№ 1407
гр. Варна, 07.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20233100500765 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 15840/ 1.03.2023
от К. Б. Т. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна Вилна зона„*********" ул.24-
та № 42а, действаща майка и законен представител на детето Б.,
род.11.08.2016г, чрез адв.Л. Д. от АК-Варна, съд.адрес: гр.Пловдив бул.
„*********" № 5 вх.А ет.5 офис № 6, против решението на ВРС-20с-в №
137/15.01.2023г по гр.д.№ 11614/2022, с което е оставена без уважение като
неоснователна молбата й срещу Н. В. Н. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к.
„*********" бл.********* вх.10 ет.8 ап.175 за налагане на мерки за защита от
домашно насилие, както следва: да се забрани на ответника-баща на детето за
максимален срок да доближава жилището на детето в гр.Варна Вилна зона
„*********" ул.24-та № 42а; местоработата на молителката в гр.Варна, Вилна
зона „*********" ул.14-та № 10-магазин „*********", собственост на
„Трилениум"ООД-Варна; детската градина, в която учи Б. - ЦДГ №
********* в гр.Варна ул."*********" № 6, както и филиала на същата детска
градина в гр.Варна ул.„*********" № 36, местата за социални контакти и
отдих на детето; ОСЪДЕНА е молителката да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по см-ка на ВРС сумата 25лв, представляваща дължимата
държ.такса за водене на делото, на осн.чл.11 ЗЗДН, както и да заплати на
ответника сумата от 100лв, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, на осн.чл.11 ЗЗДН, както и да заплати на адв.Дим.Й. от АК-Варна,
личен № **********, служ.адрес: гр.Варна бул.„*********" № 16 ап.7 ет.1
сумата 600лв, представляваща адв.възнаграждение, на осн.чл.38 ал.2 ЗА вр.
1
чл.11 ЗЗДН.
Излага следните оплаквания
ВРС е бил сезиран с молба за издаване на заповед за защита от К. Т. в
качеството й на майка и законен представител на на малолетната Б. Н. с
твърдения, че детето непрекъснато, включително на 13-ти и 14-ти август
2022г, ставало свидетел на неадекватно агресивно поведение от страна на
баща си, изразяващо се в караници, избухване на нервите, обиди, закани
и заплахи.
От фактическа и правна страна РС приел, че нито едно от твърдените в
молбата обстоятелства не разкривало белезите на акт на домашно насилие.
За акта, извършен на 13.08.2022г молителката ангажирала свид.Н Т,
колежка на майката, която разказала как на посочената дата, в светлата част
на деня, бащата и детето дошли в магазина, детето плачело жално със сълзи
през цялото време. Б. казала, че искала при майка си, че ще стояла там и че не
искала при Н.. Вместо ответникът да успокоял дъщеря си, той, без да казва
нищо, дръпнал детето и двамата тръгнали.
Отв.Н. сам признал, че детето било плакало, но по неговите думи то
плачело дори ако бащата му вземе различен вкус близалка и отрича да е
влизал в магазина и да е дърпал детето.
Показанията на свид.********* съдът приел за последователни и
обективни, като обаче обстоятелството, че малкото дете било силно
разстроено само по себе си не водело до несъмненото логическо съждение, че
причината за това се дължал на насилствени действия - физически или
вербални, на бащата спрямо собствената му дъщеря, данни за каквито не
разкрива нито едно доказателство по делото, включително коментитраните
показания.
Липсата на акт на насилие на визираната дата се установявало всъщност
пряко именно от показанията на свидетелката *********, която заявила
изрично, че нямало как да потърси К., за да й каже какво се случва в
магазина, защото на касата имало клиенти, а и в магазина имало още две
колежки и един колега. Липсвала дори формална логика, ако в присъствието
на свидетелката и нейните трима колеги, вкл. пълнолетен мъж, както и на
други клиенти в магазина, ако действително било упражнено насилие от
бащата над детето, някое от тези лица щяло да предприеме действия-
2
вербални /да направи забележка и предупреждение към ответника/ или
физически, за да защити детето или поне да уведоми майката за това, която
също се намирала на територията на търговския обект, пък било то и в склада.
Изразява несъгласие с извода на РС, че липсата на намеса от страна на
четиримата възрастни или останалите клиенти в магазина, било основание да
се смята, че насилие над детето не било извършено. Субективно решение на
всяко лице е преценката за неговите действия, което не би могло да се изведе
като правен извод. Четири пълнолетни лица не представляват представителна
извадка, за да може въз основа на тяхното действие или бездействие да се
съди за основателността на дадено твърдение. Още повече, че ответникът бил
очевидно в нетрезво състояние, което е основателна причина за ненамесата на
присъстващите лица.
Действително майката признава, че чула детето да плаче, но умишлено
не се показала, за да не усложнява ситуацията, което РС кредитирал като
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Счита за съвсем
логично, предвид влошените отношения между родителите, делата по ЗЗДН,
които водят и издадените в полза на молителката заповеди за защита, тя да
остане в склада на магазина и да не се покаже, защото появата й би създала
допълнително напрежение. Освен това, детето е било в присъствието на
другия си родител, който би могъл да подходи адекватно и да го успокои, а не
да го дърпа за ръката, без да казва успокоителни думи.
Съдът не е съобразил и факта, че майката нямало как да знае какво се
причинявало на детето й, а по-скоро считала, че то просто не желаело да
тръгне с баща си за РЛО и затова правилно не се показала, за да не се
нагнетява обстановката. Едва по-късно от колегите си и от самото дете
разбирала какво реално се е случило.
Недопустим счита извода на съда предвид това, че тя самата не е страна
в процеса, а е само представляващ малолетното дете и затова даденото от нея
твърдение в ИМ не би могло да се приеме като извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт.
Счита за неправилно, че съдът е вменил като задължение на колегите на
майката К. и на клиентите на магазина едва ли не да се грижат за детето и да
предприемат действия срещу бащата. Макар да било логично един възрастен
да се намеси в такава ситуация, то такива действия от страна на хора извън
3
семейството не се предприемали често именно поради това, че са колеги и
клиенти и стоят извън роднинския кръг на К. и Б., съвсем нормално и уместно
било за тях да продължат да изпълняват служебните си задължения, свързани
с продажбата на хранителни стоки, още повече че към момента на
извършване на акта на насилие същите били на работа.
Фактът, че единствено колегата на свидетелката единствено бил излязъл
иззад щанда, за да „пощипне" детето и да го успокои, бил заявен от бащата и
не бил подкрепен от никое друго доказателство.
Важното в разигралата се ситуация било, че свидетелката видяла как
детето плаче и че то било разстроено, как бащата го дърпал и не го
успокоявал, което напълно кореспондирало със заявеното в молбата по ЗЗДН
и в декларацията по чл. 9.
За случилото се на 14.08.2022г била разпитана свид.Р С-пряк очевидец
на случилото се, която излага, че на посочената дата, между 18ч и 19ч, се
разхождала с детето си по 15-та улица, когато на входа на 24-та улица
забелязала мъж и дете да слизат от кола. Тъй като познавала детето Б., го
разпознала, а бащата познавала бегло - виждала го за върви по същия път с
детето и затова предположила, че е неговия баща. След като двамата слезли
от колата, свид.********* продължила да върви с детето си надолу, когато Б.
пристъпила напред, а бащата започнал да крещи: „ще ви смажа, ще ви
изтребя всичките в тази къща". Същевременно го чула да говори и друг по-
възрастен мъж с по-нисък тон от този на крещящия господин, който молел
първия да говори по- тихо, т.к. детето явно било доста разтроено и плачело в
двора.
Показанията на тази свидетелка изцяло кореспондират на изложеното в
молбата по ЗЗДН по време и по място. Въпреки това РС приел, че
изложението й съдържало вътрешни противоречия и логически
несъответствия, което лишавало съда от възможността да гради правните си
изводи въз основа на тях. Констатираните противоречия и несъответствия се
отнасяли до казаното от свидетелката, че детето пристъпило леко напред, но
едновременно с това, че момичето явно влязло в двора, които две твърдения
били взаимно изключващи се, защото описват различни местоположения на
Б. в момента преди твърдения акт на насилие. Същевременно, обаче, РС
изобщо не бил обсъдил и не взел предвид факта, че там бил присъствал и друг
4
по-възрастен човек. От тези думи на свидетелката ставало ясно, че детето
било възприело крясъците и заплахите, които бащата му бил отправил и
затова счита за неслучайна отправената от възрастния мъж молба бащата да
говори по-тихо.
Следвало да се обърне внимание и на записа от тел.112, за който РС
приел, че макар и по косвен начин, потвърждавал защитната теза на
ответника, изложена в о.с.з., че на процесната дата имало скандал между него
и бащата на молителката, но иницииран от последния, след като се стигнало
до там ответникът да търси съдействие от органите на реда.
С този извод РС едва ли не оправдава бащата и поставя него в
позицията на жертва, за което, обаче, няма никакви други доказателства,
освен заявеното от самия ответник.
Свид.********* не говори за скандал, предизвикан от бащата на
молителката, нито че е имало заплахи и удари с дърво пак от негова страна, а
напротив, говори за скандал, провокиран от отв.Н. още със слизането му от
колата, който крещял и отправял заплахи пред детето.
Затова счита, че не показанията на свид.*********, а казаното от Н.
било противоречиво и нелогично - от една страна казва: „И тука някакви
колове, аз едвам успях да избягам", а същевременно на тел.112 казва : „Не,
тук съм. Аз чакам, на място съм, да дойде Полиция." Противоречи на
всякаква житейска логика човек ако бъде заплашен, наплют и нападнат с
дърво, от което той едвам да е избягал и същевременно да остане на място и
да чака Полиция. При изслушването на записа на тел.112 това е направило
впечатление и на оператора, който изненадано контастира: „А, на място",
както и от дежурния, който съветва „пострадалия", че оплакването можел да
подаде в Районното, на което отв.Н. отговорил: „Ама не, не, искам тука на
място да е."; „Е, 30-40 минути мога да изчакам, не е проблем, но искам на
място оплакване и така". Поради това счита репликите на Н. за неотговарящи
на човек, който да е нападнат и заплашен, търсещ помощ, а на такъв, чиято
цел е да направи скандал. Затова и противоречи на всякаква логика след
нападението пострадалият, който много го е било страх да си връща
дъщерята, неколкократно да заяви, че желае да остане на място, и то с
готовност да изчака 30-40 минути. Единственото, станало ясно от записа,
било, че отв.Н. държал полицейският патрул да пристигне на място, което не
5
намира за никакво продължение на защитната му теза, а обратното, за
доказващо допълнително психическо посегателство спрямо детето му, на
което ще се наложи и да гледа как полицаи пристигат по обвинения срещу
неговия дядо.
Намира за погрешно логическото съждение на съда, че майката като
чула детето да плаче, но не излязла, което значело, че не се притеснявала за
дъщеря си. А ответникът за това, че се бил обадил на тел.112 се превърнал в
жертвата на века!
Поради изложеното счита, че съвсем съзнателно и с цел създаване на
доказателство в своя полза, отв.Н. се обадил на тел.112. Това било така заради
множеството дела, водени между страните по ЗЗДН, и издадените в полза на
майката заповеди за незабавна защита и заповеди за защита. В този смисъл
отв.Н. бил абсолютно наясно, че дъщеря му била чула и възприела заплахите
му и до какво би довело това - до депозиране на молба за налагане на мерки
за защита на малолетната Б.. По тази причина Н. инсценирал скандала с
бащата на К., за който разказал на оператора на тел.112, а впоследствие и на
дежурния. Този скандал, обаче, и думите на Н. остават неподкрепени с други
доказателства и недоказани.
Отв.страна е ангажира като свидетели двамата полицейски служители,
дошли по повод сигнала, подаден от ответника на 14.08.2022г - мл.инсп.Н. Д.
и мл.инсп.Р. П..
От разпита и на двамата и обстановката, за която говорят, става ясно, че
същите говорят за друга дата, а не за 14.08.2022г, което правилно било
отчетено от съда. Въпреки това, РС е кредитирал показанията им, като не е
обърнал внимание на важното обстоятелство, че именно казаното от свид.Д.,
че в едно предходните й посещения на адреса Н. бил във видимо нетрезво
състояние, сам им заявил, че е употребил много алкохол, бил със свой
приятел, който го возел.
От това може да се направи извод, че пияният баща, който се хвали с
положението, в което сам се е поставил, показвал съдебни решения и
настоявал да вземе дъщеря си, само по себе си е доказателство за липсата на
адекватно поведение, тъй като не си дава сметка какви биха могли да бъдат
последиците за дъщеря му от нетрезвото му състояние, както и какъв пример
й дава с това си поведение.
6
Съдът е допуснал и процесуално нарушение, като е оставил без
уважение искането на майката да се изиска от ВРП материалите по
прок.преписка № 14795/2022г, касаеща нарушаване на Заповед за
незабавна защита № 131/29.08.2022г, издадена в полза на детето.
Допуснато е нарушение, т.к. не е изискано изготвянето на социален
доклад, съставен след среща с детето, а е изискано само становище от
Д“СП“-гр.Варна, базирано на работата на О“ЗД“ по случая.
Така оставал скрит фактът, че с детето работели повече от една
година психолози от ЦОП с цел преодоляване на паническия страх,
който то изпитвало от баща си. Направени били и препоръки за консулт
с клиничен психолог.
Не на последно място, доказателствената тежест при направено
оспорване молбата за защита, е за ответника, чрез което да обори изложеното
в декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила.
В конкретният случай ответникът не е провел такова насрещно
доказване, а от събраните доказателства се установява, че на посочените дати
и място е осъществил актове на насилие спрямо малолетната си дъщеря Б..
Сочените от него свидетели установяват обстоятелства, относими към други
отношения между страните.
Релевантното в случая било единствено обстоятелството, че на
процесните дати, без да е установено провокативно поведение от страна на
майката К. и нейния баща, ответникът е дърпал детето, не го е успокоил,
когато то е плакало за майка си и е отправил закани по адрес на дядото на Б. в
нейно присъствие, които действия могат да бъдат окачествени като домашно
насилие, съгл.чл.2 ЗЗДН и затова следва да бъде ангажирана неговата
отговорност.
Поради изложеното моли за отмяна постановеното от ВРС решение и
вместо него да бъде уважена подадената молба в защита висшия интерес на
детето, като бъдат приложени посочените в молбата мерки за защита.
Претендира сторените по делото разноски.
С жалбата са направени доказателствени искания:
1/ за допускане до развит на един свидетел при условията на водене,
чрез който да се установи твърденият на 14.08.2022г акт на насилие, а именно
7
- бащата на майката К., който е бил очевидец.
2/ моли да се изискат материалите по прок.преписка № 14795/2022г,
касаеща нарушаване на Заповед за незабавна защита № 131/29.08.2022г,
издадена в полза на детето.
3/ да бъде назначена съдебно-психологична експертиза на детето Б. и
бащата Н. с участието на клиничен психолог, което да отговори на
сл.въпроси:
3.1. Възприело ли е детето извършен акт на емоционално или физическо
насилие спрямо него от страна на бащата?
3.2. Ако – да, то как детето пресъздава случилото се и как се е отразило
на психо-емоционалното му състояние, вкл.изпитва ли към настоящия момент
страх от извършителя?
3.3. Налбюдава ли се тревожност у детето от извършения акт на
насилие? Има ли случилото се характеристиката на тежко психотравмено
събитие?
3.4. Каква е социалната желателност на отв.Н.
3.5. Каква е склонността към лъжа на отв.Н.
3.6. Склонен ли е бащата към предприемане на необмислени действия в
определени ситуации, с несдържаност на влеченията
3.7. След проведена съответна методика, проявява ли бащата склонност
към злоупотреба с алкохол
4/ да бъде изискано от Д“СП“-Варна, О“ЗД“ изготвянето на социален
доклад, към който да бъдат приложени всички материали, свързани със
случая на детето Б., в това число протоколи и други документи от работата с
ЦОП.
В законово установения срок не е постъпил писмен отговор от
ответника по молбата Н. В. Н..
Въззивната жалба е депозирана в срок от легитимирани страни и срещу
подлежащи на обжалване съдебен акт.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест.
8
Съдът намира, че следва да бъдат задължени двамата родители да се
явят лично за поставяне от съда въпроси, относими към спора.
По отношение заявеното от въззивницата искане по доказателствата
съдът съобрази следното:
1/ искането за допускане до развит на един свидетел следва да бъде
уважено
2/ следва да бъде изискан от Д“СП“-Варна, О“ЗД“ социален доклад, към
който да бъдат приложени всички материали, свързани със случая на детето
Б., в това число протоколи и други документи от работата с ЦОП.
3/ не се налага изискването на материалите по прок.преписка №
14795/2022г, доколкото същите касаят нарушаване на Заповед за незабавна
защита № 131/29.08.2022г, издадена в полза на детето, т.к. същата е издадена
очевидно за събития, които са се осъществили след посочените дати , предмет
на настоящото производство.
Същевременно, следва да бъде указано на страната да представи влезли
в сила решения за водени други производства между страните по реда на
ЗЗДН.
4/ що се отнася до СПЕ, съдът следва да отложи произнасянето по това
искане след изслушването на двамата родители и събирането на останалите
доказателства в настоящото производство
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА двамата родители да се явят лично за поставяне от
съда въпроси, относими към предмета на спора.
ДАВА възможност на въззивницата да води в с.з. един свидетел следва
да бъде уважено
УКАЗВА на Д“СП“-Варна, О“ЗД“ да изготви социален доклад, към
който да бъдат приложени всички материали, свързани със случая на детето
Б., в това число протоколи и други документи от работата с ЦОП.
УКАЗВА на въззивницата да представи влезли в сила решения за
водени други производства между страните по реда на ЗЗДН.
ОТЛАГА произнасянето по искането за СПЕ след изслушването на
9
двамата родители и събиране останалите доказателства в настоящото
производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 25.04.2023г от 14.00ч, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10