РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. К., 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320102204 по описа за 2023 година
Производството е по иск, с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД
и чл. 55 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че внукът им - В. А. А. се установил в Република Г.,
където работел няколко години. След като се прибрал в страната през 2018г. се
установи да живее в техния дом в ***, откогато заживели с него в едно
домакинство. Първоначално, отношенията им с В. А. били добри, той полагал
грижи за тях, обръщал им внимание, пазарувал храни и лекарства, когато са
имали нужда. Те също му помагали в периода, в който той нямал работа и
доходи. След множество проведени разговори помежду им и в резултат на
поети обещания и ангажименти от негова страна, че доброто отношение и
грижа ще продължат и занапред, до края на земните им дни, предвид
напредналата им възраст, ищците взели решение и на 20.12.2018г., дарили
следния свой (в режим на съпружеска общност) недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на *** с идентификатор
68080.399.193 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед РД-18-8/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № КД-14-16- 1048/23.08.12г. на Началник на СГКК-П.,
1
с площ 506 кв.м., трайно предназначение на територията: за земеделски труд и
отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), стар идентификатор: няма, номер на
предходен план: 399193, при съседи на имота по скица: 68080.399.480,
68080.399.195, 68080.399.373, 68080.399.535, 68080.399.192, 68080.399.481,
ведно с построената в имота жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор
68080.399.193.2, със застроена площ 44 кв.м., брой етажи: 1, ведно със всички
строителни подобрения и трайни насаждения в имота на внука им - В. А. А..
Дарението било обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 39, том IV, peг. № 7827, дело 507 от 2018г. по описа на нотариус П. И., с
район на действие Районен съд К., сключен на 20.12.2018г., със запазено право
на ползване върху посочения недвижим имот за себе си, заедно и поотделно,
пожизнено и безвъзмездно. В замяна, В. А. А. декларирал, че е съгласен и с
благодарност приема направеното в негова полза дарение на имота и поема
отговорността да полага ежедневни грижи за нас, докато сме живи.
Твърдят, че в началото на 2019г., отношенията им с В. А. се влошили.
Без видима причина и конфликт, той спрял да общува с тях. След работа се
прибирал късно, държал се отчуждено, не разговарял с тях. Започнал
ежедневно да употребява алкохол. Първоначално приели това за нормално, но
след като десетки литри домашна ракия свършили, разбрали, че употребата
минава нормалните и здравословни граници. Освен че спрял да общува с тях,
В. трайно се дезинтересирал от техните нужди и грижата за дома. Не купувал
храна, не плащал битовите сметки, данък сграда и други разходи свързани с
техния бит. Благодарение на спестените средства през целия им трудов живот,
успявали да посрещнат нуждите си до началото на 2023г.
Твърдят, че в края на 2022г., им се наложило да правят сами и аварийни
ремонти на къщата, към които несгоди и разходи, В. А. се отнесъл безучастно.
След като спестените им пари до момента вложени в банка *** свършили,
многократно се обръщали за помощ и грижа към техния внук, но освен
безразличие и подигравки, друго не получили. Освен, че не им помагал по
никакъв начин с разходите по издръжката им, ежедневно посягал и се хранел
от закупените от тях хранителни продукти, което допълнително утежнявало
тяхното положение. Въпреки че, получавал високи доходи, той използвал
всеки удобен случай да се възползва от тях под формата на хранителни
продукти, искал пари и да му плащат сметките за ток, режийни, данък сграда
2
и др.
Лошото отношение от страна на В. повлияло негативно на възрастния
дядо М.. Крехкото му и без това здраве се влошило допълнително. Наложило
се да му бъдат извършени няколко операции на очите, а в последствие
получил и исхемичен мозъчен инсулт. На всичките тези техни несгоди и
житейски трудности, внукът им странял от тях и не им помагал нито със
средства, нито с храна. На техните призиви да ги закара до болницата, да им
купи лекарства, да плати сметките за ток, вода, телефоните или лекарства, той
се подигравал и не им помагал. След дарението, В. не им е оказал нито
финансова, нито морална подкрепа, а тези дни от тогава до днес били трудни
за тях и те не можели да се справят без помощ.
Твърдят, че когато М. М. постъпил за операция в гр. П., той нито го
закарал до болницата, дори не се обадил по телефона - да попита как е, нито го
посетил в болницата. След като се прибрали от болницата, той продължил
целенасочено да ги избягва. Прибирал се винаги късно вечер, хранел се
отделно, с каквото намери в хладилника им. В почивните и празнични дни,
ставал рано и излизал. Ако случайно се засичали с него в къщата или на двора,
не разговарял тях, подминавал ги, сякаш били чужди хора. От ден на ден,
здравословното състояние на М. М. продължавало да се влошава.
Многократно му се налагало да бъде хоспитализиран, поради здравословни
проблеми с очите и кръвното му. Тези медицински интервенции били
придружени с много разходи, които се оказали непосилни за тях. Всичките им
спестявания се изчерпали, а единствените доходи на М. и Я. М.и били от
пенсии. От приложените по делото документи се виждало, че доходите на
възрастните дарители били както следва: на Я. М. е 578.05лв., а на М. М.
1584.29лв. Наложи се да вземат заеми от близки роднини, за да могат да си
купят жизненонеобходими лекарства. Тези заеми и до днес не били
възстановени, поради финансова невъзможност.
Видно било от представените епикризи, че на Я. и М. М.и
здравословното състояние било силно разстроено и влошено значително. М.
М. страдал от заболяване на очите, вследствие на инсулта се появили
значителни здравословни проблеми, което налагало месечно да купува
лекарства, струващи няколкостотин лева, за които представят рецепти, касови
бележки и фактури за закупените лекарства. Видно от епикризите на М. М.,
3
той бил постъпил за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на следните дати:
- Епикриза ИЗ №7 0807/2022 издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
П. на М. М., който е постъпил на 01.11.2022г. и е изписан на 03.11.2022г.
Проведено му е лечение;
- Епикриза ИЗ №4308/175 издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД П.
на М. М., който е постъпил на 18.01.2023г. и е изписан на 18.01.2023г.
Проведена му е оперативна интервенция;
- Епикриза ИЗ №12048/523 издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД П.
на М. М., който е постъпил на 20.02.2023г. и е изписан на 20.02.2023г.
Проведена му е оперативна интервенция;
- Епикриза c ИЗ №18874/835 издадена от Твърдят, че в на М. М., който е
постъпил на 20.03.2023г. и е изписан на 20.03.2023г. Проведена му е
оперативна интервенция;
- Епикриза ИЗ №35949/2023 издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
П. на М. М., който е постъпил на 29.05.2023г. и е изписан на 31.05.2023г.
Проведена му е терапефтична схема;
- Епикриза ИЗ №2797/2023 издадена от МБАЛ „Д-р Киро Попов“ ЕООД
- К. на М. М., който е постъпил на 01.08.2023г. и е изписан на 05.08.2023г.
Проведена му е диагностика и лечение на исхимичен мозъчен инсулт без
тромболиза при лица над 18г.
Твърдят, че за да извършат оперативните интервенции били принудени
да пътуват няколко пъти седмично от гр. С. до гр. П., за оперативните
интервенции, периодични прегледи, превръзки и лечение. Това били изминати
над 120 км в двете посоки, като за всяко пътуване до П. разходите им били
приблизително 100лв. Невъзможно им е било да пътуват с обществен
транспорт/автобуси от С. до П., поради трудната им подвижност. И двамата
пенсионери били в напреднала възраст - на 87 години. М. М. загубил зрението
си на 90% и от месеци е обездвижен и постоянно е на легло. Я. М. била трудно
подвижна, с високо кръвно налягане и често и прилошава. Ето защо, за да се
придвижат до гр. П. им се налагало да наемат такси, за да им транспортират
до УМБАЛ „Св. Георги“, гр. П., което допълнително предизвиквало силен
стрес за възрастните хора.
Твърдят, че здравословното състояние на Я. И. М. също било влошено.
4
Видно от приложените епикризи издадена от УМБАЛ П., очно отделение тя
претърпяла няколко хирургични намеси, както следва:
- Епикриза ИЗ №5865 издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД П. на Я.
М., която е постъпила на 09.03.2020г. и е изписан на 11.03.2020г. за лечение на
***;
- Епикриза ИЗ №6134 издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД П. на Я.
М., която е постъпила на 12.03.2020г. и е изписан на 12.03.2020г. за
оперативно лечение на катаракта. За лечението е платена сумата от 1220лв., с
фактура ********** от 12.03.2020г. на УМБАЛ П. АД;
- Епикриза ИЗ №17741 издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД П. на
Я. М., която е постъпила на 30.09.2020г. и е изписан на 02.10.2020г. за лечение
на ***;
- Епикриза ИЗ №1464 издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД П. на Я.
М., която е постъпила на 26.01.2021г. и е изписана на 26.01.2021г. за лечение
на ***;
- Епикриза ИЗ №9733/издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД П. на Я.
М., която е постъпила на 01.06.2021г. и е изписан на 01.06.2021г. за лечение на
***;
- Епикриза ИЗ №3610 издадена от МБАЛ „Д-р Киро Попов“ ЕООД, гр.
К. на Я. М., която е постъпила на 05.06.2014г. и е изписан на 10.06.2014-г. за
лечение на невралгия.
Твърдят, че поради влошеното си здравословно състояние и напреднала
възраст, Я. М. не била в състояние да полага ежедневни грижи за М. М.. Факт,
който бил добре известен на В. А.. Поради тежкото заболяване, М. М. бил на
легло и за да се придвижи му бил необходим придружител. Това принудило
дарителите да наемат с договор за гледане на болен, социален и здравен
асистент, който да полага ежедневни грижи към дарителите, изразяващи се в
личен тоалет, обличане, пазаруване на лекарства, хранителни продукти и др.
грижи, които заместваха тези, които не получавали от ответника - В. А.. В
същото време, В. А. поддържал и демонстрира висок жизнен стандарт.
Разполагал с луксозен лек автомобил Мерцедес Е 220 CDI с peг. номер
********, двигател 64696130217475, двигател WDB 2110061А569444.
Месечното му трудово възнаграждение, което получавал било от близо три
5
хиляди лева, както самият той твърдял.
Твърдят, че В. А. имал възможност да даде и осигури издръжка на
дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната си
издръжка. В. А. работел в търговско дружество с много висока заплата. Този
стандарт на живот бил, както към момента на извършването на дарението,
така и след това. Това му позволявало да осигури на своите баба и дядо Я. и
М. М.и нужното внимание и грижа. В впоследствие, след като дарението било
извършено, тази грижа и внимание липсват от страна на А.. На многократните
опити на двамата възрастни дарители да получат нужната помощ от А., той не
откликвал и оставал безчувствен към техните нужди.
Твърдят, че договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден договор,
по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в
собственост на дарения подареното, като намалява своето имущество.
Правото на дарителя да иска отмяна възниква, когато е налице от една страна
обществено укоримо поведение на дарения, което съставлява по своята
същност непризнателност от една страна и от друга - дарителите трайно да са
изпаднали в нужда. От изложеното се изяснявало, че дарителите М. и Я. М.и
не били в състояние да полагат сами грижи за себе си. Финансовото им
състояние не позволявало да закупуват хранителни продукти, стоки от първа
необходимост и лекарства за нормалното им съществуване, т.е. те изпаднали в
крайна нужда от финансови средства.
Преди да се обърнат към Районен съд - К., през месец февруари 2023г.,
поканили ответника В. А. с Т., която му е била връчена лично на 20.02.2023г. в
12:16ч. Чрез нея, открито и добронамерено поканили В. А. да започне да
полага грижи за своите дарители - М. и Я. М.и, така както е поел ангажимент
към тях в момента на дарението. Посочили и сума, която им е необходима, за
да посрещнат финансовите нужди, предвид влошеното им здравословно
състояние и на двамата. Не последвал никакъв отговор от В. А. или финансова
помощ. Поканата чрез Т. била изпратена на 17.02.2023г. на ответника, видно
от писмо с изх. № 105 от 17.02.2023г. и получена на 20.02.2023г. С нея го
поканили, считано от датата на получаване на поканата да заплаща регулярна
издръжка в размер на 350лв. на Я. И. М. и 350лв. на М. Н. М. или общо 700лв.
месечно на двамата дарители. Тази сума била изчислена въз основа на
разходите на дарителите за лечение, сключения договор за гледане на болен,
6
транспорт, нужните им от лекарства, дрехи, храна, битови сметки и други
неотменни разходи за нормалното им съществуване. След получаване на
поканата, А. не откликнал на поканата и дори с 1 лев не подпомогнал
възрастните си дядо и баба. Противно на техните очаквания, след получаване
на поканата чрез Т., В. А. си събрал багажа и напуснал окончателно процесния
имот на 23.02.2023г. Наред с неговите лични вещи, същият изнесъл и
множество вещи на дарителите, за което своевременно била уведомена и
полицията. Тези вещи били стъклени сервизи, одеяла, завивки, спално бельо,
битова техника. Въпреки че тези вещи са на дарителите, А. не ги е уведомил,
че ги отнася от дома им като свои. От тогава, до днес - 10.11.2023г., В. А. не
положил елементарни усилия дори да потърси контакт с дарителите си.
Налице бил явен отказ от заплащане на поисканата и конкретно фиксирана
издръжка от надарения, при съществуваща обективна възможност от негова
страна за изплащането й. Той дори нито веднъж не е проявил грижа и им
помогнал дори с по-малка сума от посочената от тях. От приложения към
исковата молба договор за гледане на болен и ежемесечните разходи за
лекарства било ясно наличието на обективна трайна нужда от полагане на
ежедневна грижа за дарителите. Между страните по договора за дарение и
произтичащото от него задължение за надарения В. А. да осигурява издръжка
при трайна нужда на дарителя от такава той не изпълнявал поетите
ангажименти. Това обуславяло искането им за отмяна на дарението, като
санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за
признателността към дарителите. Дарителите не притежавали друг недвижим
имот, паричните им доходи били единствено от пенсии. Цялото притежавано
движимо имущество и потенциалните възможности на двамата дарители не
били достатъчни за преживяването им. Ищците били пенсионери и нуждите
им, включително тези за лечение, можели да се покрият със сумата от по 350
лева месечно извън пенсията им. Лечението на М. М. се провеждало
периодично в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Липсата на помощ в ежедневните
нужди на дарителите - закупуване на храна, посещения в болници, аптеки ги
принуди от 01.03.2023г. да сключат договор за гледане с М.Р.П, ЕГН
**********. За грижите, които полагал към Я. и М. М.и, г-н П. получавал
ежемесечно 900лв. Чрез отмяната на дарението, изпадналите в нужда
дарители възвръщат имота в патримониума си, като чрез него ще имат
възможност да задоволят възникналата своя трайна нужда от средства за
7
живот.
Съгласно чл. 227, ал.1 б „в“ ЗЗД, когато дарителите имат нужда от
издръжка, дареният е длъжен да я даде. В случая, надареният отказвал да я
дава. Без да посочи дори причината за своя отказ. Дареният получил имота
безвъзмездно и след като той е в неговия патримониум, следва да го използва,
за да подпомогне дарителя. От представените епикризи било видно, че Я. и М.
М.и страдали от редица заболявания, които налагали месечно закупуването на
лекарства, непосилни за тях. Предпоставките, чиято кумулативна даденост
съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са:
трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до
дарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка.
Разходите, които двамата дарители са направили по календарни месеци
за тяхната издръжка били както следва: месец февруари 2023 г. – 2998.00 лв.,
месец март 2023г. – 2526.20 лв., месец април 2023г. – 2944.33 лв., месец май
2023г. – 1605.82 лв., месец юни 2023г. – 2913.00 лв., месец юли 2023г. –
2292.55 лв., месец август 2023г. – 5427.30 лв., месец септември 2023г. –
5364.58 лв. и месец октомври 2023г. – 5344.64 лв. Считат, че са налице всички
законоустановени предпоставки, за удовлетворяване на иска им.
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 227, ал. 1.
б. „в“ от ЗЗД да бъде отменено дарението на процесния имот, находящ се в
землището на *** както и на основание чл. 55 от ЗЗД да осъди ответника да
върне полученото въз основа на отмененото дарение, в условията на
кумулативност - при уважаване иска за отмяна на дарението. Претендират за
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ намира предявения иск за допустим, но по отношение на
основателността му – намира иска за неоснователен. Не оспорва
обстоятелството, че с нотариален акт № 39, том IV, дело № 507/2018г. на П. И.
- нотариус с район на действие PC К., ищците му дарили описания в исковата
молба имот, като си запазили върху него правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване.
Оспорва всички обстоятелства изложени в исковата молба. Оспорва
обстоятелството, че с приемането на имота е поел и отговорността да полага
ежедневни грижи за дарителите докато са живи. Оспорва обстоятелството, че
в началото на 2019г. отношенията между тях се влошили. През този период
живеел и работел в Г., като отношенията между тях били напълно нормални и
8
се развивали в близост, като във всяко нормално семейство. В този период
ищцата започнала да го моли и да настоява да се върне да живее за постоянно
в България и да се установя при тях. Въпреки, че и двамата били здравословно
добре, тя държала да се прибере за постоянно в България, за да може да им
помага в ежедневието. Въпреки, че договорът за дарение от 20.12.2018г. не го
обвързвал по никакъв начин да полага лични грижи за ищците, се отзовал на
тяхната молба и покана за съвместно обитаване на жилището.
Твърдят, че през месец ноември 2020г. се прибрал окончателно в
България, като заживял заедно с ищците. И започнал да полага грижи за тях. С
личния му автомобил ги карал ежедневно да пазаруват. Много често
пазарувал и само той, като се съобразявал с желанията им за хранителни
продукти и други вещи за битова употреба. Също така купувал предписаните
лекарства и за двамата, като редовно купувал аналегтици, обезболяващи,
витамини и други лекарства от първа необходимост. За да не стои колата му на
открито по настояване на ищците построили гараж, в изграждането на който
вложил значителни средства, включително и средствата от продажбата на
лекия автомобил, който имал преди това. Участвал активно в домакинските
задължения и поддържането на жилището и дворното място. Почиствал
жилището, включително почистване на цялото жилище. Правел компоти от
сезонните плодове, които отглеждали, както и купувал плодове за
приготвянето на компоти. Приготвял и консервирал сладко и мармалад.
Приготвял лютеници и други апетитки от зеленчуци, които произвеждал и
допълнително купувал. Изцяло се грижел за дворното място. Пръскал с
препарати дърветата, тревните площи, зеленчуците. Подрязвал овощни
дръвчета и лози, берял плодовете и др. Прибирал плодовете, които
консумирали всички заедно.
Твърдят, че до началото на месец март 2023г. само той придружавал и
превозвал дарителите на медицински прегледи. Карал ги по болници в гр. К. и
в гр. П.; поддържал връзка с всички доктори, които посещавали; записвал
часове за прегледи и за хоспитализации и на двамата, както и за контролни
прегледи и съдействал изцяло да ги посещават. Дори една нощ извикал бърза
помощ за дарителя, която откарала М. М. до болница в гр. П., а той с личния
му автомобил придружил линейката до гр. П. и след обстойни прегледи,
върнал ищеца с личния му автомобил до жилището. Полагал всички грижи за
9
здравето на двамата ищци, следял стриктно двамата да пият предписаните
лекарства, спазвал предписания болничен режим, като лично поставял капки в
очите и на двамата. Твърдят, че докато лежали в болници в П., всеки ден ходел
на свиждане, карал ги и ги взимал. Никога не ги е оставял сами да се справят,
като много голяма част от прегледите били проведени и по негово настояване.
Твърдят, че дарителката била изключително властна личност. Държала
да контролира целия му живот, искала да знае с кого говори, с кого се среща,
какви са му социалните контакти и контактите със съседите. След като
започнал работа в България, по настояване на дарителката оставял цялата си
заплата лично на нея. Тя разпределяла средствата, включително и за неговите
лични задължения. Чувствал се изключително неудобно да си иска по 20 лева,
за да може да излезе на кафе с приятели и то от личните му средства, който
предоставил на дарителката по нейно настояване. Това продължило в течение
на една година.
Твърдят, че през юни 2022г. започнал нова работа. След втория месец
дарителката отново поставила въпроса за заплатата му, като този път
категорично отказал да и я дава, но не отказал да участва в разходите за
домакинството. Продължил да купува храна и да се грижи да домакинството.
От този момент отношението на ищцата коренно се променило. Започнала да
му прави забележки за незначителни неща и да се меси изцяло в личния му
живот. Започна да му прави забележки за всяко нещо, като например защо
закъснява от работа, защо отсъства събота и неделя. Възразявала, че се среща
с приятелката му, възразявала, че приятелката му приготвя храна и му я
изпраща в кутии и др. незначителни неща, които дори му е неудобно да
споменава. Вероятно под влияние на други хора отношението на дарителите
към него коренно се променило. Изведнъж в речника на баба му се появили
думи, които никога преди това не е използвала, като напр. „психически
травми“, „ психически тормоз“ . Опитвала се да твърди, че така се чувстват,
като предполага, че едва ли знае значението на тези думи. Ищците започнали
да го контролират кога да се прибира, оставяли ключа в ключалката на
вратата, като по този начин не можел да си отключи, ако те не станат да му
отворят. Това го принуждавало да се прибира винаги преди 20.30 часа.
Счита, че действията им не отговаряли на общо приетите норми за
поведение, като се вземе предвид, че към онзи момент бил изградена личност
10
на 46 години. Започнали да не го пускат да влиза в общите помещения. От
стаята му изчезвали вещи, вкл. и идеала и юрган, като същевременно
дарителката започнала да го обвинява, че краде нейните вещи. Къщата
разполагала с втори жилищен етаж и вътрешно стълбище. Ищците заключили
вратата за втория етаж и прибирали ключа. Там останали много негови лични
вещи - дрехи, книги и др. Опитал се многократно да обсъди с тях създалата се
ситуация и да вземат заедно някакво решение, но не срещнал разбирателство.
Заявили му, че не го искат в жилището си и ще се борят да не живее с тях.
Това го принудило през месец март 2023г. да напусне жилището и да заживее
при родителите му, в жилище под наем.
Оспорва обстоятелството, че през 2022г. бил извършен авариен ремонт в
къщата. Такъв ремонт в къщата не е извършван. След напускане на жилището
на ищците продължил да им помага, като им заплатил сметката за
консумирана електроенегрия за месец февруари 2023г. и изразил готовност да
им заплащам всеки месец електроенергията, но същите отказали. В началото
на 2024г. заплатил и дължимите суми за данък сгради и такса ТБО. Нито един
път през този период на съвместното им съжителство не е разбрал, че ищците
имали нужда от допълнителни средства за издръжка.
През месец февруари 2023г. получил покана чрез Т., с която ищците го
уведомявали, че искат да им заплаща месечна издръжка в общ размер на 700
лв. Изпратил отговор на същата, с която ги уведомил, че отново е готов да
потърсят компромисно решение, но същите отказали да го получат. От това
можели да се направят основателни предположения за недобросъвестните
намерения на дарителите, както и за истинността на техните твърдения. От
отговора изпратен от него, който дарителите умишлено не получили било
видно неговото желание за подобряване на отношенията им и за задоволяване
на несправедливите искания и претенции на дарителителите на техните
капризи.
Оспорва обстоятелството, че за ищците е налице трайна нужда от
издръжка. Същите получавали пенсии в значителен размер, като в
представените разпореждания от НОИ не било отчетено евентуално
последващо осъвременяване на пенсиите от НЗОК. Същите разполагали със
самостоятелно жилище с двор, което можели да ползват пожизнено. Оспорва
обстоятелството, че дарителят М. М. имал нужда от болногледач, както и че
11
двамата ищци не били в състояние да се грижат сами за себе си.
Представеният договор за гледане на болен бил фиктивен и е създаден с цел
да обслужи интересите на ищците. Ежедневно по няколко пъти минавал
покрай имота на дарителите, предвид това, че от там бил пътя за работното му
място. Многократно виждал баба му и дядо му да работят по двора.
Многократно виждал М. да се разхожда на двора. Никога не е виждал
непознато лице в двора на дарителите. Никога не е виждал паркиран
автомобил пред двора на дарителите. Продължавал да контактува и да говори
със съседите на дарителите, предвид това, че ежедневно минавал от там.
Никога не са му съобщавали съседите, че за дарителите се грижи болногледач.
Оспорва всички представени по делото касови бележки и фискални
бонове. Вероятно с цел да обслужат интересите си веднага след напускането
му ищците са започнали да се снабдяват с необходимите им доказателства за
„извършени от тях разходи“. Още на лист 2 от представените фискални бонове
било видно, че са налице 5 бележки за закупени медикаменти в един и същи
ден през няколко минути. Озадачаващ бил фактът, че сред приложените
фискални бонове имало много такива за закупуване на лекарства за деца,
вагинални овули, дамски тампони, цигари, бебешко мляко и др. Представена
била бележка и от обменно бюро к-с ш., автомагистрала Т., за закупени турски
лири, както и представени доказателства за заплатен спа уикенд в П.Б., перде,
мобилна щора, диван и секция.
По приложените касови бележки прави впечатление, че на 27.09.2023г. е
посетена 13 пъти аптека, а за целия месец септември от представните касови
бележки било видно, че ищците са посетили аптека 147 пъти, на 30.10.2023г. е
посетена 18 пъти аптека и от касовите бележки е видно, че е купувано сашета
за кърмачета и сироп за деца. В случай, че ищците действително са направили
тези разходи това би означавало, че нямат никакви финансови затруднения, а
двамата водят един луксозен начин на живот.
Оспорва обстоятелството, че поддържал висок стандарт на живот.
Живеел с родителите му в жилище под наем, за което заплаща сума в размер
на 200 лв. месечно, представляваща половината от стойността на наема.
Автомобилът, който притежавал не бил луксозен. Произведен е преди 20
години и му е необходим, за да се придвижва до работното си място в гр. С..
Същият му бил необходим и за да превозва ищците до гр. П. на медицински
12
прегледи. Месечното възнаграждение, което получавал било в размер по-
нисък от този на двамата дарители, като ежемесечно също правел разходи за
отопление, телефон, храна и др. Живеел с родителите му, като баща му бил с
инсулт и е частично парализиран, а майка му била с диабет, като инсулина,
който и е изписан го имало само в Г. и всеки месец пътувал за 1 ден до там, за
да и го набави. Ежемесечно заплащал на дъщеря му определената от съда в А.
издръжка в размер на 400 лева. Същата живеела в Ш., като имал задължението
да покрива три пъти годишно половината от стойността на самолетните и
билети за пътуването до България и обратно.
Твърди, че при иск за отмяна на дарение, на основание чл. 227, ал. 1, б.
„в” от ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае,
ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в
по-лошо положение от това на дарителя. С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №
39, том IV, peг. № 7827, дело 507 от 2018г. по описа на нотариус П. И., с район
на действие Районен съд К. (като в тази връзка по делото е приложено и копие
на нотариалното дело, на л. 243-263), М. Н. М. и Я. И. М. са дарили на внука
си В. А. А., свой в режим на съпружеска имуществена общност недвижим
имот, представляващ – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на *** с
идентификатор 68080.399.193 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед РД-18-8/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-16-1048/23.08.12г. на
Началник на СГКК-П., с площ 506 кв.м., трайно предназначение на
територията: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), стар
идентификатор: няма, номер на предходен план: 399193, при съседи на имота
по скица: 68080.399.480, 68080.399.195, 68080.399.373, 68080.399.535,
68080.399.192, 68080.399.481, ведно с построената в имота жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор 68080.399.193.2, със застроена площ 44 кв.м.,
13
брой етажи: 1, ведно със всички строителни подобрения и трайни насаждения
в имота.
В акта е вписано, че дарителите си запазват за себе си, заедно и
поотделно, пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
описания имот.
В замяна, В. А. А. е заявил, че е съгласен и с благодарност приема
направеното в негова полза дарение на имота при описаното в п. І и п.ІІ от
нотариалния акт право на ползване.
Съдът констатира, че никъде в нотариалния акт не е посочено това, което
се твърди в исковата молба, а именно, че В. А. А. е поел отговорността да
полага ежедневни грижи за дарителите, докато са живи в замяна на дарения
му имот.
Видно от копие на кореспонденция по Т. – такава е изпратена на
17.02.2023г. до ответника, видно от писмо с изх. № 105 от 17.02.2023г. и
получена на 20.02.2023г. (л. 22, 23 от делото). С ответникът е поканен от
ищците, считано от датата на получаване на поканата да заплаща регулярна
издръжка в размер на 350лв. на Я. И. М. и 350лв. на М. Н. М. или общо 700лв.
месечно на двамата дарители.
Видно от отговор на В. А. А. до М. Н. М. и Я. И. М. от 07.03.2023г.,
ответникът отговаря на ищците, че именно тяхно е било желанието да му
дарят процесния имот, като си запазят правото на ползване. Същият им
посочил в отговора си, че страните не са имали уговорки и условия свързани с
дарението; няколко години след сделката не е живял в този имот, но след
окончателното му завръщане през есента на 2020г. се установил да живее в
него, като полагал грижи за тях. Изразил е изненадата си от отправената му
покана за издръжка, която намира за силно завишена и по този начин би
поставен в много неблагоприятно положение, тъй като доходите му от заплата
са в размер на 1100 лева, изплаща издръжка на дъщеря си и поема собствените
си разходи за живот. Приканил е ищците за по-задълбочен разговор и
доброволно уреждане на спора.
Видно от Разпореждане № 15225061851/30.09.2022г. и Разпореждане №
15225054729/30.09.2022г., двете на НОИ, ТД – П., към 30.09.2022г. пенсията на
Я. И. М. е в размер на 578.05 лева, а пенсията на М. Н. М. 1584.29 лева. Те.
14
Общия доход на ищците от пенсията им възлиза на 2162.34 лева.
Видно от Разпореждане № 15230955977/30.06.2023г. и Разпореждане №
15230949430/30.06.2023г., двете на НОИ, ТД – П., към 30.069.20232г. пенсията
на Я. И. М. е в размер на 647.42 лева, а пенсията на М. Н. М. 1774.40 лева. Те.
Общия доход на ищците от пенсията им възлиза на 2421.82 лева.
Видно от представеното копие на Договор за гледане на болен от
01.03.2023г., сключен между М. Н. М., като възложител и М.Т. П., като
изпълнител, последният се е задължил да извършва за сметка на възложителя
услуга – социален асистент, изразяваща се в полагане на ежедневни и
социални грижи, като се задължава да полага ежедневни грижи като
болногледач на възрастен, домашен санитар; да закупува храна за нуждите на
М. Н. М. и заплаща сметките за ток, вода, мобилни услуги и телевизия със
средства на възложителя. Съгласно договора, изпълнителят се задължава да
полага грижи минимум четири астрономически часа ежедневно. За
осъществяване предмета на договора, изпълнителя се задължава за ползваната
издръжка да заплаща месечна такса от 900 лева, платима до 3-то число на
месеца, в брой – чл. 4 от договора. В чл. 7 от договора са уредени правата на
възложителя и е посочено задължението му по чл. 4 да заплаща договореното
възнаграждение.
С исковата молба са представени множество медицински документи,
както и копия на фискални бонове и други платежни документи, които са
предмт на анали от допуснатите две съдебни експертизи.
Представената приходна квитанция (л. 45 от делото) удостоверява, че В.
А. А. е собственик на лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с peг. номер
********, двигател 64696130217475, двигател WDB2110061А569444, което е
видно и от представеното от ответната страна копие на Свидетелство за
регистрация, Част І.
С отговора на исковата молба са представени копия от приходни
квитанции, удостоверяващи платени данъци и такси за процесния имот за
2024г. Същевременно са представени приходни квитанции, удостоверяващи
платени данъци и такси за процесния имот за 2021г. и 2022г. от М. Н. М. и Я.
И. М..
Съгласно представените в превод съдебни документи от Г. и копия на
15
вноски бележки, В. А. А. заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на
200 евро.
Видно от удостоверение изх. № 10674/31.01.2024г. за доходи на
ответника от Т. ООД С., за периода месец 01.2023г. – месец 12.2023г. средното
му нетно трудово възнаграждение възлиза на 1503.67 лева (л. 173 от делото)
Представения договор за наем от 27.02.2023г., удостоверява, че
родителите на ответника – И. М. А. и А. А. А. живеят под наем в гр. К., *** и
заплащат месечен наем в размер на 350 лева. На същия адрес двете лица са
регистрирани като настоящ адрес, видно от представените удостоверения (л.
180, 181 от делото).
Видно от представените два броя Епикризи, април месец 2023г. бащата
на ответника е претърпял мозъчен инфаркт, за което му е предписано лечение.
Видно от изисканите данни от НАП, ТД – П. (л. 299-306) към
04.06.2024г. В. А. А. е в трудово правоотношение с Т. ООД С., като брутния му
доход кореспондира като данни с тези, удостоверени от работодателя му
(Удостоверение, л. 173 от делото). Същият е декларирал като имущество
процесния имот, както и лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с peг. номер
********. По отношение М. Н. М. и М.Т. П. липсват данни за деклариране на
граждански договори (извънтрудови), а лично по отношение на М.Т. П. няма
данни за подадена годишна данъчна декларация.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете
страни. От показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се
установява следното:
Свидетелят М.Т. П. твърди, че имал договор, сключен със сем. М.и от
01.03.2023г., касаещ оказване на помощ, ако имат нужда да ги кара по
болници, да им купува и помага с храната, да им помага в двора, който бил
голям и имало овошки. Дядото бил почти неподвижен, много трудно се
движел, поради което трябвало да му помага. Твърди, че имал ключове дори за
входната врата, за катинара, за вратата на къщата. Зимата сем. М.и се
отоплявали на климатик, но много често спирал тока. Посочва, че живеел под
тях, носел им храна, безалкохолни купувал от складовете, готово ядене им
носел, когато жена му им готви по някой път. Ищците имали една фурна без
котлони, отделно два котлона на ток, микровълнова печка. Твърди, че
16
пазарувал от различни магазини, зависи какво искат. Освен на тях, когато им
пазарувал е пазарувал и за семейството си. Сем. М.и му плащали на сумата на
два или три пъти, в границите на месеца. Към момента му дължали сума от
300 - 340 лева за месец май. Посочва, че водел ищците до болници, като
последно ги карал до П., а преди това оперирали окото на дядо М. в П.. На
бабата слагали една инжекция, която я чакали две седмици да дойде от С.,
защото била много скъпа и тук нямало наличност. Твърди, че доходите на
ищците били от пенсиите им, които не им били достатъчни. Двамата живеели
скромно. Поводът да закара дядо М. по спешност до болницата в П. бил
здравословното състояние на сърцето му, което било с 45 удара. Докторът се
опасявал, че може да не издържи пътя. Там му сменили му лекарствата, които
били объркани и кръвното му било 60 на 95. Сега се чувствал по-добре, но не
му давали да се движи. Дядо М. не бил способен да работи по двора в това
положение. Докторът му забранил физически труд. Бабата почти не виждала.
Тя се надявала на тези инжекции, които й слагали вече за втори път. Откакто
се грижел за тях нито един път не му се е случило да види В. А. да идва, да
говори с тях. Също и ищците не му споменавали той да е идвал, да им е давал
пари или продукти. Твърди, че ищците били родом от с. К., откъдето бил и той
и ги познавал като съседи. Преди пет, шест години поканили майка му и това
бил повод да се срещнат. Тогава ищците го помолили ако се налага, да им
помага. Когато двамата са имали нужда от нещо, той се отзовавал макар и
рядко, но и тогава не е виждал В. в имота им. Когато ответникът се прибрал от
Г., свидетелят спрял да ходи при ищците, същите не са го търсили. От както
бил болногледач, ходел почти всеки ден. Неговите грижи били по отношение
на двора - рязал овошки и лозе, боядисвал овошки, помагал отзад да им чисти
двора, вътре - да измие чиниите. Работел само петък и събота вечер от 08:00
до 23:00 часа в Механата, а през другото време бил свободен. Ако баба му
направи списък, каквото му поръчвала, той го осигурявал. Купувал им много
плодове, на които те наблягали. Последният път купил 4 пакета наденици,
салами, кашкавал, масло. Ако не може да им пазарува, ходела неговата
съпруга. Случвало му се е по два, три пъти на ден да пазарува. Купувал и
медикаменти от аптеката - баба пиела 17 лекарства, на дядо били 7. Откарвал
ги с колата да си теглят пенсията. Когато им пазарувал, бабата предварително
му давала парите на ръка, в брой. От една година, откакто ги гледа, същите не
са посещавали Т.. Ищците направили ремонт на една стая от къщата - сменили
17
дивана, една секция, корнизи и пердета, както и боядисали стаята. За ремонта
извикали майстор, на който баба плати. Откакто В. се махнал оттам, баба не
искала да влиза в тази стая, защото като си тръгнал ги е обидил. Затова баба
не искала да влиза вътре и всички мебели били изхвърлени и сменени.
Твърди, че климатика бил надупчен с отвертка отзад, а телевизора бил разбит.
Твърди, че ищцата му споделила за това, че В. е изнасял техни неща от имота
им, дрехи и някакви везани покривки, които са стрували по 100 лева; всяка
сутрин му е оставяла по 50 лева на хладилника за работа; купили му и кола,
както и му направили гараж. Всички спестявания отишли за гаража и за
„Мерцедес“. Не му е споделяла да е ограничавала достъпа на В. и му е
забранявала да влиза в определени помещения.
Свидетелят М. А. А. - сестра на ответника и внучка на ищците твърди,
че доходите на баба и дядо били от пенсии им и те други доходи нямали. Тези
доходи не им стигали. От както В. излязъл от къщата им, същият не им
помагал с храна, с пари, не ги е карал в болницата. Твърди, че лично ги
посещавала през ден, знае как живеят и как им минава ежедневието. В
момента здравословно били много зле. Миналата сряда били на операция на
дядо на едното му око, а баба била с инжекция в другото око. От много време
двамата имали проблеми с очите. Двамата имали високо кръвно. С краката
дядото не бил добре, имал сменена коленна става, бил трудно подвижен.
Бабата засега се държала, но искала и тя помощ. Дядото не можел да
осъществява някаква дейност по двора - да копае, да режи дърва, той нямал
сила. В момента за тях се грижела тя и М.. Случвало й се е да купува
хранителни стоки за двамата, всеки ден им купувала лекарства. Ядене им се
носело всеки ден от нея и от М., като и двамата им помагали за готвене и
пране. Твърди, че е правен ремонт в къщата. През месец юни - юли миналата
година, след като се изнесъл брат й. Баба искала навсякъде да се измаже,
изхвърлили се мебели, направило се ново обзавеждане, поставени били нови
щори и пердета. Целият етаж се боядисал, като ремонтът бил само на стаята
на ответника. Това било желанието на баба й. Всичко, което било в стаята му
се изхвърлило и се сложили нови мебели. Посочва, че тя и М. карали ищците
до болницата. За последния един месец имали два пъти ходене до П. и три или
четири пъти ходене до П., хирургиите. В. живеел и работел в частна фирма в
гр. С., която се намирала близо до къщата на баба и дядо. Той минавал на ден
поне три пъти най-малко от там, което констатирала по камерите, поставени на
18
къщата. Последната една година той не е разговарял с ищците. Баба и дядо
били абонати на „В.“ и на „Т.“, като всеки ползвал телефон, отделно имали
доставчици за телевизия и интернет, като свидетелката заплащала тези услуги.
Ищците спазвали определен хранителен режим, който бил наложен от
болницата и тя им пазарувала. Случвало се е да купува хранителни продукти,
извън този хранителен режим и то в голямо количество. Твърди, че заплатила
ремонта, като се разбрали с ищците, че ще си получи парите от ремонта. За
ремонта купила материалите, щори за 2200 лева, секцията за 700 лева,
диваните за 1400 лева. Твърди, че работела в квартален магазин в с. К. и почти
всеки ден посещавала баба си и дядо си. Баба и дядо нямат куче и не е
пазарувана храна за животни. Камера в жилището не е имало, когато В. е бил
там. Същите били сложени след като В. излязъл от имота. Твърди, че лично
поставила камерите в имота и ги платила. Имотът на ищците го посещавала от
2022г., месец декември. Преди това не го посещавала, защото не е имала
желание. Продуктите, които купувала за ищците й се плащали от тях. Токът,
който им плащала, също й давали парите за това. По същия начин стоял
въпросът и за водата. Твърди, че лично им тегли пенсиите и им ги дава.
Твърди, че със своите родители не е в добри отношения и не знае в какво е
здравословното им състояние. Има информация, че бабата и дядото са давали
пари на В. при всяко негово едно прибиране в България. Когато се прибрал
окончателно в България те продължили да му дават пари за издръжката му и
покривали разходите за колата, която му купили. Твърди, че ищците не искали
да приемат обратно В. и да живеят заедно в къщата.
От показанията на свидетелите осигурени от ответната страна се
установява следното:
Свидетелят И. М. А., майка на ответника твърди, че ищците живеели в
гр. С., ***. В. се прибрал в България месец декември 2020г., а преди това
живеел в Г.. Прибрал се, поради причината, че за това настоявали баба му и
дядо му и да бъде при тях. Така тримата заживели заедно на *** в гр. С.. По
време на съжителството, В. полагал грижи за тях - да им помага, да ги
обслужва. Водел ги на прегледи по доктори, пазарувал им, грижел се за двора,
за сградата. Твърди, че всеки ден разговаряла по телефона със сина си и той й
изпращал снимки, на които й показвал как е косял градината, как е рязал
овошките, как е пръскал и как е брал лозето. Твърди, че е водел ищците на
19
прегледи, на операции, на разходки по Т., по Б. манастир. Много пъти по
телефона й е казвал, че е в болницата на преглед, на баба му на очен лекар, на
дядо му в болница „Свети Георги“ на хирург. За проблемите си, В.
първоначално трудно й споделял, но след осъзнаването му й казал всичко.
Проблемът бил, че баба му искала цялата заплата да оставя и той 15 месеца си
е оставял цялата заплата на нея. Тя е разполага и му е давала пари да си плати
издръжката на детето, да си плаща разходите за телефони, гориво, поддръжка
на кола, и за лекарства. Тя е разполага изцяло със заплатата му. През този
период В. е работел. Това довело до влошаване на отношенията между
страните. Баба му започнала да го контролира защо закъснява след работа с 1-
2 часа. Имало е период, в който като закъснее в работата си, когато се прибере,
не можел да влезе в къщи, защото ключът не е дръпнат отвътре и той не може
да си отключи. Налагало се е да звъни по телефона, на звънеца, за да слязат да
му отворят. Много пъти й е казвал: „Мамо, 21:30 часа е, никой не излиза да ми
отключва.“ Те са отговаряли, че са заспали и не са чули. Споделил й, че се е
променило поведението на ищците, защото бил ограничен, като се прибира от
работа в 21:00 часа и той започвал да си готви. Било му е забранено да тропа,
да си мие съдове, да си мие чинии, а ако стори това - започвали кавги и
скандали, докато го принудили де се махне. Причината да напусне жилището
били много лошите команди на баба му. Той не можел да си покани приятели,
не можел да излезе с приятели, защото бил зависим от баба си. Твърди, че В.
не употребявал алкохол. В момента същият живеел при родителите си в гр. К.
на квартира. Наемът им бил 400 лева и го делили на две, като той давал 200
лева, помагал им за тока, за водата и за лекарствата. В. имал задължение към
17-годишната си дъщеря си, който живеела в Ш.. По отношение на своето
здравословното състояние твърди, че същото било много лошо - била с
диабет, на инсулин, а съпругът й прекарал преди 8 месеца инсулт, с
химипареза на лявата страна. В. се грижел за тях. Техните лекарства се
купували от Г., като всеки месец синът й ходел до там, за да ги взема и били на
стойност 90 евро. Преди да напусне имота на ищците, В. бил заплашван с
дела, че ако не намери начин да се изнесе, ще извикат полиция, ще го обвинят,
че ги удря, че ги обижда, което не било истина. Сега, като живеел при тях, на
В. му било трудно по отношение на средствата. Ищците имали общо имат
трима внуци - В., М. и Я.. Твърди, че била единствено дете на ищците. 35
години М. не се познавала с ищците, поради причината, че ищцата не искала
20
да я приеме като внучка. Твърди, че ищцата била жена, която държала много
на себе си, която каквото каже трябва да е закон и не подлежи на мнение.
Твърди, че от шест години не посещавала дома на ищците, защото последният
път, майка й й оставила ултиматум: „Или се развеждаш и се прибираш при
нас, или няма да стъпиш тук повече“. Твърди, че не съгласила, тръгнала си до
там били техните връзки. Казано й е от майка й, че докато са живи дори по
улицата не трябва да минава. В. е бил принуден да се махне от там. Ищцата го
е провокирала, за да избухне и той осъзнавайки това е решил да напусне
имота. Разговаряйки със син си, същият й споделял, че има желание да се
грижи за тях, но след като не бил желан не можел да направи нища. Той имал
желание да се сдобри с баба му и дядо му.
Свидетелят С.А.Т. твърди, че познава страните от 30 години, били
съседи. Имало период от две години и два, три месеца, в който В. живеел при
ищците. През това време не е контактувала с В., защото баба Я. не му
позволявала. Твърди, че отдавна с баба Я. били във влоши отношения, а дядо
М. бил „бита карта“, защото тя не му разрешавала да разговаря и така се
влошили отношенията между тримата. Твърди, че В. започнал да й споделя за
преживяванията си. Разказал й, че бабата непрекъснато му говорела да не
разговоря с комшиите, да не се събира с никой, парите си от заплатата до
стотинка й ги давал и тя разполага с тях. Когато В. съжителствал с там, той им
полагал с грижи из двора, работел, боядисвал парапети, копаел, пръскал
овошките, окопавал около тях и това лично го е виждала. Налагало се много
често да си готви сам. Водел и двамата ищци на очен кабинет в П., а после е
водил на операция дядо М. на очите. Не знае дали на В. е бил ограничен
достъпът му до жилището, но го е виждала отвън да стои, да чака да му
отключат. Твърди, че влошените отношенията между страните били заради
парите, а именно, че той не си давал заплатата. Към момента е виждала
ищците да се предвижват - преди 5-6 дни ищцата копаела вън градинката.
Същата се движела и предполага, че ще може да се обслужва сама. Дядото
напоследък не се вижда много навън, но въпреки това го е засичала да ходи
отзад в пристройката им. Същият не бил трудно подвижен. След като В.
напуснал жилището им се минало известно време, при тях започнало да идва
едно семейство с една кола, които по-късно им се представили, че жената е
внучка на баба Я.. Комшиите до това време не знаели за нея. Тази внучка
идвала по-често, откакто В. се махнал. Идвали почти всяка събота и неделя,
21
работели по-малко из двора. Освен внучката, не е виждала друг мъж, който да
идва и да се грижи за тях, а първия свидетел (посочва М. П.) свидетелката го
вижда за първи път днес по делото. Твърди, че с баба Я. никой не контактувал,
тя нямала приятелки в махалата. В. работел като отговорно лице в един цех
над тях, военен цех. От както се е изнесъл от тяхната къща не го е виждал да
ходи при ищците и да им носи нещо.
Съгласно заключението на вещото лице – Р. М., което съдът кредитира,
като компетентно и обективно, към датата на подаване на исковата молба -
14.12.2023г., размерът на средно-месечната издръжка на едно лице според
НСИ е 973.05 лева. Експертизата изключва следните група разходи за
издръжката на М. и Я. М.и - алкохолни напитки и тютюневи изделия,
социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог,
изплатен дълг и даден заем.
Към датата на подаване на исковата молба - 14.12.2023г., размерът на
средно-месечната издръжка на едно лице според НСИ с изключване на
следните група разходи - алкохолни напитки и тютюневи изделия, социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг
и даден заем е 773.44 лв.
Месечната издръжка на М. и Я. М.и за периода месец февруари - месец
ноември 2023г. е както следва:
- За месец февруари 2023г. - за 1 човек 980.48 лв., а за двамата ищци
1960.96 лв.;
- За месец март 2023г. - за 1 човек 980.48 лв., а за двамата ищци 1960.96
лв.;
- За месец април 2023г. - за 1 човек 960.52 лв., а за двамата ищци 1921.04
лв.;
- За месец май 2023г. - за 1 човек 960.52 лв., а за двамата ищци 1921.04
лв.;
- За месец юни 2023г. - за 1 човек 960.52 лв., а за двамата ищци 1921.04
лв.;
- За месец юли 2023г. - за 1 човек 1078.79 лв., а за двамата ищци 2157.58
лв.;
22
- За месец август 2023г. - за 1 човек 1078.79 лв., а за двамата ищци
2157.58 лв.;
- За месец септември 2023г. - за 1 човек 1078.79 лв., а за двамата ищци
2157.58 лв.;
- За месец октомври 2023г. - за 1 човек 1155.71 лв., а за двамата ищци
2311.41 лв.;
- За месец ноември 2023г. - за 1 човек 1155.71 лв., а за двамата ищци
2311.41 лв.
По отношение на въпроса - какви са ежемесечните разходи на ищците
за живот (консумативи, лекарства, храна и др.) по представени касови
бонове и фактури, като отделно бъде посочено - на каква стойност са
лекарствата изписани на ищците; какви доходи реализира ищците месечно и
за година в периода 2019г. - до 14.12.2023г. (датата на подаване на исковата
молба); налице ли е остатък в доходите или недостиг и в какво месечно
парично измерение е същият, вещото лице дава следното заключение:
Част от покупки, които не са за ищците от представените по делото
документи са на стойност 1017.38 лв. и намаляват следните разходи за
консумативи с 525.64 лв. и за храна с 491.74 лв. Представените по делото
фискални бонове и документи за покупки, без покупките, които не са за
ищците са на обща стойност 31391.31 лв. за периода март 2022г., октомври
2022г. - декември 2022г., февруари 2023г. - ноември 2023г., както следва:
- консумативи - 9229.80 лв. или средно на месец 659.27 лв.;
- лекарства - 15354.65 лв. или средно на месец 1096.76 лв.;
- храна - 6806.86 лв. /средно на месец 486.20 лв.
Данните са общо за двамата ищци. На база данни по делото, доходите на
ищците през процесния период 2019г. - 14.12.2023г. се формират от пенсиите
им. Размерът на пенсията на Я. И. М., ЕГН **********, съгласно
Разпореждане № 15225061851/30.09.2022г. по години е както следва: за 2019г.
- 439.94 лв.; за 2020г. - 487.89 лв.; за 2021г. - 528.87 лв.; към 30.09.2022г -
528.87 лв.; от 01.10.2022г. - 578.05 лв.; към 14.12.2023г. - 578.05 лв.
Размерът на пенсията на М. Н. М., ЕГН **********, съгласно
Разпореждане № 15225054729/30.09.2022г., по години е както следва: за 2019г.
23
– 1205.74 лв.; за 2020г. – 1337.17 лв.; към 30.09.2022г. – 1449.49 лв.; от
01.10.2022г. – 1584.29 лв.; от 30.06.20203г. – 1774.40 лв. към 14.12.2023г. –
1774.40 лв.
Вещото лице в табличен вид е представило цифрово остатъка от
съпоставка между приходи и разходи на двамата ищци за периода януари
2019г. - декември 2023г. по месеци, който варира от 59.66 лв. до 683.27 лв.
За процесния период януари 2019г. до декември 2023г. – няма недостиг
на средства.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза – М. С., което съдът кредитира, като компетентно и
обективно, от медицинска документация е видно, че М. Н. М. страда от
следните заболявания за периода 01.11.2022г. - 05.08.2023г.:
- ** (застойна) **
- Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на
церебрални артерии;
- Левостранна централна латентна хемипареза;
- Дискоординационен синдром;
- Мокра дегенерация на макулата;
- Хронична бъбречна недостатъчност със симптоматична анемия;
- Фонова ретинопатия и ретинални съдови оклузии;
От представената по делото медицинска информация има данни, че М. е
пролежавал неколкократно по повод заболяванията свързани с очите му за
периода 01.11.2022г. до 20.03.2023г, като при изписването са му били
предписаните медикаменти, а именно Вигамокс капки; О. капки. Има данни и
че за периода 01.02.2023г. до 05.08.2023г. по повод мозъчен инфаркт, същият е
пролежал в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ - гр. К.. След приключване на
болничното лечение му е изписана следната поддържаща терапия - К.; С.;
Н.Б.. Същите е необходимо да се приемат редовно с цел предвазване от
влошаване.
Останалите лекарства, за които има предоставени касови бележки не се
упоменават никъде да са предписани на М., нито за какви заболявания,
следователно експерта счита, че същите не са съотносими със здравословното
24
му състояние.
Налице са и данни за *** без (застойна) ** при което е възможно същият
да приема медикаменти касаещи това състояние, но би следвало да се приемат
не повече от два до три такива като поддържаща терапия.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза – М. С., което съдът кредитира, като компетентно и
обективно, от медицинска документация е видно, че Я. И. М. страда от
следните заболявания:
- ***
- **
- ** (застойна) **
- **.
От представената по делото медицинска информация има данни, че М. е
лежала в Неврологично отделение в МБАЛ „ Д-р Киро Попов“ - гр. К. за
периода 05.06.2014г., като след изписването й са й били предписани следните
медикаменти за вкъщи, а именно Т., М., В.. След което следват няколко други
пролежавания в Очно отделение към УМБАЛ „П.“ - гр. П., като при
изписването от същото са й били предписани следните медикаменти -
*************************
Останалите лекарства, за които има предоставени касови бележки не се
упоменават никъде да са предписани на Я. М., нито за какви заболявания,
следователно експерта счита, че същите не са съотносими със здравословното
й състояние. Необходимо е да се вземе под внимание, че пролежаването в
болнични заведения е било в периода от 05.06.2014г. до 01.06.2021г., а
представените касови бележки са от дата 27.02.2023г.
Налице са и данни за *** без (застойна) ** при което е възможно същата
да приема медикаменти касаещи това състояние, но би следвало да се приемат
не повече от два до три такива като поддържаща терапия.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
За да се уважи искът по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, следва да са налице
25
трите кумулативни предпоставки по него, а именно - дарителят да се нуждае
от издръжка, същият я е поискал от надарения и последният е отказал да му я
даде.
От фактическа страна съдът установи, че ищците и ответникът имат
валидно обвързани от договор за дарение на недвижим имот, оформен с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том IV, peг. № 7827, дело
507 от 2018г. по описа на нотариус П. И. гр. К., с който ищците - М. Н. М. и Я.
И. М. са дарили на внука си - В. А. А. си имота си в гр. С., като са си запазил
правото на ползване върху същия. Ищците са останали да живеят в жилището,
предмет на договора за дарение. Ответникът заплащал консумативните
разходи за него, разходите по поддръжка на имота след окончателното му
прибиране в България през 2020г. Връзката между баба и дядо от една страна
и внук от друга страна не била лишена от обичайната близост, но близо две
години след като заживели заедно отношенията им се влошили, ответникът
напуснал имота и спрял да осигурява на ищците ежедневно храна, лекарства и
непосредствени грижи. Въз основа на писмените и гласни доказателства и
заключенията на СМЕ и СИЕ, съдът приема, че здравословното състояние на
дарителите е влошено, налагала се честа хоспитализация и медикаментозно
лечение.
На база обаче на получавани пенсии и начин на живот, СИЕ установи, че
за процесния период януари 2019г. до декември 2023г. – няма недостиг на
средства по отношение на ищците.
Съдът намира, че сключеният с нотариален акт № 39, том IV, peг. №
7827, дело 507 от 2018г. договор за дарение между М. Н. М. и Я. И. М. от една
страна и В. А. А. не е породил никакви задължения за последния, с оглед
едностранния характер на дарението - освен морални такива, да е признателен
към дарителите за направеното дарение на имота. Предвид това не може да се
направи извод, че след като ответникът не е осигурявал на баба си и дядо си
храна, облекло, лекарства и непосредствени грижи, от които са се нуждаели и
не е обезпечил нуждите им – това му поведение е в разрез със сключения
договор. С оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, моралното
задължение на надарения по договор за дарение да бъде признателен на
дарителя се трансформира в правно такова за даване на издръжка при
настъпване на нови юридически факти - дарителят изпадне в нужда и поиска
26
от дарения да му дава издръжка. При отказ на дарения да предостави такава
издръжка, законът е предвидил възможността дарението да бъде отменено.
На следващо място, съдът следва да обсъди в пълнота доводите и
възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба, че има
желание да се грижи за ищците, но същите не му осигуряват тази възможност;
че не е отказвал издръжка на същите и винаги при нужда е помагал, но с оглед
злоупотреба на ищцата и изискванията й за контрол и подчинение,
отношенията им са се влошили, напуснал е имота и не полага грижи за тях.
Съдът намира, че по делото се установени наличието на първите две
предпоставки от фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Ищците -
дарители са изпаднали в нужда от издръжка, доколкото събраните по делото
доказателства, включително и чрез експертизи, доказват влошеното им
здравословно състояние, изискващо продължително лечение, закупуване на
медикаменти и необходимост от чужда помощ в ежедневието и бита им, което
изисква допълнителни средства. Ищците са поканили надлежно внука си да
им предоставя издръжка с покана, получена от ответника на 20.02.2023г.
За установяване на отказа на дарения да плаща издръжка на дарителя са
допустими всички доказателствени средства. Доколкото се касае до
отрицателен факт - неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ
да се даде издръжка, в тежест на ответника по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от
ЗЗД е да установи, че я е предоставял на дарителите, чрез предоставяне
ползването на подарения имот или на друг имот, заплащане на
консумативните разноски на дарителите, заплащане на лечение, даване на
парични средства или подпомагане в натура. В случая, ищците имат запазено
правото на ползване върху подарения имот и са останали да живеят в него.
Осигуряването на подслон и нормални жилищни условия на дарителите, чрез
предоставяне на собствен подарения имот представлява форма на издръжка.
По този въпрос е налице формирана практика на ВКС - решение №
65/30.05.2018г. по гр.д. № 1498/2017г. на ІV ГО и др., според която чрез
използването от дарителя на подарения имот се дава възможност да не
заплаща средства за наем, за консумативи за него, което облекчава
финансовото му състояние. Приетите по делото писмени и гласни
доказателства установяват, че не е налице отказ на ответника да дава
издръжка. Приетите показания на свидетелите на ответната страна, в това
27
число и на свидетелката С.Т., която има непосредствени наблюдения върху
отношенията на страните установяват безпротиворечиво, че ищците живеят в
жилището, същите сами се обслужват, като последните години им помага
внучката им. Не може да се направи извод, че ищците не разполагат с доходи,
имайки предвид приетата СИЕ и Разпорежданията от НОИ, които установиха,
че към 30.06.2023г., общият доход на ищците от пенсията им възлиза на
2421.82 лева, и за процесния период януари 2019г. до декември 2023г. същите
нямат недостиг на средства.
Следва да се отбележи, че съдът не кредитира представения Договор за
гледане на болен от 01.03.2023г. и намира, че същият е сключен и представен с
оглед целите на инициираното съдебно производство. Аргумент за това е
самото му съдържание, от което става ясно, че за осъществяване предмета на
договора, не възложителя, а изпълнителя се задължава да заплаща месечна
такса от 900 лева, независимо, че по-нататък в договора това задължение
декларативно е вменено на възложителя. Договора, видно от справка от НАП
не е деклариран като доход на изпълнителя, а още повече, от приетите
убедителни свидетелски показания се установи, че в имота при ищците, след
напускането му от ответника, освен внучката им друг лице (мъж) не ги
посещавал, за да им оказва помощ в ежедневието им.
От приетите доказателства по делото категорично се установи, че
ищците няма недостиг на средства, ответника помага на болните си родители
за тяхното лечение и месечна издръжка за наем и битови услуга, както и
осигурява издръжката на непълнолетната си дъщеря, която възлиза на 400.00
лева месечно. Съдът намира, че издръжката от ответника, в пари или в натура,
чрез закупуване на лекарства и хранителни продукти и грижи е престирана до
момента, в който самите дарители са се отказали. По делото не се установи по
категоричен начин причината за влошените отношения между страните, в
резултат на която ответникът е напуснал доброволно имота, но същият не е
отказал грижи за своите баба и дядо. Изрично това го е вписал в отговора на
поканата им за издръжка.
Съдът приема, че отказът на ищците не е продиктуван от липсата на
издръжка или грижи от надарения, а от намесата на трети лица в отношенията
им, както и от характера на ищцата Я. И. М., по отношение на който се
събраха категорични доказателства и от двете страни, че същата е строга и
28
нетърпи чужда мнение. В тази връзка свидетелите на ищцовата страна
установиха, че именно по желание на ищцата - Я. И. М. се е направил ремонт
в жилището и в стаята, обитавана от ответника, защото същата не е искала
мебелите в помещението да й напомнят за него, като целият ремонт е заплатен
от ищцата. Т.е. същата е осигурила средства за ремонт, който не е
наложителен и спешен, но същевременно претендира издръжка от ответника.
Не се събраха доказателства, ремонта да е правен преди напускането на
ответника, същият да е бил наложителен и В. А. да е отказал да се включи
имуществено в него. Свидетелите на ответната страна описват ищцата като
личност, осъществяващ контрол над всички и всичко и неизпълнението на
волята й води до прекратяване на взаимоотношения. Не се събраха
категорично доказателства, оборващи този факт от другата страна. Видно от
отговора на поканата на ответника, въпреки характера и поведението на
ищците, същият е проявил готовност за уреждане на възникналите конфликти,
но такава воля не е проявена.
Твърденията на свидетелката на ищцовата страна М. А., че ответникът
не предоставя грижи и гледане на баба си и дядо си се опровергават от
останалите ангажирани по делото доказателства, не установяват неизпълнение
на морално задължение, което да се санкционира по реда на чл. 277, ал. 1, б.
„в“ от ЗЗД.
Както се посочи, отношенията по договор за дарение не се уреждат
подобно на договора, по който приобретателят дължи като насрещна
престация гледане и издръжка. Договорът за дарение е безвъзмезден и, както
съдът вече изясни, за надарения има задължение да даде издръжка, само, ако
дарителят е изпаднал в трайна нужда и е поискал такава и докато има желание
да я получава. Оказваната от ответника финансова помощ и подкрепа е била
прекъсната от дарителите, но и от събраните доказателства се установи, че
същите не изпитват недостиг на средства. Предвид задължението на всяка от
страните по договора добросъвестно да упражнява задълженията си по него,
както и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по
същия начин – чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, това поведение на дарителите обосновава
извод за неоснователност на претенцията за разваляне дарението.
Следва да се отбележи, че ответникът получава доходи, които по делото
са установени в размер от 1500 лева, поради което същият няма материалната
29
възможност да дава издръжка на баба си и дядо си, от която се нуждаят,
доколкото доходите му се явяват ниски, а има задължения към свои
низходящи, както и към родителите си, които са в нужда. Възможността на
ответника да дава издръжка на дарените е факт, на който ищецът основава
възникването на правото да иска отмяна на дарението и поради това е в негова
доказателствена тежест. Установяването му е възможно с всички
доказателствени средства. Доказателствената тежест не представлява
задължение да се представят доказателства, а е свързана с последиците от
недоказването на фактите, като се състои в право и задължение на съда да
приеме за ненастъпили правните последици от недоказаните юридически
факти, като задължава страната която се ползва от тях да понесе последиците
от това. В случая икономическата (материалната) възможност на ответника не
е установена от ищците по делото, т.е. ищците не са установили по делото
твърдението си, че внукът им получава доходи от много висока заплата, тоест
не са установили материалната възможност да предоставя исканата издръжка.
В заключение следва да се допълни, че в мотивите на ТР №
1/21.10.2013г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2013г. е прието, че отмяната
на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само,
ако непризнателността е приела драстична форма. Всичко изложено дава
основание на съда да приеме, че това в случая не е налице. По делото не се
установи наличието на последната предпоставка на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД -
отказ на ответника да предостави на ищците поисканата издръжка и
възможността му да я предоставя. Предвид това искът за отмяна на дарението
и връщането на полученото въз основа на отмененото дарение следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото, в тежест на ищците следва да се присъдят, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски, които
възлизат в размер на 2100 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Съдът намира възражението на ищцовата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно. Уговореното възнаграждение,
имайки предвид обективно съединени искове по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД и
чл. 55 от ЗЗД срещу двама ищци е в рамките на минималното такова,
регламентирано в разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
30
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Н. М., ЕГН ********** и Я. И. М., ЕГН
********** със съдебен адрес за получаване на съобщения и книжа: гр. С.,
***, с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД, за отмяна
на договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 39, том
IV, peг. № 7827, дело 507 от 2018г. по описа на нотариус П. И. гр. К., с който
ищците М. Н. М., ЕГН ********** и Я. И. М., ЕГН ********** със съдебен
адрес за получаване на съобщения и книжа: гр. С., *** са дарили на внука си –
ответника В. А. А. със служебен адрес: ***, „Т.“ ООД с ЕГН **********, свой
в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот,
представляващ – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на *** с
идентификатор 68080.399.193 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед РД-18-8/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-16-1048/23.08.12г. на
Началник на СГКК-П., с площ 506 кв.м., трайно предназначение на
територията: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), стар
идентификатор: няма, номер на предходен план: 399193, при съседи на имота
по скица: 68080.399.480, 68080.399.195, 68080.399.373, 68080.399.535,
68080.399.192, 68080.399.481, ведно с построената в имота жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор 68080.399.193.2, със застроена площ 44 кв.м.,
брой етажи: 1, ведно със всички строителни подобрения и трайни насаждения
в имота, като дарителите си запазват за себе си, заедно и поотделно,
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху описания имот,
както и на основание чл. 55 от ЗЗД да осъди ответника да върне полученото
въз основа на отмененото дарение, в условията на кумулативност - при
уважаване иска за отмяна на дарението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Н. М., ЕГН **********
и Я. И. М., ЕГН ********** със съдебен адрес за получаване на съобщения и
книжа: гр. С., ***, да заплатят на В. А. А. със служебен адрес: ***, „Т.“ ООД с
ЕГН ********** сумата от 2100.00 лв., представляваща направени по делото
разноски.
31
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му, пред П.ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Й.А.
32