Р Е Ш Е Н И Е
№ 260164
гр.Пловдив, 05.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 13.01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2482/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Р.Н. против решение № 228/02.09.2020г. по гр.д.№ 2001/2019г. на РС-
гр.Карлово, с което е отхвърлен предявен
от жалбоподателката иск по чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване на въззиваемия Д.И.
от родителски права спрямо малолетното им дете Е. И. Във въззивната жалба се
сочи, че макар РС правилно да е възприел фактическата обстановка, я е
интерпретирал погрешно и е достигнал до неправилни правни изводи. В този смисъл
се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно,
постановяване на друго такова, с което искът за лишаване от родителски права да
бъде уважен.
От въззиваемия Д.И. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Изложени са доводи в подкрепа на изводите на РС.
Окръжна прокуратура- гр.Пловдив, чрез Прокурор Й. Т.
изразява становище, че жалбата е допустима, но по същество не е основателна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 2001/2019г. на РС- гр.Карлово
е образувано по искова молба от Р.Н. против Д.И., с която е предявен иск по
чл.132, ал.1, т.2 от СК. В исковата молба се сочи, че ответникът- въззиваем в настоящето производство, е баща на малолетното
дете Е. Д. И., родено на ***г. от съвместното съжителство на страните. Същият
още от раждането на дето не живеел с ищцата и детето и не се интересувал от
него. Дори не отишъл на изписването от болницата след раждането му. Последно го
видял, когато Е. била на един месец. Жалбоподателката образувала множество дела
против въззиваемия- за издръжка и за родителски права. Първото било
гр.д.№1456/2009г., по което той бил осъден да заплаща за детето месечна
издръжка в размер от 90 лева, считано от 14.12.2009г.. Той не изпълнявал
задължението си, като от месец февруари 2011г. майката получавала частично
издръжка от Община- **** по Наредбата за изплащане на издръжка от държавата.
Подала жалба в РП- **** през 2010г. и било образувано ДП № 770/2010 г. по описа
на РУ на МВР- **** за това, че бащата не изплаща издръжка за детето си,.
Досъдебното производство било спряно, защото той живеел в Р.Г. След като се
завърнал, дознанието било приключено, било образувано наказателно дело пред
съда и по него И. бил осъден на пробация. По-късно, през 2016г., жалбоподателката
завела гр.д. № 1222/2016г. на КрлРС за увеличение на издръжката за детето. С
решението по това дело издръжката била увеличена от 90 лева на 140 лева,
считано от 09.11.2016г.. Междувременно, а и впоследствие И. продължил да не
плаща дължимата издръжка за дъщеря си. През 2019г. били образувани две нови
дела- гр.д. № 1473/2019г. за увеличаване размера на издръжката и гр.д. №
1496/2019г. за възлагане упражняването на родителски права, режима на лични
отношения на бащата с детето, както и за разрешение за напускане пределите на
страната на детето. Размерът на издръжката бил увеличен от 140 лева на 150
лева. По гр.д. № 1496/2019г. родителските права спрямо детето Е. били
предоставени за упражняване на майката, а на бащата бил определен режим на
контакти с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10 ч.
в събота до 17 ч. в неделя и 15 дни през лятото, като било постановено също
така детето да пътува с майката или с друг придружител извън страната. През всичките
тези години имало няколко плащания на суми, за които не можело да се приеме, че
са били за издръжка. Последното плащане от въззиваемия било в началото на м март
2019 г., като в основанието посочил „за м.август и септември 2018г. “. Тези
плащания обаче, ако се отчитала последователно хронологията на плащанията, трябвало
да бъдат за 2013г..
Определените от съда мерки на лични отношения между И. и дъщеря му били
крайно неприемливи за нея. Същата, след като разбрала за правото на баща й да я
вижда и то с преспиване в дома му, и за 15 дена през лятото, категорично
заявила, че няма да ходи при него, не желае да се срещат и да го вижда, камо ли
да остава да преспива в дома му. Доколкото жалбоподателката знаела, въззиваемият
бил изгонен от родителите си с ограничителна заповед от дома им и живеел някъде
в избена стая на квартира. Общи познати й казвали, че той редовно употребява
алкохол и постоянно е под въздействието му, не работи и не се занимава с нищо. Детето
не проявявало какъвто и да било интерес да го види и да се запознае с него.
Дори напротив, не желаело да знае кой е, да го вижда и да общува с него. Жалбоподателката
живеела на съпружески начала с друг мъж от около шест години. Имали родено
дете, което било на 3 години. На практика дъщеря й Е. възприела мъжът, с когото
живеели заедно като семейство, като свой баща, дори се обръщала към него с
думите „тате“, „баща ми“. Тя била много привързана към него и към брат си Т. . Жалбоподателката
работела във фирма „Ем Джей Дериз“ЕООД- гр.**** и реализирала добри доходи.
Мъжът, с когото живеела на семейни начала, бил военнослужещ. Жилището, в което
живеели било негова собственост и били устроени много добре.
С подадения от Д.И. отговор на исковата молба се признават следните
факти и обстоятелства: че е баща на Е. И.,
родена на ***г.; че с Решение по гр.д.№1456/2009г. бил осъден да заплаща на
малолетното си дете месечна издръжка в размер от 90 лева; че с Решение № 2 от
04.01.2017г. по гр.д. № 1222/2016г. по описа на Районен съд - Карлово, влязло
законна сила на 24.01.2017 г., е осъден да заплаща на детето си, чрез неговата
майка и законен представител, месечна издръжка в размер от 140 лева; че
определение за одобряване на съдебна спогодба по гр.д. №1473/2019г. се задължил
да заплаща на детето си месечна издръжка в размер от 150 лева; че с определение
за одобряване на съдебна спогодба по гр. д. № 1496/2019 г. упражняването на
родителските права по отношение на детето Е. Д. И. е предоставено на нейната
майка - Р.Н.. Твърди, че по времето, когато майката на детето била бременна,
живеели, а Д.И. и работел в Г. Не си спомнял повода, по който двамата се
скарали и ищцата решила да се върне в България, а той останал в чужбина. В
момента, в който научил, че ищцата е родила, веднага се прибрал в България и ги
посетили в болницата. Жалбоподателката изгонила него и майка му, без изобщо той
да разбере кога точно ще бъдат изписани майката и детето. Няколко месеца след
това се чули с Р.Н. и тя предложила да заживеят отново заедно, но в България, в
дома на родителите й. И. се съгласил и се събрали, като заедно взели решение,
че ще е по-добре той да работи в Г., където получавал доста повече средства,
отколкото в България. След това решение, тримата с детето заминали и се
установили там. Няколко месеца след като детето им навършило една година, въззиваемият
останал без работа. Р.Н. решила да се прибере в България, а въззиваемият
останал в Г. Контактите между тях били силно ограничени. Жалбоподателката отказвала да разговаря с него по телефона и не
му давала никакви обяснения и информация за детето.
През 2011г. И. пътувал до България, като посетил само гр.С., където бил
задържан и доведен в полицията в гр.К. Тогава разбрал, че е обвиняем за това,
че не плащал опредЕ. от съда издръжка на дъщеря си. За това престъпление
получил наказание пробация с няколко пробационни мерки за срок от година и
половина, поради което на практика не можел повече да замине за Г., където допреди
това имал постоянна работа и сравнително добри доходи. По време на разпита в
полицията му било казано, че има издадена ограничителна заповед- да не се
доближавам до детето и майка му. Въззиваемият многократно й се обаждал по
телефона и я молил да види детето, но тя му отказвала, защото не й плащал
издръжка. Освен това го заплашила, че ако продължава да настоява, отново ще
бъде осъден. Той я проследил, когато води детето в детската градина, за да го
види кое е. След това често ходел, стоял и гледал дъщеря си, когато си играе в
двора с другите деца, без тя изобщо да подозира, че й е баща. Основният
източник на информация за детето била неговата сестра, която също живеела и
работела в Г., но за разлика от него, поддържала приятелски отношения с майката
на детето. През целия период на пробацията И. не могъл да си намери никъде
работа по трудов договор. Ходил да работи на повикване за свършване на някаква
конкретна работа, за което получавал дребни суми. След приключване на
изпълнението на присъдата, решил отново да замине в чужбина и този път заминал
за К., където живял от март до април 2014г. След приключването на земеделската
работа го освободили и се върнал отново в България. През 2016 г. успял да си
намери работа като охрана в „Алфа-СОТ“ и веднага след сключването на трудовия
му договор по заведено изпълнително дело от Община К. за изплащана издръжка на
детето му му бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Независимо от
запора, той заделял пари и противно на твърденията на майката на детето,
заплащал суми за издръжката му.
През 2016г. бил потърсен от майката, която поискала той да даде
разрешение на детето да напуска страната с нея. Той настоял да се вижда с
дъщеря си и след като получил категоричен отказ, отказал да даде разрешение за
пътуване в чужбина. След продължили от месец април на 2017г. опити за лечение през
месец декември 2018г. в УМБАЛ „****“- **** му поставили диагноза „****“ и му
направили ампутация на дясната подбедрица. През целия период от месец април
2017г. до подаване на отговора бил лишен от възможността да полага труд и да
реализира доходи. След извършената ампутация, можел да се придвижва само с
инвалидна количка и то само у дома си. През месец април 2019г. бил
освидетелстван от ТЕЛК, като му било издадено експертно решение, с което били
определение 75% трайно намалена работоспособност. През месец август 2019г.
подал документи пред НОИ за определяне на размер на пенсия, но до подаване на
отговора на исковата молба единствената помощ, която получавал била месечна
сума в размер от 52 лева за транспорт. С отговора се оспорва твърдението в
исковата молба, че въззиваемият бил изгонен от своите родители. Майка му
живеела и работела в Г., а с баща му поддържали постоянни контакти. Заведените
междувременно две дела за упражняването на родителски права и за увеличение на
издръжката приключили със съдебни спогодби, като бил определен и режим на лични
отношения на въззиваемия с дъщеря му. Веднага след влизането в сила на
спогодбата по гр.д. № 1496/2019г. той се обадил на жалбоподателката и й казал,
че иска да се види с детето. Първият отказ от нейна страна бил за това, че
според нея определението на съда, с което е одобрена спогодбата, не било влязло
в сила.. За следващата седмица отново й се обадил, но този път отговорът бил,
че тази седмица не му е ред да го види. За следващата седмица ищцата казала, че
е съгласна и бащата помолил вуйчо му и жената, с която живеел, да отидат до
дома, в който живеят детето и майка му, за да го вземат. Обадил се по телефона
на жалбоподателката и й казал, че те са долу с такси и чакат да вземат детето.
На тях тя им казала, че не може да им даде детето, защото бащата трябвало да го
вземе лично. За него оставало непонятно как само преди около месец тя се съгласила
на одобрената от съда спогодба относно личните отношения между бащата и детето,
а впоследствие се противопоставяла по всякакъв начин на осъществяването на
контакт помежду им, включително и чрез предявяването на иска за лишаване от
родителски права.
В чл.132, ал.1 от СК са уредени две
хипотези, при които е налице основание за лишаване от родителски права- 1. в особено тежки случаи по чл. 131, а именно, когато поведението на
родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или
имуществото на детето, и 2. когато без основателна причина родителят трайно не
полага грижи за детето и не му дава издръжка. Очевидно в случая първата
хипотеза не е налице, тъй като и двете страни твърдят, че приблизително от
раждането на детето въззиваемият не е имал никакви контакти с дъщеря си, при
което обективно той не би могъл да въздейства по никакъв начин на личността й,
здравето й, възпитанието или имуществото й. Относно втората хипотеза на първо
място следва да се отбележи, че комулативно следва да са налице двете
предпоставки- трайно неполагане на грижи и непредоставяне на издръжка. Бащата
би могъл да полага лични грижи за дъщеря си само, ако е живял с нея или ако е
имал възможност за относително редовни контакти, като относно осъществевяването
на контакти с детето би следвало да бъде проявена активност от негова страна.
По
първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Г. З. / сестра на
жалбоподателката/, А. В. / вуйчо на въззиваемия/, М. В. / вуйна на въззиваемия/
и В. И. / майка на въззиваемия/. Изслушана е и малолетната Е. И. Свидетелката З.
сочи, че сестра й е живяла с Д.И. в Р.Г., но през 2009г. се върнала в
Р.България, за да роди, защото Д. и майка му й казали, че нямат пари да платят
за раждането в Р.Г. Р.Н. била приета в болница и оттам се обадила на
въззиваемия. Казала му, че предстои да роди и че трябва той да се прибере в гр.****.
Д.И. отишъл в болницата само, за да подпише, че е баща на детето. Той не
присъствал на изписването на майката и детето, защото вече бил заминал обратно
за Р.Г. След няколко месеца посетил Р. и детето и я уверил, че ще се грижи за
тях. Няколко дни прекарали в апартамента му в гр.****, след което заминали за Г.
Свидетелката се чувала със сестра си по телефона и от нея разбрала, че първите
няколко седмици отношенията им били добри. След това настъпило рязко влошаване.
Р. се оплаквала, че Д. я тормози психически и физически. След поредния скандал
се обадила и казала, че носът й е разбит, че не може да издържа повече и иска
да се прибере в България. Съпругът на свидетелката и баща й открили Р. при
сестрата на Д. и заедно с детето ги прибрали в гр.****. Впоследствие
въззиваемият не проявил никакъв интерес към дъщеря си. Тя израснала без никакъв
контакт с него, без въобще да го познава. Само няколко пъти платил някакви
минимални суми за издръжка. Свидетелят В. сочи, че през 2020г. Д. се обадил на Р.,
за да се види с дъщеря си. Тъй като бил с ампутиран десен крак и се придвижвал
изключително трудно, тъй помолил вуйчо си, да отиде да вземе детето с такси.
Майката отказала да предаде детето, като настояла, че баща му трябва лично да
отиде да го вземе. И преди да бъде ампутиран крака му Д. се бил обаждал да иска
срещи с дъщеря си. Свидетелката В. сочи, че племенникът й и майка му заминали
обратно в Р.Г. в деня на раждането на дъщеря му Е. След това той се върнал за
кратко, за да припознае детето. Направили за кратко опит да заживеят заедно с
майката и с детето, като заминали в Г. След това Д. не се интересувал от детето
и не полагал никакви грижи за него. Свидетелката И. сочи, че връзката на сина й
с Р.Н. датира от лятото на 2007г., когато заминали заедно в Р.Г. Дъщеря им Е. се
родила на 11.06.2009г.. По време на бременността Р. живяла с Д. и с майка му в
Р.Г. Първоначално възнамерявали тя да роди там, но се оказало, че е много
скъпо. Затова тя родила в гр.****. След като Д. подписал документите за
раждането в болницата, Р. му казала, че вече няма нужда от него и може да си
ходи в Г. Той бил много ядосан и на другия ден заминали с майка му. След около
три месеца Р. му се обадила и той отишъл в гр.****, за да я вземе в Г.
Свидетелката и сина й се грижели за детето. Той, Р. и детето живеели в отделни
домакинства, но имали обща преградна стена с жилището на свидетелката. Тя
чувала, че Р. заплашва сина и с бившия си приятел Я., с когото понастоящем
живеела на съпружески начала. След известно време Р. ***. Когато си тръгвала,
обяснила на свидетелката, че Д. бил ударил шамар на дъщеря им. Синът й отричал
това. Докато били в Г., на всеки три месеца той пътувал до гр.С., за да плаща
сметки и да пазарува. Последният път се обадил на майка си и й казал, че е
арестуван за неплащане на издръжка и ще го закарат в гр.К. Към онзи момент той
не бил плащал издръжка за детето. След това плащал някакви суми. Свидетелката
също привеждала пари по сметка на жалбоподателката. При изслушването си
малолетната Е. И. е заявила, че не познава Д.И. и не го е виждала. Припознава
за свой баща Я. Г. Г., макар че знае, че по документи има друг баща. В последно
време Д.И. няколко пъти искал да се види с нея, да я вземе при себе си, но това
не се случило. Не й е известно, когато била по малка, той да я е търсил.
С протоколно
определение от 09.12.2019г. по приложеното гр.д.№ 1496/2019г. на РС- гр.Карлово
е одобрено споразумение, по силата на което на Д.И. е предоставен режим на
лични отношения с дъщеря му Е. И., както следва всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца, от 10 часа в съботния ден до 17 часа в неделния ден, както и
15 дни през лятото. Липсват сигурни, категорични и преки доказателства за това
преди договаряне и сключване на въпросното споразумение въззиваемият
настоятелно да е търсил контакти с дъщеря си и да е правил опити да се грижи за
нея. Всъщност, в отговора на исковата молба по гр.д.№ 1496/2019г. той твърди,
че не е преставал да се интересува от нея и му е известно, че тя участва в
танцова трупа, с която има възможност да излиза извън страната. Доколко това е
така, не може да се направи обоснована преценка на база на наличните
доказателства. Не е решаващо за спора по делото обстоятелството, дали
жалбоподателката е създавала пречки за осъществяването на срещи между
въззиваемия и дъщеря му, тъй като не се установява достатъчна активност от
негова страна. Както се сочи и в мотивите към Решение № 58 от 16.04.2019г. на
ВКС по гр. д. № 2931/2018 г., IV г.о. „Отчуждителното въздействие на единия
родител също не съставлява обективна причина трайно /а в случая - с години/
другият родител пълно да се дезинтересира от детето, да не изпълнява
родителския си дълг, както неправилно е тълкувал закона Софийски градски съд.
Родителят е този, който трябва да проявява настойчивост и да участва в грижите
за детето, включително и в неговата издръжка, което е негово законово
задължение и морална отговорност. Ако намира препятствия в изпълнение на
отговорностите си, следва да изисква съдействие от компетентните органи, но не
и да не изпълнява своите законови задължения, като по този начин поставя в риск
детето“.
Като обективна
пречка за полагането на грижи и за предоставянето на издръжка следва да се
отчетат възникналите от пролетта на 2017г. здравословни проблеми на
въззиваемия- първо счупване на ляв крак, а впоследствие болки в лявата глезенна
става, изтръпване на десния крак, развило се в ****, наложили ****. ****, видно
от приетите по делото на РС- гр.Карлово епикризи от МБАЛ“****“- гр.***, е
извършена на 27.12.2018г.. На 11.04.2019г. на Д.И. е издадено ЕР на ТЕЛК, с
което са му определени 75% трайно намалена работоспособност. Прави впечатление,
че, видно от приложените към отговора на исковата молба копия от вносни бележки
и от молбата от Р.Н. по изп.дело № 145/2010г. на ДСИ при РС- гр.Карлово / л.76
по първоинстанционното дело/, няколко месеца преди възникване на посочените
здравословни проблеми, а именно от м.декември 2016г. въззиваемият е започнал
сравнително редовно и доброволно да извършва преводи на суми- предимно от по
100 лева, за издръжката на дъщеря си. Последният превод, посочен в молбата от Р.Н.,
е от 05.03.2019г.. В мотивите към Решение
№ 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Светла Цачева се приема следното: „Трайното неполагане на грижи
за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му
сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение
на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при
условията на чл. 132, ал.1, т. 2 СК“. За
да се приеме за трайно, цялостното неизпълнение на родителските задължения
следва да се констатира през целия период от раждането на детето до подаване на
молбата за лишаване от родителски права или поне през един продължителен
период, предхождащ подаването на молбата. В конкретния случай именно през
периода, предхождащ с около две години завеждането на производството по чл.132
от СК, въззиваемият е проявил заинтересованост към дъщеря си и е започнал
доброволно да изплаща средства за издръжката й, макар и не точно в определения
от съда размер. Несъмнено детето не припознава баща си като такъв. Това е видно
както от обясненията му, от свидетелските показания, а и от приетия по
първоинстанционното дело социален доклад. Отчуждението обаче не е напълно
необратимо и не може да бъде аргумент за
лишаване на бащата от родителски права, защото не е резултат от причинени
психически травми при съвместно съжителство. Въпрос на разумна преценка относно
възможностите за лични контакти и реализиране на такива контакти по начин,
който да е съобразен преди всичко с интересите на детето, е изграждането на едни нормални, не
задължително особено интензивни отношения между баща и дъщеря. При всяко
положение обаче не е налице пълно основание да се приеме, че точно през периода
от около две години преди иницииране на производството по лишаване от
родителски права са налице комулативните предпоставки по чл.132, ал.1, т.2 от СК. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че обжалваното решение ще следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228/02.09.2020г.
по гр.д.№ 2001/2019г. на РС- гр.Карлово,
с което е отхвърлен предявен от жалбоподателката Р.М.Н. иск по чл.132,
ал.1, т.2 от СК за лишаване на въззиваемия Д.Х.И. от родителски права спрямо
малолетното им дете Е. Д. И.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: