О П Р
Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 09 май 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря............
и прокурора………, след като разгледа докладваното от съдията Тодорова ВЧНД № 269/2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, вр. ал.1, във вр. чл.248 ал.1, т.3
от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор при Районна прокуратура – гр.С. срещу протоколно определение от 04.04.2019
г. на Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 30/2019 г. по описа на същия
съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК
е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато
на Районна прокуратура – гр.П. за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство процесуални нарушения.
В частният протест се излагат
съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния
съд за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото
лице. Според прокурорът, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че внесеният
от Районна прокуратура – гр.П. обвинителен акт не отговаря на законовите изисквания
към неговото съдържание, са изцяло неправилни и необосновани. По-конкретно,
протестиращата страна счита за неправилни твърденията на първия съд, че в
случая е нарушено правото на защита на обвиненото лице, тъй като за място на
извършване на престъплението е посочено гр.С., а обвиняемия не е следвало да
изпълнява алиментното си задължение на това място, доколкото там не е било
местожителството на пострадалия. В тази връзка подалият протеста прокурор сочи,
че посоченото не може да се разглежда като съществено процесуално нарушение, а
е въпрос по същество, който следва да се реши при произнасяне на присъдата, с
която подсъдимия „би могло да бъде частично оправдан за дължимото на К. Г., що
се отнася за гр.С.”. Възразява се от прокурора и срещу приетото в обжалваното
определение за налично друго нарушение на правото на защита на обвиняемия,
свързано с допусната неяснота в обвинителния акт относно размера на
неизпълненото от обвиняемия задължение за издръжка на детето му, предвид
липсата на изготвена експертиза по делото. В тази насока се сочи от подалият
протеста прокурор, че за определянето на размера на неизплатените от обвиняемия
месечни вноски за издръжка, не са необходими специални знания, налагащи
назначаването на експертиза, а такава би могло да бъде възложена и в хода на
съдебното следствие. С тези аргументи,
се заявява искане за отмяна на
протестираното определение на първоинстанционния съд и връщане на делото на
този съд за продължаване на производството по него.
С.
окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както
и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по повод на изпратен за разглеждане
по подсъдност обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.П., с който е
повдигнато обвинение срещу С. К. Г. за престъпление по чл.183 ал.4, във вр. с
ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК. Съгласно възведеното в посочения процесуален акт на
ПРП фактическо обвинение, С. Г. е привлечен към отговорност за извършено от
него при условията на повторност, престъпление по посочения текст от НК,
осъществено за времето от м.ноември 2009 г. до м. януари 2012 г. вкл., в гр.С.
и в с.И., община С., област П., след като е бил осъден с влязло в сила съдебно
решение на СОС от 08.12.2008 г. по гр.дело № 905/2008 г. по описа на същия съд,
да издържа свой низходящ - сина си К. С.
Г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – 27 месечни вноски по 80,00 лева, всичко общо 2,160 лева.
При решаването на процесуалните
въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително
заседание, съгласно чл.248,
вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК, решаващият състав на този съд, е намерил недостатъци,
както в хода на проведената досъдебна фаза на процеса, така и в постановения от
прокурора краен процесуален акт за тази фаза, които е счел за съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на обвиняемия и
налагащи прекратяване на съдебното производство по делото, и връщането му на
прокуратурата за отстраняването им. В този смисъл се е произнесъл с определение
по чл.249 ал.3, вр. чл.248 ал.1, т.3 НПК, предмет на настоящата проверка.
За да постанови горепосоченото определение,
първостепенният съд е приел, че като е посочила в обвинителния акт за място на
извършване на инкриминираното на обвиняемия престъпление – гр.С., а в случая
доколкото се касае за неизпълнение на задължение за заплащане на издръжка на
низходящ, мястото на престъплението се определя единствено от закона, РП П. е
нарушила процесуалните права на обвиняемия. Приел е в частност, че тъй като в
същия този обвинителен акт „едно от местата на извършване на престъплението е
посочено погрешно, като не е уточнено за кой период от време издръжката се е
дължала в гр.София и за кой се е дължала в с.И.”, е било нарушено правото на
защита на обвиняемия, доколкото същия не е бил наясно с признаците на
инкриминираното му престъпление.
Според настоящият състав на СОС, тези решаващи изводи на първоинстанционния съд са
неправилни и незаконосъобразни. Въззивният съд не споделя виждането на
първостепенния за допуснати в хода на досъдебната фаза на процеса, съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират на
правата на обвиненото лице.
В случаят, отразените в обвинителния акт
факти сочат, че предмет на обвинението по чл.183 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1
от НК е неизпълнението от страна на подсъдимия С. Г. на задължение за заплащане
на издръжка за обучение на детето си – К. Г., което задължение е „носимо” и
следва да бъде престирано по местоживеене на кредитора, т.е. на свидетеля К. Г..
Съобразно това, в процесуалния акт на прокурора е посочено и точно мястото на
извършване на деянието за инкриминирания период, включително и в диспозитива на
същия. В частност, изнесени са твърдения, че престъплението „неплащане на
издръжка” е осъществено от обвиняемия в гр.С. – от началото на процесния период
до лятото на 2010 г., в който времеви период местожителството на свидетеля К. Г.
е било в това населено място и от този момент до края на процесния период
/януари 2012 г./ - в с.И., община С., където пострадалия „се преместил да живее
на постоянния си адрес”. Следователно, в обвинителният акт достатъчно ясно са
изложени твърденията на прокурора, че вмененото на обвиняемия С. Г. продължено
/трайно/ престъпление е започнало, като място на извършване в гр.С. и е
продължило, съответно е и довършено в друго населено място – с.И., община С.. Ето
защо, СОС не споделя виждането на първоинстанционния съд за допуснато
противоречие и неяснота в процесуалния акт на прокурора по този значим за
конкретизиране на съставомерните признаци на престъплението въпрос – този за
мястото на извършване на престъплението. В този смисъл всички изнесени в
проверявания акт аргументи на първостепенния съд, свеждащи се обобщено до това,
че доказателствата по делото несъмнено установявали, че местожителството на
пострадалия през процесния период е било единствено на адрес в с.И., община С.,
са все такива по същество на делото и не следва да бъдат съобразявани в
процесуалния стадии, в който понастоящем се намира делото. Извън това,
констатираното от първия съд несъответствие при посочване в обвинителния акт на
административно-териториалната принадлежност на едно от населените места,
възведено като място на извършване на престъплението /с.И. е посочено в област
Пловдив/, също не създава съмнение и неяснота относно този съществен във
фактически и в правен аспект елемент на обвинението. Още повече – в случай, че
първостепенния съд приеме, че посоченото несъответствие в обвинителния акт
касае допусната в него очевидна фактическа грешка, има възможност да я отстрани
по реда, посочен в разпоредбата на чл.248а ал.1 от НПК.
Въззивната инстанция категорично не споделя и доводите
на първостепенния съд, че констатирани по разследването нарушения при събиране
на доказателствени материали /липсата на назначена експертиза за паричната
стойност на неизпълненото алиментно задължение/, налагат връщане на делото в
предходната му процесуална фаза, за отстраняването им. Практиката на
касационната съдебна инстанция, застъпена и в т.1 от ТР №2/2002 г. на ОСНК на
ВКС е категорична, че процесуалните нарушения, допуснати при събирането и
проверката на доказателствата, не съставляват основания за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Регламентът на чл.248
ал.4 от НПК стига и още по-далеч, като поставя процесуална забрана в
провежданото по реда на чл.248 от НПК разпоредително заседание на първоинстанционния
съд да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателствата и доказателствените средства. Това разрешение
намира своето основание в процесуалното принципно положение, че съдебното
производство е главна /централна/ фаза на наказателния процес и не съществува
никаква пречка необходимите процесуални действия по събирането и проверката на
доказателствените материали, да бъдат извършени в хода на съдебното следствие,
като бъдат събрани нови доказателства или ако са допуснати нарушения при
събирането на някои от наличните, тези доказателства да бъдат надлежно
/законосъобразно/ събрани, както по искане на страните, така и по почин на
съда.
С
оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че атакуваното определение
е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд неправилно и в
противоречие със закона е приел наличие на допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, предвид на което на основание чл.249 ал.1 и
2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал
делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, контролираното по въззивен
ред определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд
за продължаване на производството по него.
Воден от горното, С. окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от 04.04.2019 г.
на Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 30/2019 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.С. за продължаване на
производството по него от стадия на разпоредителното заседание.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/