Решение по дело №4709/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260104/09.02.2021 г.

гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 4709 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.А.К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 251а-391/15.10.2020 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г. на МЗ.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. И. С. от БАК, която поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.04.2020 г., в гр. Бургас, на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата – 21.04.2020 г., около 14:50 часа, в гр. Бургас, по ул. К. Преславски до бл. 165, се е намирал на открито обществено място пред ДГ Детелина, като се придвижвал със защитна маска за лице, която не покривала носа и устата, с което нарушил въведената в т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, с което виновно нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. След съставяне на АУАН жалбоподателят поставил маската на лицето.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят направил писмени възражения.

На 15.10.2020 г. било издадено обжалваното НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на  жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР - Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимите заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания. Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои точно разпоредби от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването не са били изпълнени.

Въпреки това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. В случая е приложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН.

Действително деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче веднага след съставянето на акта жалбоподателят е коригирал своето поведение и е поставил маска на лицето си, т.е. извършената проверката и направената забележка са дали своя резултат. От нарушението не са възникнали каквито и да е вредни последици, като жалбоподателят е признал вината си и си е взел бележка. Няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява. Това следва да бъде отчетено в негова полза, като се приеме, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Поради това санкционираната деятелност съставлява "маловажен случай" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б."а" от ЗАНН.

Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, дължи произнасяне по разноските, като в случая, право на такива има жалбоподателят. Видно от приложените по делото договор за правната защита и съдействие и списък на разноските /л. 28 и 36/ заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 150 лв., поради което и ОД на МВР - Бургас следва да бъде осъдено да заплати тази сума на жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-391/15.10.2020 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя К.А.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г. на МЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на К.А.К., ЕГН **********, сумата в размер на 150 лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВО:К.А.