва да бъде установена от трето неучастващо в сделката лице,
забраната за събиране на гласни доказателства по чл. 165, ал1, т.4 ГПК не важи
(в тази връзка е налице достатъчно съдебна практика на ВКС, постановена вкл. и
по реда на чл. 290 ГПК). В конкретния случая тежестта на доказване на
симулацията на сделката беше на ищеца, в каквато насока са и дадените от съда
указания. Съдебната практика приема, че симулацията следва да бъде разкрита от
съда само в рамките на въведеното твърдение, а когато е налице и твърдение за
съществуване на прикрита сделка, съдът се произнася и по прикритата сделка. В
конкретния случай ищецът е въвел твърдение, че сделката е симулативна, тъй като
страните по нея не са целяли нейния транслативен ефект. Настоящият състав намира от съвкупната преценка на
доказателствата, че това твърдение е напълно доказано. Разбира се, след като
ищецът не е страна по сделката и естествено не разполага с обратно писмо, то
доказването на неговото твърдение става само с наличието на косвени
доказателства.
За да
достигне до този извод, съдът отчете следното:
На първо място цената на двата имота е силно
занижена. Общата стойност на двата имота в посочения нотариален акт е 26380 лв.
Двата имота са с предназначение за търговска дейност, за търговски обект,
комплекс. Цената само на единия от тях (този с кратък идентификатор 529) е била
договорена с ищеца за сумата от 39500 лв. Несъответствието в насрещните
престации - собственост на два имота в курортно селище, предназначени за
търговски дейности и платена цена - е още по-голямо, като се отчита и факта, че
купувачът получава само голата собственост върху имотите, тъй като продавачите
си запазват пожизнено правото на ползване. В подкрепа на този извод за нереална
цена са и показанията на разпитания свидетел Я., който заяви, че преди около
две години се е интересувал за цената на един от имотите и П.А. му отговорил,
че тя е 40000 лв. Макар несъответствието между платената и пазарната стойност
на имота само по себе си да не води до извода за недействителност на сделката,
то този факт анализиран съвместно с останалите доказателства по делото,
обосновава извода на съда, че действителната воля на страните не е била да
прехвърлят собствеността върху описания имот. В подкрепа на това е и самият
отговор на ответника А. и представеното от него писмено доказателство,
удостоверяващо, че в сградата на ул. Република № 52 към онзи момент е бил
разположен търговски обект магазин, за което представя и удостоверение за
регистрация. Житейски безсмислено и лишено от всякаква логика е, след като
според А. помещението не е жилищна площ, последният да запази правото на
ползване върху търговски обект, който
вече не е търговски обект. Както няма разумно обяснение и за това, придобилият
собствеността върху търговски обект да не се ползва от него лично или чрез
отдаването му под наем, а да е отстъпил безвъзмездно правото му на ползване на
друго лице.
На следващо
място прави впечатление, че сделката е сключена на 28.03.2011 г. в хода на
висящо на съдебно производство, касаещо облигационни вземания по повод на един
от имотите. В нотариалния акт (163/2011 година) е вписано изрично, че сумата от
10 000 лв. е платена на продавачите още през м.март миналата година, т.е. това
е точно периода, в който ответникът А. е
договарял с ищеца закупуването на този имот. От вписаното в нотариалния акт няма място за съмнение, че
тези 10 000 лв. са именно цена, плащане за тези два имота. Тогава как П.А. би
продал на ищеца имот с кратък № 529, след като вече е получил от Р.М. сумата от
10 000 лв. като цена за продажба на този имот.
В подкрепа на тези изводи на съда е и неопределената бъдеща престация на
купувача М. да заплати останалата част от договорената сума за срок от 10
години, без каквато и да било договорка за начин на плащане, периодичност,
размер на периодичните плащания и т.н.
Съдът отново заявява, че само по себе си всяко едно от тези
обстоятелства – ниската цена на имота, запазване правото на ползване,
разсроченото плащане – не е основание да се приеме, че сделката е
недействителна, но съвкупната преценка на тези факти водят до този извод.
На следващо място от писмените доказателства по делото и от показанията
на разпитания свидетел може да бъде направен извод, че П.А. приема себе си за собственик
на имотите. В тази връзка показателни са твърденията на свидетеля Я., който
заяви, че когато поискал да разговаря с П.А. за цената на имота (кратък номер 529)
на мястото дошъл П. придружен от Р.М.. Я. разговарял с П. за цената на имота и
точно П. му отговорил, че имота се продава и че цената е 40 хил. лева. Това се
случило преди около две години, т.е. много след като имота формално е продаден
на М.. В подобна насока са и показанията на свидетеля М.. Той до преди два
месеца знаел, че имота е на П. и именно него попитал дали се продава. Едва
тогава П. му отговорил, че в момента има някакви тежести на имота и не може да
определи цена, но имота бил на Р.М.. Как П.А. определя цена за продажба на чужд
имот 6 години след като го е продал?!
По делото е представена данъчна оценка на имот находящ се на адм. адрес ул. Република 52,
пл. № 352, кв.46, УПИ парцел V по плана одобрен през 1986
г. Партидата според данъчната оценка е на името на П.А.. От представените скици
на поземления имот с кратък № 279 е видно, че това е номера по предходния план
на имота и че се касае за имот с кратък идентификатор 279, т.е след прехвърляне
на имота това обстоятелство не е отразено в съответната данъчна служба. Прави
впечатление, че в данъчната декларация е описано жилище от 28 кв.м. мазе, 25
кв.м. и земя с площ от 253 кв.м. В представената по нотариалното дело данъчна
оценка за същия този имот обектите в него са вписани като земя 289 кв.м., мазе
28 кв.м. и таван 28 кв.м. жилище 40 кв.м. и търговски обект от 59 кв.м. и мазе
от 12 кв.м. Същевременно в самия нотариален акт по същата сделка е отразено, че
предмет на продажба е 1/2 ид.ч. от ПИ с обща площ от 586 кв.м. , първи етаж от
двуетажната жилищна сграда, който е с предназначение за търговска дейност и е с
площ от 90 кв.м. и мазе от 18 кв.м. За имота,
находящ се на административен адрес ул. Република № 52 в гр. Вършец като докладчик
по различни дела с ищец П.А., настоящият състав е виждал много и различни
данъчни оценки, в които един и същи имот е бил описван в тях по различни
начини, в това число и като имот с площ 5 кв.м. (гр.д. № 516/2004 г. за делба
на процесния имот, по която в дял на П.А. е поставен именно този имот; гр.д.
323/2009 г.). Касае се за един и същи имот така, както е отразено в издадената
от кадастъра скица със записването от кадастралния регистър към картата и
посочването на номера от предходен план на имота.
Фактът на продажбата не е отразен и в кадастъра и регистрите към него.
От представени по делото писмени доказателства на л.104 до 109 по делото е
видно, че към 03.06.2011 г., както и към 08.09.2015 г. в регистъра на имотите
тези два имота са били отразени като собствени на П.И.А.. Едва след завеждане
на делото, в регистъра е отразена промяна и издадените вече на 16.09.2015 г.
след представено съдебно удостоверение по настоящото дело скици отразяват като
собственик Р.И.М..
Тези изводи на съда не могат да бъдат оборени с представените от
ответника М. доказателства за подадена декларация пред Община Вършец от
02.04.2012 г. за деклариране на сграда, само сграда, разположена в гр. Вършец,
ул. Република № 52, както и споразумение от 27.08.2012 г. към договор за
продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност за обект, находящ се
на бул. Република № 52 в гр. Вършец. Това е така, защото при симулативната сделка
целта на страните по нея е именно за третите лица тя да изглежда действителна и
да е настъпил в отношенията им с тях транслативния й ефект. Още повече, че от
представеното споразумение изобщо не става ясно какви отношения се
регламентират. Нещо повече. В отношенията с електроразпределителните дружества
страна е собственика или поне онзи, който притежава титул за собственост.
Анализът на доказателствата по – горе обосновава единствения извод за
съда, че с продажбата на 1/2 от ПИ 12961.422.279, ведно първия етаж от
построената в него жилищна сграда с предназначение търговски обект с площ от 90
кв. м и прилежащо мазе от 18 кв.м, както и на 1/2 от общите части на сградата и
правото на строеж, както и на ПИ 12961.423.529, отразена в НА 163/28.03.2011
година по описа на Нотариус Огнян Каменов, страните са сключили недействителна
сделка, като са симулирали транслативния й ефект. Такава сделка по смисъла на
чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД е нищожна.
В резултат на прогласената
нищожност, в отношенията с третите лица тези имоти се връщат в патримониума на
първоначалния собственик и за това обстоятелство се създава публичност. При
извършената продажба като продавач е участвала и Бисерка И. Ангелова, починала
през 2014 година. Именно за това като ответници в производството са
конституирани и преките й наследници М.И. и Г.И..
Произнасяйки се по основния иск положително, съдът не дължи произнасяне
по евентуалния иск.
При такъв изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца
направените от последния в производството разноски.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че договор за покупко – продажба на 1/2 от ПИ
12961.422.279 по КК на гр. Вършец с административен адрес гр. Вършец, ул.
Република № 52, целият с площ от 586 кв.м.,
при съседи: 12961.422.280, 12961.422.298, 12961.422.674, 12961.422.277,
12961.422.278 и 12961.422.281, ведно с целия първи етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, който е с идентификатор 12961.422.279.1.1, с предназначение „За
търговска дейност”, с площ от 90 кв.м., ведно с прилежащите мазе с площ от 18
кв.м. и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж на
сградата върху терена, при съседни обекти – само отгоре 12961.422.279.1.2 и на ПИ
с идентификатор 12961.423.529 по КК на гр. Вършец с площ от 474 кв.м. при
съседи: 12961.422.666, 12961.422.9, 12961.423.2, 12961.30.22 и 12961.423.1,
материализиран в НА 163/28.03.2011 година е НИЩОЖЕН поради
абсолютна симулация.
ОСЪЖДА П.И.А.
с ЕГН **********,***, М.П.И. с ЕГН ********** ***, Г.П.И. с ЕГН **********,***
и Р.И.М. с ЕГН **********,*** ДАЗАПЛАТЯТ на А.В.К. с ЕГН **********,*** сумата
от 1343.00 лв. направени в производството разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред МОС.
След влизането му в сила подлежи на
вписване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :