№ 18314
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110142585 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Л. Т. срещу „Н.
Ищецът твърди, че на 30.11.2018г. решил да запише при ответника курс за
придобиване на ECDL сертификат за компютърни умения в есенен семестър
2018/2019г., като на същата дата извършил пълно плащане на цената на курса от 200лв.
Посочва, че обучение и изпити не са провеждани по този курс, като нямало и
определен график за това. На 13.06.2023г. подал ел. заявление до декана, с което
изразил желание да проведе курса и с резолюция от 20.06.2023г. заявлението му било
одобрено и бил насочен към директора на училище за професионално и продължавано
обучение. На 21.06.2023г. с ел. съобщение бил уведомен, че обучението за този
сертификат е преустановено от 2022г. и няма да бъде извършвано за вбъдеще. Ищецът
подал молба, с която поискал да му се възстанови внесената сума, но получил отказ.
Изтъква, че паричната сума е предадена, но впоследствие е настъпило обстоятелство,
при което имущественото разместване се явява неоправдано и сумата подлежи на
връщане.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 200лв., с която неоснователно се е обогатил за
негова сметка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че ищецът е записал в есенен семестър 2018/2019г. курс за придобиване на
ECDL сертификат, както и че на 30.11.2018г. е заплатил неговата цена от 200лв.
Отрича до 13.06.2023г. да е постъпвало искане от ищеца за обучение и полагане на
изпити за този сертификат, като същият се е записал за курса едва на 13.06.2023г. и на
21.06.2023г. е уведомен, че обучението за този сертификат е преустановено. Посочва,
че с платежно нареждане от 14.09.2023г. претендираната сума от 200лв. е платена в
полза на ищеца.
Ищецът признава с молба от 09.10.2023г. извършеното плащане, но посочва, че е
сторено след завеждане на делото и ответникът следва да отговаря за разноските.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът посочва, че е заплатил претендираната
от ищеца сума, като прилага платежно нареждане за извършеното плащане. С молба от
09.10.2023г. ищецът признава извършеното плащане, но претендира разноски.
Съдът, като съобрази представеното от ответника платежно нареждане, от което
се установява извършеното в полза на ищеца плащане на 14.09.2023г., и изявлението
на ищеца, представляващо признание на неизгоден за него факт, намира, че
настъпилите в хода на процеса обстоятелства по плащане на претендираното вземане
от ответника следва да бъдат отчетени на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Същите са от
значение за спорното право и при тяхното съобразяване се налага извода, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Доколкото обаче плащането е направено
след началото на делото, образувано на 31.07.2023г., когато е депозирана исковата
молба, то следва, че ответникът с поведението си е дал повод за започване на
производството и дължи заплащане на сторените от ищеца разноски – арг. от чл. 78,
ал. 2 ГПК. Следва да се има предвид, че със заявление от 26.06.2023г. /л. 10/ преди
завеждане на исковата молба ищецът е поискал извънсъдебно възстановяване на
сумата от ответника, като е посочил конкретна банкова сметка, по която да му бъде
върната, но му е отказано. Този факт представлява проявен повод от страна на
ответника за завеждане на делото, поради което последният следва да отговаря за
разноските.
Ищецът е доказал разноски в размер на 50лв. за държавна такса и 500лв. за адв.
възнаграждение, като съгласно чл. 2.1 от договора за правна защита, същият има
характера на разписка за получаване на сумата и е достатъчно доказателство за
плащането – ТР № 6/2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС. Ето защо, на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 550лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения Б. Л. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, . срещу
Нов български университет, БУЛСТАТ: ., с адрес: гр. София, ., иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 (двеста) лева, платена на 30.11.2018г.
за провеждане на курс за придобиване на ECDL сертификат за компютърни умения,
който курс не е проведен, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Нов български университет, БУЛСТАТ: ., с адрес: гр. София, ., да
заплати на Б. Л. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, . сумата от 550 (петстотин и
петдесет) лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2