Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………22.10.2019 година……………..Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………дванадесет
и четвърти септември...…..…….……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова...……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1649…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. и чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
Обстоятелствата, от които произтича претендираното от
ищеца обезщетение, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в
това, че за периода от 2003 г. до 01.06.2015 г. се намирал в З. С.З., където,
като л., изтърпявал при „с.” режим, наложено му наказание „д.”. За същия период
изповядвал -та „-” и държал стриктно да изпълнява всички заложени в нея -,
които съставлявали част от убежденията му да изповядвал същата - в тази форма.
Едно от специфичните изисквания, които били заложени в -а, било забраната,
изповядващите тази - да се хранели със с. м. и п.. Воден от горното, за периода
от 2003 г. до 01.06.2015 г., многократно искал /писмено и устно/ от н. на З. С.З.
да сторел нужното, за да бъдели изключени от полагащата му се безплатно /по см.
на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС/ храна, с.то м. и - п. /като бъдели заменени с
друг вид хранителни п./, с което да бъдело уважено искането му да спазвал
заложената в -а забрана да консумирал с. м. и - п.. Но от 2003 г. до 01.06.2015
г. началникът на З. С.З. категорично отказал да уважи това му искане.
Същевременно, за същия период /от 2003 г. до 01.06.2015 г./, за всички изповядващи
-та „-”, които изтърпявали наказанията си в З. С., л., които били заявили, че
искали да спазват заложената в -а забрана да се хранели със с. м. и - п., и
искали от полагащата им се безплатно дневна хранителна дажба, да бъдели
изключени с.то м. и - п., като бъдели заменени с друг вид хранители п., това им
искане било удовлетворявано чрез създаването на т.нар. „-”, ястията в което не
съдържали с. м. и - п.. По описания начин, допускайки различно третиране на
изповядващите -та „-” л., които били настанени в различните з. на Р.Б.,
ответната Г. го била третирала по-неблагоприятно /по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр./
и поставила в по-неблагоприятно положение /по см. на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр./ в
сравнение с изповядващите -, които били настанени в З. С., л., което не било
обективно оправдано с оглед преследваната законова цел, нито средствата за
постигането й били подходящи, още по-малко необходими такива. А това различно
по-неблагоприятно негово третиране /по см. на §1, т. 7 ДР на ЗЗДискр./ и
поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с настанените в З. С. л.,
които изповядвали -та „-” и желаели да спазват заложената в нея забрана за
консумиране на с. м. и - п., се основавало на посочените като защитени признаци
в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр „лично положение”, „- и вяра”, които се формирали от
факта, че за посочения период изповядвал именно -та „-”, а не друга -, която да
не забранявала консумирането на с. м. и - п., както и че според правилата за
райониране на затворниците според адресната им регистрация, бил разпределен да
изтърпява наказанието си именно в З. С.З., а не примерно в З. С. или в друг
затвор на територията на Р.Б., в който било създадено т.нар. „-”. Гореописаното
съставлявало незаконосъобразно бездействие на Г., с което за периода от 2003 г.
до 01.06.2015 г. последната била нарушила чл. 4, ал. 1, във вр. с ал. 2 и 3
ЗЗДискр, както и чл. 14 ЕКПЧ, по отношение на правото му да не бъдел подлаган
на дискриминация. За периода от 14.11.2011 г. до 01.06.2015 г. у него се
породили силни и интензивни по своя характер, сила и степен на изживяване, с
трайно отражение във времето, негативни изживявания, състояния, чувства и
емоции на пренебрегнатост, отхвърленост, отритнатост, изолираност, низвергнатост,
потиснатост, угнетеност и огорчение, които съставлявали понесени от него за
периода от 14.11.2011 г. до 01.06.2015 г. неимуществени увреди, които били
пряка и непосредствена последица от описаното незаконосъобразно бездействие на Г.
за същия период от 14.11.2011 г. до 01.06.2015 г., с което било нарушено
правото му да не бъдел дискриминиран, което било заложено в чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. и чл. 14 ЕКПЧ.
След частичното прекратяване на делото с определение №
180/23.06.2017 г. по адм.д. № 512 по описа за 2016 г. на Старозагорския
административен съд, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 9000 лева за обезщетение на причинени му неимуществени вреди от
дискриминационно бездействие от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г. на н. на З. С.З.,
където ищецът изтърпява наказание „д.“, да му осигури безплатна храна без с. м.
и п., съобразена с изповядваната от него -, и законна лихва върху това
обезщетение от 18.11.2016 г. до изплащането му.
С подадения в срок отговор, ответникът заема
становище, че не оспорва активната процесуална легитимация на ищеца и избраната
от него подсъдност на производството с оглед чл. 3 ЗЗДискр. и чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. Не оспорвал и пасивната си процесуална легитимация с оглед чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр. и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС. Оспорвал обаче правния интерес на ищеца
от производството при очертания исков период /14.11.2011 г. до 01.06.2015 г./.
Налице бил висящ материалноправен спор, решението по който било преюдициално по
отношение на поставеното за разглеждане административно дело № 512/2016 г. СтАС
- с решение № 238 от 16.06.2016 г. по преписка № 20/2016 г. на КЗД му била
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за допуснато нарушение на антидискриминационното
законодателство, за осъществена от н. на З. С.З. дискриминация по признак „-"
по смисъла на чл. 4, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗЗДискр, която се изразявала в
неосигуряване в периода от 05.11.2011 г. до 30.04.2014 г., на лишеният от
свобода ищец, безплатна храна, която да била съобразена с изискванията на
изповядваната от него - и за осъществена от ответника дискриминация по признак
„-“ по смисъла па чл. 4, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗЗДискр., спрямо същия л.,
която се изразявала в неосъществяване на контрол, в периода от 05.11.2011 г. до
30.04.2014 г., по осигуряване па безплатна храна, съобразена с изповядваната от
него -. Към настоящия момент делото било висящо пред Административен съд С.З. -
по образуваното адм.д. № 481/2016 г., по което било насрочено открито с.з. на
26.01.2017 г. С решение № 292 от 19.01.2016 г. по адм.д. № 558 по описа 2014 г.
на Административен съд С.З., ответникът бил осъден да заплати на ищеца 4200 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие
на администрацията на З. С.З., което се изразявало в неосигуряването на храна
без с. м. и - п., съобразно изповядвана - „-“, в периода 01.07.2008 г. -
01.07.2013 г. Към настоящия момент делото било висящо пред ВАС по образуваното
адм.д. № 5034/2016 г., по което било насрочено открито с.з. на 10.05.2017 г.
Оспорвал предявеният иск изцяло по основание и размер. Ищецът изтъквал правна норма,
която се съдържала в международен акт, който макар и ратифициран със закон от
НС, не бил приложим в случая. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, дискриминацията
била забранена, ако била извършена на базата на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, - или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, имуществено състояние или други признаци,
установени в закон или международен договор. В ал. 2 и 3 на същата разпоредба
били дадени дефиниции на проявните й форми - пряка и непряка. За да била налице
пряка дискриминация, било задължително определено лице да се поставяло в
по-неблагоприятно положение по някои от признаците в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В
тази хипотеза неравното третиране било пряка цел, която се постигала
посредством действия, ограничаващи правата на определено лице или кръг от лица,
поради това, че принадлежало към друг пол, раса, социална и обществена
прослойка и т.н. Същевременно било необходимо други лица да бъдели третирани
по-благоприятно, при това единствено поради обстоятелството, че не принадлежали
към кръга лица, част от които бил дискриминираният. Неравното третиране, в
случаите на пряка дискриминация, било не само обективен резултат, но и
непосредствена, афиширана цел на дискриминационните действия. За да била налице
непряка дискриминация, било задължително определено лице да се поставяло в
по-неблагоприятно положение на основата на признаците в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.,
в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако те били обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигането й, били подходящи и необходими. В този случай
непосредствената цел на извършените дискриминационни действия се афиширала като
друга, но било налице обективно неравно третиране на определени лица по
посочените в закона признаци. След като законодателят бил употребил понятието
„привидно неутрална", за да характеризирал съответната практика, следвало,
че афишираната цел на действията само формално била безразлична към това дали
лицата, адресати на нормата, или спрямо които се прилагал даденият критерий,
или практика, били носители на някои от признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр.
За да се обосновял извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по
чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., следвало да се направи сравнение между начина, по който
лицето, което твърдяло, че спрямо него била осъществена дискриминация, се
третирало, било е третирано или би било третирано, и начина на третиране на
други лица, които били в същото или сходно положение, тоест по отношение на
които били налице сравними сходни обстоятелства. Наред с горното, искът можел
да се предяви от лице, чиито права по този закон или по други закони, уреждащи
равенство в третирането, били нарушени, тоест незаконността на действието или
бездействието щяло да се определи от несъобразността на поведението на
длъжностното лице с разпоредбите на нормативния акт. За да било налице
фактическо бездействие, било необходимо да имало неизвършване на такива
фактически действия, които административният орган бил длъжен да извърши по
силата на закона. Правопораждащият юридически факт за фактическото действие
трябвало да бъде самата правна норма. За правилното решаване на спора било от
значение кои били фактическите незаконни действия/бездействия, които се
намирали в причинна връзка с твърдените от ищеца вреди, къде били
регламентирани в нормативен акт като дължими фактически действия във връзка с
управленски правоотношения. Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, л. имали право
на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно
таблици, утвърдени от м., съгласувано с м. и м.. На това право на л. съответствало
насрещното административно задължение да бъдела осигурена и предоставена
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, а не според
религиозната принадлежност на затворниците. В утвърдените от м. - Таблица № 1
за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни п. на един л. -
възрастен и заменителна таблица, нямало разграничение във видовете м., което
трябвало да бъде включвано в дажбата. Таблица № 1 сочела наименованието на п.те,
съответно количеството им, в грамове и калории, които били включени в
утвърдената дневна дажба, а заменителната таблица - съответстващите им п. /с
отразени наименование и грамаж/, със забележката, че замяната се разрешавала от
н. на З. само при липса на полагащите се в таблицата п.. П.те, посочени в
таблиците, били описани само по вид, количество, калории и средна цена.
Затворническата администрация била задължена при осигуряване на храната на л.
да съблюдавала дали същите извършвали труд и дали имали регистрирани
здравословни проблеми, които обуславяли предоставянето на диетична храна. В З. С.З.
имало обособен кухненски блок. През различните години в процесния период
храненето ставало чрез кетъринг или чрез кухнята на З., но винаги била
осигурявана разнообразна храна, която била съобразена изцяло с нормативно
установеният калориен и химичен състав. Ежеседмично се утвърждавали менюта,
които били изготвени на база „С.“ на издателство „И., които съдържали номер на
рецептата от сборника, грамажа на ястието и калорийният състав. Храната се
раздавала от самите л. три пъти дневно - сутрин, обед и вечер. На работещите л.
се давала допълнителна храна, а на тези със здравословни проблеми се раздавала
специално приготвена храна, съобразно определената диета от лекар. Същевременно
затворническата администрация нито пречела, нито ограничавала правото на ищеца
да получавал храна по време на свиждане, съобразно чл. 86, ал. 3 ЗИНЗС, както и
да закупувал хранителни п. от лавката към З. С.З. във времето, което било
определено за престой на открито. Асортиментът от стоки, който бил предлаган на
лавката, бил съобразно списък на разрешени вещи, предмети и хранителни п.,
който бил утвърден от м.. Считано от 01.06.2015 г., на л. в З. С.З., които били
декларирали желание, в т.ч. и ищецът, получавали храна по отделно меню, в което
били изключени с. м. и - п.. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., всяко лице, което
било претърпяло вреди от нарушение на права по този закон, можело да предяви
иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите
или по реда на ЗОДОВ, когато вредите били причинени от незаконни актове,
действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица /ал. 2/. За да
претендирало тези вреди обаче, лицето първо трябвало да установи нарушението на
правата му съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. и едва след това да предявяло
искане за обезщетяването им по чл. 74, ал. 1, включително и по реда на
специалния ЗОДОВ, съгласно ал. 2 на същата норма. Текстът на чл. 9 ЗЗДискр.,
бил пълен, ясен и безпротиворечив, а по прилагането му била създадена трайно
установена съдебна практика. Основната доказателствена тежест била възложена на
ищеца. Той бил длъжен да докаже фактите, въз основа на които можело основателно
да се предположи, че бил жертва на дискриминация. Само в този случай законът
възлагал доказателствената тежест на ответника да установял обратното, а
именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не било
нарушено. Неизпълнението от ищеца на възложената му от закона доказателствена
тежест било достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по
предявения иск, в който смисъл било и посоченото в отговора решение.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно, че ищецът е подал молба до затворническата
администрация, с която е уведомил същата, че изповядва -та „-” и е поискал да
му бъде предоставено/изготвено така нареченото „-” такова, каквото не съдържа с.
м. и - п., като молбата е подадена преди датата 14.11.2011 г. Също е безспорен
факта между страните, че затворническата администрация е осигурила посоченото в
предходното изречение „-” за пръв път на 01.06.2015 г., т.е. преди посочената
дата - не е било осигурявано на ищеца. На ищеца в нито един момент преди 01.06.2015
г. не е било осигурено така нареченото „-”; също че мюсюлманската - забранява
консумирането на с. м. и - п., освен в редки изключение свързани с физическото
оцеляване на изповядващия тази -; също че от 2009 г. насам затворническата
администрация в З. в гр. С. на затворниците, изповядващи -та „-” е осигурявано
„-”, в което не се включва с. м. и - п.. Също е безспорен факта, че за
процесния период всички останали затворници, изтърпяващи наказание, което
изтърпява ищеца в З. в гр. С.З., не са получавали меню, от което да е било
изключено наличието на с. м. и - п..
От справка издадена от З. гр. С., се установява, че за
периода 08.12.2011 г. – 01.06.2015 г. ищецът се е намирал в „З.“ гр. С. общо
246 календарни дни, а за периода 30.04.2014 г. – 01.06.2015 г. – общо 68 дни.
От показанията на св. П.С. /преценени по чл. 172 ГПК/
се установи, че ищецът изповядва -та „-“. Свидетелят изяснява, че е имал лични
наблюдения за това как ищецът спазва религиозните забрани, вкл. и тази за
консумация на с. м. и - п.. За периода 14.11.2011 г. – 01.06.2015 г. даваната
дажба на ищеца съдържала с. м. и - п.. Затова през посочения период ищецът не
консумирал тази храна, а само хляб, мармалад и евентуално някой плод.
Свидетелят сочи, че ищецът е депозирал две жалби и едни сигнал, като отправял
непрекъснато и устни искания. Ищецът се чувствал изолиран, отхвърлен, потиснат
и огорчен от тази ситуация, като свидетелят споделя свои лични впечатления
поради честите си контакти с ищеца - по няколко пъти на ден.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. - за
установяване на дискриминационно третиране на ищеца и чл. 71, ал. 1, т. 3
ЗЗДискр – за обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е създадена изрична
уредба относно доказателствената тежест в съдебния процес за защита от
дискриминация. За да е налице фактическият състав по чл. 71, т. 1 от ЗЗДискр, законодателно е
възприет принципът на разпределяне на доказателствената тежест между ищец и
ответник, като в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които може
основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. В този случай
законът възлага в доказателствена тежест на ответника да установи обратното, а
именно че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е
нарушено. В този смисъл е константната практика на Върховния касационен съд,
обективирана както в решение № 511/27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 587/2009,
III г.о., така и в решение № 85/13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2015 г.,
IV г.о. По исковете за вреди съгласно правилото на чл. 154 ГПК ищецът следва да
докаже, че е претърпял посочените имуществени и неимуществени вреди, които са в
причинна връзка с неравноправното третиране.
По допустимостта на исковете:
Съдът приема, че релевантният процесен период, през
който следва да бъде обсъден въпроса дали ищецът е бил дискриминиран и е търпял
неимуществени вреди от това е 30.04.2014 г. – 01.06.2015 г, т.е. исковата молба
е допустима само за този период, а не както твърди ищеца – 14.11.2011 г. –
01.06.2015 г.
В тази връзка следва да се вземе предвид определение №
180/23.06.2017 г. на Старозагорски административен съд по адм. дело № 512/2016
г. оставено в сила с определение № 11660/04.10.2017 г. на Върховен
административен съд по адм.д. 10246/2017 г., с което производството по
настоящото дело /преди изпращането му по подсъдност на Старозагорски районен
съд/ е било прекратено с влязлото в сила определение на Старозагорски районен
съд за периода 14.11.2011 г. - 30.04.2014 г. необходимо е да се подчертае, че настоящото
производство не е новообразувано дело, а се продължава разглеждането на правния
спор поставен за разглеждане и решаване по адм.д. № 512/2016 г. на
Старозагорски административен съд. Поради това смесеният състав определил
подсъдността на делото пред Старозагорски районен съд в определение №
20/12.03.2019 г. на ВКС и ВАС по гр.д. А № 7/2019 г. ясно е посочил, че
периодът на иска е 30.04.2014 г. – 01.06.2015 г. /същото е констатирано в
определение № 14/21.01.2019 г. на Старозагорски административен съд по адм.д. №
512/2016 г./.
Отделно от това следва да се изясни, че в случая
важното е не правната квалификация /както неправилно счита ищеца/, а
основанието на иска, т.е. фактите от които произтича претендираното спорно
материално право. Спорното материално право се индивидуализира посредством
основанието и петитума на исковата молба, не съгласно правната квалификация.
Дали има пълен
идентитет в предмета на две дела, т.е. в спорното материално право, се определя
от неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е
възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението, но не и от приложимия
според съда материален закон. Затова ищецът е освободен от задължението да
посочи правна квалификация на претендираното от него право – тя се дава от
съда. Именно това е мотивирало състава на
Старозагорски административен съд да приеме, че производството за периода
14.11.2011 г. - 30.04.2014 г. е недопустимо, поради наличието на друго дело със
същият предмет между същите страни.
По основателността на исковете:
1/ По отношение на първия главен установителен иск
по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. - според
разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними и сходни обстоятелства. Ищецът твърди, че е бил поставен в положение
на неблагоприятно третиране и неразвопоставеност спрямо други л., изтърпяващи
наказанието си в Софийския затвор, като му е отказано да му се предостави меню,
което не съдържа с. м. и - п. съобразно изповядваната от него - „-“.
За да е налице
пряка или непряка дискриминация, от изложените обстоятелства следва да може
основателно да се формира извод за наличие на неравно третиране на ищеца по
признак -. В чл. 4, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация в приложното поле на цитирания нормативен акт е
установен запрет за пряка или непряка дисктриминация на множество белези, сред
които и - /предл. осмо/, с оглед на което настоящата инстанция намира, че принципно е възможно
установяване на неравно третиране на базата на непредоставяне на храна съобразена по състав и съдържание с
изповядваната -.
Релевантно
обстоятелство в тази връзка се явява доколко в процесния случай е налице пряка
или непряка дискриминация на ищеца поради
необходимостта да не консумира определена храна съдържаща с. м. и п..
Съгласно чл. 31, ал. 1 б. „в“ от Наредба №
23/19.07.2005 г. л. имат право на безплатна храна по таблици, утвърдени от м.
съгласувано с м. и м.. Храната трябва да бъде достатъчна по химически и
калориен състав. Съгласно чл. 84, ал. 2, т.1 ЗИНСЗ /в сила от 01.06.2009 г./, л.
имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав,
съгласно таблици, утвърдени от м., съгласувано с м. и м..
В тази връзка по делото са представени утвърдени
месечни менюта от произволни дати за процесния период, от които се установява,
че м.то, в това число и с.то м. присъства в затворническата храна. От
представените менюта се установява още, че грамажът на храната е съобразен с
нормите по Наредба № 23/19.07.2005 г за физиологичните норми за хранене на
населението, издадена от м., обн. ДВ, бр.63 от 02.08.2005 г. - ищецът е роден
през 1976 г., т.е. попада във възрастова група 30-60 г. и съгласно приложение №
2 към чл. 5, ал.2 от Наредбата, дневните енергийни потребности на мъже с ниска
физическа активност /няма данни, че ищеца работи в З./ е 2583 ккал. Според
представените менюта, дневната калоричност на храната във Старозагорския затвор
е около и над тази норма. Тоест, формално са спазени националните разпоредби
досежно гарантиране на правото на л. на безплатна храна.
Спорният въпрос е при липса на изрична регламентация,
задължаваща администрацията на З. гр. С.З. да осигури храна на затворниците
според тяхната - налице ли е бездействие и следва ли при тази празнота в закона
да се прилагат пряко нормите на европейското законодателство, касаещо храната в
З. и отказът на затворническата администрация да осигури на л. храна, съобразно
религиозните му убеждения - представлява ли намеса на правото му на свобода на -та
по чл. 9 от Конвенцията. В тази връзка следа да се посочи, че процесуалния
представител на ответника в съдебно заседание призна, че меню без съдържание на
с. м. и - п. се предоставя на всеки задържан поискал това от 01.06.2015 г.
/факт обявен и за безспорен с доклада по делото/, като изясни и причината за
това /при една и съща нормативна уредба/ - осъдителни решения на съдилищата. По
сходен казус по делото Яковски срещу Полша № 17429/06 г.-лицето е било будист,
поради което не се е хранело с м.. В решението е обсъдено това, че е било
достатъчно един продукт да се изключи или замени, а не да се иска храната да се
обработва по с. начин или да се приготвят специални рецепти. В решението има
препращане към Европейските правила за З., приети от Комитета на министрите към
Съвета на Европа и препоръка на съда към властите - да се съобразяват с
посочените обстоятелства.
Следователно – ответникът не се е съобразил с
нормативната уредба, тъй като освен, че не се е съобразил с Европейските
правила за З., приети от Комитета на министрите към Съвета на Европа- Препоръка
№ R./2006/2 - приета от Комитета на министрите 11.01.2006 г. -т.22.1
регламентираща, че „на затворниците се осигурява питателна храна, като се взема
предвид тяхната възраст, здравословно и физическо състояние, - и естеството на
работа“, не се е съобразил и с хартата на основните права на ЕС.
Последното е свързано с това, че правата, закрепени в
ЕКПЧ и в Европейската социална харта са кодифицирани в Хартата на основните
права на ЕС, която с регламентирането й в чл. 6 от Договора. Чл. 6 се зачитат
правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на
Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в
ЕС., която има същата юридическа сила като Договорите. Тя е правен източник и
обвързва субектите на ЕС вкл. нашата страна като държава-членка, поради което
трябва да се приеме, че ответникът не се е съобразил с този нормативен акт /чл.
10 от ХОПЕС - свързан с правото свобода на -/, който акт има пряко приложение
/вкл. закрепените в него принципни положения/ и стои йерархически над закона и
правилника, на които се позовава ответникът по делото. вкл. същият не се е
съобразил с правата, които Хартата предоставя на гражданите на ЕС - права и
защитими директно пред национален съд.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че
затворническата администрация на З. в гр.С.З. е уведомена за изповядваната от
ищеца - — „-“ преди 2011 г. С тази молба той поискал съобразяване на храната,
предоставяна от З. с изискванията на -а—да несъдържа с. м. и п.. По настоящото
дело е признат за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факта,
че -а категорично забранява консумирането на с. м., мазнини и др. - п..
Безспорно се доказа, че през исковия период затворническата администрация не
осигурявала възможност на изповядващите -та -, вкл.ищеца да приемат храна, в
състава на която да не са включени с. м. и п. – това се е случило едва от
01.06.2015 г. Този извод е относим за целия период като цяло, независимо от
това, че някои хранения не са съдържали с. м.. Обстоятелствата дали ищецът
реално е бил приобщен към „-а“ и доколко е изповядвал -та като съвкупност от субективни
изживявания, са неотносими по делото /достатъчно е неговото самоопределяне и
уведомяването за това на затворническата администрация, за да бъде последния
равностойно третиран/, тъй като и самото извънпроцесуално поведение на
ответника при еднаква нормативна уредба е променено – след осъдителни решения
между същите страни е започнал от 01.06.2015 г. да предоставя на ищеца меню без
наличие на с. м. и п. в него.
2/ По отношение на втория главен осъдителен иск
по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. - основателността
на първия главен иск за установяване на нарушение на правата на ищеца по
ЗЗДискр. обуславя основателността, оттам – и уважаването на обусловения от него
като материална предпоставка иск за присъждане на обезщетение за вреди.
По размера на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият съд намира следното: съгласно
чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно такова, а се свързва
/обуславя/ от преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на обезщетението.
Законът категорично постановява, че размера на обезщетението за неимуществени
вреди се формира по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД, единствено от степента
и характера на преживените болки и страдания от ищеца.
В случая ищецът е претърпял вреди, свързани с
храненето в затворническа среда и неминуемо е довело до неблагоприятно засягане
на ищеца, вкл. накърняване на човешкото му достойнство, усещане за глад и
лишения и негативни емоционални преживявания /така показанията на св. С./. От
друга страна се установи, че през процесния период ищецът е пребивавал общо 68
дни /повече от два месеца/ в З. в гр. С., където на затворниците от 2009 г. се
е предоставяло меню без с. м. и п. на изповядващите -та „-“ /факт обявен за
безспорен с доклада по делото/ и тези дни не могат да бъдат обезщетявани, тъй
като през тях не са търпени от ищеца неимуществени вреди. Не е налице и
увреждане на здравето /психическо или физическо/ на ищеца. Предвид посочените
по-горе обстоятелства, вкл. предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания у ищеца, макар и без конкретно увреждане на
здравето, както и техния период от единадесет месеца 30.04.2014 г. до
01.06.2015 г., съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до
размер 600,00 лв. /шестстотин лева/.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, в полза на
ответната главна дирекция също се следват разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска. В случая страната е представлявана от юрисконсулт, поради които и
следва да бъде определено възнаграждение за такъв в размер на 200,00 лева,
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /само по
оценяемия иск, доколкото неоценяемият такъв е уважен и разноски на ответника не
се следват/. Съразмерно с отхвърлената част от иска в полза на ответника следва
да се присъди сумата от 185,56 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
дискриминация, че спрямо М.Г.Х., ЕГН: ********** пребиваващ понастоящем в З.-С.З., осъден с наказание „д.“ че за периода от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г. Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ е извършила нарушение на чл. 4, ал. 3
ЗЗДискр., изразяващо се в неравното му третиране по признак „-“ – изразяваща се
в неосигуряване му на храна без с. м. и - п., съобразно изповядваната от ищеца -
„-“ за периода 30.04.2014 г. - 15.06.2015 г.
ОСЪЖДА
на основание
чл. 71, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация във вр. с чл. 52 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“, гр. С., бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21, да заплати на М.Г.Х., ЕГН: **********
пребиваващ понастоящем в З.-С.З., сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за
търпените от Х. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания и
унизено човешко достойнство, в резултат на горното нарушение на чл. 4, ал. 3
ЗЗДискр. от страна на ответника Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“,
гр. С., търпени за периода от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2016 г. до
окончателното плащане на задължението като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 600,00 лева до предявения размер от
9000,00 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК М.Г.Х., ЕГН: ********** пребиваващ
понастоящем в З.-С.З. да заплати на Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“, гр. С., бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21 сумата от 186,66 лв.
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от иска с правно основание
чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: