МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 206/2017 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
– КУБРАТ
Наказателното производство
е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимия Н.Н.М. *** за това, че за времето от
неустановен ден и дата през 2010 г. до 05.05.2016 г. в с. Свещари и
с. Веселец, обл. Разград, действайки в условията на продължавано
престъпление с цел да набави за
себе си имотна
облага е възбудил и поддържал у Е.Х.А. заблуждение – че ще му
достави автомобил и с това му причинил
имотна вреда в общ размер на
2 947.00 лв.- немаловажен
случай (пари – сумата от 2 800.00 лева, 1 бр. сателитен
приемник модел NEXTSTAR
5000HD на стойност 60.00 и мобилен телефон „Самсунг" на стойност 87.00 лева), като деянието е извършено повторно - престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр.
с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че
събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства, установяват по безспорен начин
авторството му в извършване на инкриминираното
деяние. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание ориентирано над
минимума – две години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно ефективно при
общ режим. Заявява, че са налице и условията за приложение на чл.
68, ал.1 от НК, тъй като деянието по настоящото обвинение е извършено в
изпитателния срок на наказанието, наложено му със споразумение по НОХД № 343/2012 г. по описа на
Районен съд – Исперих.
В срока по чл. 85, ал. 3 от НПК
пострадалото от престъплението лице Е.Х.А.
сезира съда с искане да участва в наказателното производство като частен
обвинител и граждански ищец. Молбата е уважена от съда, като е приет за
съвместно разглеждане предявения от А. граждански иск в размер на 2947.00 лева
– обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане, а пострадалият е конституиран
като частен обвинител и граждански ищец. Повереникът му пледира за
постановяване на осъдителна присъда, с която наложи на подсъдимия справедливо
наказание – лишаване от свобода, ориентирано около средния размер, предвиден за
извършеното престъпление, което да се изтърпи ефективно. Моли съда да уважи
предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият Н.Н.М.
на досъдебното производство не се признава виновен. Отрича да е обещавал на
пострадалия Е.А. да му достави лек автомобил, както и да е получавал от него
пари, сателитен приемник и мобилен телефон. За първото съдебно заседание, след
като е получил препис от обвинителния акт, не се явява. Въпреки разпореденото
принудително довеждане, същият не е открит, а впосдледствие е отказал да получи
призовка за насрочено съдебно заседание. С оглед на това поведение на
подсъдимия, който е предупреден, че при неявяване делото ще се разгледа в
негово отсъствие, съдът е разгледал делото по реда на задочното производство,
като е отчел, че неявяването му няма да попречи за разкриване на обективната
истина. Защитникът му заявява, че събраните на ДП доказателства, установяват по
несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от Н.Н.М.,
поради което пледира за постановяване на осъдителна присъда, като размера на
наказанието лишаване от свобода, бъде ориентирано на минимума от една
година.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. Н.Н.М.
е 43-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, с основно образование,
работи при ЕТ „Стефан Караджа” с. Стефан Караджа, обл. Силистра.
Св.Е.Х.А. работи като
телевизионен техник и живее в с. Свещари, обл. Разград.
През 2010 г., на неустановена
дата, свидетелят А. бил във връзка с работните си задължения в с.Веселец,
обл.Разград. Срещнал случайно подсъдимия Н.Н.М., с
когото се познавали и от преди и за който знаел, че е бил в Ииспания на работа.
Свидетелят бил със своята кола, при което М. му казал, че е време да смени
стария автомобил с нов, като му заявил, че очаква до седмица нова кола от
Испания и му предложил да я закупи. Свидетелят се съгласил, а подсъдимият
обяснил, че цената е 1700 лв., но тези пари трябва предварително да ги даде,
защото са необходими и за наемане на платформа, която да докара превозното
средство до България. А. се съгласил и след няколко дни предоставил на
подсъдимия сумата от 1700 лева, а подсъдимият обещал да докара лекия
автовомобил в село Свещари.
Минали не една, а няколко
седмици, когато св.А. *** и видял, че М. шофира нов автомобил. Попитал го това
ли е превозното средство, за което му платил, а той отговорил, че съпругата му
не е съгласна да продадат колата, поради което обещал да му върне парите.
Въпреки провежданите разговори,
подсъдимият не върнал сумата от 1700 лева на свидетеля.
В края на 2015г. св.А. бил отново
в с.Веселец, отново срещнал Н.М., а последният му обяснил, че ще се „опаричи“,
защото ще продаде ниви, които били наследствени. Обяснил, че чичо му, който
живеел в Испания, щял да се откаже от дела си и подсъдимият ще се разпореди с
тях. Заявил, че за да се извърши това трябва да се подготвят документи, които
да се изпратят в Испания, за което му била необходима сума от 500 лева. Убедил А.
да му даде тази сума, под предтекст, че след подготовката на документите, ще
продаде нивите и ще върне както тази сума, така и парите за нестаналата
продажба на автомобила. След няколко дни свидетелят предал и тази сума от 500
лева на подсъдимия, като се срещнал и с неговата майка, която потвърдила, че
синът й ще продаде нивите, от които се отказва родственика им.
Месец по-късно св.А. и подс.М. отново се срещнали. Подсъдимият
заявил, че трябват още пари, за оформяне на нужните документи за продажбата, в
това число и скици и др. и му поискал първо 200 лева, а после и още 100 лв. Свидетелят
се съгласил и дал още 300 лева на подсъдимия. След известно време отново се
срещнали, А. отново настоял да му се върнат всички пари. Подсъдимият обяснил,
че трябва да изпрати документите по бус, който пътува до чужбина, но за
услугата му поискали 100 евро. Свидетелят А. предоставил сумата от 200 лева, за
да бъдат изпратени документите в Испания на чичото на подсъдимия.
На 05.05.2016 г., ден преди
селищния празник на село Веселец, св.А. се срещнал с подсъдимия в с.Веселец.
Тогава М. обяснил, че документите са пристигнали от Испания, но са при шофьора
на буса, който живеел в едно шуменско село и са му необходими още 100 лева, за
да отиде со там и да ги вземе. В същия ден св.А. му дал още 100 лева, както и един
сателитен приемник NEXTSTAR 5000HD, нов, а М. му дал стар такъв, като се
уговорил разликата между стария и новия в размер на 40 лева да му даде когато
продаде нивите. Обяснил, че и телефона му се развалил, поради което и А. му
предоставил и свой мобилен телефон „Самсунг“, неустановен модел.
Поради това, че от шест години М.
все обещавал да върне парите, А. поискал от подсъдимия да сборува всички суми,
които му е предоставил до този моментг и да запише колко пари му дължи общо. М.
изчислил и записал на листче от тефтерче, че дължи на св.А. сумата от 2 900
лева и собственоръчно се подписал. Св.А. на друг по-голям лист сам написал, че Н.М.
му дължи 2 900 лв. за доставка на кола от чужбина, като на тази бележка в
графата „получих сумата“ собственоръчно се подписал отново подс. М.. Свидетелят
не може да обясни защо на тези бележки е посочена дата 14 април, като е
категоричен, че същите са били изписани на 5 май 2016 г. Същите са приложени
към ДП.
Св.А. месец по-късно отново
срещнал подс.М. и си поискал парите. Предупредил подсъдимия
М., че ще подаде жалба срещу него, а последният му заявил, че никой нищо не
може да му направи.
От заключението на изготвена
съдебнооценъчна експертиза за установяване стойността на дадените от св.А.
вещи, а именно 1 бр. сателитен приемник и 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“, се
установява, че стойността на тези вещи е 147 лева.
По досъдебното производство е
изготвена почеркова експертиза на предадените от св.А. две бележки като предмет
на изследването са били почерка и подписа в малката едностранно изписана
бележка с черен химикал и в двустранно изписаната бележка. Според заключението
на вещото лице ръкописният текст в двустранно изписаната бележка с черен
химикал с дата 14.04.2016 г. с изключение на текста „Получих сумата“ е
изпълнена от св.А.. Експертизата установява, че подписът в графата „Получих
сумата“ в двустранно ръкописно изписаната бележка с черен химикал с дата
14.04.2016 г. е изпълнен от подс. Н.Н.М.. Според
заключението на вещото лице по допълнителната почеркова експертиза ръкописният
текст в едностранно изписаната бележка с черен химикал е изпълнен от подс.Н.Н.М..
По доказателствата:
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така
и индивидуализират деянието му. Показанията на разпитаните на съдебното
следствие свидетели се подкрепят от
писмените доказателства по делото: веществени доказателства, оценъчна експертиза, почеркова
и допълнителна почеркова експертиза, справка за съдимост.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели Е.А. и А.Х., с изключение на
твърдението, че за предаването на сумата 1700 лева има съставен писмен
документ. В останалата им част същите са логични и безпротиворечиви и
съответстват на останалите събрани по делото доказателства – представените и
изследвани бележки, в които по безспорен начин се установява чрез извършените
почеркови експертизи, че подсъдимият е получил сумата 2900 лева от свидетеля А..
Съдът
не дава вяра на показанията на свидетелите относно факта, че при даване на
сумата 1700 лева е била оформена разписка. Това тяхно твърдение се навежда за
първи път на съдебното следствие и се опровергава от самия пострадал, който
обяснява, че тъй като до последната им среща на 05.05.2016 г. всички суми са
предадени на подсъдимия без писмени документи за това, е поискал от подсъдимия
да съставят такива – представените две бележки по ДП.
Съдът
кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От правна
страна:
С действията си подсъдимият
Н.Н.М. е осъществил състава на престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 4, във
вр. с чл. 209, ал. 1, във вр.
с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, тъй като за времето от неустановен ден и дата през
2010 г. до 05.05.2016 г. в с. Свещари
и с. Веселец, обл. Разград, действайки в условията на продължавано
престъпление с цел да набави за
себе си имотна
облага е възбудил и поддържал у Е.Х.А. заблуждение – че ще му
достави автомобил и с това му причинил
имотна вреда в общ размер на
2 947.00 лв.- немаловажен
случай (пари – сумата от 2 800.00 лева, 1 бр. сателитен
приемник модел NEXTSTAR
5000HD на стойност 60.00 и мобилен телефон „Самсунг“ на
стойност 87.00 лева), като деянието е извършено повторно.
От обективна страна:
Подсъдимият Н.Н.М. при първата си среща с постарадалия, е създал неправилна представа у него, че ще му достави лек автомобил от Испания,
където преди това е бил на работа. Освен,
че създал тази неправилна представа, подс.М. след като не предал МПС на свидетеля, поддържал заблуждението, че
ще му върне парите за автомобила. Поддържал това заблуждение, като твърдял, че
ще продаде наследствени ниви, като другия съсобственик негов чичо се отказва от
дела си, но е необходимо оформяне на съответни документи, изпращането им в
Испания, снабдяване със скици и др. Формираните в съзнанието на
свидетеля неверни представи, са повлияли
на волята му да
извърши разпоредителни действия,
причиняващи му имотна вреда. Същият не
би ги извършил без заблуждението,
в което е бил въведен, поради което предоставил на
подсъдимия сума в общ размер на 2 800.00 лева, както и вещи на стойтост
147.00 лева, в резултат на което Н.М. установил
фактическа власт върху движимите
вещи – пари и вещи. В резултат
на тези разпореждания,
вследствие на неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за свидетеля А., която всъщност
е била целта на подсъдимия, тъй като има
характер на облага за него
и с това е и довършено престъплението. Установява се, че в инкриминирания
период - от 2010 год. до 05.05.2016 год. е извършил
няколко деяния, които
осъществяват поотделно един и същ състав
на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен
период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо извършеното от него следва
да се квалифицира
в условията на продължавано престъпление – чл.26
ал.1 от НК.
Видно от
справката за съдимост на подсъдимия Н.Н.М., същият е
извършил деянието след като е осъждан за същото престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК със споразумение № 89/19.12.2012 г. по НОХД № 343/2012 г. по описа на
РС-Исперих. Поради това по отношение на деянието, предмет на настоящото
производство е налице квалифициращия признак повторност – чл. 211, ал. 1, т. 4
от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и видно от действията му, воден от користни мотиви
е искал настъпването на тези последици и преследвал користна цел – материалната
облага.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс. Н.Н.М. за виновен в извършване на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4, във
вр. с чл. 209, ал. 1, във вр.
с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК и му наложи наказание
при индивидуализацията на което съобрази:
смекчаващи отговорността обстоятелства: семейно и материално
положение; отегчаващи – престъпна
упоритост. Отчитайки предходното
съдът определи наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказание
над минимума – една година и шест лишаване от свобода,
което с оглед обремененото съдебно минало следва да изтърпи ефективно при
общ режим.
Както се посочи и по-горе от
справката за съдимост на подсъдимия Н.Н.М. се
установява, че същият е извършил деянието предмет на настоящото наказателно
производсто в изпитателния срок на наказанието наложено със споразумение №
89/19.12.2012 г. по НОХД № 343/2012 г. по описа на РС-Исперих – три месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за тригодишен изпитателен
срок. Поради това, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, следва отложеното наказание да бъде приведено в
изпълнение и подсъдимият да изтърпи отделно от наказанието по настоящата
присъда и наказанието три месеца лишаване от свобода.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният
от пострадалото лице Е.Х.А. граждански иск за обезщетение на причинените
имуществени вреди от престъплението по чл. 211, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209,
ал. 1 от НК се явява основателен и доказан. Деянието на подсъдимия осъществява
състава на непозволеното увреждане и съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, той следва да репарира вредите,
които е причинил. Стойността на същите се установява от приложената по делото
съдебно-оценъчна експертиза и останалите събрани по делото писмени
доказателства, които не са оспорени от страните по делото, поради което съдът
уважи иска в предявения размер от
2 947.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането - 05.05.2016 г. до
окончателното плащане.
С оглед този изход на делото – осъдителна
присъда, на основание чл.189,
ал.3 от НПК, всеки от подсъдимият Н.Н.М. следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр.Разград 271.36 лева
– разноски на досъдебното производство, както и по сметка
на Районен съд – гр. Кубрат сумата 20.00 лева – разноски на съдебното
следствие и сумата
117.90 лева – държавна такса върху уважения граждански иск лева.
Съдът
постанови след влизане в законна сила на присъдата веществените доказателства
по делото: 2 бр. ръкописно написани
бележки с черен химикал, намиращи се на стр.
21 от ДП, да бъдат унищожени.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова