Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 09.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на
шестнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева, разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. №
524 по описа за 2020 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА К.А.Т.
да заплати на ЗК „Л.И.” АД:
- 49 371,22 лева на основание чл. 274,
ал. 1, т. 1, пр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) плюс законната лихва
от 15.01.2020 г. до окончателното плащане.
- 1 974,85
държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК. ЗК „Л.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „*****, а К.А.Т. е с
адрес ***.
[2] Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.
[3] Ако ответникът обжалва решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 1 062.46 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от
страните обжалва частично решението, с въззивната си жалба тя следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка
на САС от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа
инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[4] ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.) заявява в
искова молба от 15.01.2020 г., че лек автомобил, застрахован при него по
застраховка „Гражданска отговорност” (ГО), е участвал в пътно-транспортно
произшествие (ПТП). Автомобилът е бил управляван от ответника К.Т. след
употреба на алкохол. Виновен за предизвикването на ПТП е бил К.Т.. Вследствие
на ПТП е била увредена Л.П..
[5] Л.И.е изплатил на Л.П.: 40 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди; 7 871,22 лева обезщетение за забава;
1 500,00 лева съдебни разноски. Ответникът не е заплатил тези суми на Л.И..
Затова Л.И.моли съда да осъди ответника да му ги заплати (исковата молба, л.
2-3).
2.
На
ответника
[6] Ответникът К.Т. е оспорил предявения иск.
Той е завил, че:
1. не дължи на ищеца 7 871,22 лева
обезщетение за забава, защото не е бил поканен да плати и то се дължи на
поведението на ищеца, както и 1 500,00 лева съдебни разноски, защото
законът не предвижда дължимостта им;
2. правото на иск е погасено по давност по
отношение на 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и
7 871,22 лева обезщетение за забава, защото давността е започнала да тече
от датата на изплащането им от ищеца на увреденото лице - 12.01.2015 г. - и към
подаването на исковата молба на 15.01.2020 г. е била изтекла. Затова К.Т. моли
съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 45).
3.
Насрещни
твърдения на ищеца
[7] Ищецът е
оспорил писмения отговор. Той е заявил, че е платил на увредения на 12.01.2016
г., а не на 12.01.2015 г. Затова правото на иск не е било погасено по давност (молбата,
л. 58; протокола от с. з. на 16.10.2020 г., л. 61).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[8] Не се спори, че
с влязло в сила решение СГС е осъдил Л.И.да заплати на Л.П.:
- 40 000,00
лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 31.01.2014 г.;
- законната лихва
върху 40 000,00 лева от 31.01.2014 г. до окончателното изплащане. СГС е
осъдил Л.И.да заплати на адвоката на Л.П. 1 500,00 лева възнаграждение. За
да направи това, СГС е приел, че виновен за настъпването на ПТП е бил ответникът
К.Т., чиято гражданска отговорност е била застрахована при Л.И.(решението, л.
18-21 от делото).
[9] К.Т. е участвал
в делото, като трето лице-помагач на Л.И.(решението, л. 18-21 от делото). Не се
спори, че към момента на настъпване на ПТП К.Т. е бил с концентрация на алкохол
в кръвта над позволената по закон.
[10] На 21.12.2015
г. СГС е издал два изпълнителни листа срещу Л.И.. Първият изпълнителен лист е
бил в полза на Л.П. за 40 000,00 лева и законната лихва върху тях от
31.01.2014 г. до окончателното изплащане. Вторият изпълнителен лист е бил за
1 500,00 лева в полза на адвокат Владимир Ангелов (изпълнителните листа,
л. 33 и л. 36).
[11] На 08.01.2016
г. Л.И.е получил две покани за доброволно изпълнение. Едната е била за:
40 000,00 лева главница; 7 871,22 лева лихва; такси за съдебния
изпълнител и адвокатско възнаграждение (поканата, л. 32). Втората е била за
1 500,00 лева и такси за съдебния изпълнител (поканата, л. 35). На
12.01.2016 г. Л.И.е заплатил тези суми (л. 34 и л. 37). Не се спори, че К.Т. не
е заплащал на Л.И.търсените суми.
[12] Л.И.е заплатил
1 974,85 лева държавна такса (л. 41) и е бил представляван от юрисконсулт.
К.Т. е бил представляван безплатно от адвокат (л. 44).
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[13] Л.И.е предявил срещу К.Т. иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ
(отм.). Искът е основателен.
1. По иска по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ
1.1. По предпоставките за уважаване на иска
[14] Съгласно чл.
274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.), застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма. Отговорността на застрахования е за всичко,
което застрахователят е платил на увредения (чл. 274, ал. 1, връзка с чл. 227,
ал. 1 от КЗ (отм); решение на ВКС 18-2017-II Т. О.
по т. д. 1935/2015 г.).
[15] Следователно
предпоставките за уважаването на иска са:
1. ищецът да е бил
застраховател по гражданска отговорност на автомобил;
2. в срока на
покритие на застраховката, ответникът да е предизвикал ПТП, управлявайки
застрахования автомобил;
3. ответникът да е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма;
4. от ПТП да са
настъпили вреди за трето лице;
5. ищецът да е
изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП;
6. ответникът да не
е изплатил на ищеца това обезщетение.
[16] Съдът установи,
че Л.И.е бил застраховател по ГО на автомобила, управляван от К.Т.. Съдът
установи, че в срока на покритие на застраховката К.Т. е предизвикал ПТП, като
е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол над допустимата по
закон . От ПТП са настъпили вреди за третото лице Л.П., а Л.И.е изплатил на Л.П.
обезщетение за тези вреди. К.Т. не е
изплатил обезщетение на Л.И..
[17] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда К.Т. да заплати на Л.И.търсените
суми.
1.2. По
възражението на ответника за погасяване на правото на иска по давност
[18] К.Т. е
възразил, че правото на иск на Л.И.е погасено по давност, защото от датата,
когато Л.И.е платил на третото лице, до подаването на исковата молба е изтекъл
срокът на погасителната давност. Възражението е неоснователно.
[19] Съдебно присъдено обезщетение се дължи от
застрахователя по застраховка гражданска отговорност, като единно такова. Не е
допустимо последващото му сегментиране на главница и лихва за забава.
Затова за това единно обезщетение се прилага общата петгодишна давност (решение
на ВКС 145-2015-I Т. О. по т. д.
1 260/2014 г.).
[20] В случая на
12.01.2016 г. Л.И.e заплатил обезщетението на третото лице.
Исковата молба е била подадена на 15.01.2020 г., т. е. преди изтичането на
петгодишния давностен срок. Ето защо е неоснователно възражението на ответника
за погасяването по давност на правото на иск.
2. По разноските
[21]
Л.И.е поискал присъждането на разноски. Той е направил такива за 1 974,85
лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[22]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава изцяло иска. Затова съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца 1 974,85 лева разноски по делото и 150,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съдия: