№ 158
гр. Свиленград, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200677 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № BG2022/1000-
1871/НП от 24.08.2022година на и.д.зам.директор на Териториална дирекция
Митница Бургас към Агенция Митници, с което на М. Я./M.Y./ роден на
**********г. в гр.Хамбург,Германия,живущ в Германия за нарушение на
чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от
Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 16 183,33лв. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона
за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - лекарствени
продукти - различни видове –общо 18795 броя/опаковки -общо всичко на
стойност 16 183,33лв.и НЕ СА ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -
товарен микробус,марка „Фолксваген“ с рег.№ 34DYG783, с рама
№WV1ZZZSYZM9042762,с рег. талон серия FY №131981 и един брой
контактен ключ,които са върнати на М. Я./M.Y./ .
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това
14дн.срок. Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП ,като твърди
,че същото било неправилно и незаконосъобразно без да излага конкретни
съображения в тази насока,единствено твърди,че обжалваният акт бил
издаден в противоречие на материалният и процесуалния закон. В тази връзка
моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не
изпраща представител .
1
Административно-наказващият орган /АНО/ - И.Д. Зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, чрез
процесуалният си представител , оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Претендира присъждане на разноски - юр.възнаграждение.Отправя
възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение в случай
на присъждане на такова.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна :
На 25.06.2022год. около 13,05часа на Митнически пункт Капитан
Андреево на трасе „Изходящи товарни автомобили ” пристигнал товарен
микробус на фирма „ DGL „ с рег.№ 34DYG783 на път от Р. Франция за Р.
Турция, управляван от жалбоподателя,като в товарния автомобил не пътували
други лица.
За превозваната стока,водача-жалбоподател представил Т1 с MRN
22BG00301021187661/24.06.22г.;CMR и фактура ,с които декларирал
превозвания товар.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал
служебните си задължения митническия инспектор св. П. В. Н..
Преди предприемане на митническа проверка, св. П. В. Н., приканил
жалбоподателя –водач да обяви и да декларират носените от него лични стоки
–вкл. акцизни такива и валутни ценности и т.н., в отговор на което водача не
декларирал пред митническия служител,че изнася такива,освен превозвания
товар.
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ митническият служител св. П. В. Н.
,съвместно с колегата си св.Д. В. Д. , извършили митническа проверка на
кабината на микробуса и направили външен оглед на превозното средство
,при която открили в кабината ,поставени 9малки кашона недекларирани
лекарствени продукти - различни видове –общо 18795 броя/опаковки.
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било поискано лично обяснение от
водача на микробуса,в което собственоръчно жалбоподателя вписал,че
стоката била евтина,но много качествена и за това е купил .
За извършеният физически преглед на микробуса от страна на св. П. В.
Н. бил съставен протокол за извършена митническа проверка
№1015/25.06.2022г. ,в който били описани откритите вещи и начина им на
откриване и в който било отразено,че вещите предмет на административното
нарушение са собственост на жалбоподателя,който протокол бил подписан ,
от митническият служител посочен по-горе,жалбоподателя , както и от св. Д.
2
В. Д..
Описаните по–горе стоки са били иззети с Разписка № №22001043 от
25.06.2022г.
С разписка №22001047/25.06.2022г. от жалбоподателя били задържани
товарен микробус,марка „Фолксваген“ с рег.№ 34DYG783, с рама
№WV1ZZZSYZM9042762,с рег. талон серия FY №131981 и един брой
контактен ключ.
Видно от приложения към АНПР копие от талон за регистрация на
МПС -същият е собственост на ЮЛ,поради което по АНПр е постъпила молба
за връщане на задържаното МПС и след становище ,същото,ведно с
контактния ключ е върнато с приемо-предавателен протокол от 11.07.2022г.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване
на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на
същото и неговия предмет, свидетелят П. В. Н. пристъпил към съставянето на
акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното
участие на нарушителя, както и на свидетеля – Д. В. Д., след приключване на
проверката на дата- вече на 25.06.2022г.
В съставения АУАН № BG25062022/100/М-1829 от 25.06.2022г.,
актосъставителят П. В. Н., изложил подробно фактическо описание на
нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни признаци, както и
обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми
реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения,
нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за
деяние, представляващо „направил опит да пренесе стоки, през държавната
граница, без знанието и разрешението на митническите органи”, като същото
правно е квалифицирано с нормата чл. 233, ал.1 от ЗМ – административно-
наказателен състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт
/АУАН/.
Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на
конкретното нарушение - по вид и количество, индивидуализиран като–
лекарствени продукти - различни видове –общо 18795 броя/опаковки
,описани подробно.
АУАН е предявен –надлежно ,преведен от преводача св.М. С. на
разбираем за него език,а именно-турски и връчен на жалбоподателя -лично,
който с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на
екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана
е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписала,че има
възражения по него.
В седмо дневния срок не е подадено писмено възражение от страна на
жалбоподателя срещу така съставения акт .
3
По АНПр е изиската от постоянно действащата комисия назначена със
заповед на директора на ТД Митница Бургас да извършена
оценка/стойността/ на процесната стока, но същата е посочила,че следва да се
извърши от вещо лице, поради което за такъв е определен Огнян Николов
Бюлбюлев, който представя по АНПр заключение , видно от което общата
стойност на всички стоки е в размер на 16 183,33лева,съгласно парграф
1,т.38 от ЗМ .
Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия,
АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №
BG2022/1000-1871/НП от 24.08.2022година на и.д.зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на
М. Я./M.Y./ роден на **********г. в гр.Хамбург,Германия,живущ в
Германия за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на
основание чл. 233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 16 183,33лв. , на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - лекарствени продукти - различни видове –
общо 18795 броя/опаковки -общо всичко на стойност 16 183,33лв.и НЕ СА
ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -товарен микробус,марка
„Фолксваген“ с рег.№ 34DYG783, с рама №WV1ZZZSYZM9042762,с рег.
талон серия FY №131981 и един брой контактен ключ,които са върнати на М.
Я./M.Y./ .
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган –чл.233,ал.1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено – на адреса пълномощника на
жалбоподателя /доколкото по АНПр е постъпила молба от адв.Д.З. с
приложено към нея пълномощно / –на 29.08.2022г.,видно от разписка за
връчване на наказателно постановление приложено по АНПр, която е
надлежно датирана и подписана, с отбелязване за получаването му,а жалбата
е входирана в регистратурата на АНО в 14дневния срок за това,а именно на
08.09.2022г.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
1447/32-264887 от 09.08.2022година на Директора на Агенция „Митници”-
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции ,
Началниците на отдели и т.н. имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ,а съгласно Заповед
№1421/09.08.2022г. на Директора на Агенция Митници-Красимир Николов
Фучаджиев е определен да изпълнява длъжността Зам.директор на ТД
Митница Бургас,считано от 10.08.2022г. до 09.02.2023г. вкл. респ. доказват
материалната компетентност на АНО, по силата на делегирано от наказващия
орган по закон, съгласно на чл.231 ЗМ, това му правомощие на определени
длъжностни лица, в частност посочената длъжност.
4
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – П. В. Н.,Д. В.
Д. и М. А. С., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата
на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като
те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според
начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени
възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство,
като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за
фактите. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за
достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето на
извършването му, като потвърждават пренесянето от страна на
жалбоподателя на излизане от страната ни за Р.Турция; извършването на
митническа проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното
количество лекарствени продукти, открити в товарния автомобил в
управляваното от него МПС, доколкото и двамата свидетели установяват
горното,а досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на
тези превозвани от страна на жалбоподателя стоки, относими са показанията
на П. В. Н. и Д. В. Д. и М. А. С..
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът
също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, а именно осъщественото от обективна страна
адм.нарушение ,като тези представени и приети като доказателство по делото
в съдебно заседание установяват пък собствеността на отнетия автомобил.
Съдебният състав кредитира Заключението на вещото лице по
назначената в АНПр експертиза, касаещо стойността на процесните стоки.
Въз основа на последното, се установяват вида и качеството на стоките
предмет на нарушението и стойност на процесните вещи съгласно парграф
1,т.38 от ЗМ,която вещото лице е определило в общ размер на 16 183,33лева.
Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.
Експертизата е извършена от експерт - специалист с необходимата
квалификация, обективира необходимите данни ползвани за оценката и
фактически констатации, липсват индиции за предубеденост .Поради това и
липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна,
5
независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Констатира се от съда въз основа на представено от страна на АНО
писмо,че липсва плащане от страна на жалбоподателя на наложена глоба по
обжалвания акт, съгласно чл.79б от ЗАНН
Преценена по същество, съдът намира същата за неоснователна, за
което се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия
режим се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през
държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
6
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница , което е практически невъзможно, а вътре в територията на
Република България.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Т.е. обжалваното НП е
правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния
закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета
от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в
обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода
на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
От показания на разпитаните по делото свидетели – П. В. Н.,Д. В. Д. и
М. А. С. (митнически служители, осъществили митнически контрол и
последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от
обективна страна, че на 25.06.2022 година около 13. 05 часа на Митнически
пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи
товарни автомобили” на път от Република Франция за Р. Турция
жалбоподателят е направил опит да пренесе през държавната граница стоки,
а именно процесните лекарствени продукти .
Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието
„стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която
т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и
недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или
хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според
българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт,
произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания.
С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети –
лекарствени продукти , както вече бе посочено.
Същите, установи се, жалбоподателят не е обявил и декларирал в
момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито
писмено. Точно обратното, стоките са били открити в превозното средство,
което е управлявал жалбоподателят, като реалното им наличие там и
разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните
органи и извършената от тях митническа - физическа проверка след
7
извършена от тях проверка. А последното фактическо обстоятелство е
категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на
митническите органи за опита му да ги изнесе от митническата територия на
страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на свидетелите П. В. Н.,Д. В. Д. и М. А. С.),
субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни
органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки,
извеждани от митническата територия на Република България. Разпитаните
по делото свидетели – П. В. Н.,Д. В. Д. и М. А. С., са формирали
непосредствени възприятия относно разкриването на стоките и намирането
им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези гласни
доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
доказан е фактът на реалното наличие на процесните лекарствени продукти
в държане и фактическата власт на жалбоподателя при опита му за
преминаване на държавната граница, с което е реализирано процесната
изпълнителна форма предвидан в разпоредбата на чл.233 ,ал.1 от ЗМ, но без
знанието и разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от
жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия
състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда)
и то във фазата на опита.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
довършено изпълнителното деяние, а в случая жалбоподателят е върнат на
линията на митнически контрол и изпълнително деяние е останало
недовършено по независещи от него причини.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – лекарствени продукти.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено
е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се
налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
8
на обществено опасните последици - укриването на информация на
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за обществено опасния характер на деятелността
си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол.
Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият
е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и
задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед
публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на
няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество на контрабандирани стоки, деянието не
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от
това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без
значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен
аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати
от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия
режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със
засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата
преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на
9
недекларираните стоки при износ; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда, се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните
стоки.
Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетено е конкретното количество на
контрабандно пренесените стоки – значително, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, се установиха сравнително младата
възраст на жалбоподателя, факта, че не е направил опит да осуети или
възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на делото за други
нарушения. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца
да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест,
очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при
спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и
справедливо - съответно по тежестта си на извършеното, е било
индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който именно е и
наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на стоката. В този
смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация
е правилен относно процентното отношение
Доколкото се касае за износ ,в този случай, видно от съдържанието на
цитираната разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗМ, от значение за определяне
размера на наказанието е стойността на стоките.
Легално определение на понятието “стойност на стоки при износ“ е
дадено в § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците и това за целите на
административнонаказателното производство е 1. цената на стоката при
продажбата за износ франко българска граница или ако такава продажба не е
налице – 2. пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи
разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи,
пряко свързани с доставката до българска граница.
При цитираната законодателна уредба, според настоящият съдебен
състав нормите на чл.70-чл.73 от Регламент № 952/2013г. на Европейския
парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на митнически
кодекс на съюза, в случая не са приложими. В същите са посочени методите
за определяне митническата стойност във връзка с прилагането на Общата
10
митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на
Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки.
Митническата стойност е относима към размера на налаганото наказание за
осъществено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, само в
случаите касаещи внос на стоки на територията на Република България. В
конкретният случай, безспорно е установено, че това обстоятелство не е
налице, като целта е била стоките да се изнесат от страната.
За да е изпълнена първата хипотеза на § 1, т.38 от ДР на Закона за
митниците, следователно е необходимо да са налице надлежни доказателства
удостоверяващи действително платената или подлежащата на плащане цена
на стоките при продажбата им за износ, т.е. цената която купувачът трябва
действително да плати в полза на продавача при износа, който в случая е с
местоназначение извън митническата територия на Европейският съюз.
Такива доказателства по делото не са налице. При липса на
доказателства удостоверяващи стойността на процесните лекарствени
продукти по реда на хипотеза първа от § 1, т.38 от ДР на Закона за
митниците (т.е продажба на стоките на лице находящо се извън територията
на страна респ. и стойността на същата) следва да се приеме,че заключението
на вещото лице с което на основание параграф 1,т.38 от ДР на Закона за
митниците е определена стойност на стоката ,предмет на нарушението - в
размер на общо 16 183,33 за всички лекарствени продукти и именно в този
размер правилно е бил взет предвид от АНО при определяне и
индивидуализиране на наложеното на санкционираното лице наказание.
Предвид гореизложеното НП в тази му част, следва да бъде потвърдено
като правилно и законносъобразно.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане
в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Що се отнася до жалбата в частта по пункт 3-ти от НП ,съдът намира
жалбата за недопустима поради липса на правен интерес от страна на
жалбоподателя да обжалва НП в тази му част,още повече,че същият не се
легитимира като собственик на процесното МПС ,доколкото с нея е
поставено,че не се отнема в полза на държавата товарния автомобил ,поради
което в тази част жалбата като недопустима следва да се остави без
разглеждане.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
11
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК.
По делото се претендират разноски от АНО.
С оглед изхода на делото,съдът намира основателно искането,
направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът
определя в размер на 80 лв.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид
работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за справедлив и
съразмерен.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № BG2022/1000-1871/НП от 24.08.2022година на
и.д.зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция
Митници, с което на М. Я./M.Y./ роден на **********г. в
гр.Хамбург,Германия,живущ в Германия за нарушение на чл.233, ал.1 от
Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 16 183,33лв. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона за
Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - лекарствени
продукти - различни видове –общо 18795 броя/опаковки -общо всичко на
стойност 16 183,33лв.и
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Я./M.Y./ роден на
**********г. в гр.Хамбург,Германия,живущ в Германия жалба с която се
обжалва Наказателно постановление /НП/ № BG2022/1000-1871/НП от
24.08.2022година на и.д.зам.директор на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция Митници, в частта с която е постановено,че НЕ СА
ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -товарен микробус,марка
„Фолксваген“ с рег.№ 34DYG783, с рама №WV1ZZZSYZM9042762,с рег.
талон серия FY №131981 и един брой контактен ключ,които са върнати на М.
12
Я./M.Y./ , като недопустима-подадена без правен интерес.
ОСЪЖДА жалбоподателят М. Я./M.Y./ роден на **********г. в
гр.Хамбург,Германия,живущ в Германия ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
„МИТНИЦИ” сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева),
представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13