Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 823 / 28.12.2017
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Щиляна Манахилова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2394 по описа за 2017 година; взе предвид следното:
Искът е с
правно основание чл. 124 ал.1 пр.посл. от ГПК – отрицателен установителен,
предявен от „Бевърли“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Х., ул. „******“ № * вх.* ап.6-офис,
представлявано от управителя В. К. С.; против „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37.
Ищецът твърди,
че е потребител на ел.енергия с клиентски номер
********** за обект, находящ се в гр. Д., бул. „*******“ № *. При
извършена проверка на 22.11.2016 г. на меренето на ел.енергията с измервателна
точка ИТН 1607622 в гр. Д. било констатирано, че електромерът отчита с грешка -33,46%, поради което
на ищеца била начислена допълнително сумата от 436,05 лв. с ДДС. Според ищеца,
въпреки изменението на ПИКЕЕ, предвидената в чл.48 корекционна процедура, на
основание чл.15 ал.3 от ЗНА не следвало да се приложи, като противоречаща на
чл.82 от ЗЗД. Обективната отговорност била изключение, т.к. ангажирала едно
лице, независимо от неговото поведение. Затова предвиждането й било правомощие
единствено на законодателя, а не на административен орган, като ДКЕВР. Поради това
и начислената с фактура № **********/05.09.2017 г. сума в размер на 436,05 лв.
с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период от време, а именно от
23.08.2016 г. до 21.11.2016 г., била недължима поради начална липса на
основание за начисляването й. Ето защо, за ищеца налице бил правен интерес от
предявяване на процесния иск. Предвид изложеното, ищецът
иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че не му дължи сумата от 436,05 лв. с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период от време. Ищецът не изпраща
свой представител в открито съдебно заседание. В писмена молба по делото, чрез
пълномощника си, поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като
основателен и доказан, като му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен,
като го оспорва изцяло по основание и размер. Възразява, че процесната сума
била начислена и претендирана правомерно от ответника, на основание чл. 98а ал.2
т. 6 и чл. 104а ал. 2 т. 5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр.
чл.45 ал.1, вр. чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.1 т.2 б.”а” от ПИКЕЕ. В случая
приложими били ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на ответника, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/ 10.05.2008 г. и
ОУ на договорите за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение” АД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-14/10.05.2008 г., като и двете били публични и общодостъпни. Ето защо,
налице била валидна облигационна връзка между страните по делото за доставката
и ползването на ел.енергия. На 21.11.2016 г., на основание чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР
и чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, за осигуряване на съответствието на СТИ с изискванията
за точност по ПИКЕЕ, служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД посетили имота на ищеца и извършили
проверка на електромер № *********, монтиран да измерва доставяната ел.енергия
в имота му. Проверката била извършена в присъствието на представител на
ищцовото дружество – М. Ц., подписал
съставения констативен протокол, по отношение на което приложим бил и чл.301 от ТЗ и неоснователно било възражението в по-късен момент за липса на
представителна власт. При замерването на електромера с еталонен уред се
установило, че той измерва с грешка от -42,36%, която била извън допустимите отклонения,
съгласно класа на електромера - +/-2%. Служителите на ЕВН ЕР установили
причините за тази грешка – следи от разпробиване на главен капак на електромера
и съмнение за манипулирани пломби на главен и клемен блок на електромера. Те в
присъствието на служител на РУП-Димитровград възстановили нормалната схема на
свързване и нормалното измерване на ел.енергия и т.к. това била причината за
неточното измерване, електромерът не бил демонтиран за метрологична експертиза
от БИМ, а проверката била извършена по чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР и чл.28 от ОУ на
ЕВН ЕС. Така извършените действия били закрепени в съставения на същото основание
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 317816/
22.11.2017 г. Същественото в случая било, че едностранната корекция не била
извършена по реда на ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, а по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ – чл.51
ал.1, вр. чл.48 ал.1 т.2 б.”а”, вр. чл.45 ал.1; като в тази връзка ирелевантно
било позоваването от ищеца на чл.82 от ЗЗД. Ищецът като ЮЛ, не бил потребител,
по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, идентичен с чл.2 б.“б“ от Директива
93/13/ЕИО; предвид на което ЗЗП бил неприложим спрямо него. Констативният
протокол бил съставен в присъствието на представител на ищеца и на служител на
МВР и съдържал всички необходими реквизити, а проверката била извършена при
стриктно спазване на законовите изисквания за това. На база на констатираната
грешка на електромера, операторът на електроразпределителната мрежа предоставил
на ответника информация за дължимата сума, в следствие на установеното
неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните
количества ел.енергия и действащата цена, по която операторът закупувал от
обществения доставчик ел.енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени. Ответникът издал процесната фактура и с писмо уведомил
клиента за извършеното допълнително начисление. Допълнително дължимата сума
била в размер на 436,05 лв. с ДДС, представляваща стойността на неизмерените,
но консумирани, 3093 Квч ел.енергия, равняващи се на 42,36% от потреблението на
ищеца, за периода 23.08.2016 – 21.11.2016 г., след приспадане на допустимата
грешка от 2%. Периодът на корекцията бил 90 дни и
не превишавал периода по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ. Началото на периода била датата
на регулярен отчет на показанията на електромера, най-близък до и попадащ в
максимума от 90 дни назад, считано от датата на проверката, в която е
констатирана манипулацията, а последната дата на периода била датата на
проверката – 21.11.2017 г. Ето защо, претендираната сума била основателно
начислена и дължима на ответника. Според ответника, фактът, кой е конкретният
извършител на манипулацията на електромера, бил ирелевантен, за да се пристъпи
към едностранната корекция. Той възразява против съдебната практика, на която се
позовавали по принцип съдилищата, т.к. тя не отчитала последващо нормативно
изменение - влязла в сила редакция от 17.07.2012 г. на Закона за енергетиката и
по-специално чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ, допускащ такава корекция на сметка, както и
обнародването в ДВ бр.98/2013 г. на ПИКЕЕ, уреждащи реда, начина и условията за
преизчисление. Ответникът от своя страна се позовава на друга съдебна практика.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен, като му се присъдят направените по делото разноски. Това искане
се поддържа от ответника, чрез процесуалния му представител, в писмена молба по
делото. Той не изпраща свой представител в открито съдебно
заседание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
Не
е спорно по делото, че ищецът е клиент на
ответното дружество – като потребител на електроенергия, доставяна му до имот,
находящ се в гр. Д., бул. „Б.” № *; с клиентски номер **********, ИТН 1607622. На 22.11.2016 г. двама
служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на М. Ц. – представител на
клиента, са извършили проверка в имота на ищеца, за което са съставили
констативен протокол № 317816 от същата дата за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване /СТИ/. В него се сочи, че проверката е
извършена на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ на измервателната система на ищеца в
имота му, а протоколът е съставен на основание чл.47 и 48 ал.2 от същите.
Протоколът съдържа данните от техническата проверка на електромер с фабр. № *********.
Относно обезопасеност, защитеност и техническо състояние на електромерното
табло се сочи: електромерно табло - ТЕМО на фасада, визуален достъп; комутация
/захранващи вериги/ - обезопасена; електромер – пломбиран. Протоколът съдържа
данни от контролно измерване, констатирало грешка от -42,36%, както и
констатации, че тази грешка била извън допустимите норми; както и че налице
били следи от разпробиване на главен капак на електромера, съмнение за
манипулирани пломби на главен и клемен капак на електромера. В него се сочат
данни за техническата проверка на новомонтирания електромер, както и
извършените действия след проверката – демонтирането на стария електромер и
поставянето му в безшевна торба, пломбирана с пломба № 450435 за предаване за
експертиза; както и пломбирането след проверката на капачката на електромера и
на ел.таблото. Протоколът е подписан от извършилите проверката служители и от присъствалия
представител на ищеца. От датата на проверката 22.11.2016 г. е представеният по
делото протокол от огледа на средството за измерване при демонтажа от ел.мрежа,
на основание на заявление за метрологична експертиза от абонат на ЕВН България
ЕР ЕАД с № 002267/КП-317816. В него се сочат обстоятелствата по демонтажа на
процесния електромер за имота на ищеца, метрологичните и техническите му
характеристики, поставянето му в чувала и изпращането му за експертиза,
допълнителни данни, че са спазени изискванията за монтажа му, с връзки в нормално
състояние, с наличие на знаци от метрологичен контрол. Като писмено
доказателство по делото се представи и прие констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 415/29.05.2017 г. на БИМ-ГД
„МИУ”-РО Пловдив. Същият касае експертизата на процесния демонтиран от имота на
ищеца електромер – статичен, трифазен, двутарифен, тип NP73E.1-5-3,
производител ADDAX/2016 г., с идентификационен № *********, извършена
на 29.05.2017 г. Посоченият резултат от проверката е отсъствие на механични
дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, наличие на
необходими обозначения на табелката на електромера. Относно наличието на пломби
против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера се сочи –
отдясно фирмен знак пломба № ADD GRUP 3277830 – унищожена – срязана е частта, свързваща двете части от пломбата,
и залепена; с метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифициращия
орган, извършил оценяване на съответствието, СЕМ16/1781. Относно
проверката на точността на електромера се сочи, че при кратковременно включване
с отчитане на импулсите на изхода за проверка, при различни стойности на тока са
отчитани грешки от -33,33% до -33,49%. Проверката на показващото устройство при
продължително включване с негово отчитане е отчела грешка от -33%.
Налична била индикация на дисплея на електромера. Относно техническото
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че е осъществяван достъп до вътрешността
на елекромера – нарушена била целостта на изолиращата лента на токовия
преобразувател на първа фаза R,
както и прекъсната вторична намотка на токовия преобразувател на първа фаза R; като в резултат
на тези манипулации, електромерът отчитал по-малко от консумираната
електроенергия и не съответствал на метрологичните и техническите изисквания.
Ответникът
представи по делото справка от 30.08.2017 г. за
коригиране на сметката за електроенергия, касаеща имота на ищеца и демонтирания от него електромер. Видно от нея, за
периода 23.08.2016 г. – 21.11.2016 г. е преизчислено количеството ел.енергия,
по дневна и нощна тарифа, при грешка от 33,46%, възлизащо на 2 472 кВч по
дневна тарифа на стойност 348,49 лв. и 621 кВч по нощна тарифа на стойност 87,55
лв., всичко общо 3 093 кВч на стойност 436,04 лв. Справката съдържа отбелязване,
че начислението е извършено по действаща цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. На 05.09.2017
г. е издадена от ответника фактура № ********** на името на ищеца с клиентски номер
**********, място на потребление в гр. Д., бул. „Б.” № *; ИТН 1607622. В нея се сочи за дължима сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за електромер с № ********* за периода 23.08.2016 г. – 21.11.2016 г., възлизаща
на 3 093 кВч на стойност 436,05 лв. с ДДС. За процесната проверка на
електромера и резултатите от нея, ищецът е бил уведомен от ответника с писмо
изх. № 6228424/05.09.2017 г. В него се
сочи, че от служители на БИМ било установено, че електромерът е манипулиран и
отчита с грешка -33,46%, който % от ползваната електроенергия бил неизмерен и
незаплатен. На основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана
сметката за ел.енергия за периода 23.08.2016 г. – 21.11.2016 г., за 90 дни, като
допълнително начислената дължима сума е на обща стойност 436,05 лв., представляваща
33,46%, след приспадане на 2% допустима грешка на електромера, от потреблението
за периода.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ответника, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието
заключение приема, като компетентно и безпристрастно дадено. След проверка на
материалите по делото, вещото лице сочи, че процесният констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ отразява техническото
състояние на средството за измерване, което е резултат от външно неправомерно
въздействие върху електромера или схемата му на свързване. Описаните в
протокола манипулации въздействали върху точността на електромера, който не
отчитал точно консумираната ел. енергия, а само 66,54% от нея, като неизмерено
оставало 33,46% количество ел. енергия. В случая правилно била приложена
методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия, заложена в
ПИКЕЕ, и правилно било остойностено това количество ел.енергия, съгласно чл.51
ал.1 от ПИКЕЕ. В заключението се сочи, че началният момент на неточно измерване
на ел.енергията и точната дата на манипулацията на електромера била 02.08.2016
г., 12-13 часа. Електромерът попадал в групата на трифазните електромери, като
периодичността на проверките му била на 4 години – ред 26 от Заповед № А-333/ 29.05.2014
г. на ДАМТН /ДВ бр. 49/2014 г./. Върху електромера имало изискуемите знаци за
премината първоначална проверка, като трябвало да премине вторична проверка
през 2020 г., като сроковете по цитираната заповед били спазени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди
всичко, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим,
респ. приема наличието на правен интерес у ищeца за предявяването му. За оспорената от него като недължима и
незаплатена сума, ответникът е издал фактура, като в настоящото производство настоява,
че е обосновано и законосъобразно начислена. А нормите
на чл.31 ал.1 и 2 ОУ ЕВН ЕС и чл.59 ал.1 ОУ ЕВН ЕР предвиждат възможността за
електроснабдителното, респ. електроразпределителното, предприятие да
преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че клиентът забави плащане на
дължимите суми. Предвид изложените съображения, съдът приема предявения иск за допустим.
Разгледан по същество, той се явява основателен. Безспорно
и категорично установено е по делото, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, доставяна му от ответника до
имот, находящ се в гр. Д., бул. „Б.” № *; с ИТН 1607622; по повод на което той е в договорни отношения с ответника, като притежава клиентски номер **********.
Страните не
спорят още, че на 22.11.2016 г. двама служители на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД са извършили в имота проверка на електромер –
статичен, трифазен, двутарифен, тип NP73E.1-5-3, производител ADDAX/2016 г., с идентификационен № *********. Основните
спорни моменти по делото са, дали процедурата по проверката и нейното
удостоверяване са били извършени по регламентирания за това ред, както и налице
ли са били в случая предпоставките за извършеното от ответника коригиране на
сметката на ищеца за ел.енергия за процесния период с оспорената сума, на
основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1
от ПИКЕЕ, на което се
позовава ответникът в изпратеното до ищеца
уведомително писмо. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
във връзка с приложимата в случая нормативна уредба, съдът достига до
отрицателни отговори на тези спорни въпроси.
За начисляването на процесната сума, ответното дружество се позовава на констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилно отчитане на използваната
от потребителите ел. енергия и на правната уредба,
регламентирана в чл. 98а ал.2 т.
6 и чл. 104а ал. 2 т. 5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр.
чл.45 ал.1, вр. чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.2, вр. ал.1 т.2 б.”а” от ПИКЕЕ. В конкретния случай проверката на
електромера е извършена на 22.11.2016 г., а корекцията обхваща периода 23.08.2016
г. – 21.11.2016 г., което следва влизането в сила на изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г., както и влизането в сила на предвидените
в чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ, обнародвани в
ДВ бр. 98/12.11.2013 г., и разписаните в тях случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи /раздел ІХ/. Същевременно процесната проверка предхожда
отмяната на тези ПИКЕЕ, с изключение на чл.48 – 51, по силата на решение №
1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС
/ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г./. Предвид
изложеното се налага изводът, че към датата на извършване на
процесната проверка на средството за търговско измерване
/СТИ/ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия - съществува
законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да
извърши едностранна корекция на количество ел. енергия. За да се позове обаче
ответникът на тази правна възможност, да коригира сметките за количество
пренесена електрическа енергия, той следва да установи всички факти, които са
елемент от фактическия й състав, което следва да е удостоверено по надлежен начин,
указан в чл. 47 /отм./ и чл. 48 от ПИКЕЕ, а именно с констативен протокол,
съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция. Пълно
и главно доказване на тези факти ответникът не проведе в настоящото
производство, въпреки указаната му доказателствена тежест.
Нормативно изискване е, констативният протокол от
проверката да се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и от
клиента или негов представител, което в случая е било сторено - чл.47 ал.2 /отм./
от ПИКЕЕ. Според правилото на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, при констатация че СТИ
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството ел.енергия за период от датата на констатиране на неправилното/
неточно измерване или неизмерване до датата на монтажа на СТИ или до
предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от 90 дни. Въпреки
указаната му доказателствена тежест, ответникът не ангажира достатъчно
доказателства за това, поради какви причини е преизчислил доставената
до имота на ищеца ел.енергия именно за периода – 23.08.2016 г. –
21.11.2016 г. Крайната дата на този период очевидно е датата,
предхождаща процесната проверка на електромера, но началната дата остава изцяло
необоснована. Не се установи, същата да е датата на монтажа на СТИ или на
предходната извършена проверка на СТИ. В този смисъл,
неизяснено остава, защо сметката не е преизчислена с начален период, напр.
възможно най-близък до проверката, а най-далечен такъв. От друга страна,
експертизата установи, че върху електромера имало изискуемите знаци за
премината метрологична проверка, като е трябвало да премине последваща проверка
през 2020 г., като периодичността на проверките му била на 4 години. Според
ответника, началото на периода била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, най-близък до и попадащ в максимума от 90 дни назад, считано от
датата на проверката, в която е констатирана манипулацията. Но според нормата
на чл.44 ал.2 /отм./ от ПИКЕЕ, отчитането на СТИ не се счита за техническа
проверка по реда на тези правила, за да може това отчитане да послужи като
начална дата по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ. Изцяло
произволно и в негов собствен интерес е ответното становище, че ако датата на регулярен отчет на СТИ може да се вземе за начална на
преизчислението, то това следвало да е не най-близката до проверката, а по-далечна
такава в рамките на 90 дни назад. Още повече, че това
кореспондира със задължението за поддържането в изправност на СТИ, което не е в
тежест на ищеца. Същевременно,установи се точният начален момент на неточно измерване на ел.енергията и точната дата на
манипулацията на електромера - 02.08.2016 г., 12-13 часа. Така налице е
неизпълнение на ответните задължения по поддържането в изправност на това
СТИ за период от повече от 3 месеца. В този смисъл,
ответникът не може да черпи права от бездействието по поддръжката на СТИ в
изправност, в т.ч. и на достъпа до вътрешността му, и да възлага
неблагоприятните последици от това на ищеца като потребител на електрическа
енергия. Така изцяло необосновано и недоказано
остана ответното възражение, че правилно и законосъобразно било извършено
процесното преизчисление за период от именно 90 дни. На
следващо място, не се доказа по категоричен начин, че неточното измерване от
процесния електромер възлиза именно на претендираните от ответника -33,46%;
доколкото в констативния протокол от проверката на место се сочат -42,36%, в
протокола от проверката на БИМ – от -33,33% до -33,49% /при кратковременно
включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка, при различни
стойности/ и -33% /при продължително включване на показващото устройство с
негово отчитане/. Не на последно място, ответникът не доказа претендираната
сума и по размер, респ. не доказа поради какви причини на ищеца допълнително е
начислена и фактурирана сума именно в размер на 436,05 лв., при
положение, че в справката за коригиране на сметката
се сочи сума от 436,04 лв., както и дали начислението
е извършено по действаща цена, по която операторът на разпределителната мрежа
закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени; както декларативно се сочи в същата
справка. В тази връзка
и на основание чл.145 ал.2 от ГПК, на
ответника бе указано от съда – да отстрани противоречието в твърденията си, във
връзка с приложените писмени доказателства – че процесната проверка на СТИ била
на 21.11.2016 г., че за нея бил съставен констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 317816/22.11.2017 г., че
последната дата на периода била датата на проверката 21.11.2017 г., че
електромерът не е бил демонтиран за метрологична експертиза от БИМ и такава не
е била извършвана; че неизмерените, но консумирани от ищеца, 3093 Квч
ел.енергия се равняват именно на 42,36% от потреблението на ищеца, респ. че
грешката в отчитането е била именно -42,36%; за които си твърдения той не ангажира
и доказателства.
В допълнение на горното следва да се посочи, че
задължителната практика ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД
виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки
положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е
недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на
неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на
доказване като фактическо реално потребление, каквото доказване в настоящото
производство ответникът не проведе. В тежест на ответното дружество бе, да
установи сочената от него неправомерна манипулация от ищеца като негов абонат,
момента на осъществяването й и периода на погрешното измерване, както и реално
консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Ответникът основава твърденията си за
дължимост на процесната сума и за
нейния размер – на представените по делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ и
констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ на
БИМ-ГД „МИУ”-РО Пловдив. Както се посочи, от същите се установява, че процесният електромер не
съответства на метрологичните и техническите изисквания. Това обаче само по
себе си не е достатъчно, за да се направи категоричен извод, че така констатираната намеса в
измервателния уред е извършена именно от ищеца, в нарушение на въведените
в чл.53 т.3 от ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите, да въздействат неправомерно
върху СТИ.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен, т.к.
ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по несъмнен и
категоричен начин, че процесната изчислена в следствие на корекция сума му е
дължима от ищеца. Ето защо искът следва да се уважи изцяло, като се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 436,05 лв., представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в
размер на 3 093 kWh, доставена до имот на ищеца, находящ се в гр. Д., бул. „Б.” № *; ИТН 1607622, за периода 23.08.2016 г. – 21.11.2016 г., по фактура № **********/05.09.2017 г., с клиентски номер **********.
Предвид
изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден, да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 450 лв., от които 50 лв. за държавна такса и
400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Бевърли“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Патриарх Евтимий“ № 1 вх.Г
ап.6-офис, представлявано от управителя В. К. С.; НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37; сумата от 436,05 лв., представляваща коригирана стойност на
електрическата енергия в размер на 3093 kWh, доставена до имот на ищеца, находящ се в гр. Димитровград, бул. „България”
№ 8; ИТН 1607622, за
периода 23.08.2016 г. – 21.11.2016 г., по фактура №
**********/05.09.2017 г., с клиентски номер **********.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Бевърли“ ООД с ЕИК ********* СУМАТА
от общо 450 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.