Р Е Ш
Е Н И Е № 242
Гр. Пловдив, 17.01.2014 година
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на девети януари през две
хиляди и четиринадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 14380 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.245, ал.1 от КТ, вр. чл.128 КТ, чл.224, ал.1 КТ; чл.221, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на А.Й.А.,
ЕГН ********** ***, срещу “Мог-Холд”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Ст.Веркович” № 4,
ет.3, ап.5, представлявано от *** Ж.П..
Предявени
са обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл.
221, ал. 1 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата
от общо 3450лв.- сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.януари
2013г. –м.август 2013г. с лихви за забавено плащане от общо 107,74лв. върху
неизплатените ТВ за периодите от 25-то число на месеца следващ този на полагане
на труда до завеждане на и.м.; сумата от 400лв. – обезщетени по чл.224 КТ за 15
дни останал неизползван отпуск; сумата от 530лв. – обезщетени по чл.221 КТ за
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на ТД на осн. чл.327, т.2 КТ,
ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми от завеждане на
и.м. до окончателното плащане.
Ищецът
твърди, че работил в ответното дружество по трудово договор повече от три
години на длъжността “****” и съвестно изпълнявал трудовите си задължения. От
началото на 2013г. ответникът не изплащал трудови възнаграждения, като само
обещавал следващия месец да плати, но не го правел. На 21.08.2013г. подал молба
за напускане поради неизплатени тр.възнаграждения и със Заповед
№13/21.08.2013г. на осн.чл.327, т.2 КТ трудовия му договор бил прекратен поради
забавяне на ТВ. Била оформена и Трудовата му книжка, като му били дадени и
копия от ведомости за заплати. Твърди
също, че ответникът за периода от м.01.2013г. до 21.08.2013г. и до момента не
му е изплатил дължимите трудови възнаграждения за положения труд, а останалите
неизплатени и дължими такива. Твърди труд.възнаграждения да са били платими в
месеца следващ този на полагане на труда. Поради което ответника му дължи
следните суми: за м.01.2013г. – 620лв.
с лихва от 34,02лв. за периода 25.02.13г. – 09.09.2013г.; за м.02.2013г. –
463лв. с лихва от 25,79лв. за периода 25.03.13г. – 09.09.2013г.; за м.03.2013г.
– 490лв. с лихва от 18,83лв. за периода 25.04.13г. – 09.09.2013г.; за
м.04.2013г. – 364лв. с лихва от 10,94лв. за периода 25.05.13г. – 09.09.2013г.;
за м.05.2013г. – 416лв. с лихва от 8,92лв. за периода 25.06.13г. –
09.09.2013г.; за м.06.2013г. – 416лв. с лихва от 5,44лв. за периода 25.07.13г.
– 09.09.2013г.; за м.07.2013г. – 416лв. с лихва от 2,32лв. за периода 25.08.13г.
– 09.09.2013г.; за м.08.2013г. – 265лв. с лихва от 1,48лв. за периода
21.08.13г. – 09.09.2013г. Твърди също, че за периода в който е работил
при ответника има останал неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 15
дни от който 2 дни за 2012г. и 13 дни за 2013г., за които имал право на
обезщетение по чл.224 КТ в размер на 400лв., каквото не му е изплатено. Освен
това ответникът не му заплатил и обезщетение по чл.221 КТ от едно БТВ в размер
на 530лв. Въз основа на това се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 3450лв.- сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.януари 2013г. –м.август
2013г. с лихви за забавено плащане от общо 107,74лв. върху неизплатените ТВ за
периодите от 25-то число на месеца следващ този на полагане на труда до
завеждане на и.м.; сумата от 400лв. – обезщетени по чл.224 КТ за 15 дни останал
неизползван отпуск; сумата от 530лв. – обезщетени по чл.221 КТ за неспазен срок
на предизвестие при прекратяване на ТД на осн. чл.327, т.2 КТ, ведно със
законната лихва върху всяка от претендираните суми от завеждане на и.м. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез пълномощника адв.Т.К. на
представителя по закон *** Ж.П.. В отговора не оспорва ищецът да е работил в
процесния период по трудов договор в дружеството, както и да му се дължат
трудови възнаграждения за месеците в периода м.януари 2013г. –м.август 2013г. Твърди обаче да не дължи на ищеца
претендираните по размер суми, тъй като размерът име е завишен. В тази връзка
твърди, че по силата на сключения ТД №35/21.07.2010г. е биро уговорено ТВ от
265лв. при 4 часов работен ден. На 05.06.2013г. страните сключили поредното
споразумение към ТД, по силата на което считано от 01.06.2013г. ищецът е работи
на 8 часов работен ден при МТВ от 530лв. Не оспорва в периода феврурари-август
трудови възнаграждения да не са изплащани. Твърди обаче ищецът да получил
250лв. от ТВ за м.януари, която е единствена изплатена му сума и плащането й е
удостоверен от ищеца в молбата му за прекратяване на ТД. Твърди за процесния
период действително начислените на ищеца суми за ТВ да следните: за м.01.2013г. – 420,45лв. от която е
изплатена като аванс 250лв.; за м.02.2013г. – минус 16,80лв.; за м.03.2013г. –
102,92лв.; за м.04.2013г. – 210,23лв.; за м.05.2013г. – 210,23лв.; за
м.06.2013г. – 420,45лв.; за м.07.2013г. – 422,95лв.; за м.08.2013г. – 600,30лв.
в която ума са включени ТВ за август и обезщетенията по чл.221 и чл.224 КТ. Ето и защо счита, че размера на
дължимата и неизплатена сума възлиза на общо 2120,73лв., в това число ТВ и
обезщетенията. До този размер счита исковете за основателни, а над тази сума
оспорва исковете, като неоснователни и се иска отхвърлянето им. Претендира
разноски.
В о.сз. ищецът,
чрез пълномощника си адв.Е.К., Подържа исковете в предявените размери, с
подробни съображения в писмена защита.
В о.сз.
ответникът, чрез пълномощника адв.Т.К.,
оспорва исковете, подържа възраженията си, с подробни съображения в защита.
Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в
тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява по делото от
представените копие от трудова книжка (л.9), ДС № 000002/05.06.2013г. към
ТД №35/21.07.2010г.(л.11), самия ТД №35/21.07.2010г. (л.23); ДС
№000001/06.02.2013г. към него (л.24) и
Заповед № 0013/21.08.2013г. (л.6), че между А.Й.А. *** е
съществувало безсрочно трудово правоотношение в периода 21.07.2010г. -
21.08.2013г., като ищецът заемал длъжността “*****”.
С ТД е
договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 265лв. за
намалено работно време от 4 часа, право на 20 дни платен отпуск годишно и срок
на предизвестие за прекратяването му от 30 дни.
В последствие на 03.11.2011г. е сключено ДС №1, съдържанието на което
обаче по нищо не се различава с посочените клаузи на ТД №35. Видно от направени
записвания в ТК на ищеца в периода 01.02.2012г.-01.02.2013г. А.Й.А. е заемал същата длъжност, но на пълно
работно време от 8 часа и съответно ОМВ в размер на 530лв.
С последващо ДС №000001/06.02.2013г. страните отново
са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 265лв. за намалено работно време от 4 часа, право на 20 дни платен
отпуск годишно и срок на предизвестие за прекратяването му от 30 дни, като
освен това чл.41. е договорено и ДТВ (клас) от 1,2% върху основното в размер на
3,18лв. Едва впоследствие и с ДС № 000002/05.06.2013г. е уговорено ОМВ в
размер на 530лв. за пълно работно време от 8 часа и ДТВ
(клас) от 1,2% върху основното в размер на 6,36лв. Описаните ТД и ДС към него
са подписани от двете страни – работник и работодател, с което са изразили воля
за сключването им, в това число и за всички клаузи и уговорки съдържащи се в
тях.
Така съществувалото между страните трудово правоотношение е
прекратено със Заповед № 0013/21.08.2013г. издадена от ответника и на осн. чл.327, т.2 КТ – поради забавено изплащане на
трудово възнаграждение, считано от 21.08.2013г. Видно от представената Молба
вх.№ 008/21.08.2013г. (л.10) до прекратяване на трудовия договор на ищеца на
осн. чл.327, т.2 КТ и издаване на
уволнителната заповед, се е стигнало след направено от А. изявление за
едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание и по
причина - неизплащане изцяло на трудово възнаграждение за месеците февруари,
март, април, май, юни и юли 2013г., в което работника е посочил единствено да е
получил на 16.08.2013г. 250лв., като аванс за м.януари.
Ето защо и съдът намира за установено в процесния период от
м.01.2013г. до 21.08.2013г. ищецът да е работил в ответното
дружество “Мог -Холд” ЕООД –
Пловдив по безсрочно трудово правоотношение, като в
периода от 01.01.2013г. до 01.06.2013г. на намалено работно време от 4
часа при ОТВ от 265лв., а в периода от 01.06.2013г. до 21.08.2013г. на пълно
работно време от 8 часа при ОТВ от 530лв. Както и ТД
да е прекратен на осн. чл.327, т.2 КТ – поради забавено изплащане на трудово
възнаграждение.
Всъщност в издадената от работодателя Заповед № 0013/21.08.2013г. е направено записване за негово задължение към А.А. за заплащане на обезщетение за останали 15 дни неизползван пл.отпуск, от който 2 дни за 2012г. и 13 дни за 2013г. Това негово изявление представлява и признание за наличие на задължение за изплащане на обезщетение по чл.224 КТ, както и да са останали неизползвани от работника 15 дни от полагаемия му се ПГО за срока на договора.
От представените от ищеца писмени доказателства, които той
счита да са ведомости за заплати за част процесните месеци, а именно от януари
до май 2013г. вкл. (л.12-14) се установява
в същите под №4 да фигурира името на ищеца А.А., както и имената на
други работници. Видно от същите срещу името на ищеца са нанесени данни работни
дни, сума (начисления), сума за осигуровки и сума за получаване. Тези документи са по две “ведомости” на лист,
като не съдържат нито име на съставителя, нито име и подпис на управителя.
Единствено на всеки лист е поставен печат на дружеството “Мог
-Холд” ЕООД и върху него има подпис, без да е посочено на
кого принадлежи. Съдът намира, че същите не представляват ведомости за заплати,
тъй като не съдържат реквизити на такива, като изобщо липсват данни за
работодател, а и такива за определяне на размер на удръжки за ДОД и осигуровки.
Освен това прави впечатление, че начислените суми за възнаграждения, а и за
осигуровки са в цели левове, респективно и сумите отразени за получаване за в
размер на цели суми в левове без стотинки. А и по никакъв начин не
кореспондират с уговореното по размер МТВ в ТД и Доп. споразумения към него.
Така например за м.януари 2013г. за 23 р.дни е нанесена сума в размер на 736,0лв.,
осигуровки от 116,0лв. и респективно сума за получаване 620лв.; за м.феврури –
за 20р.дни е нанесена сума в размер на 480,0лв., осигуровки от 17,0лв. и
респективно сума за получаване 463лв.; за м.март за 22 р.дни -е нанесена сума в
размер на 528,0лв., осигуровки от 38,0лв. и респективно сума за получаване
490лв.; за м.април – за 20р.дни е нанесена сума в размер на 480,0лв.,
осигуровки от 115,0лв. и респективно сума за получаване 364лв.; за м.май – за
19р.дни е нанесена сума в размер на 532,0лв., осигуровки от 80,0лв. и
респективно сума за получаване 416лв. Прави впечатление, че дори за едни и същи
начисления от 480лв. за февруари и април са отразени осигуровки в съществено
различни размери – веднъж 17лв., а след това 115лв. Аналогично е положението и
за начисленията за март и май, съответно от 528лв. и 532лв. (приблизително
равни) срещу които отново са отразени осигуровки в съществено различни размери
–първия път 38лв., а след това 80лв. При това по-малката сума е за 22р.дни, а
по-голямата за 19р.дни.
Все пак от тях се установява, че някой от служителите,
вероятно такъв в ответното дружество, е правил някакви изчисления за евентуално
дължими суми на работниците, чиито имена фигурират в така наречените
“ведомости” представени от ищеца, до колкото същите съдържат печат на
“Мог-Холд” и подпис. Но каквито и изчисления да са правени, то те определено не отразяват
данни, кореспондиращи с уговореното между ищеца и ответника -работодател по
размер задължение за месечно трудово възнаграждение, до колкото такова е уговорено
в брутен размер, съответно: от 268,18лв. =(265лв.+3,18лв.) за периода февруари - май 2013г. и 536,36лв. =(530лв.+6,36лв.) за м.януари 2013г. Тоест дори не кореспондират с размер на
БТВ за пълен работен ден от 8 часа.
В случая съдът намира за нужно да отбележи и следното: в
чл.6.3 от ТД и ДС към него, страните са уговорили и трудовото възнаграждение да
се договаря индивидуално между работодателя и работника и да представлява
фирмена тайна. Тълкувайки тази клауза от сключения трудов договор, съвместно с
предходните клаузи установяващи размери на ОТВ и ДТВ (клас), съдът счита, че
освен установените по размер такива, е предвидена и възможност за договаряне по
размер и на други трудови възнаграждения, като например – за постигнати
резултати от труда, индивидуално участие и т.н. Същите обаче изрично е
предвидено да се договарят между работодателя и работника. В този смисъл
описаните по-горе документи съдът намира да представляват изчисления, които да
послужат на работодателя за договаряне на индивидуалното помесечно възнаграждение на ищеца.
Ответникът не оспорил тези писмени доказателства, поради
което и те са годни такива.. В случа следва да се вземе предвид, че от
ответника с отговора е представената Служебно бележка изх.№ 051/18.10.2013г.
(л.22) издадена на ищеца А.А. Според нея дължимите на ищеца суми за трудови
възнаграждения са съответно: за м.01.2013г.-420,45лв.; за м.02.2013г. – минус
16,60лв.; за м.03.2013г.- 102,92лв.; за
м.04.2013г.- 210,23лв.; за м.05.2013г.- 210,23лв.; за м.06.2013г.- 420,45лв.; за
м.07.2013г.- 422,95лв.; за м.08.2013г.- 600,30лв. Същата обаче представлява
писмено доказателство удостоверяващо изгодни за издателя си – ответника факти,
независимо ищецът също да не е оспорил този документ.
На следващо място, за да се счетат представените от ищеца
документи с начисления на суми за месеците от януари до май 2013г. вкл. за
такива изходящи от ответника, и в този смисъл да представляват признание на
негово задължение към ищеца, то те следва и да носят подпис на
представляващия дружеството негов управител.
В случая съдът намира, че не само документите наименовани от ищеца “ведомости”
не само носят печат на ответното дружество, но и дори при обикновено сравнение
на подписите положени в тях и подписите положени в Служебно бележка изх.№
051/18.10.2013г. и ТД и ДС е видно, че подписа принадлежи на *** П.. По тези
съображения съдът намира, че в случая документите съдържащи начислени суми за
плащане на ищеца, представляват отправено предложение от работодателя МогІХолд
за договаряне на размера на индивидуалното месечно възнаграждение на ищеца, по
смисъла на уговореното в чл.6.3 от ТД и ДС към него индивидуално договаряне за
определяне на окончателния размер на дължимото трудово възнаграждение. Очевидно
това договаряне е и приключило, след като тези 6 бр. документи определящи
възнаграждение за месеците от януари до май 2013г. са подписани и подпечатани
от работодателя, а и са предадени на работника, след като се намират в него и
ги представя още с искова молба.
В случая следва да се отбележи, че от показанията на св.Х.Д.К.
на ищеца, работил заедно с него в една група в процесния период, се установява,
че двамата са работили по 8 часа в процесния период и конкретно през месеците
от началото на 2013г. В същото време обаче и свидетеля, както и ищеца са
подписали ДС за 4 часов работен ден с ответника “Мог-Холд”, както и са имали
друг Трудов договор сключен с фирма “Елмонд Строй”, към която им е казано че ще
работят по 3 часа, като собственик и на двете фирми е едно и също лице, а ****
са различни – на “Мог-Холд” **** е П., а
на “Елмонд Строй” е Т.. Свидетелят твърди и от двете фирми да им е възлагана
работа, но от двете да не са си получили възнагражденията и да не им е плащано.
При тези данни и до колкото св.Х.К., твърди с ищеца да са
работили по 8 часа и да име е възлагана работа от двама работодатели, то съдът
намира, че ищецът е полагал труд по 8 часа на ден, но за двама различни
работодатели, като при ответника е полагал труд по договорените 4 часа на ден,
а станалите 4 часа по ТД сключен с фирма “Елмонд Строй”.
В тази връзка съдът намира, че е без значение за размера на
дължимото от ответника на ищеца месечно трудово възнаграждение, по колко часа
труд е полаган от него специално при работодателя “Мог-Холд” и дали е работил според
уговорените 4 часа на ден. Това е така, тъй като от една страна с индивидуално
уговореното възнаграждение е определено такова от двете страни, включващо
цялото дължимо възнаграждение – основно и допълнително отчитайки изработеното и
положения труд. А от друга страна дори и ищецът да е работил повече от
уговореното работно време, то за това време би имал право на възнаграждение за
извънреден труд, към каквото настоящото дело обективно не е насочено.
Що се отнася до възражението на ответника, че за м.февруари
2013г. ищецът няма право на трудово възнаграждение, тъй като е бил в неплатен
отпуск, съдът намира същото за изцяло неоснователно, по следните съображения:
Действително от ответника са представени подадена от ищеца Молба за ползване на
неплатен отпуск (л.37), с която е поискано ползване на 20 дни непл.отпуск считано от 01.02.2013г. А въз основа на нея е
издадена и Заповед №12/01.02.2013г. за предоставяне ползване на неплатен отпуск
в периода 01.02.2013г.-28.02.2013г. Ищецът обаче е оспорил същите, като е
твърдял, че реално е работил в това време и добросъвестно е изпълнявал
трудовите си задължения, като извършвал възложена му работа по улично
осветление на общ.Родопи. От показанията на св.Х.К. се установява, че действително през
целия месец м.феврурари заедно с ищеца и другите работници от тяхната бригада
са работили, като 3-4 дни са работили в КЕЦ-Първомай, а след това слагали улични лампи към
общината, като поставили 400 лампи. Съдът кредитира с доверие показанията на
този свидетел, тъй като те кореспондират с писмените доказателства – начислено
и договорено възнаграждение на ищеца за м.феврурари 2013г. за 20р.дни в размер
на 480,0лв. Няма никаква логика в това, работодателя да одобрява с подпис печат
начисления за ТВ на ищеца за м.феврурари 2013г., ако същият не е работил през
този месец. И тъй като както вече бе посочено по-горе документа касаещ
начисления за този месец, представлява и признание на работодателя за негово
задължение за плащане на сумата, но той също така представлява и признание за
всички други факти, отразени в него, в това число и да са отработени 20 работни
дни от работника, за които му е определено и възнаграждение.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св.Й.М., тъй
като от същите става ясно, че не е работил заедно с ищеца, а и по принцип
свидетелят е бил ангажиран само с дейности по аварийни работи, докато ищецът е
работил по текущи ремонти. Освен това свидетелят е изпълнявал работата си на
три различни КЕЦ – ***, *** и ****, при което и групите не са се засичали всеки
ден, като е възможно и да се видят изобщо. Нормално е при това свидетелят
изобщо да не е видял ищеца през целия месец февруари, още повече, че според св.К.
в този месец всъщност са подменяли с ищеца лампи по улично осветление на селища
в общ.****, която работа неговата група не е работила. Що се отнася до
твърдението на св.Й.М., че само неговата
група е работила, тъй като е имало само аварии, а останалите две групи
работници не са работили, като свидетелят разбрал от колегите на ищеца, че ще
бъдат в отпуск и по тази причина не са се виждали в базата на работодателя
сутрин, съдът намира показанията за
неясни, а и противоречащи на писмените доказателства. Освен това
определено само от обстоятелството, че работниците от другите две групи не са
били виждани от свидетеля сутрин в базата само по себе си не означава, че не са
работили по въпросното улично осветление, тъй като напълно възможно е и да са
работили без сутрин да ходят в базата, а направо да изпълняват възложената им
задача. Изпълнението на която именно е отчетено от работодателя, чрез
определяне на възнаграждение на ищеца и другите работници за м.феврурари 2013г.
По предвид така установеното от фактическа страна горните
съображения, съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че има право да
получи като трудово възнаграждение сумите отразени в представените от него
наречени “ведомости” за месеците от януари до май 2013г. Това е така, тъй като
независимо те да не могат да бъдат определени като ведомости, като не съдържат
задължителните реквизити по смисъла на ЗСч на тези официални документ, поради
неверни начисления на осигуровки и пълната липса на данни за удръжки за ДОД,
представляват документи които материализират признание на ответника за негово
задължение в изчислените размери, които размери следва да се разглеждат като
окончателно установено за плащане ТВ, т.е. заедно с начислените по официално
изготвените ведомости за същите месеци трудови възнаграждения.
От приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена от вещото
лице С.К., която е основана на проверени ЛТД и ведомости за заплати в ответното
дружество се установява следното: по ведомости за заплати за процесния период
на ищеца са начислени суми за трудови възнаграждения в суми за получаване на
база ОМВ от 265,0лв. за периода м.02-м.05.2013г. и ОМВ от 530лв. за останалите
месеци, съответно: за м.01.2013г. за 22р.д. -420,45лв.; за м.02.2013г. за 20дни
непл.отпуск– минус 16,60лв.; за
м.03.2013г. за 11р.д. и 10н.- 102,92лв.; за м.04.2013г. за 22р.д.- 210,23лв.; за
м.05.2013г. за 19р.д.- 210,23лв.; за м.06.2013г. за 20р.д.- 420,45лв.; за
м.07.2013г. за 23р.д.- 422,95лв.; за м.08.2013г. за 14р.д.- 269,15лв. А след
приспадане на изплатени 250лв. – част от ТВ за м.01.2013г. е останала за
получаване сума в размер на общо 1789,58лв., в това число: за
м.01.2013г.-170,45лв.; за м.02.2013г. – минус 16,60лв.; за м.03.2013г.- 102,92лв.; за м.04.2013г.-
210,23лв.; за м.05.2013г.- 210,23лв.; за м.06.2013г.- 420,45лв.; за м.07.2013г.-
422,95лв.; за м.08.2013г.- 269,15лв. Лихвата за забавено плащане на тези суми
за ТВ е в размер на общо 28,74лв. за периодите от 30-то числа на месеца следващ
този на заработването до 09.09.2013г. Освен това по ведомост за заплати за
м.08.2013г. е начислено и обезщетение по чл.224 КТ за 15 дни неизползван
отпуск, чийто размер в сума за получаване е 331,15лв. Тези суми са останали не
получени, като няма положен подпис във ведомостите за заплати от ищеца. Според
т.4 от заключение по ССЕ на ищеца не начислявано и не е изплащано обезщетение
по чл. 221, ал.1 КТ, а БТВ за пълен работен месец 07.2013г. е в размер на
539,54лв. (ОТВ от 530лв. + клас 9,54лв.).
Според разясненията дадени от вещото лице в о.с.з. на
09.01.2013г., заключението по ССЕ е основано на данните от представени от
ответника ведомости за заплати за процесните месеци, които били подписани от
счетоводителя. Вещото лице сочи, че не взело под внимание представените от
ищеца документи наречени от него “ведомости”, тъй като не отговарят на изискванията
и няма такава форма на ведомост и ги е счел за някаква изолирана разпечатка.
Според вещото лице тези документи
представляват някаква извадка, справка, като предполага да са правени от
техническия ръководител.
Съдът не кредитира заключение по ССЕ в частта за дължими на
ищеца ТВ за месеците от януари до май 2013г. вкл. по следните съображения: На
първо място напълно без причина вещото лице не е взело под внимание писмени
доказателства представени и приети по делото, а и неоспорени от страна на ответника.
На следващо място, както вече бе посочено по-горе същите дори и да не
представляват ведомости, което мнение на вещото лице се споделя от съда, то
като носят подпис и печат на управителя на ответното дружество, материализират
и изявление на работодателя. По същество мнението на вещото лице, че тези
документи вероятно са изготвени от технически ръководител, като цяло може да
бъде споделено, а и то само иде да потвърди направените по-горе от съда изводи,
че в същност става въпрос за
установяване размер на дължими за изплащане на ищеца суми за ТВ, окончателно
определени на база уговорено ТВ с трудов договор и начислено ДТВ на база
заработеното от ищеца.
В останалата част съдът възприема изцяло заключението по
ССЕ и кредитира същото с доверие, тъй като е компетентно и безпристрастно и не
само е основано на проверени ведомости за заплати, но и съответства на от
останалите доказателства по делото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и по
изложените съображения, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е
изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за
заплати трудово възнаграждение на ищеца за периода м.01.2013г. - м.08.2013г.,
както и задължението си да определи окончателния размер на дължимото
възнаграждение на работника и да уговори с него окончателния размер на
дължимите суми, в съответствие с уговорката от чл.6.3 от ТД и ДС към него за
част от месеците и а месеците от януари до май 2013г. вкл. Изпълнил е и
задължението си да начисли във в същата ведомост полагащото се на ищеца във
връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл.224,
ал.1, но не и тава за определяне размер на дължимо обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в сума за получаване. Изпълнил е задължението си да изплати на ищеца само
част о дължимите суми, а именно сумата от 250лв. – ТВ за м.01.2013г., но не
изпълнил задължението си да изплати останалите дължими суми за ТВ и обезщетение
по чл.224, ал.1 КТ и по чл.221, ал.1 КТ.
А че такива е дължал за обезщетение за 15 дни неизползван отпуск, след
като е записал такова задължение в уволнителната заповед и е начислил по
ведомост за заплати се установява безспорно. Определено след като ТД на ищеца е
прекратен от ответника-работодател с издадена за целта нарочна негова заповед и
на осн. чл.327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения,
то ищеца е възникнало и право, а за ответника задължение да изплати обезщетение
по чл.221, ал.1 КТ в размер на едно БТВ.
Страните не спорят и по обстоятелството,
че падежът на плащане на трудови възнаграждения е бил 30-то число на месеца
следващ този на полагане на труда, като това е и уговорения срок за плащане в
ДС от 06.02.2013г. и от 05.06.2013г., като освен това не са оспорили и
заключение по ССЕ, в което са изчислявани лихви за забавено плащане със същата
начална дата.
По горните съображения съдът намира, че на ищеца се дължат от ответника
за плащане като трудови възнаграждения за периода м.01.2013г. - м.08.2013г. следните
суми: за м.01.2013г. – 370лв. (620лв.-250лв.); за м.02.2013г. – 463лв.; за
м.03.2013г. – 490лв.; за м.04.2013г. – 364лв.; за м.05.2013г. – 416лв.; за
м.06.2013г. – 416лв. (съобразно уговореното по размер индивидуално
възнаграждение и след приспадане на изплатени 250лв. за м.01.2013г.);
м.07.2013г.- 422,95лв.; за м.08.2013г.- 269,15лв.
Тъй като ищецът сам е ограничил претенциите за ТВ за юни, юли и август
2013г. до размерите съответно: за м.07.2013г. – 416лв.; за м.07.2013г. – 416лв.
и за м.08.2013г. – 265лв., а не изменил исковете си по реда на чл.214 ГПК, то и
до този размер ще се уважат претенциите му за ТВ за юни, юли и август 2013г.
В резултат и до колкото се установя исковете по чл.128 КТ на ищеца да са
доказани по основание, а и по размер до сумата от общо 3200лв. - неизплатени
ТВ за периода м.01.2013г.
- м.08.2013г., в това число: за м.01.2013г. – 370лв.; за
м.02.2013г. – 463лв.; за м.03.2013г. – 490лв.; за м.04.2013г. – 364лв.; за
м.05.2013г. – 416лв.; за м.06.2013г. – 416лв.; за м.07.2013г. – 416лв. и за
м.08.2013г. – 265лв., то и тази сума ще се осъди ответникът да му заплати,
ведно със законната лихва считано от 09.09.2013г. до окончателното плащане, а
над този размери и до пълния претендиран такъв от общо 3450лв. за същия период,
както и за законната лихва върху разликата искът ще се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до претенциите на ищеца за мораторни лихви върху
неизплатените ТВ за периодите от 25-то
число на месеца следващ този на полагане на труда и от 21.08.2013г.- дата на
прекратяване на ТД до завеждане на искова молба 09.09.2013г., съдът навира
следното: Както вече бе посочено по-горе уговорен е между страните с ДС срок за
плащане на ТВ до 30-то число на месеца
следващ този на полагане на труда. При така уговорения срок, като не изпълнил
задължението си за плащане до 30-то число, то и от 30-то число на месеца
следващ този на полагане на труда работодателя изпада в забава. Така за
изплащане на ТВ за месеците І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ и VІІ 2013г. ответникът е
изпаднал в забава съответно на 28.02.2013г., 30.03.2013г., 30.04.2013г.,
30.05.2013г., 30.06.2013г., 30.07.2013г.,
30.08.2013г., които дни предшестват подаване на искова молба на 09.09.2013г. За
тези периоди за неизплатените ТВ за месеците І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ и VІІ
2013г., съгласно чл.245 КТ работодателят дължи законовата лихва. Изчислени от
съда с “апис калкулатор” мораторните лихви върху горе установените размери на
неизплатени ТВ за месеците І, ІІ, ІІІ,
ІV, V, VІ и VІІ 2013г. за периодите от 30-то число на месеца следващ този на
полагане на труда до 09.09.2013г., са в размери съответно: 19,99лв., 21,15лв.,
18,14лв., 10,44лв., 8,34лв., 4,86лв-, 1,27лв., които суми са общо в размер на
84,19лв., а и са по-малки от претендираните такива от ищеца за лихви за тези
ТВ. Тъй като падежът за пращане на ТВ за
м.08.2013г. е 30.09.2013г., която дата не е била настъпила към момента на
предявяване на искова молба, то няма и право на мораторни лихви върху
неизплатеното ТВ за този месец, а само на законовата лихва от предявяване на
искова молба, явяваща се и дата на поканата. Следва да се отбележи, че напълно
неоснователно ищецът претендира лихви за забава върху неизплатени ТВ за юли и
август 2013г. от дата на прекратяване на ТД, тъй като техния падеж за плащане
още не бил настъпил към дата на която с подаденото на 21.08.2013г. едностранно
Заявление за прекратяване на трудовото
му правоотношение е поискал едновременно и същите да му бъдат изплатени. Това е
така, тъй като подобно искане за да бъде определено като покана за плащане
следва да съдържа и срок за плащане, а такъв няма посочен.
По тези съображения съдът намира исковете за мораторни лихви за
неизплатени ТВ за доказани частично по основание, предвид липсата на плащане на
същите и до момента, а и частично по размер до размера на сумата от общо
84,19лв., представляваща сбор от лихви за забавено плащане на ТВ за месеците І,
ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ и VІІ 2013г. за периодите от 30-то число на месеца следващ
този на полагане на труда до 09.09.2013г., а над този размер и до пълния
претендиран такъв от общо 107,74лв. и извън горните периоди и за лихва за забава
за ТВ за м.08.2013г. искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По исковете за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ в размер на 400лв.
ведно със законната лихва от искова молба, съдът намира следното: Безспорно се
установи по делото, че при прекратяване на ТД на ищеца са останали 15 дни
неизползван ПГО, за които му е и начислено обезщетение по чл.224 КТ в размер на 331,15лв. – в сума
за получаване след приспадане на удръжки за ДОД, но така начислената сума е
останала неизплатена. В случая следва да се отбележи, че законово регламентираните
удръжки за данъци се изчисляват в пълните им размери само на база начислени
суми за трудови възнаграждения и обезщетения. Работодателят не дължи плащане на
брутния размер на начисленото обезщетение по чл.224 КТ, а само размера на
същото след приспадане на законово регламентирани удръжки, каквито е задължен
да прави и да внесе във фикса от името и за сметка на работника, като негово
задължение.
Ето защо и съдът намира искът за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ за
доказан по основание и частично по размер до размера на сумата от 331,15лв. – в
сума за получаване, която и сума ще се осъди ответникът да заплати на ищеца, ведно
със законната лихва считано от 09.09.2013г. до окончателното плащане, а над
този размер и до пълния претендиран такъв от 400лв., както и за законната лихва
върху разликата искът ще се отхвърли като неоснователен.
По исковете за заплащане на обезщетение по
чл.221 КТ в размер на 530лв. ведно със законната лихва от искова молба, съдът
намира следното: Безспорно се установи по делото, че ТД на ищеца е прекратен
на ТД на
на осн. чл.327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения,
при което и за ищеца е възникнало и право, а за ответника задължение да изплати
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на едно БТВ. Видно от ССЕ размерът на
БТВ на ищеца за пълен работен месец 07.2013г. е в размер на 539,54лв., като
обезщетени по чл.221 КТ не начислявано, а още по малко изплащано. И тъй като
това не е направено и няма данни и до момента да е направено, то съдът намира
иска за доказан по основание. Тъй като ищецът сам е ограничил претенцията за обезщетение по чл.221 КТ до размера на сумата от
530лв., то и тази сума ще му се присъди, като се осъди ответникът да я
заплати, ведно със законната
лихва считано от 09.09.2013г. до окончателното плащане.
По отношение на претенцията за разноски на ищеца, съдът намира същата за частичнооснователна, до колкото предвид изхода на делото съгл. чл.78, ал.1 КТ има право на разноски по съразмерност с уважената част от исковете, представляван е от адвокат и е представил доказателства за направен разноски в размер на 200лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК. Поради което и на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 183,85лв., която сума ще се осъди ответникът да му заплати.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете, поради което и ще
му се присъдят разноски в размер на 2,42лв., която и сума ще се осъди ищецът да
му заплати, като са претендирани и са представени доказателства за направени
такива от 30лв. за ССЕ, до колкото независимо да е представляван от адвокат не
са представени доказателства за договорени или направени други разноски. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца тази сумата за разноски по производството.
Ответникът не е претендирал разноски и такива не му се следват.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството
следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС
държавна такса в размер на 231,37лв., от която 331,37 по иска по чл.245 КТ и по
50лв. по исковете по чл.221 и 224 КТ, както и 30лв. разноски за ССЕ при
изплатени 30лв. от БС, полза на Държавата по сметка на съдебната власт -
бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.
По
изложените по-горе съображения, ХV гр. състав при ПРС,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Мог-Холд”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Стефан Веркович” №
4, ет.3, ап.5, да заплати на А.Й.А., ЕГН ********** ***, Сумата от общо 3200,0лв. (три хиляда и
двеста лева), представляваща сума за получаване и сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода
м.01.2013г.-м.08.2013г., в това число: за м.01.2013г. – 370лв.; за м.02.2013г.
– 463лв.; за м.03.2013г. – 490лв.; за м.04.2013г. – 364лв.; за м.05.2013г. –
416лв.; за м.06.2013г. – 416лв.; за м.07.2013г. – 416лв. и за м.08.2013г. –
265лв., ведно със законната лихва считано от 09.09.2013г. до окончателното
плащане, както и Сумата от общо 84,19лв. (осемдесет и четири лева и 19
ст.), представляваща сбор от лихви за забавено плащане на
горните ТВ за месеците І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ и VІІ 2013г.
за периодите от30-то число на месеца следващ този на полагане на труда до
09.09.2013г. , като отхвърля исковете по чл.245 КТ, вр.чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, над тези размери и до пълните
претендирани такива от общо 3450лв. за ТВ същия
период, както и за законната лихва върху разликата и за лихви за забава до общо
107,74лв. и извън горните периоди и за лихва за забава за ТВ за м.08.2013г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА “Мог-Холд” ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Стефан Веркович” № 4, ет.3,
ап.5, да заплати на А.Й.А., ЕГН ********** ***, Сумата
от 331,15лв. (триста тридесет и един лева и 15ст.), представляваща
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в сума за получаване за останали 15 дни
неизползван платен отпуск, както Сумата
от 530лв. (петстотин и тридесет лева), представляваща обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ,вр. чл.327, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 09.09.2013г. до окончателното плащане, като Отхвърля исковете по чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, над горния размер до пълния претендиран размер от 400,0лв., както и
за законната лихва върху разликата,
като неоснователни.
ОСЪЖДА “Мог-Холд” ЕООД, ЕИК *********, с адрес
на управление гр.Пловдив, ул.”Стефан Веркович” № 4, ет.3, ап.5, да
заплати на А.Й.А., ЕГН ********** ***, Сумата
от 183,85лв. (сто осемдесет и три лева и 85ст.), разноски за
производството за адвокатско възнаграждение по съразмерност с уважената част от
исковете, А на ПРС да заплати държавна
такса от 231,37 лева (двеста тридесет и
един лева и 37ст.), както и 30лева
(тридесет лева) - разноски за
ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на
Висш съдебен съвет.
ОСЪЖДА А.Й.А., ЕГН ********** ***, да заплати на “Мог-Холд”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Стефан Веркович” №
4, ет.3, ап.5, Сумата от 2,42лв. (два лева и 42ст.), разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
( Валентина Иванова)
Вярно с
оригинала.
Е.А.