№ 599
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110216339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 600621-F608960 от
17.09.2021 г., издадено от Л.Хр. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“
– София в Централното управление на НАП София, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, на „ХХХХХ“
ЕООД, с БУЛСТАТ *********., е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното лице, което го обжалва в
срок чрез пълномощника си адв. Ц.. В жалбата се излагат съображения
против обжалвания акт. Сочи се, че атакуваното наказателно постановление е
незаконно. Изложени са доводи за наличие на маловажен случай, поради
което се поддържа, че следва да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Й.. В пледоарията
си по същество същата моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно. Моли за присъждане на юрискосултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 05.04.2021 г., в 10:54 ч. била извършена проверка от органите на ЦУ
на НАП София в търговски обект, представляващ аптека, находяща се на
адрес: гр. Банкя, ул. „Княз Борис I“ № 6, стопанисван от „ХХХХХ“ ЕООД с
БУЛСТАТ *********. В хода на проверката органите на НАП установили, че
на територията на обекта има монтирано фискално устройство (касов апарат).
При проверката на касовата наличност, органите на НАП установили, че
фактическата наличност в касата била 375,80 лева, а от дневния отчет, който е
разпечатан в момента на проверката от касовия апарат се установило, че
оборотът на обекта до момента е 320,15 лева. Простото пресмятане на
разликата между двете суми сочи, че разликата между оборот и наличност в
касата е 55,65 лева. Бил изготвен опис на паричните средства в касата.
Проверяващите установили, че касовият апарат в обекта разполага с функции
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, но от разпечатания отчет
е видно, че посочените функции не са били използвани за отчитане на сума в
размер на констатираното несъответствие. Ето защо, на място е съставен
протокол за извършена проверка от същата дата, в който са отразени
обстоятелствата от проверката. В същия протокол е поканен представител на
търговеца да се яви в сградата на НАП, където да бъде съставен АУАН за
констатираното нарушение.
В последствие, на 14.04.2021 г. в сградата на ЦУ на НАП София, в
присъствието на управителя на дружеството в лицето на ХХХХХ, е съставен
АУАН за посоченото по-горе нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-
18/13.12.2006г. на Министерство на финансите.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 600621-F608960 от 17.09.2021 г., издадено от Л.Хр. –
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централното
управление на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185,
ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-
18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, на „ХХХХХ“ ЕООД, с
БУЛСТАТ *********., е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел Б. И., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
2
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е
изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение,
по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, надлежно
връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед
гарантиране на неговите права.
От самото НП, а и от АУАН, е видно, че ясно е посочена за нарушена
нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на
финансите.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министерството на финансите: „Извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.“
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, съдът
намира, че изобщо не следва да излага мотиви за субективната страна на
деянието.
В конкретния случай, АНО е наложил наказание на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, чиято норма гласи: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000
до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.“
А санкциите по ал. 1 са следните: „глоба - за физическите лица, които не
са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
Съдът намира за основателни доводите, че при липса на констатация, че
нарушението е довело до неотразяване на приходи в съставените АУАН и
НП, административното наказание е следвало да бъде наложено наложено по
реда на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, тъй като в обстоятелствената част на НП не е
посочено изрично, че процесното нарушение е довело до неотразяване на
приходи.
Въпреки това наложеното на жалбоподателя наказание съответства на
минималното такова установено с приложимата в случая санкционна
разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, поради което и при съобразяване на
обстоятелството, че посочването на санкционната разпоредба не попада сред
задължителните реквизити на наказателните постановления, посочени в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, не са налице основания същото да бъде
3
изменено.
Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен
случай по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в параграф 1, т. 4
от ЗАНН. В конкретния случай установената разлика между касовата и
отчетената от фискалното устройство наличност не е незначителна, поради
което и не обуславя липсваща или незначителна обществена опасност на
извършеното, препятствайки контролните органи да установят правилно
приходите на юридическото лице и да проследят спазването на различни
негови задължения, свързани с реализираните от него приходи и тяхното
отчитане при извършвани проверки по документи. Обстоятелството, че
нарушението е отчетено за пръв път е смекчаващо такова и е съобразено от
наказващия орган и съда при индивидуализацията на наказанието, наложено в
установения от закона минимум, но не представлява обстоятелство, което да
обоснове извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
нарушение в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.
Следователно липсват основания за прилагането на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН с оглед изхода на делото в полза на
НАП следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, определено
от съда в размер на сумата от 80 лева с оглед ниската степен на правна и
фактическа сложност на делото.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 600621-F608960
от 17.09.2021 г., издадено от Л.Хр. – Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София в Централното управление на НАП София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на
финансите, на „ХХХХХ“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „ХХХХХ“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, да заплати на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на НАП сумата в размер на 80
(осемдесет) лева.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5