Р
Е Ш Е Н И Е № 165
гр. Хасково, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, НО, I
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на трети декември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Галя
Кирилова и в присъствието на прокурора Петър Мидов, като разгледа докладваното
от младши съдия Мария Иванова-Георгиева ВНОХД № 458 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 15 от 11.06.2019г., постановена по НОХД № 227 по описа за 2018г. на
РС – Харманли
подсъдимият Б.А.Х. е признат за виновен в това, че в периода от 31.07.2012г. до 24.08.2012г. в
землището на гр. С., местността „П. к.“, в гр. С., в дома си на ул. „С.“
№ **, в дървена постройка и на пътя в гр. С. – село С., община С. в себе си, при условията на продължавано престъпление
без надлежно разрешително държал в себе си високорискови наркотични вещества,
съответно на 31.07.2012г. – „марихуана“ с нетно тегло 19.6304 гр. със
съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ – 0,5
% на обща стойност 117,78 лева; на 08.08.2012 г. - „марихуана“ с нетно тегло
121.6102 гр. със съдържание на активен
наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ – 0,5 % на обща стойност
729,66 лева и на 24.08.2012г. - „марихуана“ с нетно тегло 14.6601 гр. със
съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ – 0,9
% на обща стойност 87,96 лева или всичко 155.9007 гр. „марихуана“ на обща
стойност 935,40 лева, поради което и на основание чл.
354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
чл. 54 от НК
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца и „Глоба“ в размер на 2 500 (две
хиляди и петстотин) лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е
постановено наложено наказание „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим. Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК
е приведено в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет)
месеца, наложено с определение № 302 от 11.11.2011г., постановено по НОХД № 444
по описа за 2011г. на РС-Харманли, влязло в сила на 26.11.2011г., чието
изтърпяване е било отложено за срок от 3 години. Постановено е отнемане в полза
на държавата на предмета на престъплението, а именно остатък от „марихуана“ –
19,5300 гр., 14,56 гр. и 121,51 гр. С присъдата подсъдимият Б.Х. е осъден да
заплати направените разноски в наказателното производство.
Срещу
присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т.Д., служебен защитник
на подсъдимия Б.Х., с която се прави оплакване за неправилност и необоснованост
на същата. Счита, че обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснена
фактическа обстановка. Прави възражение и за явна несправедливост на присъдата,
доколкото счита, че определеният размер на наказанието е завишен. Посочва, че
след изготвяне на мотиви към обжалваната присъда ще допълни съображенията
изложени в жалбата, въпреки това едва в съдебно заседание, провело се на 03.12.2019г.,
посочва, че оплакването за необоснованост се отнася най-вече за деянието от
31.07.2012г. Намира същото за недоказано, тъй като по отношение на него
свидетелските показания са противоречиви.
В
законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са подадени писмени възражения.
Пред въззивния
съд представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за
неоснователна, а обжалваната присъда за правилна. В този смисъл моли за
потвърждаване й. Счита правните и фактическите изводи на първоинстанционния съд
за правилни и обосновани, като съответстващи на доказателствената съвкупност.
Намира твърденията на защитника на подсъдимия за недоказаност на деянията,
включени в предмета на обвинението, за неоснователни. Посочва, че за всяко едно
от трите деяния са налице достатъчно доказателства и доказателствени средства,
от които да се направи обоснован извод за съставомерността и за авторството им.
Определеното наказание отчита като справедливо, даже занижено, но с оглед
изминалото време от извършването на деянията не го счита за незаконосъобразно и
не прави протест в тази насока.
В съдебно
заседание защитникът на подсъдимия Б.А.Х. - адвокат Т.Д. поддържа депозираната
жалба по изложените в нея съображения. Уточнява, че присъдата е необоснована по
отношение на деянието, извършено на 31.07.2012г., доколкото събраният
доказателствен материал е противоречив досежно авторството, а именно кой е
упражнявал държане на наркотичното вещество, намиращо се в раницата. В този
смисъл пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подзащитният й да бъде оправдан.
Подсъдимият Б.Х. не се явява
в съдебно заседание. Призоваването на подсъдимия е редовно извършено, като в
отрязъка от призовката е отбелязано, че същата е била получена лично от
подсъдимия. След като настоящата въззивна инстанция намери, че са налице
условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, а именно – редовно призоваване на
подсъдимия, който не се явява в съдебно заседание, без да е посочил уважителни
причини за това, което не препятства разглеждане на делото в негово отсъствие,
производството премина в отсъствието на подсъдимия.
В хода на
въззивното производство не са искани, допускани и събирани нови доказателства и
доказателствени средства.
Съдът,
като прецени материалите по делото и обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира следното:
Производството
по НОХД № 227 по описа за 2018г. на РС-Харманли е образувано по
обвинителен акт, внесен от РП-Харманли, с който на Б.А.Х. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Разглеждането на делото в разпоредително заседание е било насрочено за
28.08.2018г. За същото е била изпратено съобщение на подсъдимия, което е
върнато по делото в цялост с отбелязване, че по данни на Ж. А. Х., ***** на подсъдимия, същият се намира
в чужбина. Поради
нередовното му призоваване делото било отложено за друга дата, като подсъдимият
Б.Х. бил обявен за общодържавно издирване и било постановено принудителното му
довеждане за съдебно заседание от органите на ОЗ „Охрана“ – гр. Х. По делото
била представена докладна записка, от която се установявало, че от 2012г.
подсъдимият се намира извън пределите на Република България, а именно в
Кралство Испания. На 20.02.2017г. подсъдимият Х. бил подал искане с № 1700567 в
Генерално Консулство Валенсия, а на 24.02.2017г. заявление с рег. № 30009292 в
Дирекция „Български документи за самоличност“, от които се установявал адреса
му в Кралство Испания. Доколкото и в обвинителния акт бил посочен адрес на
подсъдимия извън страната, първоинстанционният съд разпоредил призоваване на
същия и на адреса в Кралство Испания и отново отложил съдебното заседание.
Изискана била справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ дали подсъдимият не се
намира в някое от местата за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ или
в следствените арести. Ход на делото не е даван в следващите две съдебни
заседание, а същото е било отлагано и насрочвано за нови дати поради
невръщането на съобщенията на адреса в Кралство Испания.
В
съобщението по чл. 247б от НПК за съдебно заседание на 29.01.2019г. е отразено
изявлението на майката на подсъдимия, К. Х., че ****, Б.Х., се намира в Англия.
Същевременно по делото е приложено и известие за получаване на съобщението,
изпратено на адрес Кралство Испания, провинция Валенсия, L`Olleria, ул.“Д. Ф.“ № **, което съдържа подпис, но не е
изпълнено изискването да са изписани имената на получателя.
В
съдебно заседание, провело се на 29.01.2019г., защитникът на подсъдимия адвокат
Т.Д. е направила изявление, че подсъдимият Х. се е свързал с нея чрез “facebook” и й е заявил,
че е получил препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насрочване
на делото. С оглед направеното волеизявление първоинстанционният съд е счел, че
са налице основания на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ от НПК и е дал ход на
делото при отсъствието на подсъдимия, като е проведено и разпоредително
заседание.
В
призовката за насроченото за 07.05.2019г. съдебно заседание, изпратена на
адреса в Република България, е върната в цялост с отбелязване, че по данни на сестрата на подсъдимия, същият се намира в
чужбина. Тази изпратена на адреса в Кралство Испания e върната с отбелязване
„непотърсена“. Видно от протокол от 07.05.2019г. е даден ход на делото на
основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ от НПК, както и на съдебното следствие.
Поради неизясняването на делото от фактическа страна същото е отложено за
11.06.2019г.
Призовката
за посоченото съдебно заседание, изпратена на адреса в Република България,
отново е върната в цялост с отбелязване, че по данни на майката на подсъдимия,
същият се намира извън страната. Тази изпратена на известния адрес в Кралство
Испания не се е върнала към датата на провеждане на съдебното заседание.
Въпреки това първоинстанционният съд е приел, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото и на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ от НПК е дал такъв. В същото съдебно заседание, провело се на 11.06.2019г. съдебното
следствие е обявено за приключило, даден е ход на съдебните прения и след
провеждане на тайно съвещание е постановена присъдата, предмет на настоящото
въззивно производство.
Предвид
изложеното относно начина на протичането на съдебното производство пред първата
инстанция, настоящият въззивен съд намери, че са налице съществени неотстраними
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия,
допуснати във връзка с провеждането на наказателното производство в негово
отсъствие.
В
разпоредбата на чл. 269, ал. 3 от НПК са предвидени хипотезите, при които е
допустимо да се разгледа съдебното производство в отсъствието на подсъдимия,
макар обвинението да е за тежко престъпление съответно присъствието му за
разглеждане на делото да е задължително. В настоящия случай първоинстанционният
съд е направил погрешна преценка за наличието на условията за провеждане на
съдебното производство в отсъствието на подсъдимия, тоест за преминаването му
по реда на така нареченото „задочно производство“.
Съгласно
чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ от НПК е допустимо разглеждане на делото в
отсъствие на подсъдимия, тогава когато макар присъствието му да е задължително,
разглеждането на делото няма да попречи на разкриване на обективната истина,
същият се намира извън пределите на Република България и не може да бъде
призован по други причини.
На
първо място съдът следва да направи преценка дали участието на подсъдимия е
задължително за разкриване на обективната истина и едва след като направи
извод, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия няма да попречи
за правилното му решаване, трябва да установи наличието на другите предпоставки
предвидени в разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ от НПК.
Следователно
необходимо е да е установен адрес на подсъдимия извън пределите на страната и
да е невъзможно призоваването му по реда на НПК на този адрес. Още в хода на
досъдебното производство са събрани данни от близките на подсъдимия, че от
2012г. същият живее и работи в Кралство Испания. По повод обявяването на
подсъдимия, към онзи момент обвиняем по ДП № 411/2012г., за общодържавно
издирване до началника на РУ - Харманли по компетентност е било изпратено писмо
от Дирекция „Български документи за самоличност“ заедно с копие от искане за
издаване на лична карта № VLC 1700567/20.02.2017г. по описа на
Посолството на Република България във Валенсия, от което е виден адресът на
подсъдимия в Кралство Испания. От това следва, че е налице първата предпоставка
за разглеждане на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ от НПК,
а именно подсъдимият да се намира извън пределите на Република България и да е
установен адресът му в чужбина.
На
следващо място за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия трябва
призоваването му на установения адрес да е невъзможно. Да не може да бъде
призовано лицето по други причини означава това да е непостижимо чрез
предвидените в НПК начини за връчване на призовки, съобщения и книжа
включително чрез предвидените механизми в съответния договор за правна помощ с
държавата, в която се намира подсъдимия, или тези в Европейската конвенция за
взаимопомощ по наказателноправни въпроси.
В
настоящия случай първоинстанционният съд е приел, че е налице обективна
невъзможност подсъдимият да бъде призован, без да е изчерпал всички възможни
начини за призоваването на същия. По делото е известно местоживеенето на
подсъдимия в чужбина. Същият има адрес в Кралство Испания, следователно първоинстанционният
съд е трябвало да поиска международна правна помощ, изразяваща се в съдебна
поръчка за връчване на книжа. Доколкото е установено, че подсъдимият е в
чужбина в страна, с която България има сключен договор за правна помощ, ход на
делото не е следвало да бъде даден в отсъствието му, без да са изчерпани
възможностите за редовното му призоваване –в този смисъл решение № 272 от
29.04.1991г. по н.д. № 113 по описа за 1991г., ВС, III н.о. и решение 3 50
от 28.01.1993г. по н.д. № 267 по описа за 1992г., ВС, II н.о.
Освен
това съобщения и призовки на подсъдимия са били изпращани на адреса в Кралство
Испания по пощата. В разпоредбите на чл. 178 – 181 от НПК, предвиждащи
начините, по които следва да се връчват призовки, съобщения и книжа в
наказателното производство, не се включва връчване по пощата с известие за
доставяне, каквото всъщност е било извършвано в съдебното производство пред
първата инстанция. Още повече, че по този начин са изпращани и разпореждането
за насрочване на делото в разпоредително заседание и препис обвинителния акт.
Основна
предпоставка за реализирането на правото на защита на подсъдимия е същият да е
запознат и да разбира за какво се ангажира наказателната му отговорност. Ето
защо получаването на препис от обвинителния акт е от съществено значение за обезпечаването
на това негово право. Същевременно, за да може да осъществи това право
подсъдимият следва да знае за образуваното наказателно производство и за
преминаването му в съдебна фаза. Подсъдимият не е бил редовно уведомен за
образуваното съдебно производство, а препис от обвинителния акт и от
разпореждането на съда не му е бил връчван по установения в НПК ред. Единствено
назначеният на подсъдимия служебен защитник твърди, че при разговор с
подсъдимия същият бил заявил, че е запознат с обвинението. Това заявление не е
достатъчно, за да се приеме, че правото на защита на подсъдимия е било
обезпечено и действително е бил запознат с обстоятелствата, за които се
ангажира неговата наказателна отговорност. Първоинстанционният съд не го е
уведомил надлежно за образуваното съдебно производство и без да са налице изискуемите
предпоставки е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия, с което е нарушил
правото му на защита.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящия случай подсъдимият е
знаел за образуваното досъдебно производство, тъй като е получил призовка, в
която са вписани конкретните действия, за които се призовава, а именно за
привличане в качеството на обвиняем по ДП № 411/2012г. по описа на РУ-Харманли
при ОДМВР-Хасково. В призовката е посочено, че Б.Х. следва да се яви на
25.01.2018г. в 10:00 часа в РП-Харманли, като са определени и две резервни дати
22.02.2018г. и 22.03.2018г. за явяването му. В получената чрез съдебната
поръчка разписка-потвърждение за връчване на призовка от обвиняем подсъдимият Б.Х.
е заявил, че няма да се яви, тъй като има работа в Кралство Испания, като е
посочил адресът си там. Въпреки това постановлението за привличане в качеството
на обвиняем на Б.А.Х. е предявено на служебен защитник на основание чл. 269,
ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК на 20.03.2018г., тоест преди посочената втора
резервна дата.
С
оглед изложеното настоящата въззивна
инстанция намира, че установените процесуални нарушения, допуснати при
първоинстанционното разглеждане на делото, са съществени по
смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Същите са неотстраними от въззивната инстанция,
доколкото би се отнела възможността на страните за осъществяване на инстанционен
контрол, поради което
се налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на подготвителни действия
за разглеждане на делото и разпоредителното заседание.
Така мотивиран
и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 15 от 11.06.2019г., постановена по НОХД № 227 по описа за 2018г.
на Районен съд – Харманли.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Харманли за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.