Определение по дело №618/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 739
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20211200500618
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 739
гр. Благоевград , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500618 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 413, ал.2 ГПК във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278,
ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Н.Ш., пълномощник на „Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. С., п.к. 1606, ул. „Ш.П.“№ 10 срещу
Разпореждане № 107/05.06.2021 г. на Районен съд – Р., постановено по ч. гр.
д. № 623/2021 година, в частта, с което първоинстанционният съд е отхвърлил
подаденото заявление срещу длъжника М. ДЖ. К., ЕГН **********, с адрес
с. Б.К. община Я. за сумата от 77.46 лева – неустойка, дължима по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +,,,,,, от 04.09.2018 година, както и за сумата от 110.17 лева,
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението.
Излага съображения, че в обжалваната част същото е неправилно и
незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Счита, че тези мотиви не
кореспондират с фактическата обстановка по делото, съдът не се е запознал с
текста на неустоечната клауза, защото в нея е уговорено, че максималният
размер на неустойката не може да надвишава три месечни абонаментни такси.
Чрез този текст се гарантирало, че неустойката не излизала извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и че размерът
на неустойката не бил прекомерен и неустоечната клауза не противоречи на
добрите нрави. Сочи се, че така съдът е постановил неправилно
разпореждане, без да вземе предвид всички факти и обстоятелства по делото,
съгласно представеното като доказателство Допълнително споразумение по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +,,,,,, от 04.09.2018 година.
1
Навежда се, че погрешните фактически констатации са довели до погрешни
правни изводи, а от там и до неправилно разпореждане на заповедния съд.
Уточняват, че след датата 12.01.2018 година, когато влизала в сила
постигнатата спогодба между „Т.Б.“ ЕАД и Комисията за защита на
потребителите, мобилният оператор изменил неустоечните клаузи в
договорите си съгласно спогодбата, като добавил допълнителен текст,
съгласно който начислените неустойки не можели да надвишават три
абонаментни такси. Посочват, че съгласно трайната съдебна практика
неустоечната клауза, която предвиждала, че неустойката не можела да
надвишава три абонаментни такси, не била нищожна и не противоречи на
ЗЗП, респ. не представлявала необосновано високо обезщетение.
Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да
бъде отменено и да бъде уважено искането. Желае да му бъдат присъдени
сторените разноски във въззивното производство.
На основание чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е бил
изпращан на длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като
съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано
за това лице, поради което е допустима.
Съгласно чл.278, ал.4, вр. чл. 269, ал.1, изр.1 ГПК , въззивният съд се
произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта –
в обжалваната му част. Според разп. на чл. 278, ал.2 ГПК ако отмени
обжалваното разпореждане съдът сам решава въпроса по жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и
приложеното ч. гр. д. по описа на Районен съд – Р., намира за установено
следното:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя
„Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. С., п.к. 1606, ул. „Ш.П.“№ 10
срещу длъжника М. ДЖ. К., ЕГН **********, с адрес с. Б.К. община Я..
Твърди се в заявлението, че вземанията произтичат от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +,,,,,, от
04.09.2018 година.
Към заявлението са представени Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +,,,,,, от 04.09.2018 година, допълнително споразумение
2
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +,,,,,, от 04.09.2018
година и договор за лизинг към него.
Районният съд разпоредил длъжникът М. ДЖ. К., ЕГН **********, с
адрес с. Б.К. община Я. да заплати кредитора „Т.Б.“ ЕАД сумата от 193,22
лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 14.05.2021 година до окончателното изплащане на вземането,
от която 92,96 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
04.09.2018 година за периода от 01.07.2019 година до 31.07.2019 година,
сумата от 100,96 лева, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова вноска,
дължима въз основа на допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +,,,,,, и договор за лизинг към него, сключен на
04.09.2018 година, както и за сумата от 274,83 лева, представляваща
направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
РС - Р. отхвърлил заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против М. ДЖ. К., с ЕГН **********, с
адрес с. Б.К. община Я., за следните суми: 77.46 лева – неустойка, дължима по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +,,,,,, от 04.09.2018 година, както и за сумата от 110.17 лева,
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението.
Разпореждането се обжалва именно в тази отхвърлителна част.
В мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е приел, че
договорът за мобилни услуги с предпочетен номер е сключен при действието
на ЗЗП и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Изложени
са и подробни доводи, че сумата за неустойка в отхвърлената част на
заявлението, попада в приложното поле начл. 143,т.5 и затова тези уговорки
са нищожни поради противоречие със закона.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд
фактически и правни изводи.
Същността на производството по чл.410 от ГПК е да се установи дали
едно вземане е спорно или не. Затова проверката, която съдът по принцип
извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. С
изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в
ДВ, бр.100 от 2019 г., в чл.410, ал.3 от ГПК се предвиди, в изключение от
общото правило, че когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението по чл.410 от ГПК задължително се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК, посредством горепосочено изменени и допълнение, бе
3
разписано, че съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите,
когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които
съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин
законодателят вменява в задължение на съда в хода на заповедното
производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, но и
за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни
клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало,
тъй като в чл.7, ал.3 от ГПК се въвежда изрично задължение съдът служебно
да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е
осъществил проверка, имаща за цел да установи налице ли е неравноправна
клауза, във връзка с която е породено процесното парично вземане.
Съгласно параграф 13, т.1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко
физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън
рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от
доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението
договори за мобилни услуги е видно, че М. ДЖ. К. - лицето, за което се
твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения с „Т.Б.“ ЕАД има
качеството на потребител.
Въззивният състав също намира, че искането за заплащане на
неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя се основава на неравноправна клауза.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена
от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т.3
от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според
същото тълкувателно решение преценката за нищожност на неустойка следва
да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и
неизпълнението на договора или прекратяването на договорното
правоотношение. При сключване на договор за мобилни услуги мобилният
оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на
телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да
заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал.
От нормата на чл.143 от ЗЗП може да се направи извод, че
неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца, който е икономически
4
по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна.
От съдържанието на Допълнително споразумение от 04.09.2018 г. към
Договор за мобилни услуги , както и от общите условия към него,
представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от
страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно
да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки
това, в договора за мобилни услуги е предвидено единствено, че когато се
стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да
заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента -
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от
три, както и такава част от разликата между стандартната цена на
предоставеното на потребителя мобилно устройство съгласно ценовата листа
към момента на сключване на договора и действително заплатената от
потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на
договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест
на търговеца, липсва. Тоест, ако потребителят се възползва от възможността
да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е
регламентирано дружеството да заплати неустойка. В същото време, видно е
от договора за мобилни услуги, че той е бланков, съдържанието му не е
предварително договаряне между страните и физическото лице-потребител не
е имало възможност да влияе върху разпоредбите му и клаузите по него не са
индивидуално договаряни. От изложеното се налага извод, че мобилният
оператор, встъпвайки в договорни отношения с М.К., се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, която има възможност да
повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще
поеме. Именно поради тези обстоятелства „Т.Б.“ ЕАД са предвидили в
предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от
потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща
право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора
от мобилния оператор - липсва.
Предвид гореизложеното, въззивният съдебен състав стига до извод, че
така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и правата и
задълженията на потребителя на мобилната услуга.
Поради тези съображения разпоредбите в допълнителното
споразумение към договора, регламентиращи неустойка в тежест на
физическото лице - потребител, имат неравноправен характер.
В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на
всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски,
всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за
5
предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на
мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на
това основание/ неравноправен характер. Клаузата в този смисъл,
регламентирана в договора, попада в приложното поле на чл. 143,т. 5 от ЗЗП в
редакцията на разпоредбата от ДВ бр. 57 от 2015 година.
Поради изложените доводи, правилно Районен съд - Р. е отказал
издаването на заповед за изпълнение за неустойка по прекратения договор,
като е редуцирал и претендираните разноски в съответствие с отхвърлената
част на заявлението.
Ето защо въззивният съд намира, че направените в частната жалба
възражения са неоснователни. Районен съд Р. е постановил в обжалваната
част правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград, на основание чл. 413, ал.2
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 107/05.06.2021 г. на Районен съд –
Р., постановено по ч. гр. д. № 623/2021 година, в частта, с което е отхвърлено
подаденото от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. С., п.к. 1606, ул.
„Ш.П.“№ 10 заявление срещу длъжника М. ДЖ. К., ЕГН **********, с адрес
с. Б.К. община Я. за сумата от 77.46 лева – неустойка, дължима по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +,,,,,, от 04.09.2018 година, както и за сумата от 110.17 лева,
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6