РЕШЕНИЕ
№ …………………/01.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на тринадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 19735 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “Б.” ЕАД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление:***,
р.О., ул.М.срещу Т.П.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД за приемане на
установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2 113.49 лв. /две хиляди сто и тринадесет лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща непогасена главница по Договор за
стоков кредит № 323082 от 02.01.2018 г.; сумата 955.53 лв. /деветстотин петдесет и пет лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
20.01.2018 г. до 01.02.2019 г.; сумата
59.48 лв. /петдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 20.02.2018 год. до
07.03.2019 год.; сумата 120.00 лв. /сто
и двадесет лева/, представляваща
дължими разходи при изискуем кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 07.03.2019 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед № 2012/11.03.2019
г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 3732/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 30 с-в, както и евентуален осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати същите суми.
Ищецът твърди, че на 02.01.2018 г. между страните е
сключен договор за стоков кредит, по силата на който ищецът е отпуснал стоков
кредит в размер на 2223,10лв., от които 1999 лв. за закупуване на
високоговорители от Технополис България ЕАД с продажна цена 1999лв. и 224,10лв.
за еднократна застрахователна премия за застраховка „Стандарт+“, сключен между
кредитополучателя и “Групама Животозастраховане“ЕАД. Договорено било връщане на
кредита в срок от 20 месеца по погасителен план, считано от усвояването му –
02.01.2018 г. Твърди се, че е постигната договорка в т. 6 от договора за заплащане на фиксирана
възнаградителна лихва в размер на 39.99% годишно. Неразделна част от договора,
съставлявали ОУ на банката, в които било предвидено заплащане на наказателна
надбавка. Излага, че банката изпълнила изцяло и срок задължението си, но
ответникът заплатил само първата вноска в размер на 154,06лв. с падеж
20.01.2018г. Ищецът предприел действия за обявяване на предсрочна изискуемост
на задължението, за което изпратила уведомление до длъжника, връчено от ЧСИ по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 01.02.2019г. Сочи се, че към датата на подаване
на заявлението били изискуемо 12 месечни вноски. Твърди, че поради неплащане на
задълженията началният момент на дължимата възнаградителна лихва е 20.01.2018г.
Сочи се, че претендираната наказателна надбавка – обезщетение за забава на
основание т. 12 и т.12.1. от ОУ. Намира, че ответникът дължи плащане на сумата
от 120лв. такса разход за изискуем кредит, позовавайки се на т. 11 от договора
и Тарифата на банката. Тъй като
ответницата не е заплатила дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по
реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за
незабавно изпълнение срещу ответницата, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното
за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване
спрямо ответницата дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.
Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски,
евентуално при липса на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост да
се уважат осъдителните искове за същите суми.
В открито
съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа предявения иск
и моли за уважаването му. Настоява, че поради допусната забава в плащанията
банката е обявила предсрочна изискуемост на задължението, надлежно обявена на
ответника. Моли присъждане на възнаградителна лихва, изчислен върху размера на
претендираната главница.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата, чрез назначения особен представител адв. К., с който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове по основание и размер.
Оспорва изложените твърдения за задължения от страна на ответницата. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От приложения по делото Договор за стоков кредит от 02.01.2018 г г. между „Б.“ ЕАД като кредитор и Т.П.Ж. - кредитополучател, се установява, че
страните са постигнали уговорка за предоставяне на сумата от 2223,10лв., от които 1999 лв. за
закупуване на високоговорители от Технополис България ЕАД с продажна цена
1999лв. и 224,10лв. за еднократна застрахователна премия за застраховка
„Стандарт+“, сключен между кредитополучателя и “Групама Животозастраховане“ЕАД.
Съобразно чл. 2 от договора е постигната уговорка за
връщане на кредита в срок от 20 месеца по погасителен план, считано от
усвояването му – 02.01.2018 г.
Видно от т. 6 от договора от 02.01.2018 г. е уговорена
фиксирана възнаградителна лихва в размер на 39.99% годишно.
От представените по делото ОУ, съставляващи неразделна
част от договора, в т.12 е предвидено заплащане на наказателна надбавка.
Съгласно чл.11 от договора кредитополучателя се задължава да заплаща
таксите съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Б., които
последната прилага по извършени услуги на клиента, с
условията на която е декларирал, че е запознат.
Видно от
касова бележка (л. 24) от 02.01.2018 г.
стоките предмет на договора от същата дата са закупени, респективно
сумата е усвоена.
Съобразно чл.12.1
от ОУ, ако клиентът не погаси задължението над 90 дни задължението става
предсрочно изискуемо.
Видно от
приложената покана-уведомление, връчена чрез нотариус Х. Г. с рег. № 892 на НК,
банката е отправила уведомление до ответника за обявяване предсрочната
изискуемост на сключения между тях договор от 02.01.2018 г. за отпуснат кредит
в размер на 2223,10лв.
За
установяване връчването на поканата по делото е представена разписка, съгласно
която поканата е връчена на 01.02.2019г. при условията на чл. 47 от ГПК, като при три
посещения на постоянния и настоящ адрес на ответника не е открит никой съгласен
да получи съобщението.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че погасяването на задължението е
преустановено на 20.01.2018 г. и е допусната забава в плащанията на 19 месечни
анюитентни вноски. Просрочената главница възлиза на сумата в размер на
2113,49лв., възнаградителната лихва за
периода от 20.02.2018 г. до 07.03.2019 г. на 887,44лв., а по погасителен план
684,06лв., а в съдебно заседание уточнява, че за периода от 20.01.2018 г. до
01.02.2019 г. възлиза на 871,01лв., обезщетението за забава е изчислено в
размер на 59,49лв. за периода 20.02.2018 г. до 07.03.2019 г., а разхода за
изискуем кредит – 120лв.
От материалите по приобщеното ч.гр. д. № 3732/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, 30 с-в, е видно, че въз основа
на подадено заявление от „Б.” ЕАД срещу Т.Ж. е издадена Заповед № 2012/11.03.2019 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за
процесните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като
установителните искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал.
4 ГПК.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч ч.гр. д. № 3732/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 30 с-в.
Предмет
на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за
което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована с
представен по чл.417 т.2 ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на
банката-кредитор.
Основателността на
исковите претенции е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на действително
правоотношение по договор за стоков кредит № 323082 от 02.01.2018 г. по силата на който кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а
потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4)
индивидуалното договаряне на условията по договора; 5) осъществяването на
всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото
на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на
ответника за това, както и 6.) размера на всяко от претендираните вземания (по
пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор
за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от представените
по делото писмени доказателства , неоспорени от ответника и изслушаната по
делото ССчЕ се установи, че кредитополучателят е заплатил стоките, за които е
уговорена сума, предмет на договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски по
кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично се
установи по делото, в т.ч. и от приетата съдебно-счетоводна експертиза.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
сумата по кредитната карта при условията на чл.12.1 от ОУ, а именно при допусната забава в плащанията
над 90 дни.
Според задължителните указания, дадени
в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено
от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора
достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на
заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са
извършени никакви плащания след 20.01.2018 г., поради което ответникът е
изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си по
кредита. Съответно е доказано настъпването на уговореното между страните
обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника
срок.
Доказано е и упражненото от ищеца право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в обсъдената по-горе
нотариална покана, която съдът намира, че е връчена надлежно на длъжника на по
реда на чл. 50 ЗННД във вр. чл. 47, ал.5 вр ал.3 от ГПК
преди датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019 г.
Ето защо цялата неизплатена главница е станала изискуема. Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза същата възлиза в размер на
претендираната сума от 2113,49лв., поради което установителният иск за главница
следва да бъде изцяло уважен.
С оглед горното ответникът дължи договорна лихва за ползване на кредита до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Според приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза начислената лихва възлиза на 871,01 лв.,
изчислена за периода от 20.01.2018 г. до 01.02.2019г. Съдът намира, че тази
сума следва да се вземе предвид при определяне на дължимото възнаграждение,
доколкото същата е изчислен върху целия размер на предсрочно изискуемата
главница, а не по уговорения погасителен план, в които са включени и други
компоненти за определянето ѝ.
По тези съображения до тази сума искът следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 955.53 лв.– отхвърлен като
неоснователен. Така предвидената лихва е индивидуално договорена, съобразна с
допустимия от закон размер, поради което същата не е неравноправна и следва да
се присъди.
С оглед установената от експертното заключение забава на ответника при
изпълнение на паричните му задължения по кредита, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за същия е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Претендираната наказателна лихвена надбавка от 59,48
лв., начислена за периода от 20.02.2018 год. до
07.03.2019 год. не надвишава размера
на дължимата законна лихва за същия период.
Съобразно експертното заключение наказателната надбавка за забава за
процесния период възлиза на сумата от 59.48 лв. за периода от 20.02.2018 год. до
07.03.2019 год., поради което
претенцията в този размер следва да бъде изцяло уважена.
Искът за сумата от 120 лв., представляваща такса
разходи при изискуем кредит по т. 11 от Тарифата на банката, съдът намира
същата за основателна. Начислените
такси са съгласно Тарифата на Банката като ответникът се е съгласил с
подписване на договора от 02.01.2018 г., че ще заплаща такси съгласно
последната и е запознат със съдържанието й. Същата има санкционен характер при
предсрочна изискуемост на вземането по договора и поради недобросъвестното
изпълнение на поетите към кредитора задължения, същата се явява дължима.
В заключение, настоящият съдебен
състав намира, че предявените установителни искове следва да бъдат уважени за
главница в размер на сумата 2113,49 лева; за сумата от 871,01 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.01.2018 г. до 01.02.2019 г., сумата от 59.48 лв.,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 20.02.2018 год. до
07.03.2019 год.; сумата 120.00 лв., представляваща
дължими разходи при изискуем кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 07.03.2019 г., до окончателното й изплащане
Исковата претенция следва да бъде
отхвърлена за разликата над сумата от 871,01 лв. до пълния
предявен размер на възнаградителната лихва от 955,53 лв.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното
условие съдът намира, че предявените в условие на евентуалност осъдителни
искове не подлежат на разглеждане и не дължи произнасяне по тях.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
По делото са
представени доказателства за извършени разноски
за заплатена държавна такса -169,57 лв., за депозит за вещо лице 200 лв.,
458лв. за депозит за особен представител. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определен съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ от съда определя на сумата от 150 лв.
Ето защо при доказани
разходи в общ размер на 977,57 лв., съобразно уважената част от исковите в
тежест на ответника следва да се възложат сторените в исковото производство
разноски в общ размер от 952,14лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно
изпълнение в размер на 114,97лв. (64,97 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част
от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 111,98 лв.
Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски по делото, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че
ответникът Т.П.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на ищеца „Б.” ЕАД, ЕИК ......със
седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата
2 113.49 лв. /две
хиляди сто и тринадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
непогасена главница по Договор за стоков кредит № 323082 от 02.01.2018 г.;
сумата 871,01 лв. /осемстотин
седемдесет и един лева и една стотинка/, представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2018 г. до 01.02.2019 г.; сумата 59.48 лв. /петдесет и девет лева
и четиридесет и осем стотинки/, представляваща лихвена надбавка за забава за
периода от 20.02.2018 год. до 07.03.2019 год.; сумата 120.00 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 07.03.2019 г., до окончателното
й изплащане, за които е издадена
Заповед № 2012/11.03.2019 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3732/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, 30 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за разликата над сумата от 871,01 лв. до пълния предявен размер на
вземането за договорна възнаградителна лихва от 955.53
лв. /деветстотин
петдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА
Т.П.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Б.” ЕАД, ЕИК ......със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 952,14лв. (деветстотин петдесет
и два лева и четиринадесет стотинки), представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, както и сумата от 111,98 лв. (сто и единадесет
лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: