№ 18
гр. Велико Търново , 13.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204000500385 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, точка 1, във връзка с чл. 278 от ГПК.
С Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд
Плевен е оставена без разглеждане частната жалба на И. М. М. срещу действия на частен
съдебен изпълнител Н. В. по изпълнително дело № 20198140400215 като недопустима и е
прекратено производството по делото.
Постъпила е частна жалба от И. М. М. против Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр.
д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен. И. М. М. изразява несъгласие с извода на
първостепенния съд за недопустимост на подадената от него жалба против действията на
съдебния изпълнител. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК –
изпълнението спрямо него е предприето след изтичане на двугодишния преклузивен срок,
който важи и за Националната агенция за приходите. Налице е противоречие в отделни
абзаци от атакувания съдебен акт. За лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода,
„трохите“ от заработката са несеквестируемо имущество.
Направено е искане да се отмени Определение № 455/4.05.2020 година по ч. гр. д. №
317/2020 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се
прекрати изпълнителното производство спрямо И. М. М. на основание чл. 433, ал. 1, точка 8
от ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба Националната
1
агенция за приходите, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и
данните по делото, провери обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си,
приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която
има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна
жалба.
Производството пред Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на жалба, подадена от И.
М. М., против покана за доброволно изпълнение, която му е връчена по изпълнително дело
№ 20198140400215 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие –
Окръжен съд Плевен. В жалбата се излага, че принудителното изпълнение е предприето
след изтичане на две години от издаване на изпълнителните листове против жалбоподателя,
поради което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК и действията на частния
съдебен изпълнител подлежат на обезсилване.
С Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд
Плевен е оставена без разглеждане частната жалба на И. М. М. срещу действия на частен
съдебен изпълнител Н. В. по изпълнително дело № 20198140400215 като недопустима и е
прекратено производството по делото. Първостепенният съд е приел, че не е направено
искане от И. М. М. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, точка 8 от ГПК пред съдебния изпълнител и не е постановен отказ, поради което не
може да се направи заключение за атакуването на такъв; извършените по изпълнителното
дело действия – изпращане на покана за доброволно изпълнение, насрочване на опис на
движими вещи, не са сред действията, визирани в чл. 435, ал. 2 от ГПК, подлежащи на
обжалване от длъжника; липсват твърдения за насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество.
Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен
е валидно и допустимо.
В действащия ГПК законодателят изчерпателно е изброил качествата на лицата в
изпълнителното производство или засегнатите от него, на които се признава процесуалното
право на жалба, срещу конкретни и лимитативно посочени действия на съдебния
изпълнител. Правото на жалба е предоставено само на определен кръг лица, на изрично
посочени основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите. Настоящият
съдебен състав счита, че жалбоподателят, който е длъжник в изпълнителното производство,
не може да обжалва всички изпълнителни действия, а единствено тези, визирани в нормите
на ГПК. Процесуалният закон не предоставя възможност на длъжника да обжалва
2
действията на съдебния изпълнител на друго основание или в различно качество, извън
изрично предвидените хипотезата в разпоредбите на ГПК. Съобразно чл. 435, ал. 2 от ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа
на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. Постановлението за
възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при публичната
продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена (чл. 435, ал. 3 от ГПК).
В действащия Граждански процесуален кодекс не е предвидена възможност съдебният
изпълнител да се произнася по материалноправни възражения, включително и по такова за
погасителна давност. Единствената възможност на длъжника, който се позовава на
погасителна давност, е да се защити чрез иск по чл. 439 от ГПК. Твърдението за наличие на
правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт – погасителната давност, не
може да се обсъжда и преценява от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
процес. Не е в правомощията на съдебния изпълнител да решава дали притезателното право,
което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не, дали същото е
погасено по давност. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
изчерпателно посочени в чл. 433, ал. 1 от ГПК и сред тях не фигурира погасителната
давност. Съобразно чл. 433 ал. 1, точка 7 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила решение, с което е
уважен иск по чл. 439 от ГПК. Преценката дали претендираното вземане е погасено по
давност не може да се осъществи от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното
производство – такава може да се извърши само от съда в състезателен исков процес, в
който следва да участват страните в изпълнителното производство, като се обсъдят и
евентуалните доводи за спиране и прекъсване на давността. Позоваването на давността като
материалноправен институт може и следва да бъде извършено от длъжника само в рамките
на нарочното съдебно състезателно производство при участието на двете страни в
изпълнителния процес. Въз основа на влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл.
439 от ГПК поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност, съдебният изпълнител
на основание чл. 433, ал. 1, точка 7 от ГПК следва да прекрати изпълнителното
производство.
В съдебната практика се приема, че отказът на съдебния изпълнител трябва да е изричен и да
засяга същинско изпълнително действие. Не може да се приравни на отказ всяко поведение
на съдебния изпълнител, което се отклонява от поисканото от някоя от страните. В чл. 434
от ГПК е визирано, че за всяко предприето и извършено от него действие съдебният
изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му,
3
направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по
изпълнението. По изпълнително дело № 20198140400215 по описа на частен съдебен
изпълнител Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен, образувано по искане на
Националната агенция за приходите въз основа на изпълнителни листове, издадени против
И. М. М., е връчена единствено покана за доброволно изпълнение на длъжника. Няма данни
И. М. М. да е направил искане пред съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК, по което да е
постановин изричен отказ, т.е. липсва акт, който да е предмет на съдебен контрол.
Съобразно чл. 428, ал. 2 от ГПК в поканата за доброволно изпълнение се съобщават
наложените запори и възбрани. В случая няма данни такива реално да са наложени.
В депозираната жалба длъжникът трябва да изложи оплаквания, че изпълнението е насочено
върху имущество, което смята за несеквестируемо, касаещи допустимостта на жалбата.
Основателността на твърденията за накърняване на несеквестируемостта е въпрос по
същество на жалбата. С оглед допустимостта на жалбата е достатъчно да се твърди, че
изпълнението е насочено върху несеквестируем обект, което в случая не е сторено. В
жалбата, с която е сезиран Окръжен съд Плевен, не са наведени доводи за
несеквестируемост на имущество на И. М. М.. Длъжникът се позовава единствено на
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК.
С оглед данните по делото не е налице действие на частния съдебен изпълнител, попадащо в
хипотезите, лимитативно изброени в разпоредбите на ГПК, което да подлежи на обжалване
от длъжника.
Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че жалбата на И. М. М., въз основа на
която е образувано производството по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен, е
недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.
Крайните изводи на състава на Апелативен съд Велико Търново съвпадат с тези на
първостепенния съд. Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на
Окръжен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. М. М. срещу
действия на частен съдебен изпълнител Н. В. по изпълнително дело № 20198140400215 като
недопустима и е прекратено производството по делото, е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на
Окръжен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. М. М. срещу
действия на частен съдебен изпълнител Н. В. по изпълнително дело № 20198140400215 като
недопустима и е прекратено производството по делото.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5