Решение по дело №2120/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1455
Дата: 11 ноември 2021 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20217050702120
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер………………….       Година 2021                                            град Варна

 

 

Варненският административен съд                                           

Девети касационен състав

на двадесет и осми октомври                     година две хиляди  двадесет и първа

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

            ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова

Мария Даскалова

 

секретар Пенка Михайлова

прокурор Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №2120 по описа на съда за 2021 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63,ал.1 от ЗАНН.

Производството е образувано по повод касационна жалба на К.И.К., ЕГН **********, адрес *** чрез процесуалния му представител адв. Ж.М.Г. срещу Решение № 102/03.08.2021 г. по НАХД № 428/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 20-0324-000665/04.09.2020 г. на Началник група към Областна дирекция на „Министерство на вътрешните работи“ - Варна, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на К.И.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че неправилно нарушението е квалифицирано по чл.175, ал.3 пр.2 от ЗДП. Настоява, че извършеното от К. нарушение следва да се квалифицира по чл.175, ал.1 т.1 от ЗДП. Молбата към съда е за отмяна на въззивното решение и за отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касатора редовно, не се явява. Процесуалният му представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, който оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

            С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е прието, че на 03.07.2020 г. в 20.50 часа в с.Лопушна на ул.“Двадесета“ до дом №24 в посока центъра на селото К. управлявал собствения си товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег.№***, като предната регистрационна табела на МПС липсвала.

Св.Росен Златев приел, че водачът е нарушил разпоредбите на чл.140 ал.1 от ЗДвП и съставил против същия Акт за установяване на административно нарушение серия GA с бланков № 236761/03.07.2020г., подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на К. е наложена, на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

            За да потвърди атакуваното пред него постановление, въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения и същевременно нарушението е доказано по безспорен начин.

            По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни, още повече, че в касационната жалба са изложени абсолютно същите възражения, както и във въззивната. Възраженията на касатора са намерили обстоен и мотивиран отговор в мотивите на въззивната инстанция, към които на основание чл.221, ал.2 от АПК, настоящата инстанция препраща.

Очевидно текста на санкционните разпоредби на чл.175 се тълкува неправилно от касатора.

В чл.140, ал.1 изр.1 от ЗДП са изброени кумулативно предпоставките на които трябва да отговаря едно МПС за да бъде допуснато за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Тези изисквания са МПС да са регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.  По делото не е спорно, че МПС на К. е било регистрирано и, че се е движело по път отворен за обществено ползване без поставена предна табела с регистрационен номер.

Спорният въпрос е дали липсата на една от регистрационните табели се санакционира по чл.175, ал.1 т.1 от ЗДП или по чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДП.

Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДП предвижда санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

Разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДП предвижда санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Сравнителното тълкуване на двата текста налага извода, че за да бъде приложен чл.175, ал.1 т.1 от ЗДП, то и двете табели трябва да са поставени върху МПС, но едната или двете от тях да са поставени не на определените за това места. По друг начин казано МПС трябва да има две регистрационни табели, които да са поставени някъде върху него.

При липса на едната или двете регистрационни табели следва да се приложи санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДП, предвиждащ санкция за управление на МПС без регистрационни табели.

Предвид горното съдът намира, че не са налице твърдяните в жалбата касационни основания.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, съдът намира, че следва да осъди К.и.К. ***, сумата от 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102/03.08.2021 г. по НАХД № 428/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия.

ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********, адрес *** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 100/сто лева/лв.

Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:   1.                       2.