Определение по дело №41/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С допълнително решение № 273/28.03.2013 г., постановено по гр.д. № 1457/2012 г., К.йският районен съд в производство по чл.248 от ГПК, е отхвърлил молбата на адв. П., действаща в качеството си на пълномощник на Н. М. О. –ответник по делото, за изменение на постановеното по делото решение № 30/27.02.2013 г. в частта му за разноските като неоснователна.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана в срок от Н. М. О. чрез процесуалния му представител, въззивна жалба насочена против постановеното в първоинстанционното производство допълнително решение №273/28.03.3013 г. В жалбата се изтъква, че неправилно решаващият съд приел, че той - жалбодателят, ответник по предявен иск за разпределяне ползването на поземлен държавен имот, върху който етажните съсобственици имали само учредено право на строеж, следвало да понесе направените от ищците разноски по делото, само защото той заявил, че няма спор относно разпределяне ползването на имота, а спорът е в това, че ищците целели да го принудят да отвори нов вход.Твърди се също, че съдът разпределил ползването на имота по втория вариант, с който жалбодателят бил съгласен. Необяснимо останало за него това, че той е доволен от решението, а следва да понесе разноските, направени от ищците по делото, които желаели разпределението да бъде извършено по първия вариант. В аспекта на изложеното жалбодателят моли да бъде отменено атакуваното допълнително решение, вместо което да бъде постановено друго такова, с което искането за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските бъде уважено.

В настоящото частно по своя характер въззивно производство само ответникът по жалбата, ищец в първоинстанционното производство, Г. М. Р. е депозирал отговор на жалбата. В отговора се излагат доводи, че депозираната жалба е неоснователна.

Окръжният съд по повод настъпилата въззивна жалба констатира следното:

С решение № 30/27.02.2013 г., постановено по гр.д. №1457/2012г., К.йският районен съд по предявен от ищците Г. М. Р., Б. М. А. и И. М. О. против ответника Н. М. О., иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, е разпределил ползването на процесния поземлен имот с идентификатор № 40909.114.201 на КККР на Г., съгласно заключението на в.л. и приложената към него скица-вариант ІІ- ри, неразделна част от решението. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищците направените от тях разноски в пълен размер, като на ищците И. О. и Б. А. да заплати деловодни разноски в размер на 685 лв., от които внесена държавна такса в размер на 85 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и депозит в размер на 300 лв., а на ищцата Г. Р. разноски в размер на 300 лв. –адвокатско възнаграждение. Решението е връчено на ответника на 28.02.2013 г. В срока за обжалване ответникът Н.О. е депозирал пред първоинстанционния съд молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, с искане за изменение на решението в частта му за разноските. Ответникът е поискал от съда да приеме, че той не дължи разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК. Съдът се е произнесъл с акт, наименован от него допълнително решение и е отхвърлил направеното искане с мотива, че между страните съществувал спор относно ползването на процесния недвижим имот, като ответникът в производството излагал довод, че ищците искали от него да влиза от друг вход, с което той не бил съгласен, поради което при условията на алтернативност искал отхвърляне на предявения иск или уважаването му по вариант ІІ на вещото лице.

В този ход на констатации, въззивният съд изгради своето становище. Съобразно разпоредбите на чл.248, ал.1 и ал.3 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, като по направеното искане съдът в закрито заседание постановява определение. Т.е. така наименованото допълнително решение № 273/28.03.2013 г., постановено в производството по чл.248 от ГПК по смисъла на ал.3 на цитираната разпоредба има характер на определение. Създаденият със сега действащия ГПК процесуален ред, изключва възможност за самостоятелно обжалване на постановените по съществото на спора първоинстанционни съдебни решения само в частта им за разноските. Процесуално предписаният ред е посоченият в разпоредбата на чл.248 от ГПК и е предоставен на всяка една от страните в процеса, независимо дали в нейна полза има присъдени разноски или същата е осъдена да заплати такива в полза на противната страна, или въобще няма произнасяне от съда за разноски, които обаче са надлежно поискани. В казуса сме изправени пред хипотезата, в която ответникът в първоинстанционното производство своевременно е направил искане за изменение на постановеното по съществото на делото решение в частта му за разноските, с която е бил осъден да заплати на ищците направените от тях разноски в пълен размер. Изложеният довод се свежда до това, че решаващият съд неправилно не приложил разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК при положение, че през целия процес ответникът бил на становище, че не се противопоставя на разпределение ползването на процесния имот по вариант ІІ от заключението на в.л., т.е. налице било признание на иска от негова страна.

В аспекта на изложеното съдът съобрази разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, която предписва изключение от общото правило на ал.1 на същия член, а именно, че ответникът поема направените от ищеца разноски съразмерно с уважената по отношение на него част от предявения иск. Изключението на ал.2 предписва, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските следва да бъдат възложени на ищеца, т.е. да останат за негова сметка така както са направени. В настоящото производство е безспорно обстоятелството, че в процеса на производството с поведението си ответникът е изразил съгласил и е изявил желание спорът да бъде разрешен съобразно изготвения от в.л. по назначената съдебно-техническа експертиза вариант ІІ- ри, т.е. варианта, възприет и от съда. В този аспект спорно остава само обстоятелството, дали с поведението си същият този ответник е станал причина за изначалното завеждане на исковата претенция в съда. От показанията на разпитаната по делото св. А. Р. е установява обстоятелството, че към момента на предявяване на исковата претенция ответникът не е ползвал процесния имот, т.е. неговото поведение не би могло да предизвика предявяването на исковата претенция.

В аспекта на изложеното следва да бъде отменено атакуваното първоинстанционно определение, макар и наименовано допълнително решение, постановено по направеното от ответника искане с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК. Прочие следва да бъде изменено и първоинстанционното решение, постановено по съществото на делото, в частта му за разноските, като същото следва да бъде отменено в тази му част. Т.е. крайният резултат е поемане на всяка от страните на направените от нея в производството разноски. И това следва да бъде така защото резултатът, постигнат с постановяването на първоинстанционното решение по съществото на делото, е различен от целеният от ищците такъв, а именно приемане на вариант І- ви на в.л., при който възниква необходимост от отваряне в процесния имот на допълнителни входове.

И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани, не се следват на жалбадателя разноски за настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ допълнително решение № 273/28.03.2013 г., постановено по гр.д. № 1457/2012 г. по описа на К.йския районен съд, с което в производство по чл.248 от ГПК е отхвърлена молбата на адв. П., действаща в качеството си на пълномощник на ответника Н. М. О., за изменение на решение № 30/27.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1457/2012 г. по описа на К.йския районен съд, в частта му за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

ИЗМЕНЯ решение № 30/27.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1457/2012 г. по описа на К.йския районен съд, като го ОТМЕНЯ в частта му, с която Н. М. О., ЕГН *, е осъден да заплати на И. М. О., ЕГН * и Б. М. А., ЕГН *, деловодни разноски в размер на 685 лв., от които внесена държавна такса в размер на 85 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и депозит в размер на 300 лв., и в частта му, с която Н. М. О., ЕГН *, е осъден да заплати на Г. М. Р., ЕГН *, деловодни разноски в размер на 300 лв. , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.