№ 342
гр. Варна , 07.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500430 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.396 ГПК вр.
чл.117 ЗПКОНПИ.
Образувано е по жалба на Комисията за противодействие на корупцията
и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез
процесуален представител Д. С. – инспектор в ТД – Варна против
определение № 260277/13.08.2021г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
2314/2019г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
допускане на допълнително обезпечение на предявения по делото иск срещу
С. АНДР. АНГ., ЕГН ********** и Д. СТ. АНГ., ЕГН ********** за отнемане
на незаконно придобито имущество чрез налагане на обезпечителна мярка –
спиране на изпълнението по изп.д. № 20217160400313 на ЧСИ с рег. № 716.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че възбраните по
изпълнителното производство на ЧСИ досежно имоти – апартамент № 55,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3517.472.1.55 по КК
на гр.Варна и апартамент № 52, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.3517.113.1.52 по КК на гр.Варна са наложени след
наложените с определение на ОС – Варна по ч.гр.д. № 1894/2019г.
обезпечителни възбрани на предявените по настоящото дело искове. С оглед
на това и предвид обстоятелството, че предмет на исковата им претенция е
отнемане на самото имущество се твърди, че без допускане на исканата
обезпечителна мярка ще се затрудни осъществяване на правата им при
евентуалното уважаване на искането за отнемане. Иска се от настоящата
инстанция да отмени атакуваното определение и постанови друго, с който
молбата им да бъде уважена.
1
На основание чл.396 ал.2 ГПК вр. чл.135 ЗПКОНПИ препис от частната
жалба не е връчван на ответната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 2314/2019г. по описа на ОС – Варна е
образувано по предявени от КПКОНПИ искове с правно основание чл.153
ЗПКОНПИ против С. АНДР. АНГ., Д. СТ. АНГ., Н.С.А.., Д.С.А.., С.Е.А.. и
С.Н.А.. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност
1 752 560.08 лева. По отношение на така предявените искове с определение от
14.10.2019г., постановено по ч.гр.д. № 1894/2019г. на ОС – Варна е било
допуснато обезпечение по реда на чл.116 ЗПКОНПИ вр. чл.390 ГПК като една
от наложените обезпечителни мерки е налагането на възбрана върху
гореописаните два недвижими имота, чието отнемане е предмет на
предявените срещу първите двама ответници – съпрузи недвижими имота.
С молба вх. № 268093/05.08.2021г. КПКОНПИ е поискала от съда да
допусне допълнително обезпечение чрез налагането на обезпечителна мярка –
спиране на изпълнението по изп.д. № 20217160400313 на ЧСИ Н. Георгиев,
посочвайки, че върху процесните имоти е насрочено принудително
изпълнение – опис и оценка, за което са представили изпратено до тях
уведомление от ЧСИ. Искането е обосновано с характера и предмета на
предявените искове – отнемане на конкретно имущество.
Необходима предпоставка за допускане на обезпечение на
бъдещ/предявен иск, освен неговата вероятна основателност е исканата
обезпечителна мярка да е адекватна на обезпечавания интерес, т.е. същата да
обезпечава реализирането на правата на ищеца при уважаването на
обезпечения иск, а неналагането й да осуетява или съществено да затруднява
удоволетворяването на вземането. Тази предпоставка в настоящия казус
следва да бъде разглеждана не само от гледна точка на предмета на
притезанието, но и доколко самата мярка съответства на целта на закона и
действието й спрямо третите лица – взискатели по изпълнителното
производство, чието спиране се иска. Спирането на изпълнителното
производство засяга именно взискателя, а не длъжника – ответник по иска по
чл.153 ЗПКОНПИ, поради което и ограничаването на неговите права е
обосновано в хипотези на недобросъвестност, липса на противопоставими
права на ищеца, оспорване правата на собственост на длъжника по
изпълнителното производство /в този смисъл е и цитираната от
първоинстанционния съд съдебна практика на ВКС, както и Определение №
778/2014г. по ч.гр.д. № 5570/2014г., ІІІ г.о. на ВКС, която се споделя и от
настоящия състав/.
2
От представените с молбата за допускане на допълнителното
обезпечение доказателства – уведомление за насрочен опис и оценка не става
ясно кой е взискателя по изпълнителното дело и основанието на вземането
му. В същото време жалбоподателят не е навел твърдения за
недобросъвестност, длъжник по изпълнението е ответника С. АНДР. АНГ., а
имотите са собственост на него и съпругата му Д. СТ. АНГ.. Твърдението за
непротивопоставими правата на взискателя на вписаната възбрана по
допуснатото обезпечение не може да бъде изведено само от датата на
образуване на изпълнителното производство.
Ето защо, като е отказал да допусне допълнително обезпечение чрез
спиране на изпълнението по изп.д. № 313/2021г. първоинстанционният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260277/13.08.2021г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2314/2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
по арг. от чл.396 ал.2 ГПК вр. чл.135 ЗПКОНПИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3