№ 201
гр. Варна , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20203100901140 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Московска №19, срещу АЛ. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес ****, кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 289 361.54лв. главница, от
които 22518лв. просрочена главница и 266 843.54лв. предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 09.10.2020г., до окончателното изплащане на задължението;
124 931.32лв. възнаградителна лихва за периода 20.04.2012г. до
02.04.2017г.; 3420.72лв. обезщетение за забава по т.20.1. от Общите условия
за периода 21.04.2012г. до 02.04.2017г.; 101 444.88лв. законна лихва, от
която 89356.77лв. за периода 03.04.2017г. до 13.03.2020г. и 12088.11лв. за
периода 14.05.2020г. до 08.10.2020г.; 665лв. такса управление за периода
26.09.2010г. до 26.09.2017г.; 1657.72лв. такса застраховка на ипотекирания
имот; 877.03лв. такса за подновяване на срока на ипотека ; 120лв. такса
изискуемост, дължими по договор за жилищен кредит от 26.09.2007г.
Твърди се в исковата молба, че на 26.09.2007г. между „Банка ДСК“ АД
и АЛ. Н. Н. бил сключен договор за жилищен кредит, по силата на който
1
банката предоставила на ответника кредит в размер от 315 490лв. със срок на
издължаване от 300 месеца. Възнаградителната лихва била 5.59% за първите
три години, а за останалия период 8.29%, които лихвени проценти било
уговорено да не се променят и да са приложими за целия срок на договора. За
обезпечаване вземанията на банката, кредитополучателят учредил договорна
ипотека върху недвижим имот, представляващ Ателие №2 с площ от
93.40кв.м., находящ се в гр. Варна, Приморски парк, местност Салтанат. Сочи
се, че към договора били приложени Общи условия на Банка ДСК за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и Тарифа за таксите по
жилищни и ипотечни кредити, които са подписани от кредитополучателя.
Съгласно т.20.1 ОУ, при забава на плащането на месечна вноска на падежа,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта –
обезщетение за забава до датата на обявяване на изискуемост. В т.20.2 ОУ е
предвидено, че при допусната забава в плащанията за главница и лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Излага се, че
поради непогасяване в срок на месечните вноски, банката е упражнила
правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем с нотариална покана,
връчена лично на ответника на 03.04.2017г. Сочи се, че на основание т.27 ОУ,
кредитополучателят дължи заплащане на застрахователните премии по
сключената имуществена застраховка на ипотекирания имот, в общ размер от
1657.72лв., формирана от премиите, заплатени по описани в уточняващата
молба на ищеца полици, сключени в периода 18.09.2013г. до 29.09.2020г.
Ищецът претендира на осн. т.13 от договора за кредит и такса за управление
на кредита за посочения по-горе период. Съгласно т.17.2 и т.17.3 ОУ, за
сметка на кредитополучателя са заплатените такси за подновяване на
обезпечението, като вписването на ипотеката е подновено с молба на банката
от 27.09.2017г. На осн. т.25.1.6 ОУ и Тарифата за таксите по жилищни и
ипотечни кредити на Банка ДСК, се поддържа, че е дължима и сумата от
120лв. направени разноски по обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
като в случая ищецът е заплатил по фактура от 13.02.2017г. нотариална такса
за връчване на нотариална покана за обявяване на предсрочната изискуемост
по кредита. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
2
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника АЛ. Н. Н., с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Възразява се, че вземанията на
банката са изцяло погасени по давност. В тази връзка се излага, че на
07.02.2011г. Банка ДСК е взела решение за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. На 25.02.2011г. е издадено извлечение от сметки, въз
основа на което банката се е снабдила по ч.гр.д. №4387/2011г. на ВРС със
заповед за незабавно изпълнение. На 30.01.2014г. ответникът получил покана
за доброволно изпълнение. След подадено от него възражение, по искова
молба на банката било образувано т.д. №464/2014г. по описа на ВОС, като
исковете били отхвърлени поради липса на настъпила към момента на
подаване на заявлението предсрочна изискуемост. В този смисъл се
поддържа, че с получаване на ПДИ, длъжникът е узнал за настъпилата
предсрочна изискуемост, респективно тя е настъпила. Поддържа се, че дори и
това да не се възприеме, то волеизявлението на банката е обявено на
ответника с връчване на препис от исковата молба през м. май 2014г. Счита
се, че дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила през
2017г., то за вноските с настъпил падеж и лихвите, е изтекла погасителна
давност съответно от пет и три години. Излага се, че счетоводството на
банката е нередовно и съдържа противоречива информация, тъй като Банка
ДСК е подавала отчети към БНБ, в които кредитът е обявен за предсрочно
изискуем и на загуба още от 02.2011г., а впоследствие отписан, която
информация се съдържа и в Кредитния регистър към БНБ от 30.05.2017г.
Възразява се и че при подписване на договора за кредит на ответника не е
предаден погасителен план, поради което се поддържа, че договорът за
кредит е нищожен поради противоречие със ЗПК и кредиторът е поставил
длъжника в невъзможност да изпълнява задълженията си, тъй като не му е
предоставил данни за погасяване на кредита. Оспорва се дължимостта на
застрахователни премии с твърдение, че липсват доказателства за
заплащането им. Поддържа се, че кредиторът не е положил грижата на добрия
търговец по отношение на премията за 2020г., която е пет пъти по-голяма от
предходните застрахователни премии. Оспорва се и начисляването на такса за
подновяване на ипотеката, като се счита, че т.17.2 ОУ не предвижда
задължение при подновяване на обезпечението. Оспорва се ответникът да е
подписвал тарифа за таксите, събирани от банката и се сочи, че не е бил
3
уведомяван за нея. Оспорват се всички извлечения от сметки на банката с
твърдение, че не отразяват реалното състояние по кредита и извлечение към
нотариална покана от 2017г. е документ с невярно съдържание, за което е
образувано ДП 353/2017г. на РП – Варна. Моли се за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения
и възражения.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
Приети са с доклада по делото за безспорно установени и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен
договор за жилищен кредит от 26.09.2007г.; че сумата по кредита е усвоена от
ответника.
С договор за жилищен кредит от 26.09.2007г. „Банка ДСК” ЕАД е
предоставила на АЛ. Н. Н. ипотечен кредит в размер от 315 490лв. за срок от
300 месеца, при падежна дата за издължаване на месечните вноски 20-то
число на месеца /л.9 и 10/. Представени са към договора подписани от
ответника погасителен план /л.12-17/, Общи условия за предоставяне на
ипотечни кредити /л.18-23/, тарифа за такси по ипотечни кредити /л.26-29/.
С нотариален акт №131, том III, рег. №4122, дело 499/02.10.2007г.
Александър и Елена Н.и учредяват в полза на кредитора „Банка ДСК” ЕАД
ипотека върху недвижим имот – ателие, находящо се в гр. Варна, м-ст
„Салтанат” /л.40-42/. По молба на „Банка ДСК” ЕАД, на 27.09.2017г. е
вписано в Служба по вписванията – Варна, подновяване на вписаната
договорна ипотека /л.44/.
На л.46-58 са приобщени сертификати към застрахователни полици за
периода 2013г. – 2019г. и застрахователна полица от 2020г., от които е видно,
че за ипотекирания имот ежегодно са сключвани застрахователни договори с
„Групама застраховане” ЕАД.
Съобразно представено извлечение от банкова сметка на л.78, на
4
25.09.2017г. „Банка ДСК“ ЕАД е заплатила към нотариус М.Т. сумата от
877.03лв. с описание на операцията „нотариални такси за служебно подновена
ипотека А.Н.“.
С нотариална покана рег. №997/13.02.2017г. на нотариус Людмила
Гонова, от „Банка ДСК” ЕАД, връчена лично на адресата АЛ. Н. Н. на
03.04.2017г., крeдиторът е уведомил кредитополучателя, че поради забава в
плащанията, Банката обявява кредита за предсрочно изискуем /л.59-63/.
Съобразно фактура №**********/13.02.2017г., за връчване на нотариалната
покана, са събрани нотариални такси в размер от 165лв.
На 25.02.2011г., „Банка ДСК” ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу АЛ. Н. Н. за суми,
дължими по Договор за жилищен кредит от 26.09.2007г. Издадени са заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите от 304665.31лв.
главница; 24694.53лв. договорна лихва за периода 07.02.2011г. до
24.02.2011г.; 1533лв. наказателна лихва за периода 10.02.2011г. до
24.02.2011г. и 95лв. заемни такси за периода 10.02.2011г. до 24.02.2011г.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.01.2014г.
На 10.03.2014г. банката е предявила вземанията си по исков ред, за което е
образувано т.д. 464/2014г. Последното е приключило с влязло в сила решение
на 20.07.2016г., с което са отхвърлени предявените от банката искове по
чл.422 ГПК поради обстоятелството, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК, изявлението на банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, не е достигнало до длъжника /л.91-100 и л.142, както
и от материалите по приобщеното т.д. 464/2014г. по описа на Окръжен съд –
Варна/.
Съобразно приетото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза /л.173- 196/, процесният кредит е усвоен по две разплащателни
сметки, на 03.10.2007г. Още първата погасителна вноска с падеж 20.10.2007г.
е погасена със закъснение на 03.11.2007г., като след това има множество
закъснения по договора. Последно плащане е направено на 04.01.2011г. Към
03.04.2017г. просрочените вноски са 60 в периода 20.02.2011г. до 03.04.2017г.
с размер на просрочената главница от 22518лв., на възнаградителната лихва
от 124 931.32лв. и на наказателна лихва от 3420.72лв. Първоначално кредитът
5
е отнесен като предсрочно изискуем на 07.02.2011г. След връщането на
кредита в редовност през м.01.2017г., на 03.04.2017г. отново кредитът е
осчетоводен като предсрочно изискуем. Размерът на неиздължената главница
е 289 361.54лв., от които падежирали главници от 22517.97лв. и
непадежирали главници от 266 843.57лв. Към 03.04.2017г. размерът на
дължимата договорна лихва е 124 931.32лв. за периода 20.04.2012г. до
02.04.2017г. Обезщетението за забава за периода 04.01.2011г. до 03.04.2017г.
е в размер от 3420.72лв. Само за посочения в исковата молба период
21.04.2012г. до 02.04.2017г., обезщетението за забава е в размер от 2278.81лв.
Размерът на обезщетението за забава върху главницата за периода след датата
на обявяване на предсрочната изискуемост – 03.04.2017г., до датата на
подаване на исковата молба, е 103 286лв. Съобразно т.10 от заключението, в
периода 28.09.2011г. до 20.09.2020г., начислените суми за застраховки на
ипотекирания имот, са в общ размер от 1657.72лв. На 26.09.2010г.;
26.09.2011г., 26.09.2012г., 26.09.2013г., 26.09.2014г., 26.09.2015г. и
26.09.2016г. са начислени годишни такси управление в размер от 95лв.
годишно, или в общ размер от 665лв. На 03.04.2017г. е начислена такса
изискуем кредит от 120лв., а на 26.09.2017г. 877.03лв. такса за подновяване на
срока на ипотеката. Няма данни за отписване на кредитното задължение, като
същото е провизирано от банката. През м. януари 2017г. кредитът е върнат в
редовност, като е преизчислен. Тъй като кредитът е върнат в редовност и не
цялата сума е изискуема, само част от дължимата главница е посочена в
справката, подадена към БНБ. В констативно-съобразителната част на
заключението на л.181 от делото, е посочено, че при банката, на 08.10.2019г.
се правят преизчисления на кредита във връзка със следните решения: Влязло
в сила Решение № 1157 от 20.03.2018 г. по гр. д. 9178/2017 г. на Варненски
районен съд, с което са обявени за нищожни клаузите на т. 9.1, т. 9.4 и т. 25.3
от Общи условия, актуални към м. септември 2007 г., неразделна част от
Договор за жилищен кредит, сключен на 26.09.2007 г., в които е предвидена
възможността за едностранно изменение на лихвения процент от страна на
банката са неравноправни и следва да се прилага първоначално уговорения с
Договор за жилищен кредит от 26.09.2007 г. лихвен процент, който към
датата на сключване на договора и погасителния план към него е в размер на
5.59 % за първите три години и 8.29 % за останалия период на договора;
Влязло в сила протоколно Определение от 03.12.2018 г. по търг. дело
6
1113/2017 г. на Окръжен съд Варна, с което на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК е прекратено производството по предявения от Банка ДСК
установителен иск поради неявяване на процесуален представител на банката
в първото по делото заседание, вследствие на което са обезсилени издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Във връзка с горните
решения в счетоводството на банката на 08.10.2019 г. се сторнират сумите,
начислени по кредита на база променени лихвени проценти, като счетоводно
се завеждат новите задължения описани в приложение 1 към ССЕ. С
направените плащания по кредита се правят погасявания на
новоосчетоводените задължения, като датата на предсрочна изискуемост
03.04.2017 г. не е променена.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Не спорно по делото, че между страните е сключен договор за жилищен
кредит от 26.09.2007г. и че сумата по кредита е усвоена от ответника, които
обстоятелства се установяват и от приобщените писмени доказателства и
неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно.
Неоснователно е възражението на ответника за непредоставяне на
погасителен план, доколкото от ищеца е ангажиран заверен препис на
погасителен план, който носи подпис на кредитополучателя на всяка
страница, респективно му е предоставен и той е запознат с него.
Неоснователен и доводът на ответната страна, че не е уведомяван за тарифа
за таксите, събирани от банката, тъй като съгласно чл.14 от подписания
договор за кредит, кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към
деня на сключване на договора, която е и представена с подпис за ответника,
който не е оспорен.
Основният спорен по делото въпрос, с оглед наведените възражения в
отговора на исковата молба, е от кой момент е започнала да тече погасителна
давност за претендираните вземания и погасени ли са същите по давност.
При така очертания предмет на спора и по отделните, заявени от ищеца
вземания, настоящият съдебен състав намира следното:
7
По вземането за 289 361.54лв. главница по договора за жилищен
кредит:
От представения договор за кредит и заключението на вещото лице се
установяват размерът на предоставената сума по договора за кредит, както и
размерът на непогасената част от това вземане, съответен на заявената сума в
исковата молба.
Съдът не споделя доводите на ответната страна, че релвантен към
началния момент на погасителната давност за вземанията на ищеца, е
моментът на получаване от ответника на покана за доброволно изпълнение по
предходно воденото т.д. 464/2014г., или моментът на връчване на препис от
исковата молба по това дело. Настоящият съдебен състав счита, че фактът на
предходното уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост през
2014г., е преклудиран от формираната сила на пресъдено нещо с решението
по т.д. 464/2014г. и след като е приет за ненастъпил по това предходно дело и
кредиторът не е отнел преимуществото на срока по договора за кредит, то не
би могло да бъде преразглеждан в рамките на настоящото последващо
производство по начин, че да бъде възприет като начален момент на
погасителна давност. По този въпрос предстои произнасяне на ВКС, тъй като
с Определение №265/23.04.2021г. по т.д. №1922/2020г. на ВКС, І т.о. е
допуснато касационно обжалване по въпроса: При отхвърлен, по
съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредит, иск по
чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.1 ГПК, допустимо ли е при нов иск със
същото правно основание и твърдение за обявена след влизане в сила на
решението по предходното дело предсрочна изискуемост на същия кредит,
последната да се счете доведена до знанието на длъжника още с връчване на
препис от подадената по предходното дело искова молба, съдържаща
твърдение за наличие на предпоставките за отнемане преимуществото на
срока.
Съдът не възприема и възражението за нередовност на счетоводството
на ищеца, доколкото от събраните писмени доказателства и заключение на
вещото лице се изясни, че счетоводните данни са съобразени с влезлите в
сила съдебни решения между страните.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
8
изискуемостта на вземането за главница, като начало на давностния срок по
чл.114 ЗЗД, следва да бъде преценявана при съобразяване на падежите на
вноските с настъпил падеж до обявяване на предсрочната изискуемост,
респективно на последната за предсрочно изискуемата главница. Тук следва
да се посочи, че няма спор по делото и се установява на първо място от
заключението на вещото лице, че всякакви плащания по кредита са били
преустановени след 04.01.2011г., поради което към 2017г. е било налице
условието на т.20.2 от Общите условия за наличие на забава над 90 дни и
предприемане на действия от страна на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Няма спор по делото и се установява, че банката е
отправила волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост, което е
получено лично от А.Н. на 03.04.2017г., с което са изпълнени изискванията на
т.18 от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. ОСГТК на ВКС.
Настоящият докладчик споделя разрешението, дадено с Решение
№45/17.06.2020г. по т.д. №237/2019г., II т.о. на ВКС, по което след допускане
до касация по материалноправния въпрос „Кой е началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни
вноски по договор за банков кредит?“ е разяснено, че липсва периодичен
характер на плащанията по договор за кредит и е приложима общата 5-
годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски. Началният
момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната
погасителна вноска, поради което не се явява датата на уговорения краен срок
за погасяване на кредита, като в тази част не са споделени мотивите на
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение 38/26.03.2019г. по т.д. №
1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС. Отговорът на материалноправният въпрос е, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната вноска.“
В случая, падежите на вноските с настъпил падеж до датата на
предсрочната изискуемост, съобразно заключението на вещото лице, са
настъпили в периода 20.04.2012г. до 20.03.2017г. В периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по възражение
срещу която е образувано т.д. 464/2014г. по описа на ОС – Варна, а именно от
25.02.2011г., до момента на приключване на исковото производство с влязло в
9
сила решение – 28.06.2016г., давността за вземането за главница, която в
цялост е била предмет на това дело, е спряла да тече на основание чл.115, б.
„ж“ ЗЗД. Това е така, тъй като въпреки че давността не е прекъсната поради
отхвърляне на иска, то тя е спряла докато трае процеса на цитираното
основание, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на
вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да
действа, макар да иска – в този смисъл стр. 24 от мотивите на ТР
2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС при сравняване давността в
исковия и изпълнителния процес/.
Съдът зачита в този смисъл само воденото т.д. 464/2014г. по описа на
ОС – Варна, а не и търг. дело 1113/2017 г. на Окръжен съд Варна, с което на
основание чл. 238, ал. 2 от ГПК е прекратено производството по предявения
от Банка ДСК установителен иск, тъй като с прекратяване на производството
по установителния иск на цитираното основание и обезсилване на издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с обратна сила са
заличени последиците, които законът свързва с предявяването на иска /така
мотивите на т.13 от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. ОСГТК на ВКС/,
респективно този процес не може да бъде зачетен както за прекъсване, така и
за спиране на давността.
При това положение, за падежиралите вноски за главницата по
процесния договор за кредит, давност поради спирането й изобщо не е
започнала да тече до приключването на т.д. 464/2014г. по описа на ОС –
Варна, същата е започнала да тече от 28.06.2016г., от който момент, както и
от момента на обявяване на предсрочната изискуемост – 03.04.2017г., до
датата на предявяване на иска – 09.10.2020г., петгодишният давностен срок
по чл.110 ЗЗД не е изтекъл за претендираната в настоящото производство
главница в размер от 289 361.54лв. и същата е дължима.
По вземането за 124 931.32лв. възнаградителна лихва за периода
20.04.2012г. до 02.04.2017г.:
Претендира се възнаградителна лихва, начислена до датата на
предсрочната изискуемост, с което е удовлетворено изискването на т.2 от ТР
3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС. От заключението на вещото
лице се изяснява както, че банката е преизчислила размера на
10
възнаградителните лихви съответно на влязлото в сила решение между
страните по гр. д. 9178/2017 г. на Варненски районен съд, с което са обявени
за нищожни клаузите на т. 9.1, т. 9.4 и т. 25.3 от Общи условия, актуални към
м. септември 2007 г., неразделна част от Договор за жилищен кредит,
сключен на 26.09.2007 г., в които е предвидена възможността за едностранно
изменение на лихвения процент от страна на банката, така и че размерът на
възнаградителната лихва за исковия период е равен на претендирания, с което
този иск е доказан по основание и размер.
Настоящият докладчик споделя изводите в решение №130/15.04.2020г.
по т.д. №1829/2018г. на ВКС, I т.о., с което е дадено разяснение, че по
отношение на възнаградителните лихви по договор за банков кредит не
намира приложение общата петгодишна давност, а тези вземания се погасяват
с изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111, б.”в”, предл. 2-
ро ЗЗД. В случая, заявеният период на претендираните възнаградителни
лихви е 20.04.2012г. до 02.04.2017г. Лихвата за този период не е била предмет
на производство по т.д. 464/2014г. на ВОС, поради което за нея не е спрял да
тече давностният срок. Дори и да се приеме спиране на давността по време на
този процес доколкото преди приключването му на кредитора не е било
известно, че ползването на кредита ще продължи, то тригодишната давност,
броена за най-ранните лихви от 28.06.2016г., както и за тези, падежирали до
датата на предсрочната изискуемост – 03.04.2017г., към датата на подаване на
исковата молба – 09.10.2020г., е изтекла и вземанията за възнаградителни
лихви се явяват погасени по давност. Това е така, включително при
съобразяване на спирането на давностния срок в периода 13.03.2020г. до
20.05.2020г. съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020г), вр. с пар.13 ПЗР ЗЗдр /ДВ.,
бр.44/13.05.2020г./, тъй като и при това положение, давностният срок изтича
за най-късно падежиралите лихви на 28.07.2020г. За пълнота, съдът и тук
взема предвид горенаправения си извод, че не може да зачете по отношение и
на това вземане и погасяването му по давност, ефектът на воденото търг. дело
1113/2017 г. на Окръжен съд Варна. Също така, исковете за нищожност на
клаузи, касаещи размера на дължимите възнаградителни лихви, по които е
било образувано гр. д. 9178/2017 г. на Варненски районен съд, не са искове за
11
вземането за лихви, не препятстват кредитора да търси вземането си /както
той и е сторил с исковата молба, по която е образувано т.д. 1113/2017г. на
ВОС/, поради което и това дело не ползва кредитора, не е спряло и
прекъснало давностния срок за вземането за лихви. В заключение,
възражението, че заявеното вземане за сумата от 124 931.32лв.
възнаградителна лихва за периода 20.04.2012г. до 02.04.2017г., е погасено по
давност, е основателно.
По вземането за 3420.72лв. обезщетение за забава по т.20.1. от
Общите условия за периода 21.04.2012г. до 02.04.2017г.:
Съобразно т.20.1. от Общите условия, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от три процентни пункта. От заключението на вещото
лице по категоричен начин се установи допуснатата забава в плащанията,
като съобразно заключението, за посочения в исковата молба период
21.04.2012г. до 02.04.2017г., обезщетението за забава е в размер от 2278.81лв.,
поради което искът е доказан до този размер.
Приложима спрямо така начисленото обезщетение за забава е
тригодишната погасителна давност по чл.111, б. „б“ ЗЗД, поради което
вземанията, начислени с крайна дата 02.04.2017г., към датата на подаване на
исковата молба – 09.10.2020г., са погасени по давност. Това е така,
включително при съобразяване на спирането на давностния срок в периода
13.03.2020г. до 20.05.2020г. съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020г), вр. с пар.13 ПЗР
ЗЗдр /ДВ., бр.44/13.05.2020г./, тъй като и при това положение, давностният
срок изтича за най-късно падежиралите суми на 28.07.2020г.
По вземането за 101 444.88лв. законна лихва, от която 89356.77лв. за
периода 03.04.2017г. до 13.03.2020г. и 12088.11лв. за периода 14.05.2020г. до
08.10.2020г.:
Съгласно т.2 от ТР 3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
12
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
съответствие с това разрешение, кредиторът е заявил след датата на
настъпване на предсрочната изискуемост само законна, а не и
възнаградителна лихва.
На основание чл.111, б. „б“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с
тригодишна давност. Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г. (ДВ, бр. 28 от 2020г), вр. с пар.13 ПЗР ЗЗдр /ДВ.,
бр.44/13.05.2020г./ давността е спряла да тече за период от два месеца и седем
дни от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., поради което погасени по давност към
датата на подаване на исковата молба се явяват претендираните лихви за
периода преди 01.08.2017г. Съобразно чл.6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, в редакциите
на разпоредбата от 13.03.2020г. и 09.04.2020г. /редакцията от 14.05.2020г. не
касае предоставените кредити от банки, а само от други финансови
институции/, до отмяната на извънредното положение при забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и
други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени
от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните
институции, включително когато вземанията са придобити от други банки,
финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се
начисляват лихви за забава и неустойки. Респективно, в периода 13.03.2020г.
до 14.05.2020г. лихви за забава от ответника не се дължат по силата на
посочената разпоредба. Изчислен с продукт Апис - Финанси, размерът на
обезщетението за забава върху главницата от 289 361.54лв. за периода
01.08.2017г. до 12.03.2020г. е в размер от 76761.20лв. и за периода
14.05.2020г. до 08.10.2020г. е в размер от 11895.97лв. Т.е., дължимият размер
на обезщетението за забава е общо 88 657.17лв. за периода 01.08.2017г. до
08.10.2020г.
По вземането от 665лв. такса управление за периода 26.09.2010г. до
26.09.2017г.:
13
Съгласно т.24.1.2 от Общите условия /л.22/, кредитополучателят дължи
на кредитора такса за управление на кредита, която в края на всяка година на
падежната дата, определена в договора, се събира от авоара по
разплащателната сметка, от която се обслужва кредитът. Съобразно
заключението на вещото лице, размерът на начислените ежегодни такси за
управление на кредита, е именно 665лв. Посочените такси по своята природа
и съобразно Общите условия и Тарифата на банката към процесния договор
за кредит са в равен размер всяка година, имат един правопораждащ факт,
както и периодичен и повтарящ се характер по смисъла на ТР 3/18.05.2012г.
по т.д. 3/2011г. ОСГТК на ВКС. Поради това, приложима за тях е тригодишна
давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. (ДВ, бр. 28 от 2020г), вр. с пар.13 ПЗР
ЗЗдр /ДВ., бр.44/13.05.2020г./ давността е спряла да тече за период от два
месеца и седем дни от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., поради което погасени по
давност към датата на подаване на исковата молба се явяват претендираните
такси за периода преди 01.08.2017г. В случая, най-късно начислената такса е
от дата 26.09.2016г., поради което вземанията се явяват погасени поради
изтичане на погасителна давност.
По вземането от 1657.72лв. такса застраховка на ипотекирания имот:
Съгласно т.13.5, 13.6 и 13.7 ОУ, кредитополучтелят се задължава да
застрахова в полза на кредитора приетите по договора вещни обезпечения за
сума, съгласно изискванията на кредитора и да представи оригиналните
застрахователни полици; да подновява договора за застраховка до изтичане
на крайния срок по договора за кредит и да заплаща редовно
застрахователните вноски. С т.26.1 ОУ, при кредити обезпечени с ипотека, с
подписване на договора, кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение
на задължението му за подновяване на имуществената застраховка на
обезпечението и плащане на застрахователна премия, кредиторът да извърши
тези действия от името и за сметка на кредитополучателя, при избрани от
него застраховател, условия и цени. Следователно, условията за възникване
на претендираните вземания са да не е изпълнено задължението на
кредитополучателя сам да застрахова ипотекирания имот за съответните
години и да е сключен застрахователен договор от кредитора с претендирания
14
размер на застрахователна премия. По делото не се твърди и не се доказва от
ответника той да е предприемал лично действия по застраховане на имота,
предмет на договорната ипотека. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника срещу размера на последната застрахователна
премия, тъй като съобразно т.26.1 от ОУ, кредитополучателят е имал
възможност да изпълни задължението си сам да застрахова недвижимият
имот, представляващ обезпечение, респективно да избере цената на
застрахователната услуга, което не е сторил, при което за кредитора се е
породило правото от същия текст на ОУ да застрахова имуществото при
избрани от него застраховател, условия и цени за сметка на
кредитополучателя. При преценка основателността на този иск, съдът
преценява, че за претендираните суми, равняващи се на застрахователни
премии, заплатени през 2011г. и 2012г. не са представени доказателства,
поради което искът в тази част остава недоказан по основание. За сключените
застраховки в периода 2013г. – 2020г. са ангажирани от ищеца сертификати
към застрахователни полици и застрахователна полица за 2020г., от които е
видно, че банката е сключила застрахователни договори със застраховател
„Групама застраховане” ЕАД, застраховайки имота, предмет на процесния
договор за ипотечен кредит с твърдяния размер на застрахователните премии,
установен и от вещото лице по ССчЕ. Представянето на подписани от
застрахователното дружество писмени доказателства, установяващи
възникването на застрахователното правоотношение и размера на
договорената застрахователна премия са достатъчни да установят вземането
на банката по това перо. Въпросът за реалното изплащане на
застрахователната премия касае вътрешните отношения между банката и
застрахователното дружество. В този смисъл, съдът намира за доказани
вземанията на ищеца за претендираните суми за застраховки за периода
2013г. – 2020г. За да се произнесе по възражението за изтекла погасителна
давност в тази част, настоящият съдебен състав съобразява, че съгласно т.27
ОУ, платената премия се събира от разплащателната сметка на
кредитополучателя, след погасяване на месечната вноска за лихва и главница.
Т.е., вземането е изискуемо от авоарите по разплащателната сметка с
плащането на премията от кредитора. Приложима се явява тригодишната
погаситлена давност по чл.111, б. „б” ЗЗД, тъй като както е посочено и в
общите условия, вземането възниква в резултат неизпълнение задължението
15
на кредитополучателя да застрахова имуществото, респективно има характер
на компенсаторно обезщетение за кредитора, който сам е заплатил премиите.
Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г. (ДВ, бр. 28 от 2020г), вр. с пар.13 ПЗР ЗЗдр /ДВ.,
бр.44/13.05.2020г./ давността е спряла да тече за период от два месеца и седем
дни от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., поради което погасени по давност към
датата на подаване на исковата молба се явяват претендираните такси за
периода преди 01.08.2017г. Или, дължима остава да е сумата от 892.30лв.,
представляваща сбора на заплатените застрахователни премии през 2017г.
/начислена на 28.09.2017г./, 2018г., 2019г. и 2020г.
По вземането от 877.03лв. такса за подновяване на срока на ипотека:
Задължението на кредитополучателя за заплащане на тази сума е
възникнало на осн. т.17.2, т.17.3 и т.26.2 ОУ /л.21 и 22/, като първият и
вторият текст въвеждат задължение за кредитополучателя да поднови
обезпечението преди изтичане на срока му, като държавните, нотариални и
други такси за подновяването, са за сметка на кредитополучателя. Съгласно
т.26.2 ОУ, кредитополучателят дава съгласие, при неизпълнение на
задължението му за подновяване на ипотеката, кредиторът да извърши това
действие от името и за сметка на кредитополучателя. Съобразно
гореописаната фактическа обстановка, е представено и писмено
доказателство за факта на заплащане на таксата от кредитора в претендирания
размер, при което вземането е доказано по основание и размер.
Настоящият съдебен състав намира, че вземането има характер на
обезщетение за неизпълнен договор доколкото възниква и произтича от
конкретно неизпълнено договорно задължение на кредитополучателя.
Приложима е тригодишната погасителна давност по чл.111, б. „б” ЗЗД.
Съгласно т.27 ОУ, съответната нотариална такса и такса за вписване, се
събират от разплащателната сметка на кредитополучателя, след погасяване на
месечната вноска за лихва и главница. Т.е., таксите се събират веднага след
плащането им от авоарите по разплащателната сметка и са изискуеми с
плащането им от кредитора, в който момент възниква вземането към
кредитополучателя по чл.114, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.3, т.2 от Закона за
16
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (ДВ, бр. 28 от 2020г), вр. с
пар.13 ПЗР ЗЗдр /ДВ., бр.44/13.05.2020г./ давността е спряла да тече за период
от два месеца и седем дни от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., поради което
погасени по давност към датата на подаване на исковата молба се явяват
претендираните такси за периода преди 01.08.2017г. В случая таксата за
подновяване на ипотека е заплатена от банката на 25.09.2017г. и начислена на
кредитополучателя съобразно заключението на вещото лице на 26.09.2017г.,
при което към 08.10.2020г. вземането не е погасено поради изтекла давност.
По вземането от 120лв. такса изискуемост:
Съгласно т.24.1.6, кредитополуателят дължи на кредитора други
обявени от кредитора такси и комисиони, както и всички други разходи по
принудително събиране на вземането. В приложената към договора Тарифа, е
предвидено при ипотечни кредити на физически лица, да се заплаща такса от
120лв. – разходи при изискуем кредит. От кредитора са представени
доказателства за реално заплащане от негова страна на сума за нотариални
такси от 165лв., надвишаваща претендираната. Сумата е начислена на
03.04.2017г., т.е. към момента, в който кредитополучателят е уведомен за
обявяването на предсрочна изискуемост. Вземането, именовано „такса“ има
изцяло обезщетителен, неустоечен характер, цели да обезщети кредитора за
сторените разходи по повод неизпълнение задълженията на
кредитополучателя и е във фиксиран, т.е. предварително определен в
договора размер, поради което приложима спрямо това вземане е
тригодишна давност по чл.111, б „б. ЗЗД, чиято изискуемост настъпва със
сбъдване на условията за възникване на вземането – обявена изискуемост на
кредита и сторени разходи, или в случая на 03.04.2017г. Дори и да се приеме,
че е необходима покана, то съобразно чл.114, ал.2 ЗЗД, давността тече от
деня, в който задължението е възникнало, а именно 03.04.2017г., при което
към датата на подаване на исковата молба – 09.10.2020г. давността е изтекла.
Това е така, включително при съобразяване на спирането на давностния срок
в периода 13.03.2020г. до 20.05.2020г. съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020г), вр. с пар.13 ПЗР
ЗЗдр /ДВ., бр.44/13.05.2020г./, тъй като и при това положение, давностният
17
срок изтича за вземането на 28.07.2020г.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявените
искове са основателни, доказани по размер и вземанията не са погасени
поради изтичане на погасителна давност в следните части, в които исковете
следва да бъдат уважени: за сумата от 289 361.54лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 09.10.2020г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 88 657.17лв., представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода 01.08.2017г. до 08.10.2020г.; сумата от
892.30лв., представляваща такса застраховка за периода 2017г. до 2020г.,
както и сумата от 877.03 лв., представляваща такса за подновяване на срока
на ипотека.
Респективно, исковете следва да бъдат отхвърлени за следните
вземания: сумата от 124 931.32лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 20.04.2012г. до 02.04.2017г.; сумата от 3420.72лв., представяваща
обезщетение за забава по т.20.1. от Общите условия за периода 21.04.2012г.
до 02.04.2017г.; сумата, представляваща разликата над 88 657.17лв. до
предявения размер от 101 444.88лв. законна лихва за забава върху главницата
и за периода 03.04.2017г. до 31.07.2017г.; сумата от 665лв., представляваща
такси управление за периода 26.09.2010г. до 26.09.2017г.; сумата,
представляваща разликата над присъдените 892.30лв. до предявения размер
от 1657.72лв., представляваща такса застраховка за периода 2011г. до 2016г.;
и сумата от 120лв., представляваща такса изискуемост.
По разноските в процеса:
От ищеца се претендират разноски в общ размер от 21 699.12лв., от
които 20 899.12 лв. заплатена държавна такса, 400лв. депозит за експертиза и
400лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото за
производството юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 300лв. на
осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Съразмерно с уважената част от исковете, съобразно отправеното
искане и представените доказателства, и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в размер от 15715.27лв.
18
От ответника се претендират разноски в общ размер от 16100лв., от
които 16000лв. адвокатско възнаграждение и 100лв. заплатен депозит за
експертиза. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, съобразно
представените доказателства и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в размер от 4396.95лв.
Ответникът по делото е останал задължен за внасяне на сумата от
100лв., представляваща разноски за проведената съдебно-счетоводна
експертиза, която не е внесъл в определения му от съда срок, поради което на
осн. чл.77 ГПК следва да бъде осъден да заплати тази сума в полза на
бюджета на съдебната власт посметка на Окръжен съд – Варна.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. Н. Н., ЕГН **********, с адрес **** да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Московска №19 следните суми, дължими по договор за жилищен
ипотечен кредит от 26.09.2007г.: сумата от 289 361.54 лв. /двеста осемдесет и
девет лева триста шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 09.10.2020г., до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 88 657.17лв. /осемдесет и осем хиляди
шестстотин петдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2017г. до
08.10.2020г., сумата от 892.30лв. /осемстотин деветдесет и два лева и
тридесет стотинки/, представляваща такса застраховка за периода 2017г. до
2020г., сумата от 877.03 лв. /осемстотин седемдесет и седем лева и три
стотинки/, представляваща такса за подновяване на срока на ипотека, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на следните суми: сумата от
124 931.32 лв. /сто двадесет и четири хиляди деветстотин тридесет и един
лева и тридесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за
периода 20.04.2012г. до 02.04.2017г.; сумата от 3420.72 лв. /три хиляди
четиристотин и двадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представяваща
обезщетение за забава по т.20.1. от Общите условия за периода 21.04.2012г.
19
до 02.04.2017г.; сумата, представляваща разликата над присъдените 88
657.17лв. /осемдесет и осем хиляди шестстотин петдесет и седем лева и
седемнадесет стотинки/ до предявения размер от 101 444.88 лв. /сто и една
хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/
законна лихва за забава върху главницата и за периода 03.04.2017г. до
31.07.2017г.; сумата от 665 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/,
представляваща такси управление за периода 26.09.2010г. до 26.09.2017г.;
сумата, представляваща разликата над присъдените 892.30лв. /осемстотин
деветдесет и два лева и тридесет стотинки/ до предявения размер от 1657.72
лв. /хиляда шестстотин петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща такса застраховка за периода 2011г. до 2016г. и сумата от 120
лв. /сто и двадесет лева/, представляваща такса изискуемост, на основание
чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА АЛ. Н. Н., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Московска №19, сумата от 15715.27лв. /петнадесет хиляди
седемстотин и петнадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена на л.77 от делото банкова сметка: IBAN
BG14STSA93000010011111.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Московска №19 да заплати на АЛ. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес **** сумата от 4396.95лв. /четири хиляди триста
деветдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща сторени
по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА АЛ. Н. Н., ЕГН **********, с адрес **** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от
100лв. /сто лева/, представляваща дължим депозит за изплащане
възнаграждение на вещо лице, на основание чл.77 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
20
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
21