№ 197
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa на Д. Й. АР., подадена чрез адв. Ц А, против
решение № 202 от 28.06.2021 г., постановено по т. д. № 926/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което съдът е обявил за относително недействителен по
отношение на „Първа инвестиционна банка” АД договор за учредяване на договорна
ипотека обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 19, том
I, рег. № 178, дело № 17 от 14.01.2020 г. на нотариус В М, рег. № 465 на НК, PC –
Девня, вписан в АВ - Девня под вх. рег. № 88 от 15.01.2020 г., акт № 1, том I, дело №
42/2020 г. върху следните недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор № 20482.505.26 по Кадастралната карта на
гр. Девня, Община Девня, област Варна, одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. Девня,
Промишлена зона-юг, с площ, съгласно скица на имота и удостоверение за данъчна
оценка от 121 773 кв.м., с начин на трайно ползване - за друг вид производствен
складов обект, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, предходен
идентификатор и номер по предходен план: няма, при граници и съседи:
20482.505.102, 20482.505.25, 20482.505.330, 20482.505.317, 20482.505.335,
20482.505.141, 20482.505.27, 20482.505.2, заедно с част от построените в описания
поземлен имот сгради, а именно:
1
1. Работилница за ВиК части и склад за фасонни части, съставляваща:
сграда с предназначение – складова база, склад - едноетажна, с идентификатор
20482.505.26.1 по Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна,
одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК със
застроена площ от 179 кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
2. Битовка с канцелария към ВиК - части, съставляваща сграда с
предназначение – промишлена сграда - едноетажна с идентификатор
20482.505.26.2 по Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна,
одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК със
застроена площ от 76 кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
3. Склад за перлит, съставляващ; сграда с предназначение – промишлена
сграда - едноетажна с идентификатор 20482.505.26.3 по Кадастралната карта на гр.
Девня, община Девня, област Варна, одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 189 кв.м /неточно изписани
187 кв. м. в диспозитива на първоинстанционното решение/, стар идентификатор и
номер по предходен план: няма;
4. Битумно и импрегнационно стопанство, съставляващо сграда с
предназначение – промишлена сграда - едноетажна с идентификатор
20482.505.26.4 по Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна,
одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК със
застроена площ от 309 кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план:16 няма;
5. Склад и автосервизна работилница, съставляващи:
5.1. Сграда с предназначение – промишлена сграда - едноетажна с
идентификатор 20482.505.26.5 по Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня,
област Варна, одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК със застроена площ от 186 кв. м., стар идентификатор и номер по предходен
план: няма;
6. Административна сграда с лаборатория, съставляваща:
6.1 Сграда с предназначение - административна, делова сграда – триетажна
с идентификатор 20482.505.26.6 по Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня,
област Варна, одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК със застроена площ от 134 кв. м., стар идентификатор и номер по предходен
план: няма;
6.2. Сграда с предназначение - административна, делова сграда – двуетажна
с идентификатор 20482.505.26.7 по Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня,
област Варна, одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК със застроена площ от 209 кв. м. и с площ, съгласно удостоверение за
2
данъчна оценка от 268 кв.м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
7. Склад и навес за керамични изолационни материали, съставляващ:
сграда с предназначение – складова база, склад - едноетажна с идентификатор
20482.505.26.8 по Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна,
одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК със
застроена площ от 193 кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
8. Покрит склад за листови материали, съставляващ: сграда с
предназначение – складова база, склад - едноетажна с идентификатор
20482.505.26.9 по Кадастралната карта на гр, Девня, община Девня, област Варна,
одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008г, на Изпълнителния директор на АГКК със
застроена площ от 373 кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
9. Покрит склад за изолационни лепила и смоили /неточно посочен като
склад за ГСМ на изолации в диспозитива на първоинстанционното решение/,
съставляващ: сграда с предназначение – складова база, склад /неточно посочено
като склад за търговия в диспозитива на първоинстанционното решение/ - едноетажна
с идентификатор 20482.505.26.10 по Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня,
област Варна, одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК със застроена площ от 560 кв. м., стар идентификатор и номер по предходен
план: няма;
10. Склад за ГСМ на изолации, съставляващ: сграда с предназначение –
склад за търговия - едноетажна с идентификатор 20482.505.26.11 по Кадастралната
карта на гр. Девня, община Девня, област Варна, одобрена със Заповед РД-18-
85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 23 кв. м.,
стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
11. Склад за малоценни и резервни части, съставляващ: сграда с
предназначение – складова база, склад - едноетажна с идентификатор
20482.505.26.12 по Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна,
одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК със
застроена площ от 113 кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
12. Покрита тенекеджийска работилница и склад, съставляваща: сграда с
предназначение – складова база, склад - едноетажна с идентификатор
20482.505.26.13 по Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна,
одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК със
застроена площ от
163 кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
13. Ковашка работилница, съставляваща: сграда с предназначение –
складова база, склад - едноетажна с идентификатор 20482.505.26.14 по
3
Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна, одобрена със Заповед
РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 56
кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
14. Склад № 2 за материали, съставляващ: сграда с предназначение –
складова база, склад - едноетажна с идентификатор 20482.505.26.15 по
Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна, одобрена със Заповед
РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 242
кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
15. Склад № 1 – вещеви склад, съставляващ: сграда с предназначение –
промишлена сграда - едноетажна с идентификатор 20482.505.26.16 по
Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна, одобрена със Заповед
РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 254
кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
16. Дърводелска работилница и шлайфпомещение и работилница за
сглобяване на врати и прозорци, съставляваща: сграда с предназначение
промишлена сграда - едноетажна с идентификатор 20482.505.26.17 по
Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна, одобрена със Заповед
РД-18-85/17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 373
кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма;
17. Арматурен цех, съставляващ: сграда с предназначение – промишлена
сграда -едноетажна с идентификатор 20482.505.26.35 по Кадастралната карта на гр.
Девня, община Девня, област Варна, одобрена със Заповед РД-18-85/17.09.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 1 498 кв. м., стар
идентификатор и номер по предходен план: няма;
18. Цех за метални конструкции, съставляващ: сграда с предназначение
промишлена сграда - едноетажна с идентификатор 20482.505.26.44 по
Кадастралната карта на гр. Девня, община Девня, област Варна, одобрена със Заповед
РД-18-85/17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 983
кв. м., стар идентификатор и номер по предходен план: няма, на основание чл. 135,
ал.1 от ЗЗД.
С решението е обявен за относително недействителен по отношение на „Първа
инвестиционна банка“ АД и сключеният между ответниците „Корпус Груп“ ЕООД и Д.
Й. АР., договор за прехвърляне на дълг срещу собственост, обективиран в Нотариален
акт за прехвърляне на недвижими имоти за погасяване на парично задължение № 138,
том I, рег. 789, дело № 128 от 17.02.2020 г. на нотариус В М, рег. № 465 на НК, с който
„Корпус Груп“ ЕООД е прехвърлило на Д. Й. АР. собствеността върху описаните по-
горе имоти срещу погасяване на задължение в размер на 1 460 785.15 лв.,
представляващо стойността на дружествения дял в „Девня Трейд“ ООД въз основа на
4
тристранно споразумение от 14.01.2020 г., с нотариална заверка № 176 и №
177/14.02.2020 г. на нот. с рег. № 465 на НК, PC – Девня, вписан в АВ - Девня с вх. peг.
№ 467 от 17.02.2020 г., акт № 104, том 2, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата въззивникът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите изложени в отговора на
исковата молба и допълнителния отговор по същата. Намира, че не са взети предвид и
твърденията на ищеца относно момента на настъпване на вземането на кредитора,
което е попречило на страните да изградят своите защитни тези. Твърди се, че не е
обсъдено качеството на Д.А. на кредитор по отношение на „Девня Трейд“ ЕООД като
счита, че съдът е поставил превес на интересите на кредитора „Първа инвестиционна
банка” АД пред интересите на кредитора А.. Намира, че служебното начало е
приложено без основание като Варненския окръжен съд се е самосезирал и е потърсил
данни и факти, които нито се откриват в мотивите на исковата молба, нито са били
твърдяни от ищеца в първоинстанционното производство. Сочи, че не е взет под
внимание фактът относно липсата на свързаност между Д.А. и едноличния собственик
на капитала, с оглед отказът му да я приеме на мястото на починалия й съпруг.
Навежда аргументи, че Е С като едноличен собственик на капитала на „Девня Трейд“
ЕООД е взел решение да се разплати с наследника посредством разсрочване на
задължението на вноски, поради което „Корпус Груп“ ЕООД собственост на
горепосоченото дружество е учредило договорна ипотека в полза на А.. Инвокира
доводи за възмезден характер на договорната ипотека. Счита, че не е коментирана
подробно причината за прехвърлянето на процесния имот. Сочи пропуски на съда във
връзка с поставянето на задачи на вещото лице относно изискуемостта и дължимостта
на суми към дата на подписване на всеки анекс. Твърди наличие на непълноти в
констатациите по назначената експертиза. Прави се оплакване, че не е допуснато нито
едно от исканията на А. за събиране на доказателства. Изразява несъгласие с мотивите
на първоинстанционния съд относно съзнаването у длъжника за конкретното
увреждане спрямо кредитора „Първа инвестиционна банка” АД. Твърди ирелевантност
на фактите, относно краткосрочното развитие на сделките свързани с изплащането на
дружествения дял от „Девня Трейд“ ЕООД. Излага доводи, че „Първа инвестиционна
банка” АД не може да черпи права от собственото си противоправно положение, тъй
като е имала повече от 10 години на разположение да дообезпечи вземанията си. Моли
за отмяна на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Първа
инвестиционна банка” АД, чрез адв. И.К.. В същия се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че изводът на първоинстанционния съд
5
е правилен, обоснован и съответстващ на целия доказателствен материал. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Постъпила е и частна въззивна жалба на Д. Й. АР., подадена чрез адв. Ц А,
против определение № 1210 от 20.09.2021 г., постановено по т. д. № 926/2020 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което въззивникът и „Корпус Груп“ ЕООД са
осъдени да заплатят разделно при равни квоти на „Първа инвестиционна банка” АД,
сумата от 20 337.45 лв., представляваща сторени в производството пред първата
инстанция съдебно-деловодни разноски, на основания чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Твърди се, че в противоречие с установената съдебна практика, съдът се е
произнесъл по факти, обстоятелства и претенции предявени от „Първа инвестиционна
банка” АД след приключване на устните състезания в последното заседание по делото.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от „Първа инвестиционна банка”
АД, чрез адв. И.К.. Излагат се доводи за правилност, обоснованост и
законосъобразност на обжалваното определение. Моли се за потвърждаване му.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител
адв. Ц.А., излага подробни доводи за основателността на въззивната жалба и частната
въззивна жалба. С оглед на постъпилата молба с вх. № 1848/22.03.2022 г. от „Корпус
Груп“ ЕООД, в която е изразено признание на качеството ответник по иска по чл. 135
от ЗЗД, въззивникът намира същата за просрочена и я оспорва изцяло. В отговор на
поставените от съда въпроси процесуалният представител сочи, че предвид правото на
ликвидационен дял на доверителката й Д.А., се е наложило „Корпус Груп“ ЕООД да
встъпи в дълга на „Девня Трейд“ ЕООД по отношение на ликвидационния дял към
Д.А., като в противен случай не би се сключило споразумение между „Девня Трейд“
ЕООД и Д.А.. Последната не е била солидарен длъжник по кредита и преди смъртта на
мъжа й не е участвала в дружествените дела. В тази насока се твърди, че за въззивника
е било важно да уреди отношенията си във връзка с ликвидационния дял и е знаела
единствено това, което е свързано с възможността да получи размера на
ликвидационния дял, т.е. на това, което й се дължи в качеството наследник. Моли за
уважаването въззивната жалба и частната въззивна жалба. Представя списък по чл. 80
от ГПК и претендира разноски. Процесуалният представител на въззивника депозира
писмени бележки в указания 10-дневен срок, считано от датата на съдебното
заседание.
6
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият „Първа инвестиционна
банка“ АД, чрез адв. Анна К.а излага становище за неоснователността на въззивната
жалба и частната въззивна жалба. Поддържа подадения отговор на въззивната жалба и
отговора на частната въззивна жалба. Счита, че докладваната в откритото съдебно
заседание молба с вх. № 1848/22.03.2022 г. от „Корпус Груп“ ЕООД, следва да бъде
приета. Излага доводи за правилността на първоинстанционното решение с молба за
потвърждаването му. Представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира разноски. Не са
представени писмени бележки в указания 14-дневен срок за това.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран посредством обективно кумулативно съединени искове от
„Първа инвестиционна банка“ АД за обявяване на относително недействителни спрямо
него следните договори, сключени между ответниците „Корпус груп“ ЕООД и Д. Й.
АР.: 1/. Договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в Нотариален акт №
19, том I, рег. № 178, дело № 17 от 14.01.2020 г. на нотариус В М, рег. № 465 на НК, РС
– Девня, вписан в АВ – Девня под вх. рег. № 88 от 15.01.2020 г., акт № 1, том I, дело №
42/2020 г. и 2/. Договор за прехвърляне на дълг срещу собственост, обективиран в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти за погасяване на парично
задължение № 138, том I, рег. № 789, дело № 128 от 17.02.2020 г. на нотариус В М, рег.
№ 465 на НК, вписан в АВ – Девня с вх. рег. № 467 от 17.02.2020 г., акт № 104, том 2,
с правно основание чл. 135 от ЗЗД
В исковата молба се излагат твърдения, че между „МКБ Юнионбанк“ АД /чийто
правоприемник е „Първа инвестиционна банка“ АД/ и „Девня трейд“ ООД са сключени
два договора за кредит - Договор за кредитна линия № 030-176 от 02.12.2009 г. и
Договор за кредитна линия № 030-24 от 26.03.2013 г., всеки от тях със стойност на
револвираща кредитна линия от 2 500 000 лв. Сочи се, че ответникът „Корпус груп“
ЕООД е солидарен длъжник на основание подписания от него Договор за встъпване в
дълг от 30.03.2016 г. Предвид обстоятелството, че липсва изпълнение и по двата
договора за кредит ищецът е подал зявления за издаване на заповеди за незабавно
изпълнение, като същите не са оспорени и са влзели в законна сила. В негова полза са
издадени изпълнителни листи за вземанията по всеки договор срещу длъжниците на
06.03.2020 г. Въпреки предприетите действия по принудително изпълнение,
задълженията не са погасени в цялост. Ищецът излага, че след смъртта на С П С -
управител и собственик на 98 % от дяловете на капитала на „Девня трейд“ ООД,
починал на 04.11.2019 г., негов единствен наследник е съпругата му Д АА. /ответник/.
Съгласно решение на Общото събрание на „Девня Трейд“ ОДД, представялвано от Е С
- брат на починалия съдружник, притежаващ 2 % от всички дялове на дружеството, Д
7
АА. не е допусната като съдружник, а вместо това е взето решение да й бъде изплатен
припадащия й се дял от имуществото в размер на 3 917 885.15 лв., съгласно
приложения към протокола счетоводен баланс към 31.11.2019 г. Ищецът твърди, че
към 12.2019 г. „Корпус груп“ ЕООД е собственост на „Интелихаус“ ЕООД, чийто
едноличен собственик е Д.А.. Сочи, че на 17.12.2019 г. е взето решение „Девня трейд“
ЕООД да закупи притежаваните от „Интелихаус“ ЕООД дялове в „Корпус груп“ ЕООД
за сумата от 590 000 лв., във връзка с което на 18.12.2019 г. е сключен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове. Твърди, че на 17.01.2020 г. е сключено
споразумение между „Корпус груп“ ЕООД, „Девня трейд“ ЕООД и Д.А.., съгласно
което „Корпус Груп“ ЕООД се задължило да встъпи в остатъка от дълга по
изплащането на наследения от ответницата дружествен дял до размера от 1 460 785.15
лв., както и да учреди в нейна полза договорна ипотека върху 18 броя подробно
индивидуализирани в исковата молба недвижими имоти. В тази връзка е сключен
процесният договор за ипотека. Същите страни са уговорили с допълнително
споразумение от 17.02.2020 г., обективирано в Нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имоти за погасяване на парично задължение № 138, том I, рег. № 789, дело
№ 128 от 17.02.2020 г. на нотариус В М, рег. № 465 на НК, вписан в АВ – Девня с вх.
рег. № 467 от 17.02.2020 г., акт № 104, том 2, дело № 307/2020 г., остатъчният дълг да
бъде погасен еднократно, чрез прехвърляне собствеността върху ипотекираните имоти.
Ищецът счита, че с учредяване на договорната ипотека, а след това и с прехвърляне на
имотите, се намаляват ликвидните активи на първия ответник, а респективно и
възможността на ищеца да удовлетвори вземането си. Навежда доводи, че тези две
сделки представляват верига от последователно извършени действия, насочени към
увреждане на ищеца като кредитор, тъй като в резултат на сключването им се изважда
имущество на изключително висока цена, което би могло да бъде предмет на
изпълнение. Намира, че действителната пазарна цена на отчуждените имоти е много
по-висока от насрещната престация по договора. Сочи, че знанието на длъжника се
пезумира, тъй като процесните сделки са сключени след възникване на вземането на
ищеца. Излага доводи, че договорът за ипотека е безвъзмезден, поради което не се
налага да се изследва субективното отношение на насрещната страна по сделката.
Счита, че и за двете увреждащи сделки е налице хипотезата на чл. 135,ал. 2 от ЗЗД, тъй
като Д.А. е съпруга на починалия съдружник, чийто дялове тя наследява и в чиято
полза е прехвърлено имуществото. Ищецът твърди, че дори да не се приеме, че е
налице презумпцията за свързаност на договарящирте лица по смисъла на чл. 135, ал. 2
от ЗЗД, ответницата е узнала при изготвянето на счетоводния баланс на дружеството за
задълженията към
В срока по чл. 367 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Корпус Груп“ ЕООД.
Ответникът Д.А. оспорва исковата молба, като излага подробни доводи относно
8
неоснователността на същата. Твърди, че към настоящия момент ответникът е
кредитор на на „Девня Трейд” ЕООД във връзка с изплащането на наследствения й
дружествен дял в размер на 3 917 885.15 лв. , с оглед на който е сключено
споразумение между същите страни и е налице частично изпълнение, след което
размерът на дела е 1 460 785.15 лв. Сочи, че за остатъка от дълга е сключено
споразумение на 14.01.2020 г., в което участва ответникът „Корпус Груп” ЕООД като
ипотекарен длъжник и гарант за изплащане на задължението, като същият се е
задължил да ипотекира в полза на кредитора Д.А. подробно описаните недвижими
имоти в отговора, обезпечаващи задължението. С допълнение към така сключеното
споразумение страните са предоговорили сроковете и условията за изплащане на дълга,
като са се споразумели дългът да бъде изцяло погасен чрез прехвърляне на
собствеността на недвижимите имоти – предмет на договорната ипотека. Намира
сделката за покупко-продажба на дружествени дялове, сключена между „Интелихаус”
ЕООД и „Девня Трейд” ЕООД за неотносима към предмета на делото. Навежда доводи
за липсата на интерес от предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД, ищецът е отказал
предложението на Д А. от 27.08.2020 г. за прехвърляне на процесните недвижими
имоти срещу задължението на „Девня Трейд“ЕООД, по съображения, че същите са в
съсобственост, което би осуетило реализацията и фактическото им ползване. Оспорва
момента на възникване на вземането на банката, а така също и неговия размер. Счита,
че сделките предхождат възникването на вземането на банката, предвид това, че
съгласно последния анекс срокът за усвояване и по двата договора е 25.02.2020 г., а
срокът за погасяване – 28.02.2020 г. В тази насока сочи, че дори да се приеме, че
вземането е възникнало със сключване на договорите – 2009 г. и 2013 г., към този
момент нито един от двамата ответници не е бил длъжник по договорите за кредит.
Намира за недоказан увреждащия характер на сделката. Счита, че вземанията на
банката са многократно обезпечени. По подробни съображения оспорва твърденията за
безвъзмездност на договорната ипотека. Смята за неприложима презумпцията за
знание в случая, респективно че не е налице хипотеза на свързани лица, доколкото
длъжник по договорите, сключени с банката, е дружеството „Девня Трейд” ЕООД, а не
братът на починалия й съпруг. Сочи, че вземането на ответницата спрямо „Девня
Трейд” ЕООД е възникнало преди атакуваните сделки, поради което не е налице
умисъл за увреждане.
В депозираната допълнителна искова молба се поддържа вече изложеното от
ищеца, като в подкрепа излага допълнителни подробни доводи. Оспорва отговора на
исковата молба.
В срока по чл. 373 от ГПК, ответникът Д.А. депозира допълнителен отговор, в
който поддържа изложените аргументи за неоснователност на ищцовите претенции.
Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:
9
Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към
доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено,
че с Договор за кредитна линия № 030- 176/02.12.2009 г. /л.67/ и Договор за кредитна
линия № 030-24/26.03.2013 г. /л. 22/ „МКБ Юнионбанк” АД /чийто правоприемник е
ищецът/ предоставя на „Девня Трейд“ ООД, револвираща кредитна линия с
максимален общ размер от 2 500 000 лв. по всеки от договорите или в общ размер
5 000 000 лв. Горепосочените договори са представени и приобщени към
доказателствения материал по делото, ведно със сключените към тях анекси, с които се
изменят условията и начинът за погасяване на кредита.
В производството не се оспорва, че „Корпус Груп” ЕООД отговаря солидарно за
изпълнението на задълженията по процесните договори за кредитна линия, съгласно
представените договори за встъпване в дълг от 30.03.2016 г., сключен между
кредитодателя, кредитополучателя и „Корпус Груп” ЕООД /л. 50-53 и л. 63-66/.
Не се оспорва, че дължимостта на вземането по горепосочените кредити е
установена с влезли в сила заповеди за изпълнение. Същото е предмет на
изпълнително дело № 2027180400246 и изпълнително дело № 20207180400247 по
описа на ЧСИ С К - Д, рег. № 718, с район на действие – Варненски окръжен съд.
В производството не се спори, а и видно от представените Препис-извлечение от
акт за смърт и Удостоверение за наследници /л. 113 и л. 116/, С П С е починал на
04.11.2019 г. Представени са Удостоверения от 22.11.2019 г. /л. 114 и л. 115/, съгласно
които А С С и В С С са направили отказ от наследството, оставено от техния баща С П
С. В резултат на това единствен наследник на починалото лице е неговата съпруга Д.А.
/ответник/.
Не се спори, че С П С е притежавал 98 % от капитала на „Девня Трейд” ЕООД и
че след неговата смърт, на 06.12.2019 г. е проведено Общо събрание на дружеството,
на което другият съдружник, притежаващ останалите 2 % от капитала, е взел решение
да не бъде приета наследницата Д.А. като съдружник, а вместо това да й бъде изплатен
дружественият дял на наследодателя й в размер на 3 917 885.15 лв. Представен е
протокола от Общото събрание, ведно с изготвения към него счетоводен баланс,
изготвен към 30.11.2019 г. /л. 108-112/. Видно от съдържанието на протокола, това
решение е взето с оглед на липсата на квалификация и професионален опит по
предмета на дейност на дружеството от страна на Д.А.. Имуществените последици с
нея като наследник на починалия съдружник е упоменато, че следва да бъдат уредени
на базата на счетоводен баланс, изготвен към края на месец – 30.11.2019 г., в който е
настъпило прекратяването, като на наследника се изплати паричната равностойност на
дружествения дял от имуществото на дружеството, съответстващ на притежавания
приживе дружествен дял на наследодателя на капитала.
По делото е представен Договор за покупко-продажба на дружествени дялове /л.
10
117/, сключен на 18.12.2019 г., по силата на който „Интелихаус” ЕООД прехвърля на
„Девня Трейд” ООД всички притежавани от него дружествени дялове, представляващи
100 % от капитала на „Корпус Груп” ЕООД срещу сумата от 590 000 лв., която е
платена в същия ден по банков път. В договора изрично се сочи, че същият е сключен
въз основа на взето решение на едноличния собственик на капитала на „Интелихаус”
ЕООД по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ТЗ, който видно от публично обявените и достъпни
данни в ТР е Д.А. /ответник/.
В хронологичната последователност на фактитеческата установеност по делото,
следва сключеното на 14.01.2020 г. тристранно споразумение /л.118/ между Д.А.,
„Девня Трейд” ООД и „Корпус Груп”, съгласно което „Девня Трейд” ЕООД е
изпълнило частично дълга си към Д.А. по повод равностойността на припадащия й се
дружествен дял на наследодадателя й С С, като остава неизпълнена част от
задължението в размер на 1 460 785.15 лв., разсрочена на 12 равни месечни вноски за
периода 05.03.2020 г. – 05.02.2021 г. срещу заплащане на договорна лихва в размер на
5.8 % , като са се споразумели още да се учреди в полза на А. договорна ипотека върху
собствените на „Корпус Груп” ЕООД 18 на брой недвижими имоти,
индивидуализирани в споразумението. Видно от съдържанието на последното, „Корпус
Груп” ЕООД има качеството на ипотекарен длъжник и гарант, и се задължава да
предостави на кредитора А. обезпечение, представляващо учредаването на договорната
ипотека върху 18-те броя недвижими имоти в гр. Девня, в нейна полза.
Във връзка с горепосоченото задължение, поето от „Корпус Груп” ЕООД, е
сключен Договор за учредяване на договорна ипотека обективиран в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 19, том I, рег. № 178, дело № 17 от 14.01.2020 г. на
нотариус В М, рег. № 465 на НК, PC – Девня, вписан в АВ - Девня под вх. рег. № 88 от
15.01.2020 г., акт № 1, том I, дело № 42/2020 г. върху подробно описаните в него
недвижими имоти, находящи се в гр. Девня /л. 122-124/. Видно от съдържанието му,
волята на страните е обезпечаване на поетото с тристранното споразумение
задължение за солидарно заплащане на дължимата от „Девня Трейд” ООД стойност на
дружествения дял в размер на 1 460 785.15 лв., вено с вземанията за лихви и неустойки.
Съгласно представения договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване
на парично задължение, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот за погасяване на парично задължение № 138, том I, рег. 789, дело № 128 от
17.02.2020 г. на нотариус В М, рег. № 465 на НК /л. 125-126/, „Корпус Груп“ ЕООД
прехвърля на Д. Й. АР. собствеността върху ипотекираните имоти срещу погасяване на
задължение в размер на 1 460 785.15 лв., представляващо стойността на дружествения
дял в „Девня Трейд“ ООД въз основа на тристранно споразумение от 14.01.2020 г.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като компетентно, обективно
11
дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от
страните. Вещото лице посочва, че усвоената и непогасена главница по договор № 030-
176/02.12.2009 г. към датите на сключване на атакуваните сделки е както следва: към
13.01.2020 г. е 2 305 944.69 лв., а към 16.02.2020 г. е 2 305 944.69 лв. Размерът на
усвоената и непогасена главница по договор № 030-24/26.03.2013г. към 13.01.2020г. е 2
384 055.31 лева, а към 16.02.2020г. е 2 334 055.31 лева. Към момента на изготвяне на
заключението – 20.05.2021 г. задълженията по договор № 030-176/02.12.2009 г.
възлизат на 2 274 961.57 лв. главница, 2 555.76 лв. лихва просрочена главница за
периода 28.02.2020 г. – 01.03.2020 г., 28 1816.35 лв. законна лихва към 19.05.2021 г. и
13 935.70 лв. съдебни разноски, а по договор № 030-24/26.03.2013 г. – 2 082 624.15 лв.
главница, 2 490.50 лв. лихва просрочена главница за периода 28.02.2020 г. – 01.03.2020
г., 269 926.97 лв. законна лихва към 19.05.2021 г. Падежът и на двата кредита е
28.02.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига
до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. За уважаването му е
необходимо кумулативното установяване на две обективни и една субективна
предпоставка, а именно: 1/ ищецът е кредитор на ответниците; 2/ увреждаща кредитора
сделка; и 3/ знание /съзнаване/ за увреждането.
По първата предпоставка /кредитор/:
Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответника. Това качество на ищеца е признато
съобразно влезлите в сила заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК във
връзка с непогасените задължения по давата договора за кредитна линия. Наред с
кредитополучателя по тях „Девня Трейд” ООД, отговаря и солидарният длъжник
„Корпус Груп” ЕООД, предвид извършеното от него встъпване в дълг на 30.03.2016 г.
Липсват данни, задълженията да са погасени към датата на подаване на исковата
молба, респективно в хода на процеса, поради което е налице надлежна активна
легитимация на ищеца. В допълнение, съдебната практика на касационната инстанция
приема, че качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и
съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба,
като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и
изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Правоотношението, от
което произтича вземането на кредитора не става предмет на Павловия иск и съдът не
може да преценява дали това правоотношение съществува /в този смисъл е решение №
552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/09 г., IV г. о., ВКС/. Съгласно решение № 639 от
06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г., IV г. о., ВКС, правото на кредитор да иска
обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е
12
предоставено при наличието на действително вземане – вземане, което може да не е
изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване
на вземането със съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се
направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо.
По втората предпоставка /увреждаща кредитора сделка/:
В относимата съдебната практиката безспорно се приема, че след като
извършените разпоредителни сделки осуетяват или затрудняват осъществяването на
правата на кредитора, то тези сделки са и увреждащи кредитора.
В настоящия случай е налице увреждащо разпореждане по отношение и на двете
атакувани сделки от ищеца. По отношение на първата сделка, с която „Корпус Груп“
ЕООД като ипотекарен длъжник и гарант обезпечава дълга на „Девня Трейд“ ООД
като учредява договорна ипотека върху свои недвижими имоти в полза на кредитора
Д.А. в изпълнение процесното тристранно споразумение, е налице увреждане, тъй като
по този начин се затруднява осъществяването на правата на банката като кредитор по
отношение на солидарния длъжник ‚Корпус Груп“ ЕООД по двата договора за кредит.
Въпреки спорния характер на ипотеката в доктрината, безспорно чрез учредяването на
договорната ипотека се пораждат предимства за ипотекарния кредиртор, доколкото
същият има право да инициира публична продан на имотите, има право на
предпочитателно удовлетворяване и т. н.
Съдът намира за увреждаща и втората атакувана сделка, обективирана в
процесния договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на парично
задължение, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот за
погасяване на парично задължение № 138, том I, рег. 789, дело № 128 от 17.02.2020 г.
на нотариус В М, рег. № 465 на НК /л. 125-126/, „Корпус Груп“ ЕООД прехвърля на Д.
Й. АР. собствеността върху ипотекираните имоти срещу погасяване на задължение в
размер на 1 460 785.15 лв., представляващо стойността на дружествения дял в „Девня
Трейд“ ООД въз основа на тристранно споразумение от 14.01.2020 г. Безспорно в
практиката се приема, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на
длъжника, който намалява длъжниковото имуществво, служещо за общо обезпечение
на кредитора /така Решение № 55 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2015 г., IV г.
о., ГК и Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №754/2009 г., ІV г. о., ГК/.
В трайно установената и задължителна съдебна практика е прието, че съдът не
изследва въпроса за наличието на друго имущество, респективно средства, достатъчни
за удовлетворяване на кредитора. Следователно, в настоящото производство е
ирелевантно дали длъжникът притежава друго имущество, с което да удовлетвори
кредитора, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност,
която може да бъде преодоляна като длъжникът изпълни задължението си, като
доказателства в тази насока не са ангажирани в производството /в тази насока са
13
Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о. и Решение №
320 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/ 2012 г., ІV г. о./.
По третата предпоставка /знание (съзнаване) за увреждането от страна на
прехвърлителя и от втория ответник–приобретател на имуществото/:
Увреждащата правна сделка може да бъде възмездна или безвъзмездна.
Характерът й в този смисъл има значение само в хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
като са свързани със субективния елемент – изискване на знание на третото лице-
съдоговорител, само ако действието е възмездно.
Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие
кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава своята
неплатеожоспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на
кредитора. В този смисъл длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има
кредитор и действието му уврежда правото на кредитора /решение № 639 от 06.10.2010
г. по гр. д. № 754/09 г., IV г.о., ВКС; решение № 45 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 450/10
г., III г. о., ВКС; решение № 200 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 1417/09 г., III г. о., ВКС и
др./. Действията, с които длъжникът намалява имуществото си, са достатъчни за
обосноваване на извод за знание за увреждане на кредитора /така Решение № 93 от
28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 122 от 21.07.2016 г.
на ВКС по т. д. № 3484/2014 г., II т. о., ТК и други/.
Знанието на третото лице-съдоговорител на длъжника, за увреждането на
кредитора при възмездна сделка, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове
и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си.
С оглед гореизложеното, по отношение на сделката, с която е учредена
договорната ипотека, настоящият състав намира, че същата има безвъзмезден характер,
предвид следните съображения:
С решение № 97 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 г. на ВКС, ГК, са посочени
критериите за преценка дали и кога акцесорните обезпечителни договори /в частност
договорът за ипотека/ са безвъзмездни или възмездни. Еднозначен отговор на въпроса
за характера на тези договори като възмездни или безвъзмездни не може да бъде даден
за всички случаи, но няма съмнение, че тези договори могат да се сключат и като
възмездни: когато страните изрично са уговорили - срещу учредяването на ипотеката,
ипотекарният кредитор да заплати възнаграждение на ипотекарния длъжник /когато
ипотеката се учредява за обезпечаване, не на негово, а на чуждо задължение/, да
застрахова ипотекирания имот и др. подобни; когато страните са уговорили - срещу
учредяването на ипотеката, отсрочване или разсрочване на главното обезпечено
задължение, заплащане на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли лихви върху
него, или други подобни отстъпки от страна на ипотекарния кредитор /когато
ипотеката се учредява за обезпечаване на собствен дълг на ипотекарния длъжник/;
14
когато главният договор между страните, изпълнението, на който се обезпечава с
ипотеката, изобщо не би бил сключен, без сключването на договора за ипотека - в тези
случаи ипотекарният кредитор сключва главния договор и престира имуществено
благо по него на ипотекарния длъжник, не само срещу насрещната престация на
последния по главния договор, а и поради наличието на обезпечението - ипотеката, без
сключването на акцесорния договор за учредяването на която, не би се сключил и
главният договор между същите страни. Т. е., когато е налице възмездност в
отношенията между страните по обезпечителния договор, които отношения обаче са
възникнали не само по силата на този акцесорен обезпечителен договор, а и по силата
на главния договор между същите страни, изпълнението, на който се обезпечава -
поради неразривната връзка на взаимна обусловеност между договорите, но не и в
случаите, когато със сключването на договора, длъжникът единствено обезпечава
съществуващо /свое или чуждо/ задължение /което може да е възникнало на договорно
или извъндоговорно основание/, без да е налице някоя от посочените по-горе /или
подобна на тях/ хипотези на възмездност в отношенията им.
Съобразявайки се изцяло с посоченото разрешение, настоящият съдебен състав
счита, че липсва възмездност в отношенията между страните по обезпечителния
договор, като анализирайки този договор и главния договор, изпълнението, на който се
обезпечава, следва изводът, че „Корпус Груп“ ЕООД единствено обезпечава
съществуването на задължение, без да налице което и да е хипотеза на възмездност в
отношенията им от горепосочените.
Предвид гореизложеното и по аргумент на противното от чл. 135, ал. 1, изр.
второ от ЗЗД, съдът не следва да изследва субективния елемент, т. е. наличието на
знание у Д.А. при учредяването на договорната ипотека. В този смисъл са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на отменителния иск по
отношение на договора за учредяване на договорна ипотека обективиран в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 19, том I, рег. № 178, дело № 17 от
14.01.2020 г. на нотариус В М, рег. № 465 на НК, PC – Девня, вписан в АВ - Девня под
вх. рег. № 88 от 15.01.2020 г., акт № 1, том I, дело № 42/2020 г. върху подробно
описаните в него недвижими имоти.
По отношение на сделката, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имоти за погасяване на парично задължение № 138, том I, рег. 789, дело №
128 от 17.02.2020 г. на нотариус В М, рег. № 465 на НК, с който „Корпус Груп“ ЕООД
е прехвърлило на Д. Й. АР. собствеността върху описаните по-горе имоти срещу
погасяване на задължение в размер на 1 460 785.15 лв., представляващо стойността на
дружествения дял в „Девня Трейд“ ООД въз основа на тристранно споразумение от
14.01.2020 г., с нотариална заверка № 176 и № 177/14.02.2020 г. на нот. с рег. № 465 на
НК, PC – Девня, вписан в АВ - Девня с вх. peг. № 467 от 17.02.2020 г., акт № 104, том
15
2, съдът намира, че е налице знание у ответницата, доколкото от доказателствения
материал по делото се установи наличието на поредица от сделки,по които е страна и
кореспондират с увреждащия характер на сделката. По-конкретно, видно от служебно
извършената справка в ТР, едноличен собственик на капитала на „Корпус Груп“ ЕООД
е „Интелихаус“ ЕООД в периода 12.02.2008 г. – 30.12.2019 г. От публично обявените
данни в ТР се установява още, че едноличен собственик на „Интелихаус“ ЕООД е Д.А.
от 28.02.2012 г. до настоящия момент. Доколкото едноличният собственик на капитала
е запознат с дружествените работи, респективно счетоводството на дружеството,
налице е индиция за знание на ответницата за дълга на „Девня Трейд“ ООД спрямо
ищеца, с оглед на двата договора от 30.03.2016 г., по които „Корпус Груп“ ЕООД
встъпва в дълга на „Девня Трейд“ ООД във връзка с двата кредита. На следващо място,
Д.А. е присъствала лично на Общото събрание на „Девня Трейд“ ООД от 06.12.2019 г.,
на което е взето решение да й бъдат изплатени дружествените дялове на нейния
наследодател в размер на 3 917 885.15 лв., като изрично е посочено в протокола от
същото, че имуществените отношения в този смисъл се уреждат на базата на
счетоводния баланс на дружеството, изготвен към края на 2019 г., а от именно от
съдържанието на същия са видни пасивите и активите на дружеството към този
момент. В рамките на същия месец, Д.А. в качеството си на едноличен собственик на
капитала на „Интелихаус“ ЕООД и въз основа на решение по чл. 147, ал. 1, т. 6 от ТЗ
продава и прехвърля в собственост на „Девня Трейд“ ЕООД всички притежавани от
„Интелихаус“ ЕООД дружествени дялове от капитала на „Корпус Груп“ ЕООД,
представляващи 100% от капитала на „Корпус Груп“ ЕООД и възлизащи на обща
номинална стойност 590 000 лв. Във връзка с изплащането на дружествения дял от
„Девня Трейд“ ООД, „Корпус Груп“ ЕООД сключва двете атакувани сделки,
представляващи разпоредителни действия, увреждащи ищеца като кредитор по вече
изложените в този смисъл съображения. Проследявайки хронологично в своята
последователност веригата от сделки, се онагледява логическата им конструкция,
която обосновава по несъмнен начин наличието на знание у Д.А. за кредиторовото
вземане на ищеца и поетите след възникването му други задължения от ответника
„Корпус Груп“ ЕООД. С оглед на горното, налице е и субективната предпоставка
/animus nocendi/ от фактическия състав на ревокаторния иск, предмет на спора.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на окръжния съд, че
кредиторовото вземане е възникнало преди сключването на процесните договори,
поради което не е налице фактическият състав по смисъла на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, т. е.
не е необходимо да се изследва намерение за увреждане на длъжника и третото лице –
съдоговорител. С оглед посочените предмет и цел на двата процесни договора за
кредитна линия, кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя револвираща
кредитна линия при очертани в договорите основни параметри, като е посочен
максимален общ размер на кредита и валута, а именно 2 500 000 лв. и по двата. Не са
16
посочени конкретни срокове за усвояването на главницата, а се сочи единствено краен
срок за погасяване на всички дължими по договора суми, който е изменян с анексите
към договорите. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че
вземането възниква с отпускането на кредита, а моментът, в който настъпва неговата
изискуемост, както и бе посочено по-горе, е ирелевантен за иска по чл. 135 от ЗЗД.
Видно от представените договори за встъпване в дълг, „Корпус Груп“ ЕООД е
солидарен длъжник на кредитополучателя и по двата договора за кредитна линия, като
изрично е посочено и в двата, че по отношение на поемателя се прилагат в пълен обем
всички условия и задължения, които уреждат отношенията между банката и
кредитополучателя. Правилно е констатирано в този смисъл на базата на заключението
на ССчЕ, че вземането на ищеца предхожда сключването на атакуваните сделки,
доколкото се установява, че към датата на подписване на обективиращите ги договори
има усвоен и непогасен кредитен ресурс.
Предвид гореизложеното и досежно установеното наличие на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на отменителния иск, съдът счита,
че първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на въззивната частна жалба на Д. Й. АР., подадена чрез адв. Ц.А.,
срещу определение № 1210 от 20.09.2021 г., постановено по т. д. № 926/2020 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което е допълнено на основание чл. 248 от ГПК
решение № 202 от 28.06.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, с
което са осъдени Д. Й. АР. и „Корпус Груп“ ЕООД да заплатят разделно при равни
квоти сумата 20 337.45 лв., представляваща сторени в производството пред първата
инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК., съдът намира
същата за неоснователна, поради следните съображения:
Действително в постановеното съдебно решение липсва произнасяне по
искането за присъждане на разноски. Предвид крайния резултат, разноски се дължат в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същият е представил своевременно
в последното пред първоинстанционния съд о. с. з. списък по чл. 80 от ГПК /л. 308/,
ведно с доказателства за направата им /л. 309-311/.
В срока за обжалване на първоинстанционното решение, ищецът е подал молба
по чл. 248 от ГПК за допълване на съдебния акт, като му бъдат присъдени направените
по делото съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък. След подаване
на молбата и връчване на препис от същата на насрещната страна, съдът е констатирал,
че ищецът е останал задължен към бюджета на съда за сумата от 9 285.45 лв.,
представляваща дължима държавна такса по втория кумулативно съединен иск и на
основание чл. 77 от ГПК е постановил определение № 886 от 20.07.2021 г., с което е
задължил страната да представи доказателства за доплатена по сметка на окръжния съд
държавна такса по кумулативно предявения втори иск по реда на чл. 135 от ЗЗД.
17
Доколкото за останалите разноски по представения в о. с. з. списък по чл. 80 от ГПК,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 9 285.45 лв., държавна такса за
вписване на исковата молба в размер на 928.55 лв., държавна такса за преписи в размер
на 288 лв., депозит за вещо лице за изготвяне на ССчЕ в размер на 250 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., са представени надлежно
доказателства, то спорен остава въпросът относно това дали съдът е следвало да
присъди и допълнително внесената държавна такса по кумулативно предявения иск в
размер на 9 285.45 лв. Доказателства за внасянето на същата са представени с молба от
30.07.2021 г., към която е приложено преводно нареждане от 28.07.2021 г., с посочено
в него основание „допълнителна д. т. по определение № 886/2021 г. по т. д. № 926/2020
г.“ Доколкото съдът е указал едва с определението от 20.09.2021 г., че ищецът дължи
допълнителна държавна такса в размер на 9 285.45 лв., то действително поради
пропуск на съда са представени по-късно доказателства за внасянето на същата, а това
не следва да рефлектира негативно върху правната сфера на страната.
По гореизложените съображения подадената частна жалба е неоснователна и
оспорваното с нея определение следва да бъде потвърдено.
По разноските: Съобразно изхода от спора пред въззивна инстанция разноски
се дължат в полза на въззиваемия. Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“
АД претендира заплащането на сумата в размер от по 24 120 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представените списък по чл. 80
от ГПК /л. 6/ и доказателства за направата им – фактура № **********/28.07.2021 г.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 24 120 лв. с ДДС, платими от насрещните страни.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 202 от 28.06.2021 г. и определение № 1210 от
20.09.2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, постановени по гр. д. № 926/2020 г.
OСЪЖДА „Корпус Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. Младост № 150, вх. 2, ет. 5, ап. 14 и Д. Й. АР., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Чайка“ № 183, ет. 9, ап. 37, да заплатят на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата в размер на 24 120 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от
ГПК.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19