РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. гр. Хасково, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20235640100323 по описа за 2023 година
Предявен е от „Лифтов-54“ ЕООД, ЕИК 20522789, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.“*****, представляван от управителя В. С. Б., със съдебен
адрес гр.Хасково, бул.„***** адвокатско дружество „Г.и М.“, против ЗАД
„ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, бул.*****, представляван от изпълнителните
директори Ж. С. К., Р. В. М. и Б. Г. И., иск с правно основание чл.432, вр. чл. 498, ал.3
от Кодекса за застраховането /КЗ/, във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2022 г., около 08:15 ч. на АМ Тракия,
км. 156, Д.В. В., в качеството си на водач на лек автомобил „*****", с рег. № *****,
предприела маневра пристрояване от дясна към лява пътна лента за движение без да се
съобрази, че към този момент в лявата пътна лента се движи и я изпреварва лек
автомобил „****" с рег. № ****** - собственост на „Лифтов-54" ЕООД и управляван
от Ц. Б. Б., вследствие на което последната, за да не настъпи тежък сблъсък между
двата автомобила, отклонила л.а. „*****" на ляво, блъснала се в еластичната ограда
(мантинела), завъртяла се и се блъснала втори път в дясната еластична ограда.
Вследствие на така настъпилата катастрофа, автомобилът, собственост на ищеца, бил
тотално увреден. За пътния инцидент бил съставен Протокол за ПТП с № 827226/
13.12.2022г., по описа на РУ на МВР-Чирпан, в който било отразено, че спрямо
„Участник 1" - Д. В. В. е взето административно наказателно отношение като й е
съставен АУАН № GA 844305/13.12.2022г. Към датата на настъпване на ПТП,
отговорността на виновния водач била застрахована при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност", с полица № BG/30/122002058035, валидна от 15.07.2022г.
до 14.07.2023г. Ищецът отправил застрахователна претенция за настъпилото
застрахователно събитие и настъпилите вреди по лекия му автомобил, за което била
образувана ликвидационна преписка по щета № 0801-007858/2022-01 по описа на
1
ответника. За установяване на щетите по автомобила, представител на ответника
извършил оглед на увредените части, системи и детайли по колата, за което били
съставени описи по щетата. Въпреки, че ищецът бил представил всички изискани му от
застрахователя документи, с писмо с изх.№ 133/10.01.2023 г., ответното дружество го
уведомило, че отказва изплащане по доброволен ред на претърпените от него
имуществени вреди. Така постановеният от ответното дружество отказ, според ищеца,
бил неоснователен, предвид факта, че причинените вреди се намирали в пряка
причинно- следствена връзка с процесното ПТП, което от своя страна било настъпило
по вина на застрахования при ответното дружество водач. Накърнявали се и правата
му, тъй като имал право да получи застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Ищецът поддържа, че щетата по собствения му автомобил била
тотална. След направено проучване сред предлагащи се на българския пазар
регистрирани и сходни с неговия автомобил, се установило, че средната му пазарна
цена е 35 000 лв. Предвид обстоятелството, че възстановяването на автомобила било
икономически нецелесъобразно, било направено запитване и до лицензиран търговец,
който изкупувал увредени автомобили, при което ищеца получил оферта за
автомобила в размер на 3 000 лв. Съгласно чл. 18 от Наредбата за излезли от употреба
МПС, нямало как да бъдат реализирани запазените части от автомобила и следователно
не можели да бъдат приспадани от застрахователното обезщетение. Следователно,
според ищеца дължимото му обезщетение се равнявало на 32 000 лв. – сума, която
следвало да му бъде заплатена от застрахователното дружество. Според чл. 386, ал. 2
от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят бил длъжен да
плати застрахователно обезщетение, равно на размера на действително претърпените
вреди, към момента на настъпване на събитието. За ищеца бил налице правен интерес
да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за
претъпените от него имуществени вреди, пряко от застрахователя на виновния за ПТП
водач, представляващо действителния размер на вредите.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., предявен като частичен иск
от 32 000 лв., представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 13.12.2022г. на АМ Тракия, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски. Посочва начин на плащане по
банков път, по посочена банкова сметка.
В съдебно заседание съдът допусна изменение на размера на предявения иск,
като същият се счита предявен за сумата от 20720,25лв., вместо първоначално
посочения размер от 1000лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло иска по основание и размер. Признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на л.а. марка ****** с рег.
№ ***** към датата на процесното ПТП, по силата на посочената застрахователна
полица. Оспорва обаче останалите фактическите твърдения на ищеца като
несъответстващи на действителното положение при реализиране на ПТП, в т.ч.
твърдяния механизъм за настъпването му. Поддържа, че водачът на увреждащото МПС
се движил съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, съответно – липсвало негово
противоправно поведение като елемент на фактическия състав на деликтната
отговорност. Оспорва съставения протокол за ПТП в частта му относно
обстоятелствата и причините за ПТП. Прави възражение за съпричиняване и твърди
наличието на значително такова от страна на водача на увредения автомобил, който се
движил с изключително превишена за пътните условия скорост и без съобразяване с
трафика. Отделно от това се поддържа, че водачката на л.а. *****“ не била спазила
2
правилата за изпреварване по ЗДвП, както и че нейното единствено задължение при
възникналата опасност било да намали скоростта или да спре, а не да завива с оглед
избягване на аварийната ситуация, което водело да създаване на рискова ситуация,
застрашаваща останалите участници в движението. Ответното дружество оспорва и
размера на претендираното застрахователно обезщетение като прекомерно и
необосновано завишено. Размерът му не бил съобразен с експлоатационния период на
л.а. – 11 г., с оглед на който ремонтът можел да бъде извършен и от неоторизирани от
съответната марка и производител сервизи. В тази връзка стойността на ремонта
следвало да се изчисли по методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006г. Липсвали
представени от ищеца доказателства за реално осъществен ремонт или оферти от
различни сервизи за извършване на такъв. Оспорва се и посочената в исковата молба
средна пазарна цена на автомобила и се поддържа, че същата възлиза не на 35 000 лева,
а на 29 700 лева. В условията на евентуалност и при установяване, че стойността на
ремонта възлиза в размер на 32 000 лева, ответникът твърди наличието на тотална
щета по смисъла на чл.390 КЗ. Поради неоснователност на главния иск се оспорва и
акцесорния за лихва.
С оглед изложеното, се иска отхвърляне на предявения иск, а в условията на
евентуалност - да бъде уважен в редуциран размер с оглед възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира се и присъждане на направените
от дружеството разноски по делото, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложения по делото протокол за ПТП се установява, че на 13.12.2022г. е
станало ПТП на 156км. на АМ „Тракия“. В протокола е описано произшествието и
участниците в същото. От протокола се установява също така, че увреждащия
автомобил е застрахован в ответното дружество. По делото са приложени опис-
заключения по заведената от ищеца щета и постановения отказ от ответника за
изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от извършената проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с ДКН ***** има активна
такава за периода 15.07.2022г. – 14.07.2023г. в ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД.
Представено е също така свидетелството за регистрация на т.а. „***“ с ДКН *****, от
което се установява, че е собственост на ищцовото дружество. На водача на л.а.
„*****“ с ДКН **** М. П. В. е съставен акт за установяване на административно
нарушение за настъпилото на 13.12.2022г. ПТП на 156км. на АМ „Тракия“. Въз основа
на АУАН е издадено наказателно постановление, с което й е наложена глоба в размер
на 200лв. за нарушение на чл.42 ал.1 т.1 от ЗДвП, за това, че предприема изпреварване
без да се убеди, че не е изпреварвана от друго ППС и реализира ПТП.
От показанията на свидетеля В. И. М. се установява, че е бил изпратен на сигнал
за ПТП на 13.12.2022г. При пристигане на място установили два автомобила – л.а.
„******“ и л.а. „*****, но св.М. няма спомен кой автомобил къде бил ударен. Твърди,
че докладната записка я съставил неговия колега, а той съставил акт на водача на л.а.
„*****“ и протокол за ПТП с материални щети. При пристигането им двамата водачи
обяснили каква точно е ситуацията, като шофьора на л.а. „******“ си признала вината
и заявила, че е виновна.
В показанията си свидетеля Ц. Б. Б. твърди, че през месец декември 2022г.
участвала в ПТП на АМ „Тракия“. Пътувала за изпит в гр.Пловдив, предприела
изпреварване на 3-4 автомобила на автомагистралата, при което се пристроила в ляво.
Изпреварваните автомобили били тежкотоварни, а л.а., който й отнел предимство бил
първи в колоната. Водача на л.а. предприел рязка маневра към св.Б., при което тя се
опитала да реагира по някакъв начин и за да избегне ПТП натиснала спирачката, при
3
което автомобилът й се шмугнал между мантинелата и другия автомобил, ударила се в
мантинелата и започнала да се върти по магистралата. Свидетелката твърди, че когато
свършило самото ПТП момичето било спряло при нея, стъклата на автомобилите били
спуснати и тя крещяла, питайки я дали е добре, жива ли е. Св.Б. твърди, че се движила
със 130-135км/ч., а в дясната лента се движили сравнително бавно, с не повече от 90-
100км/ч., защото имало тирове. Водача на форда изведнъж рязко преминала в ляво,
навлезнала в лентата на свидетелката и я засякла, като й запушила пътя и тя нямало как
да избегне удара, защото трябвало или да се удари в нея или по някакъв начин да се
предпази от ПТП. Дошлите на място пътни полицаи установили какво се случило и
ангажирали отговорността на водача на форда, която предизвикала ПТП. Автомобила
на св.Б. имал удари с лява и дясна мантинела, като нямало сблъсък между двете
превозни средства. Твърди, че подала светлинен сигнал преди да предприеме маневра
за изпреварване и се убедила, че никой друг не е предприел в същия момент такава
маневра, докато водача на л.е.“*****“ нито подала сигнал, нито мигач и при
положение, че свидетелката вече изпреварва, била длъжна да се съобрази с това.
Когато вече спрели, тя казала на свидетелката, че не я видяла и не знаела какво се
случило и се извинила.
Свидетелят В. Й. Б. твърди, че св.Б. му се обадила, че е катастрофирала и той
веднага отишъл на място. Когато отишъл, момичето, което излязло от своето платно
плачело и се вайкало какво е направило, било много притеснено. Св.Б. пристигнал
около 40м. след катастрофата, а полицаите пристигнали след него. Те разпитали и
двете, попитали ги какво точно е станало и казали, че момичето, което е карало в
дясната лента не е погледнало в огледалото и влезнала в лявата лента. Полицаите
съставили акт на другата водачка.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът
назначи и изслуша съдебна автотехническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В заключението си вещото лице сочи, че на
13.12.2022г. в 8,15ч. на километър 156 на АМ „Тракия“ посока изток-запад настъпва
ПТП. В експертизата е описано, че л.а. ****** с рег.№****** предприема маневра за
престрояване от дясна в лява лента на движение, като водача не се съобразява, че в
лявата лента /скоростна лента/ се движи друг автомобил, при което отнема
предимството на този автомобил и създава предпоставка за настъпилото ПТП. В
заключението е описано също така, че водача на л.а.“******“ е предприел маневра за
избягване на удара, като е насочил движението в ляво, при което се удря в предпазната
разделителна мантинела. Ударът е бил под ъгъл около 30 градуса и с приплъзване. При
този удар автомобила се завърта на реципрочна стойност на първоначалния удар и се
удря в мантинелата на дясното платно. Според вещото лице, тази маневра на водача на
л.а. „*****“ е правилна от гледна точка на движение на автомобила. Успял е да
избегне съприкосновение с отнемащия му предимство автомобил без да застраши
движещите се в дясна лента на платното други автомобили. Експертизата уточнява, че
в ЗДвП на автомагистрали предимство има автомобилът, движещ се в лявата лента в
праволинейна посока. Вещото лице сочи, че от километър 154 до километър 158 на
автомагистралата не съществуват никакви забранителни знаци. Според вещото лице,
средната стойност на увредения автомобил възлиза на 21312лв. Експертизата сочи, че е
налице тотална щета по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ, тъй като купето у видимо
усукано и е непоправимо. Ето защо, вещото лице стига до извод, че тази щета плюс
останалите, описани подробно в заключението, водят до тотална щета. Ремонта на
автомобила възлиза на 12769,19лв., което е повече от половината стойност на
автомобила и затова вещото лице счита, че е налице тотална щета. При изкупуване на
автомобила за вторични суровини същият възлиза на сумата от 1430лв. При направена
проверка на изкупуващите къщи катастрофирали автомобили вещото лице установява,
4
че цената на увреденото МПС варира от 2500лв. до 3200лв. Според експертизата,
налице е пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилото ПТП
и вредите, нанесени на автомобила на ищеца. С представено допълнение към
заключението вещото лице прави корекция относно остатъчната стойност на
автомобила на ищеца, като съобразно визираните в същото изчисления достига до
извод, че стойността на МПС-то възлиза на 27627лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи досежно основателността на предявените искове :
Нормата на чл.432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В случая съдът намира,
че са налице всички изискуеми законови предпоставки ответното дружество да заплати
на ищеца застрахователно обезщетение за претендираните от него в настоящото
производство претърпени имуществени вреди, настъпили от процесното ПТП. По
категоричен начин от представените по делото писмени доказателства се установява,
че на 13.12.2022г. на автомагистрала “Тракия“ е настъпило описаното в исковата молба
ПТП, при което по автомобила на ищеца са нанесени щети, като виновен за
настъпилото произшествие е изцяло водача на другия автомобил. Установи се по
несъмнен начин, като страните не оспорват този факт, че застрахователят не е изплатил
на ищеца обезщетение за нанесените по автомобила му вреди вследствие на ПТП от
13.12.2022г., като е приел липса на основание за подобно плащане. Не съществува спор
между страните, че отговорността на собственика на увреждащия автомобил е
застрахована със застраховка „Гражданска отговорност“ именно в ответното
застрахователно дружество. Тази застраховка е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. При тези данни по делото следва да се приеме, че
страните не спорят нито относно настъпилото ПТП, макар и ответникът да оспорва
неговия механизъм. Ответната страна оспорва също така наличието на вина на водача
на увреждащия автомобил, като се твърди съпричиняване на щетите от страна на
водача на собствения на ищцовото дружество автомобил. Досежно механизма на
настъпване на процесното ПТП съдът кредитира изцяло депозираното от вещото лице
по назначената автотехническа експертиза заключение, в което се описват подробно
щетите по автомобила на ищеца, нанесени при процесното ПТП и начина на неговото
възникване. В тази насока съдът кредитира и показанията на свидетелите Б. и М., като
първата е пряк участник в настъпилото произшествие и подробно обясни начина, по
който е възникнало същото. От своя страна св.М. в качеството си на служител на
полицията е пристигнал на мястото на произшествието при подадения сигнал и също е
описал в съставения протокол за ПТП механизма на настъпване на ПТП-то. Несъмнено
при анализ на гласните доказателства и експертното заключение може да се направи
еднозначен извод, че вината за настъпилото произшествие е на водача на л.а.“****** В
подкрепа на този извод са материалите от изпратената от полицията преписка,
образувана въз основа на акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на същия наказателно постановление, с което е ангажирана
административната отговорност на водача на л.а.“*****“ М. П. В. Въпреки
възраженията си относно описания от ищеца механизъм на настъпване на процесното
ПТП и твърденията за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на л.а. „******“, ответникът не ангажира доказателства, установяващи
основателност на тези негови възражения и твърдения. В своето заключение вещото
лице достига до категоричен извод, че в случая се касае до тотална щета. Експертът
5
подкрепя този свой извод с направените изчисления на пазарната стойност на
автомобила, стойността на вредите, нанесени на същия при процесното ПТП,
стойността, която е необходима за извършване на ремонт и влагане на авточасти на
мястото на увредените, като достига до категорично мнение, че щетата по автомобила
на ищеца е тотална и извършването на разходи за неговото възстановяване е
икономически неизгодно. Още повече, че в случая вещото лице сочи, че полученото
при удара усукване на купето на автомобила представлява повреда, която не може да
бъде поправена, което наред с другите описани повреди по автомобила сочи на извод
за наличие на тотална щета. Предвид гореизложените съображения съдът намира за
основателен и доказан предявения иск и счита, че следва да се определи щетата по
автомобила на ищеца като тотална и да се изчисли неговата стойност съобразно
законовите норми на 75%, т.е. да се приспаднат тези 25%, която стойност експертизата
изчислява на сумата от 27627лв., респ. 75% от същата възлиза на сумата от 20720,25лв.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 3328,90лв. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото същото
е в размер на минимално предвиденото, съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, бул.„******, представляван
от изпълнителните директори Ж. С. К., Р. В. М. и Б. Г. И., да заплати на „Лифтов-54“
ЕООД, ЕИК 20522789, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“*****,
представляван от управителя В. С. Б., сумата от 20720,25лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на
13.12.2022г., ведно със законната лихва от 14.02.2023г. / датата на предявяване на
иска / до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 3328,90лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
6