РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Нова Загора, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220101063 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р., чрез
пълномощник адв.Н. К. от АК - Сливен против Р. А. М. с ЕГН ********** и адрес: ******, с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземане в размер на 349.38 лева,
включващо - главница от 291.67 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.01.2019 г. - 31.01.2020 г., мораторна лихва от 57.71
лева, натрупана към дата 05.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 24.02.2022 г.
Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати разноските от заповедното и
настоящото производство.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за
процесния недвижим имот, находящ се в ******, който бил свързан с водопреносната
мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Твърди се, че
титуляр на тази партида за процесния период бил ответника по настоящия иск Р. А. М. с
абонатен № 48476.
Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от
представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало, като
след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно
общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по отношение на всички
потребители. Поддържа се, че ако не стори това, същият изпадал в забава и дължал и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния
период.
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират
плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при неизпълнение
в срок на задълженията.
Поддържа се, че в конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на
доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г.,
независимо от възникналото задължение съгласно чл.33, ал.2 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен“ одобрени с
1
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а именно „Потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране“. В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора“, поради което ищцовото дружество
претендирало, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за
страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане
на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Сочи се, че ищеца е подал заявление по чл.410 от ГПК по повод на което било
образувано ч.гр.д.№ 343/2022 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът издал
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за
заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.01.2019 г. до
31.01.2020 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото
постъпило възражение /наличието на хипотезата на чл.47, ал.5 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск
за установяване на вземането.
Твърди се, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г. ищцовото дружество
доставило питейна вода в процесния имот, за който имало открита партида на името на
ответника и съответно за него било възникнало задължение да заплати доставената и
консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в установените с Общите условия на
ВиК оператора срокове, ответника дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и
Канализация – Сливен” ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от
сметки възлизали на: главница – 291.67 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.01.2019 г. - 31.01.2020 г., мораторна лихва върху
главницата – 57.71 лв., натрупана към дата 05.11.2022 г. или общо сумата от 349.38 лв.
Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното
било сторило в заповедното производство възлизащи на 26.20 лв.
Моли съдът да признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че
ответника му дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, както и да го осъди да му заплати направените разноски в
заповедното и настоящото производства.
Представя писмени доказателства по опис и моли съда да бъде приложено по
делото ч.гр.д.№ 343/2022 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не представя писмен отговор на предявения
срещу него иск.
В последното по делото открито съдебно заседание страните редовно призовани - не
се явяват.
Постъпило е писмено становище от процесуалният представител на ищцовото
дружество адв.К., с което се заявява, че поради служебен ангажимент по друго дело не може
да присъства на съдебното заседание по делото, но от друга страна това не било основание
за отлагане на настоящото дело, а и не възразява същото да се разгледа в негово отсъствие,
поради което моли съда при разглеждането му и при постановяване на съдебния си акт да
има предвид настоящото становище, в което изразявали позицията си, а именно: адв.К.
заявява, че въпреки възникналите ангажименти които препятствали лично му явяване в
съдебно заседание и съответно моли съда да даде ход на делото. Поддържа исковата молба
на посочените в нея основания и в случай, че ответника не се яви в настоящото открито
съдебно заседание, първо по делото, то счита че са налице процесуалните предпоставки и
моли по делото да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл.238, ал.1 от ГПК,
като съдът да уважи така предявените искове и моли съда да присъди направените в
производството разноски. Адв.К. счита, че са налице условията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от
ГПК. Представя списък на разноските.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземанията си ищецът е представил следните писмени
2
доказателства: Фактура № **********/31.01.2019 г., фактура № *********/28.02.2019 г.,
фактура № **********/30.11.2019 г., фактура № **********/20.12.2019 г., фактура №
**********/31.01.2020 г., списък на разноските по гр.д.№ 1063/2022 г. по описа на РС - Нова
Загора, и приложените към него фактура № **********/14.09.2022 г. и платежно нареждане
за кредитен превод с основание за превод ф.№ 1832/14.09.2022 г. и Ф 1971/20.03.2023 г. и
ч..гр.д. № 343/2022 г. по описа на РС - Нова Загора, квитанции за платени държавни такси,
Адвокатско пълномощно, Фактура за процесуално представителство, Платежно нареждане
за адвокатски хонорар.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Р. А. М. с ЕГН ********** и адрес: ******.
Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 261/25.02.2022 г. за сумата 291.67 лв.,
представляваща главница, за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
24.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 57.71 лв., представляваща лихва за периода
от 03.03.2019 г. до 05.01.2022 г., както и 26.20 лв. – разноски за държавна такса в
заповедното производство.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК
оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, сключен при Общи условия, за
издадени фактури за период от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г., на адрес: ******, Аб. № 48476.
Заповедта е била връчена на длъжника Р. А. М. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С
разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна такса в размер на
25.00 лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация - Сливен”
ООД е депозирал в Районен съд - Нова Загора искова молба срещу Р. А. М. за установяване
на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
С исковата молба ищцовото дружество претендира съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Р. А. М. с ЕГН **********, че дължи
горепосочените суми
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор на предявения
срещу него иск, не е изразил становище и не се е явил в открито съдебно заседание.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че между страните
съществували договорни отношения във връзка с доставка на питейна вода. Ищецът бил
добросъвестен в изпълнение на договорните си задължения докато ответницкът не изпълнил
своите, като не била заплатил за период от една година доставената му и консумирана
питейна вода. За вземането си ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, но са му били дадени указания в едномесечен срок да
заведе дело за установяване на вземането си. Следователно е предявен иск с правно
основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Безспорно е, че ищцовото дружество е потърсило правата си в заповедно
производство, образувано в Районен съд - Нова Загора.
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се
основава претенцията му, за наличие на договорни отношения между страните, за размера на
дължимите от ответника суми.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
Ответникът не е депозирал писмен отговор по предявения срещу него иск и не се
явява в открито съдебно заседание.
От представените и приети от съда писмени доказателства, безспорно се установи,
че между страните са съществували договорни отношения във връзка с доставка на питейна
вода и такава е била доставяна.
3
На съда не бяха представени никакви доказателства, от които да е видно, че
ответната страна е изплатила задължението си частично или изцяло дължимите във връзка с
това суми.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не представя писмен отговор по предявения
срещу нея иск, не се явява в съдебно заседание и не прави искане, делото да се гледа в
негово отсъствие.
В писмено становище от адв.К. същият заявява, че поддържа предявения иск и моли
съда да се постанови неприсъствено решение, като счита че са налице условията за
постановяване на такова.
Съдът намира, че в действителност са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Същият не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в съдебно заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна
ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
На страните са указани последиците от неспазване на сроковете и от неявяването им
в съдебно заседание с изпратеното на ответника Разпореждане № 1719 от 16.09.2022 г.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства, досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер. С оглед
уважаването на исковата претенция, следва ответникът да бъде осъден, да заплати на
ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в размер на 26.20
лв., както и направените по настоящото производство разноски в размер на 385.00 лв., от
които: 25.00 лв. - държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.238 от ГПК, Районен съд - Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, ЧЕ Р. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
****** и настоящ адрес: ******, ДЪЛЖИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.
„Шести септември” № 27, СУМАТА ОТ: 349.38 лв. /триста четиридесет и девет лева и
тридесет и осем стотинки/, от които главница - от 291.67 лв. /двеста деветдесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г. в имот, находящ се в ****** по
абонатен № 48476, мораторна лихва - 57.71 лв. /петдесет и седем лева и седемдесет и една
стотинки/, натрупана към дата 05.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 24.02.2022 г.до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** и настоящ адрес:
******, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с
ЕИК *********, СУМАТА 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/,
представляващи направените разноски по ч.гр.д.№ 343/2022 г. по описа на Районен съд -
Нова Загора.
ОСЪЖДА Р. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** и настоящ адрес:
******, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с
ЕИК *********, СУМАТА 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/ – разноски по
4
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5