Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 98 03.10.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Марин Тодоров, разгледа докладваното от
съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 86 по описа за 2022 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Изола
Петров” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична
община, район Нови Искър, ж. к. Чепинци, ул. „Стара планина“ № 64, чрез адв. В. И. от САК, против
Решение № 11 от 08.03.2022 год., постановено по АНД № 177 по описа за 2021 год.
на Районен съд – Кубрат. С него съдът е потвърдил НП № 17-000800 от 09.09.2021
год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, с което
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1
от КТ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното
наказание. В подкрепа на сочените отменителни основания се излагат доводи, че
въззивният съд неправилно и в противоречие с действителното фактическо
положение е приел, че дружеството-жалбоподател е извършвало строително-монтажни
работи на процесния строителен обект, както и че същото е имало качеството
работодател спрямо лицето М. Н. Х. Твърди се, че дружеството не е
извършило описаното в АУАН и НП нарушение, че описаното деяние се явява
несъставомерно, поради което и неправилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Сочи се още, че липсват
доказателства за сключен писмен трудов договор, като от представените такива е
безспорно, че М. Н. Х. е престирал работна сила на
строителния обект по негова инициатива, без отношенията му с дружеството да са
били уредени посредством сключването на писмен трудов договор по реда на чл.
61, ал. 1 от КТ. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда” – Разград, чрез своя процесуален представител, счита касационната жалба
за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният
съд e приел от фактическа страна следното: На 28.07.2021 г. около 11.02 ч.
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград извършили проверка по
работни места в обект: строеж на „Автосервиз, бистро и еднофамилно жилище в УПИ
IX – за обществено обслужване, кв. 35 по действащия ПУП на с. Веселец, общ.
Завет, обл. Разград, изграждан чрез наети лица от „Изола Петров“ ООД –
строител. По време на проверката в обекта М. Н. Х. осъществявал трудова дейност,
характерна за длъжността работник в строителството - извършвал строителни
работи: полагане и демонтиране на кофраж. От проведения с Х. разговор и от писмено декларираните
от него обстоятелства е установено, че той е бил нает на работа в „Изола
Петров“ ООД и работи като строителен работник на обекта в условията на трудово
правоотношение с определено дневно работно време и срещу договорено седмично трудово
възнаграждение в размер на 200 лв., без сключен трудов и/или друг облигационен
договор с работодателя „Изола Петров“ ООД. До приключване на проверката в офиса
на ДИТ в гр. Разград упълномощеният представител на дружеството-работодател не
е представил сключен трудов или друг вид писмен договор с М. Н. Х. за
извършваната от лицето работа на 28.07.2021 г.
На жалбоподателя е бил съставен АУАН
№ 17-000800 от 13.08.2021 г. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61,
ал. 1 от КТ. Актът е бил съставен в присъствието на представител на
жалбоподателя, който при връчването му е вписал, че има възражения. В
последствие е направил и писмени такива в законоустановения 3-дневен срок,
които са били отхвърлени от административнонаказващия орган. Отразените в акта
констатации били изцяло възприети от наказващия орган, който издал обжалваното
пред районния съд наказателно постановление.
С оспореното по касационен ред
решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Приел е, че АУАН и НП са издадени в предвидените за това
срокове, от компетентни органи и при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание. Мотивирано е отхвърлил всички възражения на
жалбоподателя. Районният съд приел за безспорно установено, че санкционираното
юридическо лице е осъществило вмененото му административно нарушение по чл.
414, ал. 3 от КТ, поради което и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Разградският административен съд намира
решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.
Решаващият съд е изяснил в пълнота
фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени
доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Всички
фактически обстоятелства по делото, включително това, че жалбоподателят е
изпълнител на процесния строителен обект и като такъв е извършвал строително-монтажни
работи чрез наети лица, в това число и лицето М. Н. Х., са установени от въззивния съд в
съответствие със събраните по делото доказателства. Съдът е взел решението си
въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Изложил е непротиворечиви
и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на
формалната логика, опитните правила и научното знание. Не е нарушено правото на
защита на наказаното лице и то го е осъществило в пълен обем пред районния съд.
Ето защо касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.
Като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е приложил правилно и материалния закон.
Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставеният АУАН се ползва с доказателствена сила и жалбоподателят
носи доказателствената тежест да опровергае фактическите констатации по него с
всички допустими доказателствени средства. По делото не са събрани
доказателства, които да оборват установените с АУАН обстоятелства.
Доказаните по делото факти сочат, че
на 28.07.2021 г. М. Н. Х. е престирал работната си сила в
полза на дружеството - жалбоподател, под негов контрол, на посочено от него
работно място, с определено работно време и срещу седмично трудово възнаграждение,
което характеризира правоотношението между него и жалбоподателя като трудово.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор да се сключи в
писмена форма, а съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва
преди постъпването на работа. Като не е уредил трудовото правоотношение с
трудов договор в писмена форма, сключен преди постъпване на работника на
работа, жалбоподателят е осъществил състава на констатираното нарушение и
правилно е наказан по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Неоснователен е доводът на санкционираното
дружество, че то не е било изпълнител на обекта и не е участвало в извършването
на строително-монтажни работи на този обект. По делото са налични писмени
доказателства /договор за строителство, уведомление от строителния надзор на
обекта до РДНСК – Разград и Община Завет, писмените декларации на заварените на
строежа от контролните органи работници/, че на процесната дата именно „Изола
Петров“ ООД е извършвало строително-монтажните работи на този строителен обект
чрез наети лица. Всички установени по време на проверката на обекта работници
са декларирали, че работят в „Изола Петров“ ООД.
На следващо място неоснователно е и
възражението, че жалбоподателят няма качеството работодател спрямо лицето М. Н. Х. Съгласно
§1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници по трудово правоотношение. Следователно, работодател е всяко лице,
което наема работници по трудово правоотношение. По делото безспорно е
установено, че М. Н. Х. е нает от „Изола Петров“ ООД като
строителен работник на обекта при определено работно време и срещу договорено трудово
възнаграждение, т.е. в условията на трудово правоотношение.
След като между жалбоподателя, в
качеството му на работодател, и М. Н. Х., в качеството му на работник, е
възникнало трудово правоотношение, то съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ същото
следва да бъде оформено в писмен трудов договор преди постъпването на работника
на работа. Като не е сторил това касационният жалбоподател е осъществи състава
на нарушението, за което му е наложен имуществена санкция и въззивният съд правилно е приел че жалбоподателят
е осъществил от обективна страна нарушение
на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ и правилно АНО е приложил санкционна разпоредба на чл.
414, ал. 3 от КТ.
Наложеното наказание не е явно
несправедливо предвид обществената опасност на процесното деяние. То е
определено в минималния предвиден размер, поради което и съгласно чл. 27, ал. 4
и ал. 5 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН не може да бъде заменено с по-леко по
вид или намалено.
С оглед изложеното, касационната
инстанция намира, че не са налице отменителните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция. Същите са
своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо
юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 08.03.2022 год.,
постановено по АНД № 177 по описа за 2021 год. на Районен съд – Кубрат.
ОСЪЖДА „Изола Петров” ООД с ЕИК ********* да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/