РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Русе, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20224500100697 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Ищцата О. К. Д., твърди, че е внучка на В. Х. В., починал на *****
На *****, около 9.05ч, в ***, община Сливо поле, обл.Русе, по ул.“Родина“
срещу №27 при управление на МПС- специален автомобил / цистерна/, марка
„Мерецедес“, модел „Актрос 2540“, с рег.№ P 8889 АК, В. П. В., EГH
********** нарушил правилата зa движение пo пътищата и причинил ПTП с
В. В., управляващ велосипед и пo непредпазливост причинил смъртта му. Зa
това деяние нa В. П. В. било повдигнато обвинение за извършване нa
престьпление no чл. 343, ал.1, 6. „в“, np.1, вp. c чл. 342, ал.1, пр.3 от НК пo ДП
№633/2019 г. по описа на OД на MBP- Русе. С присъда № 2/24.03.2021 г. на
Русенския окръжен съд пo HOXД №168/2021 г. В. П. В. бил признат за
виновен в това, че на ***** в ***, обл.Русе при управление на MПC-
специален автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № P 8889 АК,
нарушил правилата за движение пo пътищата- чл.5 и чл.20 от ЗДвП като пo
непредпазливост пpичинил смъртта на В. Х. В., EГH **********, поради
което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“,пр.1 във вp. чл.342, ал.1, пр.3 във вр.
чл.371, т.2 от НПК и чл.58а,ал.1 от HК му било наложено наказание лишаване
1
от сбовода за срок от три години, намалено с една трета, на две години
лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил
изтьрпяването на това наказание за изпитателен срок от три години и на
основание чл.343г от HК го лишил от право да управлява MПC за срок от
една година. С решение № 106 от 17.09.2021 г. пo ВНОХД №231 2021 г. по
описа на ВТАС присъдата била изменена като деянието било
преквалифицирано пo чл.343а, ал.l, б.“б“ във вр.чл.343, ал.1, б.“в“, във вp.
чл.342, ал.1 oт НК и наложеното наказание било намалено. В останалата част
присъдата била потвърдена. С решение №60180/10.01.2022 г. пo КНОХД №
962/2021 г. ВКС оставил в сила решението на Апелативен съд- В. Търново.
Ищцата твърди, че по отношение на моторното превозно средство, кoeтo
управлявал В. В., към ***** имало валидна застраховка „Гражданска
oтгoвopнocт" на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно
дружество със застрахователна полица №BG/23/119000234978, валидна дo
13.01.2020 г. На основание чл.380 oт КЗ предявила пред застрахователното
дружество застрахователна претенция- вх. № 99-6950 oт 29.09.2021 г., нo дo
настоящия момент ответното дружество не отговорило на претенцията.
Твърди, че от нелепо настъпилата смърт на дядo В., претърпяла и
продължава да търпи душевни бoлки и страдания, защото за нея и за
разширеното й семейство той бил много важна фигура, в частност в личния
свят на ищцата тoй бил като нейн баща. На практика тя нямала баща, тъй
като родителите й не са имали брак, а и не са жиВ. заедно. От шестгодишна
възраст живеела при баба си и дядо си в *** - в дома на дядо В.. Семейството
на ищцата от ранната й възраст се състояло майка й Е. баба С. и дядо В.. Тъй
като майка й работела, баба й и дядо й ce грижели за нея, отгледали я и я
възпитавали. Докато учела в селото, баба й и дядо й я изпращали на училище
и я посрещали от училището, дядо й В. й помагал в уроците.След осми клас
ищцата продължила образованието си в гp.Pyce, нo всяка седмица – в петък,
след училище, тя се прибирала на село – при баба и дядо, до неделя
вечерта.Прибирала се при тях и през всички празници и ваканции.
Силната й синовна връзка с дядо й никога не е прекъсвала. Семейството
им било патриархално и дядо В. бил стожерът, oт който всеки търсил съвети и
подкрепа. На ищцата давал сигурността на бащината закрила и обич. За нея
той бил бащата, който нямала, но за когото мечтаела.Твърди, че когато
2
родила собственото си дете, дядо й помагал във възпитанието на детето и й
давал мъдри съвети. Вследствие на смъртта на дядо В., баба й С. постоянно
плачела, имала здравословни проблеми и това довело и до нейната кончина.
Преди инцидента били едно гoлямo и задружно семейство, a след нeгo ce
стигнало до смъртта на дядо й и баба й и от това изпитвала постоянна мъка и
безсилие. От голямо и щастливо семейство останала една празна къщa, a
ищцата останала без бащина подкрепа и опора.
Ищцата иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо В. Х. В.,
починал на ***** в резултат на виновното поведение на В. П. В., ведно със
законната лихва, считано oт датата на деликта до окончателно
изплащане.Претендира разноските по делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“-АД, ЕИК121265177, със седалище
и адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори А. Л. и Р.
Д., оспорва основателността на иска по съображенията, изложени в отговора
по чл.131 от ГПК. Оспорва активната материално правна легитимация по иска
като твърди, че между ищцата и починалия не била изградена особено близка
и трайна житейска връзка - Починалият е бил нейн дядо, а не родител.
Ответникът оспорва и механизма на настъпване на
произшествието. Счита, че значителна вина за настъпване на процесното ПТП
има и починалият В. В.. Поддържа, че процесният велосипед, управляван от
него, не е отговарял на изискванията на чл. 79 от ЗДвП. Не е имал
функциониращи спирачки, звънец, светлоотразители. Починалият не е
съобразил своето поведение с поведението на другите участници в
движението по пътното платно. Не е спазил и изискването да се движи
възможно най-вдясно на пътната лента. Ответникът изразява становище, че
поведението на починалия е основание за отхвърляне изцяло на размера на
претендираното обезщетение или за неговото намаляване. Оспорва иска по
размер, като счита, че претенцията за заплащане на обезщетение в размер на
100 000 лв за претърпени неимуществени вреди е прекомерно
завишена.Излага доводи, че претендирания размер не е съобразен с §96,ал.1
от ПЗР към ЗИДКЗ, в сила от 7.12.2018г. Оспорва и претенцията на заплащане
3
на лихва за забава.Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
исковете, при законните последици.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното :
От представените писмени доказателства и приложеното НОХД
№168/21г. по описа на РОС се установява, че с влязла в сила присъда №2/
24.03.2021 г., постановена по НОХД 168/2021 г. е видно, че подс. В. П. В. от
***** е признат за виновен в това, че на ***** в ***, Русенска област, при
управление на МПС специален автомобил марка „Мерцедес“, модел „Акрос“,
с рег. № Р 8889 АК, нарушил правилата за движение по пътищата: по чл.5 и
чл.20 от ЗДвп като по непредпазливост причинил смъртта на В. Х. В.-
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 вр.чл. 342, ал.2, пр.3 от НК и на
същият е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
намалено с 1/3 на две години. В. В. е лишен и от право на управлява МПС за
срок от една година. С решение №106/17.09.2021 г., постановено по ВНОХД
№231/2021 г. на АС-В. Търново присъдата е изменена като деянието е
преквалифицирано – по чл.343а, ал.1, б.“б“ във вр.чл.343,ал.1,б.“в“ във вр.чл.
342, ал.2и В. е оправдан за извършването на нарушения по чл.5, ал.1 и 2 и по
чл.20, ал.2 от ЗДвП. С решение № 60180/10.01.2022 г. по н.д.№962/2021 г. на
ВКС е оставено в сила решението на ВТАС и присъдата е влязла в сила.
По делото не е било спорно и от представените писмени доказателства е
видно, че към момента на пътния инцидент по отношение на моторното
превозно средство, кoeтo управлявал В. В., към ***** имало валидна
застраховка „Гражданска oтгoвopнocт" на автомобилистите, сключена с
ответното застрахователно дружество със застрахователна полица
№BG/23/119000234978. Представена е и застрахователната претенция вх.
№99-6950/29.09.2020г., предявена от О. К. Д. пред ЗАД „ОЗК Застраховане“-
АД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настъпили вследствие на описаното пътно-транспортно произшествие.
От представените преписи от удостоверение за наследници №2 от
6.01.2020г., издадено от кметство Борисово, обл.Русе, и удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане ***** се установява, че
ищцата О. К. Д. е внучка на В. Х. В., поч. на ***** при ПТП.
4
Свидетелката Г. М. е съсед на семейството на ищцата в *** и я познава от
най-ранна възраст – като дете, което е израснало пред очите й.Семейството на
О. се състояло от майка й Е. дядо й, баба й и двете й лели, които са сестри на
майка й.Свидетелката ги определя като много сплотено семейство.Заявява,
че никога не е виждала бащата на О. и не е чувала той да е плащал издръжка.
До осми клас ищцата ходела на училище в *****. Основно за нея се грижел
дядо й. Свидетелката уточнява, че през тези години майката на О. работела
като шивачка в гр. Русе и тъй като се налагало да работи много часове,
оставала в града, а О. си живеела на село, с баба си и дядо си. Дядото много
държал на образованието и възпитанието й и според М. благодарение на него
О. се оформила като добра личност. След осми клас продължила да учи
средно образование и завършила *******.Дядо й покривал всички разходи за
пътуването.От майката на ищцата свидетелката знае, че О. никога не е
виждала баща си. Дядо й замествал бащата. Свидетелката има лични
впечатления за това, че дядо В. научил ищцата как да се държи в обществото,
че той много държал на българските и християнски обичаи. Той бил
природно интелигентен човек.
След смъртта на дядото цялото семейство се сринало. Той починал
малко преди Коледа 2019 г., а 6-7 месеца по-късно починала бабата – след
смъртта на дядото, бабата била дълго време на легло. Ищцата коренно се
променила – не искала да ходи в селото, не искала да вижда къщата, дори не
искала да докосва дръвчетата, които дядо й е посадил с любов. Постоянно
плачела и … просто се сринала. Все едно й отнели част от детството.Ищцата
създала семейство - в лицето на съпруга си търсела мъж, който да прилича на
дядо й, да й бъде опора.Тя и съпругът й живеят в гр.Русе, но всяка събота и
неделя ходели в ***.Голямото й дете към настоящия момент било на 10-12
години.Отворила ***** и работи.
Свидетелката Е. В. е леля на ищцата – сестра на майка й.С показанията си
установява, че О. от шестгодишна живеела на село и тъй като майка й била
все на работа, гледали я баба й и дядо й. Свидетелката твърди, че ищцата не
познава баща си, дори не знаят той къде е.Никога не е плащал издръжка.
Ролята на баща изпълнявал дядото на О., който се грижел за нея като баща –
водел я на училище, помагал й с домашните. Когато ищцата продължила да
учи в гр.Русе, всеки петък се прибирала на село, а понякога и през седмицата.
5
Ваканциите прекарвала в селото.
Ищцата много тежко преживяла смъртта на дядо си. Все още като си
отидела на село, плачела и не искала да влезе в стаята на дядо си. Не
пропускала да отиде на гробищата. И към настоящия момент била в голям
шок. Много го обичала и уважавала.Ищцата знаела само дядо си и като баща,
и като дядо.Не загубила връзката с баба си и дядо си и след като създала
семейство – не пропускала да отиде в селото – всяка събота и неделя. Водела
и децата си.
В производството по делото като свидетел е разпитан и Ф. Р., пътувал в
деня на произшествието като пътник в камион, който бил управляван от
шофьор на име Н.. С камиона превозвали пшеница от гр.Сливо поле към ***.
Свидетелят си спомня, че било около 10.00 сутринта, пътят бил сух, не било
слънчево. Камионът, В.йто бил Р., и друг камион, се разминавали. Този друг
камион идвал откъм ***. Отстрани на платното, в посока гр.Сливо поле, се
движел един човек с колело. В един момент шофьорът Н. казал на свидетеля
за другия камион „Този може и да удари човека“ и при разминаването казал
„Удари го“-Н. видял какво е станало в страничното огледало.
Свидетелят Р. уточнява, че велосипедистът се движел вдясно, близо до
бордюра.Шофьорът на другия камион бил със слънчеви очила. Според Р.
сблъсъкът станал при разминаването на двата камиона. В този участък имало
две ленти, било „доста широко“, там са се разминавали и с комбайни.Нямало
нещо, което да ограничава видимостта.Не е имало животни или хора, които
да се движат по пътя „напред-назад“. Нямало други превозни средства, освен
двата камиона и велосипедиста. Извън пътното платно имало голяма локва.Тя
била встрани на велосипедиста. Велосипедистът бил облечен с тъмни
дрехи.Според Р., другият товарен камион излязъл от завоя и между него и
велосипедиста имало 50-60м разстояние.
От приетата съдебно-автотехническа експертиза се установяват
механизма на ПТП, видимостта за двамата участници в ПТП, състоянието на
пътя и атмосферните условия, имал ли е велосипедистът предпазна
екипировка, а велосипедът – звънец, фарове, светлоотразители; имал ли е
възможност В. В. да предотврати процесното произшествие.
В.нстативно-съобразителната част на експертизата е посочено, че на
18.12.2019 г., около 09:05-09:10 часа, през светлата част от денонощието, на
6
ул. „Родина“ № 27 в *****, обл.Русе е възникнало пътнотранспортно
произшествие между товарен автомобил „Мерцедес Актрос 2540“, с рег. № Р
8889 АК, представляващ цистерна за горива „соло“, управляван от В. В., на 60
г. и златист на цвят велосипед, управляван от В. В., на 75 г. Непосредствено
преди произшествието товарния автомобил се е движил в полагащата му се
лента за движение- дясната, в посока към гр. Сливо поле. В същата посока и
лента, до дясната граница на платното се е движил и велосипеда, управляван
от пострадалия. При описаното движение, между тях е възникнало
съприкосновение, което за товарният автомобил е настъпило с предната му
дясна част, а за велосипеда- със страничната му лява част. Скоростта на
товарния автомобил, с която се е движил в района на произшествието е била
около 45 км/ч, а на велосипеда- около 13,5 км/ч. Вследствие на
произшествието е загинал В. В.. Установено е, че участниците в
произшествието не са употребили алкохол.
При огледа е установено, че времето е било слънчево, сухо време,
осветление на дневна светлина, добра видимост. Платното за движение е било
право, хоризонтално, с гладък асфалт и без деформации. Пътят е бил с
широчина 7,40 м., за двупосочно движение, с по една лента за движение във
всяка посока, разделени от единична непрекъсната линия. Двустранно на
платното за движение е установен банкет, който е бил покрит с пръст, кал и
локви. По пътя, преди мястото на произшествието, не са установени пътни
знаци.
От товарния автомобил е иззет тахолист от тахографа му, който е
приложен към Досъдебното производство. От данните от тахограхфа е
установено, че скоростта в момента преди произшествието за кратко е
достигнала 50 км/ч, като е била намалена до 45 км/ч за известен интервал от
време. След това е намаляла до 0, когато „камиона“ е спрял след удара. Въз
основа на тези данни вещото лице дава заключение, че скоростта, с която се е
движил процесния товарен автомобил, в момента на удара е била около 45
км/ч.Към досъдебното производство има и компактдиск с видеозапис, на
който се вижда движението на велосипеда от камера на крайпътна къща –
велосипедистът върти педалите с нормално темпо, движи се до дясната
граница на платното, в полагащата му се лента за движение.
На база на описаните деформации и увреждания по процесните превозни
средства, от разположението им преди и след удара, експертът посочва, че
причина за произшествието е липсата на странична дистанция, която е
трябвало да осигури водачът на процесния товарен автомобил- В. В., при
изпреварване на пострадалия велосипедист и последвалите от това
съприкосновение с „камиона“ и падане на велосипеда.
От експертизата се установява, че произшествието е настъпило на прав и
равен път в *****, Обл.Русе. На около 100 метра преди мястото на
произшествието се открива геометричната видимост към мястото на удара. С
отчитане на попътното движение на велосипедиста и товарния автомобил,
7
разстоянието, на което са се намирали процесните превозни средства, когато
се е открила геометричната видимост между тях е била 70 м.
Установено е, че пострадалият велосипедист се е движил в дясната част
на полагащата му се лента за движение, в посока към гр. Сливо поле.
Товарния автомобил се е движил зад велосипеда в същата лента и посока на
движение. Велосипедът не е имал монтирано огледало за обратно виждане,
поради което пострадалият не е имал възможност да вижда приближаващия
зад него товарен автомобил, без да си обръща главата, но е имал техническа
възможност да го чуе. Според вещото лице, ако велосипедистът е бил
облечен със светлоотразителна жилетка или с друга дреха с подобни
елементи и велосипедът е имал монтирани по-ясни светлоотразители и
работещи светлини назад, водачът на товарния автомобил би имал
възможност да го възприеме и от още по-голямо разстояние от
70м.Описаните находки на мястото на удара и положението на велосипеда
при огледа показват, че ударът е настъпил в непосредствена близост до
дясната граница на улицата.Вдясно от мястото на удара е установен банкет,
покрит с локви, кал и пръст.Същият не е могъл да бъде използван за
движение или престой на велосипеда. Това насочва вещото лице на извод, че
дори В. да е възприел характера на движението на товарния автомобил и да е
спрял велосипеда в района на удара, не е имало възможност за
предотвратяване на произшествието.
В съдебно заседание вещото лице допълнително разяснява, че на
педалите на велосипеда е имало светлоотразители, жълти на цвят.Има
динамо-имало е източник на ел.енергия на задното колело, но от данните не
може да се разбере дали то е работело.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите установяват обстоятелства, за които имат лични непосредствени
впечатления и показанията им не се опровергават от други данни по делото.
Съдът кредитира и заключението на приетата по делото експертиза
предвид специалните знания на вещото лице, и като съобразява, че изводите
в заключението са обосновани и подкрепени с останалите доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства,
наведените доводи и заявения петитум, съдът квалифицира иска по чл. 432 от
КЗ. Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана
от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
8
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице. Както беше посочено по-
горе, ищцата е предявила застрахователна претенция до ответното
застрахователно дружество на 29.09.2020 г. и в установения тримесечен срок
застрахователят не се е произнесъл по искането. Това поражда правния
интерес на ищцата от предявяване на иска предявеният иск е допустим –
исковата молба е подадена на 2.12.2022г.
Ищцата О. Д. е предявила иска в качеството си на внучка на В. Х. В.,
поч. на ***** вследствие на пътно-транспортно поризшествие, като е навела
твърдения, че между двамата е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка, както и че от неговата смърт са настъпили сериозни като интензитет и
продължителност неимуществени вреди.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1 от 21.06.2018 г. по
т.д.№1/2016 на ОСНГТК на ВКС най-близките на починалия се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 от ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 от ЗЗД обаче е справедливо и други
лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на
правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени
вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост
по чл. от 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на
Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в
Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за
9
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди /наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат,
че са претърпели вреди от неговата смърт/.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия
и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на прежиВ.я родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек прежиВ.ят родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на
хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание, а
10
примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от
житейското многообразие случаи, В.ито ще е справедливо получаването на
обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне накърняване на
принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност
обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на
починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият
обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна
житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата
загуба с продължително проявление във времето. По този начин ще се
достигне до разрешение, еднакво справедливо за всички лица, които
действително търпят неимуществени вреди от смъртта на друго лице.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални
болки и страдания.
С посоченото ТР по същество се разшири кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на
близък като това право е признато и на внуците при установяване в процеса
на посочените в ТР предпоставки.В настоящият случай ищцата е установила
както родствената си връзка с починалия, така и съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка помежду им. От показанията на разпитаните
свидетелки се установява по категоричен начин, че още от най-ранна детска
възраст ищцата живее с дядо си В. В. в едно домакинство и фактическите
грижи за нейното отглеждане и образование са полагали нейните баба и дядо.
По делото е установено, че между ищцата и дядо й са съществували
отношения на много голяма взаимна привързаност, топлота, доверие и обич.
Приживе В. В. е бил не само грижовен дядо, а и отговорен и всеотдаен към
ищцата, като нейн баща, какъвто тя на практика не е имала.От най-ранна
възраст ищцата е получавала от дядо си ежедневни грижи и закрила. Той е
бил и нейна морална опора, възпитавал я в уважение към изконни човешки
ценности, като спазване на народни традиции и иобичаи, стремеж към
образование. Подкрепял я и материално, с което й е осигурил възможност тя
да завърши и средно образование и да придобие професия.Ищцата, от своя
11
страна, се е отнасяла към него с обич и признателност, възпитала и децата си
в уважение към баба й и дядо й.
При така изложеното, съдът приема, че е доказано по категоричен
начин, че между ищцата и дядо й е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка. От внезапната й и нелепа загуба ищцата е претърпяла
значителни по интензивност и времетраене морални болки и страдания –
според свидетелките, те не са напълно преодолени към настоящия момент.
Тези характеристики дават основание да се приеме, че отношенията им
изпълняват критерия "изключителност", въведен с ТР № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС на РБ и дават основание и е справедливо да се присъди
обезщетение за преживените от О. Д. неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на дядо й В. В.. Предвид изложеното съдът приема, че
ищцата има право на обезщетение за претърпените от нея вреди вследствие на
смъртта на дядо й, поради което е активно процесуалноправно и
материалноправно легитимирана по иска.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,с
която В. П. В. е признат за виновен в това,че е причинил по непредпазливост
смъртта на В. В., вследствие нарушаване на правилата за движение по
пътищата при управление на моторно превозно средство,е задължителна за
съда относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца.Предвид изложеното в експертизата недоказани остават
възраженията на ответника че и поведението на велосипедиста В. В., е
причинило пътно-транспортното произшествие. Още повече че
съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД е налице, когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за уВ.чаване размера на вредоносните последици.
Приносът в настъпването на увреждането е винаги конкретен, независимо
дали поведението на пострадалия е било противоправно, в частност – в
нарушение на ЗДвП, и виновно. Нещо повече, съобразно трайната практика
на ВКС /Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о.,
Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения. Правилата за движение на велосипедисти са уредени в
12
чл. 79-82 от ЗДП. В тях липсва забрана такива да се движат по пътищата на
страната извън населените места. Въведено е обаче изискване в тези случаи да
се ползва светлоотразителна жилетка при движение в тъмната част на деня и
велосипедистът да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение - чл. 80 от ЗДП.Съгласно изискванията на чл. 80 от
ЗДП светлоотразителна жилетка следва да се носи в тъмната част на
денонощието, а инцидента е станал преди 10 ч сутринта. По делото не е
установена техническата изправност на светлоотразителите на педалите, но
това е без значение при условие, че инцидентът е станал в светлата част на
денонощието.Предвид изложеното съдът приема, че възражението за
съпричиняване е недоказано.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени в настоящото
производство.Към момента на ПТП е налице застрахователен договор
„Гражданска отговорност“, сключен с ответното застрахователно дружество.
Това дава основание да се приеме, че към момента на деликта
виновният водач е имал качеството на застраховано лице по смисъла на
чл.477,ал.2 от КЗ.Настъпил е застрахователният риск по сключената с
ответника застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на изложеното за
ищцовата страна е възникнало субективното право на застрахователно
обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
които са неизмерими в пари, съдът се ръководи от принципите на
справедливостта.Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение
за неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
13
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент - в този см. Р №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о,
ТК. Р № 60 от 29.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3049/2013 г., II т. о., ТК.Съдът
следва да съобрази продължителността и интензитета на конкретно
претърпените неимуществени вреди от ищцата, от смъртта на нейния дядо,
установени в процеса, възрастта на починалия / на 75г./, съдържанието на
съществувалата между дядо и внучка силна емоционална връзка, но и
обстоятелството, че ищцата е установила и свой личен и професионален
живот. При определяне обема и интензитета на нейните страдания следва да
се има предвид, че тя има и свои самостоятелни ежедневни грижи и
отговорности, задължения, които ангажират голяма част от вниманието й.
Предвид изложеното съдът определя обезщетение в размер на 40 000 лв. Не
са налице предпоставки за определяне на обезщетение за неимуществени
вреди в по-висок или по-нисък размер от посочения.
Обезщетението, дължимо на ищеца, следва да се определи по
справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, без да се съобразява
предвидения в § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален
размер, в какъвто смисъл е направил искане ответникът в отговора на
исковата молба. Съдът не е ограничен при определяне размера на
обезщетението от нормата на пар. 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ, тъй като
транспонираните в националното ни законодателство Директива 72/166 ЕИО
и Директива 84/5 ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕИО на
Европейския парламент и на Съвета, относно застраховката "Гражданска
отговорност" при използването на МПС и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, не предвиждат ограничения в размера на
обезщетенията.
Съгласно чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от
датата на писменото уведомяване- 29.09.2020 г. Мораторната лихва е
претендирана от датата на деликта, поради което за периода ***** до
29.09.2020 г. претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли, а лихвата
да се присъди от горепосочения момент.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 от ГПК ответникът
дължи на ищцата разноските по делото, съобразно уважената част от иска. В
14
съдебната практика на Върховния касационен съд в решение № 224 от
11.07.2011 г. по гр. д. № 381/2010 г., IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК, се
приема, че основните характеристики на адвокатската дейност дават
основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят
като такива по договор за поръчка, но възнаграждение за процесуално
представителство на адвоката се дължи винаги и дори да не е изрично
уговорено.То се определя съобразно действащата Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с
принципа на възмездност на адвокатския труд - чл. 36, ал. 1 ЗАдв. В
настоящия случай в договора за правна защита и съдействие между ищцата и
упълномощения адвокат е уговорено оказване на безплатна правна
помощ.Предвид частичното уважаване на иска, в полза на процесуалния
представител на ищцата следва да се присъди възнаграждение в размер на
4000лв.По посочените съображения следва да се присъдят и разноски за
възнаграждение за правна защита и съдействие, в полза на ответното
дружество. В съдебно заседание ищецът е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението, което е основателно. В настоящото
производство въпросите за това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца са разрешени с влязла в сила
присъда.Минималният размер на дължимото възнаграждение при защита по
иск за 100000лв е 10380лв с ДДС.Ответникът е направил и 305лв деловодни
разноски.Съразмерно на отхвърлената част от иска ответникът има право на
разноски в размер на 6411лв.
По сметка на Русенския окръжен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 1600лв.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД «ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ»-АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане»,
ж.кв.Възраждане, ул.»Св.София» №7, представлявано от А. Л. и Р. Д. да
заплати на О. К. Д., ЕГН**********,сумата в размер на 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на В. Х. В., починал на ***** в резултат на пътно-транспортно произшествие,
15
ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата в размер на 40 000 лв.
до размер на 100 000 лв., както и иска за заплащане на мораторна лихва за
периода *****- 29.09.2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА О. К. Д., ЕГН**********, от ***, *** да заплати на ЗАД“
ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр.София, ЕИК ********* сумата в размер на
6411лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр.София, ЕИК *********
да заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на
1600 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд - гр.В. Търново, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
16