Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 221
гр.Свищов, 11.10.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 12.09.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№947 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК,вр. чл.240
от ЗЗД, вр. 79 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление *** твърди, че на 26.04.2015г. между Л.И.М. и „Ф“ЕООД е сключен договор за кредит № 249461 чрез средствата за
масова комуникация от разстояние във формата на електронен документ и отношението
е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и
електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните
действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи
отношенията между „Ф“ООД и неговите клиенти. Кредитополучателят декларирал, че
приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 ЗПФУР, както и на Общите
условия. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят удостоверил, че е
получил, че е запознат и се е съгласил предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Тарифа на „Ф“ ЕООД, в случаите, когато е приложима,
както и с Общите условия, неразделна част от същия. По силата на договора на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 700 лева, който е следвало да бъде
върнат заедно с лихва представляваща печалба на кредитора в размер на 83,93
лева за срок от 180 дни. Твърди, че
поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК кредиторът следва да
оцени кредитоспособността на кредитополучателя. От друга страна с цел да повиши последната кредитополучателят
предложил обезпечение, предоставено от гарант – „Ф. Банк“ ЕООД, което дружество
е одобрено от кредитора, като на 26 април 2015г. между длъжника – ответник Л.М.
и „Ф. Банк“ ЕООД /гарант/ бил сключен договор за гаранция № 249261, по силата
на който гарантът се задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния.
Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, дружеството-кредитор има право да предяви претенциите си
директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от ОУ, които се
прилагат към договора за гаранция, кредитополучателят се задължил да плати на
гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер, определен в договора за
гаранция, като в случая таксата за гаранция е 406,07 лева, дължима в срок по
погасителен план, неразделна част от договора за гаранция. Твърди, че
ответникът не е изпълнил договорното си задължение да върне кредита в
уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество гарант – „Ф. Банк“ ЕООД. Дружеството гарант е погасило
дължимата сума в пълен размер към „Ф“ ЕООД, с което е встъпило в правата на кредитор. Датата на последната вноска по кредита е била
на 24.10.2015г. В изпълнение на разпоредбите на чл.10 (т.1 –т.8) от ОУ, в
случай, че кредитополучателя изпадне в забава и не върне която и да е сума на
кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса. В
случая начислена била такса за събиране на вземането – 220 лева. На 1.12.2017г.
е сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити и Приложение Г от 01.12.2017г. между „А.з.к.н.п.з.“ООД и
„Ф. Банк“ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че до
настоящия момент ответникът не е извършвал плащания.
Моли съда да признае в
отношенията между страните, че „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу Л.И.М.: сумата
700,00 лева (седемстотин лева) главница, договорна лихва в размер на 83,93 лева
(осемдесет и три лева) за периода от 26.05.2015 г. до 24.10.2015г. – дата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането – 220,00 лева
(двеста и двадесет лева/, такса гаранция в размер на 406, 07 лева (четиристотин
и шест лева и 07ст.), мораторна лихва в размер на 32,43 лева (тридесет и два
лева и 43ст.) за периода от 25.10.2015г. до 17.05.2018г., законна лихва върху главницата
от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Претендира разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът, чрез процесуалния
представител в отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК счита, че
предявеният иск е допустим. Оспорва го изцяло, като твърди, че същия е
неоснователен..
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. Депозирал е становище, с което поддържа исковата
молба.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява и се представлява от назначения особен представител.
Поддържа отговора на исковата молба.
Предвид представянето на
доказателства, че предявяване на исковата молба спорното право е прехвърлено н.
„А.з.с.н.в.„ ЕАД, с Определение от 24.07.2019 г. е конституирано като трето
лице помагач на страната на ищеца А.з.с.н.в.„ ЕАД, н. основание чл. 218 от ГПК.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 29.05.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 508/2018г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 272/31.05.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
Л.И.М., да заплати на
кредитора следните суми: 700,00 лева (седемстотин лева) главница, договорна
лихва в размер на 83,93 лева (осемдесет и три лева) за периода от 26.05.2015 г.
до 24.10.2015г. – дата на последната вноска, административна такса за събиране
на вземането – 220,00 лева (двеста и двадесет лева/, такса гаранция в размер на
406, 07 лева (четиристотин и шест лева и 07ст.), мораторна лихва в размер на
32,43 лева (тридесет и два лева и 43ст.) за периода от 25.10.2015г. до
17.05.2018г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Представена по делото е
разпечатка на информация за заявка на кредит. От нея е видно, че заявител на
кредит с №249461 от 26.04.2015г. е Л.И.М. с ЕГН ********** ***. Размерът на
отпуснатия кредит е 700 лева за срок от 180 дни при лихва на кредита от 83,93
лева и гаранция в размер на 406,07 лева. В същото се съдържа данни за дата и
час на превода – 27.04.2015г., както и дата на трансфер към Ф. Банк –
31.12.2016г.
Представени са и Общи условия към
договор за гаранция между Ф. Банк Лимитид и клиента, както и договор за
покупко-продажба на необслужвани потребителски кредити между Ф. Банк и ищцовото
дружество.
Представено е уведомление до ответника от цесионера „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД за сключения договор за цесия.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86
от ЗЗД са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, след издаване по
заявление н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК * в
качеството на кредитор срещу ответника Л.И.М.,
в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК №272/31.05.2018г. по ч.гр.д. № 508/2018 г. на РС-Свищов. Налице
е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Предвид на това исковете са допустими.
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че между "Ф" ЕООД и ответника
е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил
на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок; че между "Ф. Банк" ЕООД и ответника е сключен договор
за гаранция от 26.04.2015 г., като "Ф. Банк" ЕООД е погасило изцяло
задължението на ответника към кредитора "Ф" ЕООД и е встъпило в
правата на кредитора спрямо длъжника; че между страните по договора за кредит,
респективно - по договора за гаранция, е уговорено заплащането на договорна
лихва, административна такса за събиране на вземането и такса гаранция, както и
техните размери за процесните периоди; настъпилата цесия между "Ф.
Банк" ЕООД и "А.з.к.н.п.з." ЕООД за процесните вземания, за
която ответникът е уведомен съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В
тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право.
С оглед на разпределената
доказателствена тежест в настоящото производство ищецът не представи доказателства
за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения
между страните договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието
на тези електронни документи, ако такива са били съставени. Съгласно разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в
интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл
представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от
ищеца твърдения за начина на сключване на процесния договор, правоотношението
между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18
ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като
за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от
Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис. В настоящия случай по делото бяха представени на
хартиен носител Заявка за кредит, информация за лични данни, статус на заема, както
контактна информация, но от същите не се доказва възникналото между страните
правоотношение като например договор за предоставяне на потребителски кредит № 249461/26.04.2015
г., Тарифа към общите условия, уреждащи отношенията между "Ф" ЕООД и
неговите клиенти, както и договор за гаранция /поръчителство/, сключен между
"Ф. Банк" ЕООД и ответника с общи условия към него. Доколкото ищецът не представи в
настоящото производство каквито и да било доказателства относно разменени между
Ф" ЕООД и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за
кредит от разстояние, то ищецът на доказа съществуващо правоотношение. Не се
представиха и доказателства за условията, при които е сключен договора за
кредит от разстояние. В настоящото производство не ангажира доказателства относно предоставянето на
ответника на уговорената в кредит сума, което представлява елемент от фактическия състав на
договора за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл съдът приема за изцяло
недоказано твърдението, че с ответника е бил сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние под формата на електронен документ. За пълнота на изложението следва
да бъде отбелязано, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че
ищецът е изпълнил задълженията си по ЗПФУР за предоставяне на информация на
потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между
страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015 г.), електронен документ представлява
всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2015
г.) - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис - обикновен,
усъвършенстван и квалифициран. Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП
носител с възможност да бъде възпроизведено. Само по себе си това изявление не
доказва, че е съставен договор, който да има характер на електронен документ.
Недоказан от ищеца остана и
обстоятелството, че "Ф. Банк" ЕООД е погасило изцяло задължението на
ответника към кредитора "Ф" ЕООД и е встъпило в правата на кредитора
спрямо длъжника. В този смисъл, дори да се бяха установили валидно възникнали
правоотношения по договор за кредит и по договор за гаранция, не може да се
направи извод, че "Ф. Банк" ЕООД има качеството на кредитор и
разполага с изискуемо вземане по отношение на ответника, което, в качеството си
на цедент, да прехвърли на ищеца по делото "А.з.к.н.п.з." ЕООД, в
качеството му на цесионер.
Предвид изложеното по-горе,
предявеният установителен иск, с който се иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д.№508/2018г. е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възникват за ответника. По делото обаче не са налице доказателства за сторени
такива, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Тервел Янчев Кънчев против Л.И.М. ЕГН ********** *** иск за
признаване за установено, че същият дължи н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *, сумата в размер на 700,00 лева
(седемстотин лева) главница, договорна лихва в размер на 83,93 лева (осемдесет
и три лева) за периода от 26.05.2015 г. до 24.10.2015г. – дата на последната
вноска, административна такса за събиране на вземането – 220,00 лева (двеста и
двадесет лева/, такса гаранция в размер на 406, 07 лева (четиристотин и шест
лева и 07ст.), мораторна лихва в размер на 32,43 лева (тридесет и два лева и
43ст.) за периода от 25.10.2015г. до 17.05.2018г., законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 272 от
31.05.2018 г. по ч.гр. дело № 508/2018 г. по описа на РС Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението е
постановено при участието н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,като трето лице помагач
на ищеца А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: