Р Е Ш Е Н И Е
№ 441/
26. Юли 2021г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На тридесети юни 2021г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 345/2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „ИВАЛС-НМ“ ЕООД - Плевен,
представлявано от управителя С.Н.М. срещу Заповед за налагане на ПАМ №
11958/26.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУ на
НАП, с която на осн. чл. 186 ал.1 т.1 б. „а“
и чл. 187 ал.1 от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект –
Сервиз за гуми, находящ се в гр. Плевен, пл. ***, стопанисван от дружеството и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят оспорва заповедта като нищожна поради
липса на компетентност, алтернативно като незаконосъобразна и иска отмяната й.
Сочи, че в заповедта липсват конкретни мотиви, принудителната административна
мярка е несъразмерна. Необоснован е определеният в заповедта срок за затваряне
на обекта и е неясна датата на започване на изпълнението. Чрез адв. Б. ***
поддържа жалбата в съдебно заседание, моли за отмяната й като
незаконосъобразна, поради липса на мотиви, несъответствие с целта на закона и
несъразмерност на определения срок на действието й като претендира присъждане
на направените деловодни разноски съгласно приложен списък.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – В.
Търново в ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Ж. изразява становище за неоснователност
на жалбата. Счита, че заповедта е мотивирана с констатираните с протокол от
проверката нарушения на реда за регистриране и отчитане на продажбите в
търговския обект. Безспорно е доказано, че за извършеното плащане търговецът не
е издал фискална касова бележка. А срока за запечатване на обекта е определен
съобразно целта на закона и е съразмерен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 186 ал.4 от ЗДДС.
Заповедта е връчена на 07.04.2021г. Жалбата е подадена
на 20.04.2021г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от
активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта е издадена от орган по приходите – Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, съдържа фактическите и правни основания, които я мотивират и е издадена от
териториално и материално компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 186
ал.3 ЗДДС. Спазена е предвидената писмена форма като заповедта е мотивирана с
констатациите от съставения протокол за проверка по реда на чл. 50 от ДОПК от
органи по приходите при ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП в търговския обект
в гр. Плевен, извършена на 24.03.2021г.
Протоколът от проверката е съставен и връчен на място
в присъствието на управителя на дружеството – С.Н.М., който е единственото
заето лице, извършващо дейност в обекта.
При проверката в обекта, мотивирала издаването на
заповедта за ПАМ е било установено, че търговският обект по смисъла на §1 т.41
от ЗДДС – Сервиз за гуми, стопанисван от Ивалс-НМ“ ЕООД по договор за наем с
месечна наемна цена от 120 лв. представлява павилион с площ от 23 кв.м. и навес
от 15 кв.м. В него се извършват следните услуги: монтаж-демонтаж, лепене,
баланс на гуми и машинно изправяне на джанти по следните цени: монтаж-демонтаж
на гуми на цени от 1 до 2 лв., баланс на гуми – 3 лв., студено лепене – 8 до 20
лв., вентил-безкамерен -2 лв., сваляне и поставяне на гуми – 2 лв., машинно
изправяне на джанти – 20-50лв., в сервиза не се извършва продажба на гуми за
МПС. Намира се в гр. Плевен на комуникативно
място - пл. ***с работно време от понеделник
до петък - 08.30ч. до 17.30ч., в събота – 08:30ч. до 14:00ч., неделя-почивен
ден. Проверката е извършена на 24.03.2021г. /сряда/ в 16:00ч. към края на
работния ден.
В хода на проверката преди легитимация, от страна на
органите по приходите е извършено плащане за предоставена услуга – монтаж,
демонтаж, лепене и баланс на 1 бр. автомобилна гума на обща стойност 25 лв.,
заплатени изцяло и в брой в 16:00ч. от Р.А.– ст. инспектор по приходите с една
банкнота от 50 лв. на С.М. – управител на дружеството, който приел плащането,
върнал ресто, но не издал и не предоставил фискална касова бележка от наличното
в обекта и работещо фискално устройство, нито касова бележка от кочан. От
разпечатката от контролната лента се доказва неотчитането на продажбата.
Установена е и разлика в касовата наличност в размер на + 63,00 лв. при
съпоставка на отчетените приходи от фискалното устройство – 10 лв. и намиращите
се в касата парични средства в размер на 73,00 лв., което включва и
неотчетената сума от заплатената контролната услуга, но и показва
несъответствие между отчетените приходи и действителните при липса на служебно
въведени суми.
Доказателствата са налични в административната
преписка и обективирани в протокола от проверката, който е мотивирал издаването
на процесната заповед за ПАМ.
Проверката е извършена в края на работния ден, а
реализирания дневен оборот според дневния отчет от фискалното устройство е в
размер на 10 лв., което съпоставено с установената фактическа касова наличност
от 73,00 лв. в края на деня без наличните средства да са отчетени по реда на
чл. 33 от Наредбата като „служебно въведени“ суми е индиция за установена
практика в дейността на търговския обект за неотчитане на действителните
обороти.
Дружеството не е регистрирано по ЗДДС, има обща
данъчна регистрация, няма установени публични задължения, не са извършвани
проверки и няма предходни констатирани нарушения с издадено НП.
При проверката е установено нарушение на чл. 25 ал.1
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти, чрез фискални устройства във вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС, което
се изразява в неиздаване на фискална касова бележка от наличното и работещо в
обекта фискално устройство. Заедно с второто осъществено нарушение - съществена разлика в касовата
наличност, това дава достатъчно основание да се приеме, че дружеството не
отчита надеждно оборота си, с което се засяга съществено фиска. Защото
неотчитането на обороти, води до неотчитането на приходи и невнасяне на реално
дължимите публични задължения за ДДС и
други данъчни задължения от дейността на обекта, при която преценка е съобразен
възможният обем на дейността според капацитета, вида и местоположението на
обекта и предлаганите стоки и евентуалните реализирани обороти.
Констатациите, обективирани в протокола от проверката
и послужили за мотивиране на заповедта не се оспорват и се доказват по несъмнен
начин от всички приобщени писмени доказателства, а именно, че управителят лично
е приел плащането за извършената услуга, без да издаде фискална касова бележка
от наличното в обекта и работещо фискално касово устройство, с което прихода не
е отчетен към НАП.
За констатираното нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е съставен акт за административно нарушение
на дружеството за неиздаване на фискална касова бележка от фискалното
устройство в обекта за извършената продажба. Издаден е и акт на дружеството за
второто констатирано нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ за установената разлика в касовата наличност, неотразена в наличното в
обекта фискално устройство, чрез функцията „служебно въведени суми“. За двете
нарушения са издадени НП, с които са наложени имуществени санкции, но няма
данни за връчването, респективно за влизането им в сила.
От описаните констатации следва, че дружеството в
качеството си на задължено лице по Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка, продажба в нарушение на чл. 25 ал.1 от посочената наредба вр. чл. 118
ал.4 ЗДДС.
Констатираното нарушение, описано в заповедта за ПАМ
разкрива неизпълнение от търговеца на произтичащото от чл. 118 ал.1 и ал.4 т.1 ЗДДС задължение за регистриране и отчитане на извършените продажби на стоки и
услуги в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискалното устройство (фискален бон) и
свързаните с това подробно регламентирани правила в Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., приета на основание законовата делегация на чл.118 ал.4 ЗДДС.
Принудителната административна мярка е издадена с
правно основание - чл. 186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС, който предвижда запечатване на
обект за срок до 30 дни на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Мярката се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Затова без значение за прилагане на ПАМ е дали е
съставен акт и издадено НП за констатирано нарушение на реда или начина за
издаване на документ за продажбата, както и дали нарушението е санкционирано
и доказано с влязло в сила НП. Тези
факти и обстоятелства не представляват законова предпоставка за прилагане на
ПАМ. Такива могат да бъдат издадени и впоследствие. Нарушаването на реда за отчитане
и регистриране на продажбите в обекта е констатирано от органите по приходите с
Протокол по чл. 50 ЗДДС, който представлява официален документ и служи за
основание за съставянето на АУАН. Затова съставянето на такъв протокол е
достатъчно и може да служи и за издаване на заповед за ПАМ, в случай на
установено при проверката нарушение. Управителят на дружеството е присъствал
при проверката, имал е възможност за възражения и е запознат с констатациите,
послужили впоследствие за образуване на административно-наказателно
производство.
Съгласно чл. 187 ал.4 ЗДДС принудителната
административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на
административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществената санкция е заплатена изцяло. Двете производства протичат
независимо едно от друго, като заплащането на санкцията е прекратително условие
за действието на мярката. При заплащане на определената с НП санкция, мярката
се прекратява. Мярката се прилага след влизане в сила на заповедта, когато не е
допуснато предварително изпълнение.
Налице са материално-правните предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл. 186 ал.1 т.1 б. „а“ ЗДДС – дружеството жалбоподател не
е издало фискална касова бележка от фискалното устройство за извършената
продажба на услуга на клиент в обекта, с което не е спазило реда за
регистриране и отчитане на извършените продажби, съобразно правилата на Наредба
№ Н-18/2006г.
По този начин е укрило приходи, подлежащи на данъчно
облагане. Затова за преустановяване и за предотвратяване за в бъдеще на подобни
нарушения, законодателят е предвидил прилагането на ПАМ по чл. 186 ЗДДС –
запечатване на обекта за срок до 30 дни. Мярката има превантивен ефект и цели
да дисциплинира търговците към спазване на реда за регистриране и отчитане на
всяка извършена продажба на стоки или услуги с цел да се предотврати укриването
на приходи, подлежащи на данъчно облагане и ощетяването на фиска.
Заповедта е връчена на 07.04.2021г., подлежи на
обжалване в 14-дневен срок, както е посочено, затова в заповедта ясно е указано,
че в случай, че не бъде обжалвана в
законоустановения срок, запечатването ще се извърши на 22.04.2021г. т.е. след
изтичането на този срок и след влизането в сила на заповедта, откогато тя
подлежи на изпълнение. В това отношение съдът не намира несъотвествия и
противоречия относно началния момент на изпълнение.
При определяне на срока на действие на мярката
съдебната практика е приела, че органът по приходите действа при условията на
оперативна самостоятелност и има правото да прецени за всеки конкретен случай,
какъв срок ще бъде подходящ за постигане на целения с мярката възпиращ и
дисциплиниращ превантивен ефект в рамките на законовия срок – до 30 дни.
В заповедта се съдържат подробни мотиви относно срока,
за който ще бъде запечатан търговския обект, а именно съобразена е тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него – неотчитане на приходи /освен
конкретната нерегистрирана продажба на услуга е констатирана и съществена разлика
в касовата наличност в края на работния ден, което сочи на несъответствие на
отчетените обороти спрямо действителните и е индиция за установена търговска практика
в тази насока/, местоположението на търговския обект – на комуникативно място и
неговата площ, от една страна. А от друга - липсата на издадени наказателни постановления
и липсата на публични задължения за извършени други нарушения на данъчното и
осигурителното законодателство. Срокът е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в търговския обект.
При определянето му е съобразен вида и обема на
упражняваната в съответния обект дейност, което води до възможността за
реализиране на оборот, а оттам и до приходи за задълженото лице в прогнозируеми
обеми. Срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита
на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект, както и
осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно
поведение в трайна търговска практика.
Неиздаването на фискален касов бон от регистрираното
ФУ, е административно нарушение, за което законът предвижда налагане на
процесната ПАМ, с цел да се отчитат всички приходи и да не се извършва
отклонение от данъчното облагане. Неотразяването на продажби – плащания с
неиздаване на фискален касов бон, накърнява съответно държавния интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проследени
извършените в обекта продажби, което води след себе си намаляване приходите от
ДДС, неправилно определяне на задълженията за данъци и като цяло негативни
последици за фиска. Съобразявайки характера на административната принуда и
степента на засегнатите обществени отношения, свързани с отчетността, правилно
органът по приходите е преценил степента на обществена опасност, произтичаща от
възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето,
преценил е и обема на дейността и възможните
обороти. Изложил е съображения, че задълженото лице е допуснало
нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до
неотчитането на приходите.
В хода на проверката е констатирано и второ нарушение,
свързано с отчетността – установена разлика в касовата и фактическата наличност
на паричните средства. Това показва, че случаят на констатираните като
неотчетени продажби не е инцидентен за начина на работа и отчетността в
търговския обект.
Срокът на мярката е обоснован с оглед търговския
потенциал на обекта, което налага заключение за нарушаване на държавния фискален
интерес и обуславя предприемането на мерки за защита на фиска, тъй като
спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно
условие за защитата на обществения интерес и правилното функциониране на
държавата.
Тези съображения аргументирано са обусловили
налагането на мярката – запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до
него за определения към средата на предвидения в закона срок, а именно за 14
дни. Така определения срок е съразмерен и съответен на преследваната от закона
цел и е мотивиран от органа, като не се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, предвидена в
закона при прилагане на предвидената ПАМ, с което е спазен залегналия в чл. 6 АПК принцип на съразмерност при издаването на ИАА.
Ето защо оспорената заповед е законосъобразна, а
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр.
чл. 144 от АПК и вр. чл. 186 ал.4 ЗДДС в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер - 100 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИВАЛС-НМ“ ЕООД - Плевен, представлявано от
управителя С.Н.М. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 11958/26.03.2021г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУ на НАП, с която на осн.
чл. 186 ал.1 т.1 б. „а“ и чл. 187 ал.1
от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект – Сервиз за гуми, находящ се
в гр. Плевен, пл. ***, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „ИВАЛС-НМ“ ЕООД - Плевен, представлявано от управителя
С.Н.М. да заплати на ТД на НАП – Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я :