№ 196
гр. Пловдив, 08.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500001 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 3186/11.04.2025 г. от К - С за изменение на
решение № 37/27.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1/2025 г. по описа на
Пловдивския апелативен съд, в частта, в която е потвърдено определение №
721/29.11.2024 г., постановено по гр.д. № 113/2023 г. на Окръжен съд –
Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на
решението в частта за разноските, в частта, в която е осъдена К да заплати на
адвокат П. Н. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществена
безплатно правна помощ и представителство на А. Б. У. във въззивното
производство в размер на 3 000 лв., и в частта, в която К е осъдена да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Пловдив в размер на 3 249 лв. Молителят излага подробни
съображения в подкрепа на искането си за изменение на решението в
посочените части, като счита, че при присъждане на разноските следва да се
има предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, както и следва да бъде
намалено присъденото адвокатско възнаграждение, а държавна такса по
принцип е недължима от К.
Ответникът по молбата А. Б. У. не е взел становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Настоящият състав приема, че молбата за допълване на постановеното
по делото решение е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1
от ГПК срок, поради което е допустима в частта, в която се иска изменение на
постановеното въззивно решение в частта за дължимите за въззивното
производство разноски.
В частта, в която е потвърдено определение № 721/29.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 113/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е
оставена без уважение молбата на К за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, молбата е недопустима, доколкото
евентуалното изменение или отмяна на това първоинстанционно определение
не може да стане от въззивния съд по чл. 248 от ГПК, а по реда на
касационното обжалване, което ищецът не е направил и от съдържанието на
подадената молба не може да бъде изведена изрична воля в тази насока.
Ето защо съдът намира, че в тази част молбата следва да бъде оставена
без разглеждане и производството по чл. 248 от ГПК следва да бъде
прекратено в тази част.
От друга страна съдът намира, че подадената молба в останалата й част
е неоснователна.
С решение № 37/27.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1/2025 г. по
описа на Пловдивския апелативен съд, са потвърдени решение №
367/29.10.2024 г. и определение № 721/29.11.2024 г., двете постановени по
гр.д. № 113/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, като К - С е осъдена
да заплати на адвокат П. Н. от А - Б адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от ЗА за осъществена безплатно правна помощ и представителство на А. Б. У.
във въззивното производство в размер на 3 000 лв., както и К - С е осъдена да
заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Пловдив в размер на 3 249 лв.
В мотивите на решението е прието, че предвид отхвърляне на иска
ищецът дължи на ответника направените от него разноски във въззивното
производство, като той следва да бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
да заплати на адвокат П. Н. 3 000 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатно правна помощ на ответника пред настоящата инстанция.
2
Съдът не споделя извода на молителя, че ако ответникът е сключил
договор за правна защита и съдействие с адвокат, при който дължимото
възнаграждение за предоставената адвокатска услуга е за сметка на
насрещната страна в случай на успешен изход на делото, трябва да бъде
изследвано от съда наличието на предвидените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1
от ЗА три хипотези за предоставяне безплатно на правна помощ /на лица,
които имат право на издръжка; на материално затруднени лица или на
роднини, близки и на друг юрист/.
Няма нормативен акт, в който да е предвидено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на
договора за правна помощ и съдействие, а в такава насока е и трайната
съдебна практика на Върховния касационен съд към момента, като
извършената от адвоката преценка, материализирана в този договор с поемане
на задължение за оказване безплатно на правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА,
обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната
хипотеза, неговите правомощия се изразяват само в проверка дали са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатно правна помощ, и какъв е неговият размер, а преценката дали
лицето е материално затруднено и дали да му предостави правна помощ
безплатно е предоставена на адвоката, доколкото той носи риска по договора и
ще може да получи възнаграждение от противната страна само при позитивен
за клиента му изход на спора.
Неоснователно е възражението на К за неприложимост на
разпоредбата на чл. 38 от ЗА, тъй като У. е можел да предприеме
необходимите действия да му бъде разрешено да се разпореди със
запорираното си движимо имущество, за да поеме заплащане на разноските в
производството, в т.ч. да заплати на адвокат.
При действащия в гражданското право принцип за свобода на
договаряне и постигнатото съгласие между клиента и адвокат Н. да
представлява ответника и да му окаже безплатно правна помощ по делото не
може да бъде вменено на У. задължение да се разпореди с имуществото си, за
да осигури по някакъв начин заплащане на тази адвокатска услуга
предварително.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, на която се
3
позовава молителят, доколкото основанието за отхвърляне на иска не се
новопредставени от ответника доказателства в исковото производство, които
той е можел да представи на К.
Що се отнася до определения размер на дължимото на адвокат Н.
възнаграждение, съдът се е съобразил с решение на Съда на Европейския съюз
по дело С-438/2022 и неговата задължителна сила за всички съдилища в
Република България /чл. 633 от ГПК/, последвалите актове на Върховния
касационен съд, противоречието на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба №
1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на Европейския
съюз и поради това незадължителния й характер, цената на иска, вида,
фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния
представител правни действия по него в съответната инстанция,
продължителността на производството, приключило в едно съдебно заседание,
без да се събират нови доказателства и без да са направени нови възражения,
по които ответникът да има необходимост да вземе становище, като при
съобразяване с всички горепосочени фактори възнаграждението е определено
правилно и няма основания за неговото коригиране.
По отношение на присъдената държавна такса съдът поддържа
съображенията, изложени във въззивното решение относно нейната
дължимост и размер.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ е предвидено, че при
подаването на искова молба К не внася държавна такса, а тя се присъжда с
решението в зависимост от изхода по делото /чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ/, но в
специалните разпоредби /чл. 83 от ГПК и чл. 84 от ГПК/ К не е посочена сред
субектите, освободени от заплащане на държавна такса, като при
съпоставянето им с вече посочената норма от ЗОНПИ може да се направи
обоснован извод, че държавна такса се дължи от нея, но не се внася
предварително, а такава следва да бъде събрана от нея само при отхвърляне на
иска.
К не е освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл. 84, т.
1 от ГПК, доколкото, макар К да е държавно учреждение, претендираното за
отнемане в полза на Държавата имущество касае частноправно вземане.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че искането за
4
изменение на решението в частта за разноските, касаещи присъдените за
въззивното производство държавна такса и адвокатско възнаграждение, е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К - С, БУЛСТАТ *********,
със съдебен адрес: гр. Б, пл. Г И № * молба вх. № 3186/11.04.2025 г. за
изменение на решение № 37/27.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1/2025 г.
по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която е осъдена К. да
заплати на адвокат П. Н. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за
осъществена безплатно правна помощ и представителство на А. Б. У. във
въззивното производство в размер на 3 000 лв., и в частта, в която К. е осъдена
да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Апелативен съд – Пловдив в размер на 3 249 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от К - С, БУЛСТАТ
*********, със съдебен адрес: гр. Б, пл. Г И № * молба вх. № 3186/11.04.2025
г. за изменение на решение № 37/27.02.2025 г., постановено по в.гр.д. №
1/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която в която е
потвърдено определение № 721/29.11.2024 г., постановено по гр.д. № 113/2023
г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на К.
за изменение на решение № 367/29.10.2024 г., постановено по гр.д. №
113/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта за разноските,
КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по чл. 248 от ГПК в тази част.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5