Р Е Ш Е Н И Е № 60
Гр.Сливен, 17.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи април, през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 372
по описа за 2018 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Н.Х.К., с адрес ***, против Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020, изх. № 01-283-6500/1165 от 11.12.2018 г. издадено от Директора на ОД на ДФ "Земеделие", гр. Ямбол, в частта, с която не е одобрен за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020, подмярка 14.2. „Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“, дейност 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ /ДПЖ на закрито/“.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на акта, като постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Намира за неправилни, като
формални и несъответстващи на действителното фактическото положение, изводите
на административния орган за наличие на основания за неодобрението му за
участие в горната мярка за подпомагане. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.
Твърди, че в оспореното уведомително писмо не са изложени и
конкретни фактически основания, обосноваващи неодобрението. Иска отмяна на оспорения акт, в обжалваната му част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът – директор на
Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Ямбол, чрез процесуалния си представител, намира
жалбата за неоснователна. Счита, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден от
компетентен орган и при наличие на предпоставките на материалния закон.
Твърди, че след подаване на заявлението от оспорващия и
стартирали административни проверки, на база информацията за брой животни,
предоставена от БАБХ и становище, предоставено от кандидата за площта на
неговото с., експертите на Разплащателна агенция установяват брой животни 463 и
налична подова площ в помещение, общо 508,5 кв. м., и се констатира
несъответствие, изразяващо се в недостиг на подова площ от 1,1 кв. м. Към този
момент данните в системата са били тези и въз основа на тях административният
орган е формирал констатации и е издал обжалвания административен акт. Моли
жалбата на Н.Х.К. да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по
делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият Н.Х.К. е регистриран с
Уникален регистрационен номер /УРН/ 187220 в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/. Като с. на ж. о. с per. № 88490006, находящ се в с. И., община С., област С., на 27.10.2017 г., жалбоподателят е подал заявление за
подпомагане, представляващо и заявление за плащане, с идентификационен №20/14/2/00247, за подпомагане
по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода
2014-2020 г. С последното заявление, жалбоподателят е кандидатствал за плащания
за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ, за дейността "Осигуряване на свободна
подова площ" за овце и кози - 462 бр., ЖЕ 69,3, както и за дейността "Осигуряване на
свободно отглеждане на открито" за овце и кози на 462 бр., ЖЕ 69,3. Към заявлението за подпомагане са приложени опис на о. с. ж., заверен от официален
ветеринарен лекар не по-рано от 4 месеца преди датата на подаване на
заявлението за подпомагане, План-програма, Удостоверение за регистрация на животновъден обект
№ 1931/30.03.2016 г., издаден от Областна дирекция
по безопасност на храните, гр. Сливен, документ за с. или п. на
сградата и помещенията, използвани за нуждите на ж. о., необходимите декларации, както и Становище № 1589-ЗЖ/23.10.2017 г. на
ОДБХ, гр. Сливен, издадено на основание чл. 19 от Наредба № 4/08.08.2017 г. по подадено
заявление от Н.Х.К.. Видно от съдържанието на становището, с последното ОДБХ-Сливен е удостоверило, по
отношение на животновъдния обект: 8849-0006 на Н.Х.К., наличието на подова площ в помещения и общо осигурена свободна площ на двор, във връзка с изискванията на Наредба №
4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от ПРСР 2014-2020, като в документа изрично е посочено, че
заявителят спазва законоустановените изисквания по мярката и осигурява описаната в
становището площ. С УП изх. №01-283-6500/715
от 25.09.2018 г. заявителят е бил
уведомен за установени нередовности в документацията, които били отстранени от
лицето на 05.10.2018
г., видно от приложените доказателства на л. 46-51 от делото.
На 11.12.2018 г., директорът на ОД на ДФ "Земеделие", гр. Ямбол издал оспореното Уведомително писмо с изх. № 01-283-6500/1165, с което уведомил жалбоподателя, че е одобрен за участие по дейност 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/“ от подмярка 14.2 „Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“, съгласно таблица 1. Видно от таблица 1 по подмярка 14.2 „Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“, дейност 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ /ДПЖ/“- ДПЖ на закрито одобрените брой животни – 0 и одобрени животни общ /ЖЕ/ - 0. В УП е посочено, че при извършени административни проверки на подаденото заявление за подпомагане/плащане, се установило, че не са спазени изискванията за минимална площ в помещение на двор за дейност 14.2.1. „Осигуряване на свободна подова площ /ДПЖ/“ за наличния брой ДПЖ отглеждани в ЖО към 31.12.2017 г., което било в разрез с изискванията, заложени в чл. 4, ал.3, т. 1 от от Наредба № 4/08.08.2017 г. Писмото е връчено на жалбоподателя на 12.12.2018 г., жалбата е подадена на 21.12.2018 г. в деловодството на Административен съд - Сливен.
По делото са приети : Справка за наличните животни в ОЕЗ към 31.12.2017 г. за ж.о.8849-0006 на Н.Х.К. от интегрираната информационна система на БАБХ, от която е видно, че броя животни – овца към 31.12.2017 г. е 462 бр.; писмо изх. № 7175-ИТИС/13.12.2018 г. от Изпълнителния директор на БАБХ до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА за извършена корекция на данни в ИИС.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебна в.-м. експертиза, изготвена от вещото лице д. С.В.Л.. Вещото лице дава заключение, че: Причината оспорващият да не е одобрен за участие в Мярка 14, Подмярка „Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ", за дейност 14.2.1- ДПЖ на закрито е извършена проверка от експерти на РА ДФЗ Ямбол, в системата ИСАК, където са били налични общо 463 броя ДПЖ - 460 овце майки и 3 броя мъжки шилета; с тази допълнителна 1 (една) бройка се надхвърля осигурената подова площ с 1,1 кв.м. ; не е взето под внимание, че общата осигурена площ надхвърля с близо 25 кв.м, тъй като общата осигурена площ в помещенията е 533 кв.м - заявена по програмата и наличието на тази допълнителна бройка се компенсира от нея; с едно животно се надвишава свободната подова площ, осигурена от оспорващия, според данните от административната преписка. Вещото лице посочва, че животното с идентификатор № 100036000193951 не трябва да участва при калкулирането на необходимата свободна подова площ в административната преписка, при изчисляване на съотношението между брой животни и осигурена подова площ, защото същото е родено на ***г., след р. дата; като се има предвид р. в. на животното, същото не трябва да участва при изчисляване на съотношението между брой животни и осигурена подова площ.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес и е насочена срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е и основателна,
по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, и може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. С т. I. 2 от Заповед № 03-РД/3372/13.09.2017 г. изд. от ИД на ДФЗ, на основание чл. 20, т. 2 и
чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПЗП, на директорите
на ОД на ДФЗ, съобразно териториалната им компетентност, са делегирани
правомощия по вземане на решения и издаване на уведомителни писма по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка
14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Оспореният акт е издаден в
писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност –
основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от
което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Мотивите на административния акт представляват
единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие
позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат
да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът
препраща и който се намира в административната преписка.
В разглеждания случай административният орган не е посочил фактическите основания за издаването на акта. В уведомителното писмо, в обжалваната част няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че не са спазени изискванията за минимална площ /ДПЖ/ „ за наличния брой ДПЖ отглеждани в ЖО към 31.12.2017 г. Така, в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 24, ал. 1 от приложимата наредба, поради липсата на конкретни фактически основания в оспорения акт, неясни остават и конкретните причини за неодобрението по дейност 14.2.1. – ДПЖ на закрито.
В случая, неодобрението на жалбоподателя за участие по заявената мярка 14 "Хуманно отношение към животните", подмярка 14.2 – ДПЖ, дейност 14.2.1 – ДПЖ на закрито е основано на неспазени изисквания за минимална площ в помещение за дейността "Осигуряване на свободна подова площ" за наличния брой ДПЖ отглеждани в ЖО към 31.12.2017 г., което било в разрез с изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г..
Приложената административна преписка също не внася яснота, нито обосновава категоричен извод за несъответствие на заявените площи с минимално изискуемите. Самото уведомително писмо съдържа препращане единствено към данните от заявлението, подадено от лицето. Данните от това заявление обаче, разгледани съвместно със Становището на ОДБХ, гр. Сливен, издадено на основание чл. 19а от Наредба № 4/08.08.2017 г. удостоверява по отношение на заявителя, наличие на необходимата подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на горната наредба. Въпреки, че становището на ОДБХ не е задължително за решаващия орган, съдържащия се в него извод внася съмнение в заявените от лицето данни и е предпоставка за извършване на допълнителна проверка, за изясняване на обстоятелствата, свързани с действителните площи, осигурени от заявителя. Така, според чл. 19а, ал. 3 и чл. 21 от Наредба № 4/08.08.2017 г., за изясняване на горните обстоятелства, административният орган е имал възможност да поиска от БАБХ допълнителна информация за свободната площ в помещенията на животновъдния обект, където се отглеждат животни, с които се извършват дейностите по чл. 4 и за капацитета на ж.о, които са с. и/или се п. от з. с., както и да укаже на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. В нарушение на правилото на чл. 35 от АПК, горните обстоятелства не са били изяснени преди издаване на оспореното УП.
Едва от заключението на вещото лице става ясно причината, поради която оспорващият не е одобрен за участие в мярка 14., Подмярка „Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ", за дейност 14.2.1 - ДПЖ на закрито, а именно, че при извършена проверка от експерти на РА ДФЗ Ямбол на 29.10.2018г. в системата ИСАК са били налични общо 463 броя ДПЖ - 460 овце майки и 3 броя мъжки шилета. С тази допълнителна 1 (една) бройка се надхвърля осигурената подова площ с 1,1 м2 . Но вещото лице заключава, че животното с идентификатор № 100036000193951 не трябва да участва при калкулирането на необходимата свободна подова площ в административната преписка, при изчисляване на съотношението между брой животни и осигурена подова площ, защото същото е родено на ***г., след р. дата, като посочва, че не е взето под внимание, че общата осигурена подова площ от 533 кв.м. заявена по програмата, надхвърля с близо 25 кв.м. и наличието на тази допълнителна бройка се компенсира от нея.
Следва да се отбележи също,
че за така приетото несъответствие между заявени от кандидата площи и минимално
изискуемите за участие в дейностите по заявената мярка, в нарушение на чл. 26 АПК, лицето не е било
уведомено преди издаването на административния акт. Не
му е предоставена възможност за възражения или за отстраняване на нередовности,
в т. ч. и поправяне на грешки в заявлението, каквито е вероятно да има, предвид
становището на ОДБХ. Тези нарушения съдът преценява
като съществени нарушения на административнопроизводствените правила -
отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, тъй като
ако не бяха допуснати, административният акт би имал друго съдържание.
За пълнота съдът намира за
необходимо да посочи, че волята на административния орган следва да бъде ясно
изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в
преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде
изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез
въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени
нито в акта, нито в преписката по издаването му. Разпоредбата
на чл. 170, ал. 1 от АПК
ограничава съдебното установяване само относно онези факти, които са
обективирани във фактическото основание на оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни
основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг
документ, към който актът препраща и който се намира се в административната
преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват
впоследствие със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от
административната преписка, към които актът препраща.
По изложените съображения,
оспореното в частта му УП е незаконосъобразно, като издадено при неспазване на установената
форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради
което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на въпроса не позволява
решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния
орган за ново произнасяне, съобразно указаното в мотивите на решението.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото, общо в размер на 564, 56 лв, представляващи: платена държавна такса в размер на 10 лева, 400 лв. за адвокатско възнаграждение, договорено и изплатено, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 04.02.2019 г. и 154,56 лв. депозит за вещо лице
С оглед изхода на спора,
претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Предвид горното и на
основание чл. 172, ал. 2, вр. чл.
173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020, изх. № 01-283-6500/1165 от 11.12.2018 г. издадено от Директора на ОД на ДФ "Земеделие", гр. Ямбол, в частта, с която Н.Х.К. не е одобрен за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020, подмярка 14.2. „Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“, дейност 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ /ДПЖ на закрито/.
ИЗПРАЩА преписката на директора на ОД на ДФ
"Земеделие" – Ямбол, за ново произнасяне, в 1-месечен срок от
влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Държавен фонд
"Земеделие", София да заплати на Н.Х.К. , ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 564, 56 /Петстотин
шестдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ лева.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :