РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Бургас, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20202100102265 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С. С. Д. с ЕГН
********** от гр.С., област Б., ул. „Ш.“ № *, чрез пълномощник адв. Венцислав Валентинов
Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2
против ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори
Павел Валериев Д. и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да бъде осъдено ответното
дружество да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на ПТП от 23.07.2019г., предизвикано от Я. С. С. като водача
на МПС марка „Шевролет“, модел „Нубира“, с ДК № А 93 44 КТ, застраховано при
ответника застраховател, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и и направените по делото разноски.
Според изложеното в исковата молба, на 23.07.2019 г. около 15.21 ч. на главен
път 2-79 с посока на движение от Средец към Бургас в района на 83+5 км, при управление
на МПС с рег. № А 93 44 КТ, марка „Шевролет“, модел „Нубира“, Яни С. изгубил контрол
и навлязъл с автомобила в насрещната лента за движение, блъснал от лявата страна
движещите се леки автомобили с рег. №№ А 94 61 НК, А 86 90 НН, А 67 51 НН и СВ 93 57
КВ, след което се ударил челно в лек автомобил марка „Дачия, модел „Логан“ с рег. № А 34
91 МС. Последният бил управляван от Б.Д., а на предната дясна седалка с поставен
обезопасителен колан пътувал С. С. Д., който вследствие на удара получил следните
увреждания: термично увреждане на шията; болка и затруднено движение в лява раменна
1
става; отток и кръвонасядане на дясно коляно; посттравматични промени на меките тъкани
около коленната става; болка и затруднено движение в дясна коленна става; кръвонасядане
в дясна подбедрица. На 25.07.2019г. са били извършени допълнителни изследвания на
ищеца, като са установени усложнения на гръбначния стълб и дясна коленна става,
залегнали в заключението на съдебен лекар от 26.07.2019г. Травмите се отразяват тежко на
физическото състояние на Д. – лечението е дълго и болезнено и дори и към момента на
подаване на исковата молба, не е напълно възстановен и е налице ограничен обем движение
на десния долен крайник. Д. изпитва страх да пътува, не спи добре, с изключително ниско
самочувствие е. Във връзка със случилото се е образувано досъдебно производство №
353/2019г. по описа на 04 РУ-Бургас, пр.пр.№ 7443/2019г. по описа на ОП-Бургас, което и
към настоящия момент няма данни да е приключило.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество е следствие на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/119001299508 със
срок на покритието 17.05.2019 г. – 16.05.2020 г. Застраховката покривала отговорността на
собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на
имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито
граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица
имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на
чл. 380 от КЗ.
Пълномощникът на ищеца С.Д. твърди, че съгласно изискванията на чл. 380
във вр. с чл. 106 от КЗ с вх.№ 10211/ 30.07.2019г. са депозирали пред застрахователя
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. По така отправените
претенции не е ясно дали са били образувани отделни преписки, по които на основание чл.
499 от КЗ да бъдат определени обезщетения. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498
ал. 3 от КЗ възможност, ищецът счита, че законосъобразно е подал исковата молба. Заявява
се, че вредите, които продължава да търпи С.Д., са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, предвид получените телесни повреди.
В предоставения срок е постъпил писмен отговор от ЗК „Лев инс“ АД, с който
претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място,
ответникът направи възражение за липса на качеството „пострадал“ при твърдяното ПТП по
отношение на С.Д., тъй като същият не фигурира в съставения констативен протокол за
ПТП от 23.07.2019г., т.е липсват безспорни данни за участието на ищеца С.Д.. На следващо
място, липсват доказателства ищецът да е бил преглеждан в „УМБАЛ – Бургас“ АД и да е
освободен за домашно лечение. Оспорва се относимостта на извършеното изследване в
Пета градска болница – София, както и на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),
приложена към исковата молба. Описаните там увреждания са по цялото тяло и ако Д.
действително ги беше получил, той не би могъл да се придвижва самостоятелно или да
пътува на 400 км до София. Затова и пълномощникът на ответната страна счита, че С.Д. не е
пострадал при ПТП, уврежданията му са привидни и манипулативни и не са следствие от
2
ПТП. Трето, твърди, че ищецът не е бил пътник на предна дясна седалка и с поставен
обезопасителен колан. Оспорва се на следващо място изложения в исковата молба
механизъм на настъпилото ПТП, като е оспорена вината на водача на „Шевролет Нубира“ с
рег.№ А 93 44 КТ, с твърдения, че той е навлязъл в насрещното платно за да избегне ПТП,
предизвикано от водачите на МПС – участници в произшествието, които са предприели
маневра изпреварване в разрез с правилата на чл.42 от ЗДвП и поради това водачът на
„Шевролет Нубира“ е предприел спасителна маневра. Второ, водачът на товарния
автомобил – бетоновоз с рег.№ СВ 93 57 КВ, е навлязъл в насрещното платно, в което се е
движил „Шевролет Нубира“, вследствие на което е настъпил първоначалният удар и на
трето място като част от оспорването на вината се твърди, че водачът на л.а.„Шевролет
Нубира“ е направил маневра за да избегне дупка на пътното платно или че е налице
случайно събитие. На четвърто място се оспорва правото да се търси обезщетение от
застрахователя, тъй като Д. е получил обезщетение от работодателя си по реда на чл.200 от
КТ, след като инцидентът представлява трудова злополука. Плащането води до погасяване
на задължението и на останалите длъжници до размера на платеното. Пето, направено е
възражение за настъпване на ПТП при условията на съпричиняване - вредоносният резултат
е настъпил и вследствие на действията и на останалите водачи на МПС, участвали в
произшествието, като са описани три версии: първо – неправомерно изпреварване на
водачите на МПС с рег.№№ А 67 51 НН, А 86 90 НН, А 94 61 НК и А 34 91 МС и
предприета спасителна маневра от водача на „Шевролет Нубира“; второ – навлизане в
насрещното платно от водача на бетоновоза с рег.№ СВ 93 57 КВ и последвал удар с
„Шевролет Нубира“, навлизане в насрещната лента от водача на „Шевролет Нубира“ поради
неравност на пътното платно – дупка и рязка промяна траекторията на движение.
Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е във
връзка с предприетото от Д. на 25.07.2019 г. пътуване до гр.София. Отделно е направено
възражение за съпричиняване и поради виновно поведение от страна на водача на МПС
„Дачия Логан“, в която е пътувал ищеца – Б.Д., който бил употребил алкохол. А според т.7
от ТР № 1/ 23.12.2015г. по т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съпричиняване е налице, когато
на пострадалото лице е било известно, че водачът е употребил алкохол. Твърди се също
така, че С.Д. е бил без поставен предпазен колан, както и че в автомобила са пътували
повече от разрешения брой пътници и поради това са причинени травми на ищеца. Оспорват
се причинените травми като неотговарящи на механизма на ПТП. Състоянието на С.Д. се
влошило поради несвоевременно оказана медицинска помощ, тъй като в исковата молба е
посочено, че след два дни състоянието му било „критично“.
Изложени са от ответната страна и доводи за неоснователността и
необосноваността на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки
конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди
увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не
съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е
3
незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните
неимуществени вреди) и завишено по размер.
С определение № 51/ 07.04.2021г. по в.ч.гр.д.№ 127/2021г., състав на
Апелативен съд – Бургас е отменил определение № 12/ 22.01.2021г. и е конституирал като
трети лица – помагачи на страната на ответника следните дружества: -„УМБАЛ – Бургас“
АД; -„Евроинс“АД с ЕИК ********* като застраховател на МПС с рег.№ СВ 93 57 КВ; -
ЗАД „ДаллБог :Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* като застраховател на МПС с рег.№ А
67 51 НН; - Застрахователно дружество „Армеец“ АД с ЕИК ********* като застраховател
на МПС с рег.№ А 86 90 НН; - Застрахователно дружество „Алианц България“АД с ЕИК
********* като застраховател на МПС с рег.№ А 94 61 НК; - Застрахователно дружество
„ДЗИ – Общо застраховане ЕАД с ЕИК ********* като застраховател на МПС с рег.№ А 34
91 МС – всички по договори за застраховка „Гражданска отговорност“ и Агенция пътна
инфраструктура.
Според отговор на искова молба вх.№ 2182/ 27.05.2021г. от УМБАЛ – Бургас
АД, пострадалият С. е бил прегледан и освободен за домашно лечение, без хоспитализиране,
което според третото лице прави претенцията неоснователна.
Писменото становище вх.№ 2683/ 10.06.2021г. от –Застрахователно дружество
„Евроинс“АД с ЕИК ********* съдържа оспорване на изложеното от първоначалните
страни в производството относно наличието на вина у водача на застрахованото в
дружеството МПС товарен автомобил м.“Мерцедес“ с рег.№ СВ 93 57 КВ. Направено е
възражение за съпричиняване от страна на С.Д. в размер на не по-малко от 80 %, тъй като е
бил без предпазен колан.
Постъпилият отговор на искова молба вх.№ 1986/ 19.05.2021г. от ЗАД
„ДаллБог :Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* съдържа оспорване на изложените
обстоятелства, както и признание за съществуване на застрахователно обезщетение по
отношение на МПС м.“Мерцедес С 500“ с ДК № СВ 26 76 НН, докато според акта на
Апелативен съд – Бургас дружеството е застраховател на МПС м.“Рено“ с рег.№ А 67 51
НН. Твърди се съпричиняване от страна на М. Ч. – непознато лице по делото. Тези
противоречия не бяха отстранени в хода на производството.
В становище вх.№ 2136/ 25.05.2021г., Застрахователно дружество „Армеец“
АД с ЕИК ********* оспори изложените в исковата молба обстоятелства, като твърди, че
водачът на МПС с рег.№ А 86 90 НН – К.З., не е реализирал виновно поведение, което да е в
причинно-следствена връзка с възникналото ПТП. Единствено водачът Я. С. С. носи вина за
станалото ПТП. Направено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца – управлявал
е под въздействието на алкохол.
Постъпилото становище вх.№ 2299/ 31.05.2021г. от Застрахователно
дружество „Алианц България“ АД с ЕИК ********* съдържа възражения на изложената в
исковата молба фактическа обстановка, тъй като водачът на застрахованото МПС м.“Киа
Спортидж“ с рег.№ А 94 61 НК – Я.В., няма никаква вина за настъпилото ПТП, а цялата
4
вина следва да се понесе от водача на МПС с ДК № А 98 64 КТ, който е навлязъл в
насрещната лента. Направено е възражение за съпричиняване от страна на С.Д., който е бил
без поставен предпазен колан.
Постъпи писмено становище вх.№ 2482/ 04.06.2021г. от Застрахователно
дружество „ДЗИ – Общо застраховане ЕАД с ЕИК *********, в което се иска прекратяване
на производството по отношение на дружеството. По същество се оспорва изложеното в
исковата молба и отговора на ЗК „Лев инс“ АД относно механизма на ПТП и отговорността
на водача на застрахованото МПС м.“Дачия“ с рег.№ А 34 91 МС, както и размера на
претендираното обезщетение.
АПИ не депозира писмено становище, няма направени искания.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В
подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза.
Подробни доводи бяха развити в пледоарията.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна
поддържа всички направени възражения, в т.ч. че ищецът изобщо не се е намирал в
процесното МПС по време на ПТП. Желае съдът да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Ангажира съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски показания.
Процесуалният представител на третото лице – помагач „ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД в съдебно заседание оспори исковете, като счита за недопустимо изобщо
участието на застрахователя в производството. По същество счита предявените искове за
неоснователни.
Процесуалният представител на АПИ счита, че състоянието на пътната
настилка няма нищо общо с ПТП, съотв.с твърдените от ищцовата страна настъпили
неимуществени вреди.
В съдебно заседание не се яви представител на друго от конституираните
трети лица. Бяха депозирани писмени становища.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния
съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между
пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета № 0000-1000-03-19-7543/
31.07.2019 г., като претенцията е с вх.№ 10211/ 30.07.2019г. (л.27-31 по делото). Исковата
молба е постъпила в съда предвид липсата на произнасяне от застрахователя.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и
чл.86 от ЗЗД.
5
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника и
починалия водач Я. С. С. по повод ЗЗГО полица № BG/ 22/ 119001299508 от 17.05.2019 г.
със срок на валидност до 16.05.2020 (непредставена).
Ищецът С.Д. на 23.07.2019 г. е пътувал по пътя Бургас – Средец – ІІ-79 в
посока към гр.Средец, в лек автомобил „Дачия Логан “ с ДК № А 34 91 МС, като е седял на
предна дясна седалка до управлявалия автомобила Б. С. Д. – негов брат. По същото време в
обратна посока към гр.Бургас е пътувал с лек автомобил „Шевролет Нубира“ с ДК № А 93
44 КТ – такси, водачът Я. С. С.. При разминаването си с товарен автомобил – бетоновоз
„Мерцедес с рег.№ СВ 93 57 КВ, по неустановени причини водачът Я. С. се отклонил с
автомобила си вляво и предизвикал страничен сблъсък на предната лява част на лекия
автомобил със задната лява част на бетоновоза. Автомобилът без да се връща обратно в
своето платно, продължил напред и се ударил последователно в движещите се в насрещното
платно автомобили: „Рено Еспейс“, „Фолксваген Пасат“, „Киа“ и накрая челно в лекия
автомобил „Дачия Логан“. Съобразно приетото заключение на в.л. П.С. (л.243-266), водачът
на л.а. „Дачия“ не е могъл да избегне с л.а. „Шевролет“, въпреки предприетите маневри:
аварийно спиране, опит да завие наляво, но там е бил л.а. „Рено Еспейс“. Причината за
произшествието (въпроси 12 и 14) е от субективен характер: изгубване контрола на
управлението на МПС на прав участък от страна на водача на л.а. „Шевролет Нубира“ и
навлизане в насрещното платно за движение. След това са последвали сблъсъците с
останалите автомобили. Механизмът е подробно изяснен и подробно описан в отговорите на
останалите въпроси. След челния удар между л.а. „Шевролет“ и л.а. „Дачия“, двата
автомобила са останали почти на място след като са се завъртели на 20-30 градуса (въпрос
4.1). Деформацията в предна част съответства на скорост 60 км/ч. на л.а. „Шевролет“ в
момента на удара, а на „Дачия“ 30 км/ч. Последният е претърпял дълбока деформация в
челна дясна част, като се е отворила и предна дясна въздушна възглавница.
За водачите на останалите автомобили: л.а. „Рено Еспейс с рег.№ А 67 51 НН с
водач С. П., л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ А 6690 НН с водач К.З., л. а. „Киа Спортидж“
с рег.№ А 94 61 НК с водач Я.В., описаното ПТП представлява случайно събитие по
смисъла на чл.15 от НК, доколкото водачите не са претърпели увреждания, нанесени са
били единствено материални щети по автомобилите. Водачът на „Дачия логан“ с рег.№ А 34
91 МС - Б.Д., е получил телесни увреждания, а водачът на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег.№
А 93 44 КТ - Я. С., е починал. Починала е в болницата на 31.07.2019 г. и пътувалата в
„Дачия логан“ - Г. Т.. Описаната фактическа обстановка води до извод, че изключителна
вина за катастрофата носи починалият водач на л.а. „Шевролет Нубира“ Я. С..
В приложения по делото към исковата молба протокол за ПТП от 23.07.2019
г. с пострадали лица (л.5-15), ищецът С.Д. не фигурира. Видно от приложените
доказателства, ищецът не е бил и приеман в болница непосредствено след инцидента.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.267-273),
вещото лице д-р Хр. Хр. е описал констатираните наранявания по тялото съобразно
приложената мед.документация и при извършения преглед. Причина за травмата в областта
6
на дясното коляно е вероятно от удар в арматурното табло. След контузията не е било
провеждано лечение (л.268, зад.2 и 4). Към датата на прегледа – 07.09.2021г., пострадалият е
без невъзстановени увреди, практически здрав. В съдебно заседание д-р Х. обясни, че не е
установил никакви белези – напр.протриване на дясното рамо, счупване на ребра и каквито
би имал, които да указват, че С.Д. е бил с поставен предпазен колан. Установените няколко
дни по-късно травми нямат връзка със станалото ПТП, те не съдържат и съотв.медицинска
документация (снимка, ЯМР и др.), която би позволила да се провери.
Свидетелят К.З. – водач на един от л.а., на 23.07.2019г. пътувал от Бургас за
Русокастро. Пътят бил мокър след дъжд, карали няколко коли с 50 км/ч. в колона, неговата
била трета поред. След базата на Щрабаг л.а. „Рено“ пред него се завъртял и жълт
автомобил навлязъл в неговата лента. Извил волана вдясно, но не могъл да избегне удара в
предна дясна врата, лява задна врата и заден ляв калник. Излязъл и се опитал да помогне.
Зад него бил л.а.“Киа Соренто“, после жълтото такси, което се ударило челно в червена
„Дачия Логан“. В тази кола имало пострадали, видял само водача, не помни да е видял и
ищеца.
По молба на ответното ЗК „Лев инс“ АД беше разпита повторно свидетеля
К.З., който заяви, че не си спомня да е казвал, че на предната дясна седалка имало жена. Бил
е в шок и не е сигурен и дали другият човек, когото е видял, е бил на шофьорското място.
Женските писъци се чували от дясната страна на автомобила, но не може да каже дали отзад
или отпред, нито дали веднага след ПТП или когато е дошла линейката.
Според показанията на свидетеля Я.В. – шофирал „Киа Спортидж“ в посока
Средец. Срещу тях с висока скорост наближило жълто такси и ги ударило, въпреки че
свидетелят отбил в канавката. С помощта на друг човек, излязъл от автомобила и видял
ударения челно л.а. „Дачия“, но не помни хората там.
Свидетелят Б.Д. – управлявал л.а. „Дачия“, заяви, че заедно с брат си С.Д.,
който седял на предната дясна седалка, били с колани. Отзад пътували С. Ш., М. и жената,
която починала. Пътят бил мокър, движели се с 50-60 км/ч. После челно го ударила кола и
изпаднал в безсъзнание, свестил се в линейката на път за болницата в Бургас, където
прекарал 23-25 дни. Ищецът бил охлузен на шията и зад врата. Не бил добре и с коляното,
но майка им му помагала. От болницата се изписал сам, пътувал до София после с линейка,
но не е плащал той. Двамата с ищеца си правили снимки в „Пирогов“, С. куцал, но не бил с
патерици. Ищецът и по-късно се оплаквал, че го боли отзад главата, имал някаква топка.
Боляло го и лявото рамо, започнал работа след 6-8 месеца.
От показанията на свидетелката М.И. – пострадала при процесното ПТП като
пътничка на задната седалка в л.а. „Дачия Логан“, става ясно, че тогава през 2019г. работела
в „Гарден Франц“ и се е прибирала от работа. Свидетелката твърди, че на задната седалка са
пътували С. Ш. и починалата баба Г., а на предната дясна седалка А. – така му викали на
работата, шофирал брат му Б. При пътуването на задната седалка не са си поставяли
предпазните колани, но двамата на предните седалки били с колани.
7
Според предоставените от УМБАЛ – Бургас документи, ищецът не е бил
транспортиран до болницата, не му е бил правен първоначален преглед. Никъде не е
отразено и че лицето е участник в ПТП като пътник на коя да е седалка в л.а. „Дачия“. Едва
на 25.07.2019 г. е било извършено магнитно - резонансно образно изследване на шиен и
краниална половина на гръден отдели на гръбначния стълб с установени: „патологична
позиция на гръбначния стърб“, т.нар. „статична аномалия“ от постоянен спазъм на
паравертебралните мускулни планове“. Уврежданията на дясната коленна става се изразяват
в „посттравматични промени на параартикуларните меки тъкани. Псевдокистозни колекции
разположени интраартикуларно – ретропателарно и в областта на местните депа на Хоффа“.
Налице е резултат и от преглед при съдебен лекар с дата 26.07.2019 г. с издадено и СМУ с
описани увреждания.
В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че
ищецът е претърпял болки и страдания вследствие на получените увреждания, за
причиняването на което вина има Я.С.. Последният, чрез своите действия, противоправно е
причинил описаните увреждания, а с това и неимуществени вреди на С.Д., като съдът
приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане –
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Извършеното
противоправно действие е довело в крайна сметка до причиняване на ищеца на
неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания. Ответното
застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на
ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. с рег.№ А 93 44 КТ, управляван от Я.
С..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за
посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да го уважи, но частично
спрямо претендирания размер. След претърпяното произшествие, С.Д. за кратък период от
време ще изпитва болки, както и дискомфорт. Според заключението на вещото лице д-р
Хр.Х., пострадалият няма невъзстановени увреди, практически е възстановен от
претърпените травми (л.269). От показанията на разпитания свидетел Б.Д. – брат на ищеца,
се установи, че пострадалият е накуцвал около месец и за известен период от време му е
помагала тяхната майка.
Претърпените болки и страдания от ищеца вследствие на преживяното, съдът
преценява че отговарят на сумата от 5 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер,
съдът взе предвид и формираната съдебна практика при сходни казуси. Направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, беше взето
предвид от съда.
8
Направеното възражение от ответната страна за съпричиняване, съдът приема
за основателно. Както се обосноваха и вещото лице П.С. и в.лице Хр.Х., механизмът на
настъпилото ПТП и местоположението на пострадалия в този момент предполагат движение
на тялото на С.Д. именно напред. Това е важно, доколкото триточковите колани, с които е
бил оборудван автомобилът, имат предназначение и възможност да ограничат движението
на тялото напред и назад. При настъпилият челен удар на автомобила, тялото на ищеца е
понесло удара пряко, за което говорят и получените увреждания – увредено е дясното
коляно, което не би се случило, ако беше поставен предпазният колан. Впрочем изводът за
непоставянето на колан е обоснован и с липсата на типичните кръвонасядания с типична
форма (тази на колана), на счупени ребра и др., както подробно беше разяснено от вещите
лица в съдебно заседание. Или съдът счита, че приносът на пострадалия е около 40 % и
следователно сумата на обезщетението следва да бъде намалена до 3000 лв.
Или искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ се явява основателен до размера на 3 000 лв.,
като в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. – за разликата от 27 000 лв.,
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на исковата
молба, което следва да бъде уважено.
Останалите твърдения на страните са неоснователни или без връзка със
спора. Констатираните противоречия в изложението от страна на С.Д., свидетелката И., с
приетите по делото експертизи и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, не променят изводите на съда. Невписването на ищеца в протокола за
установяване на ПТП, не го изключва като пострадало лице – св.М.И. заяви, че е пътувал на
предната дясна седалка, но тя го познава като А., посочи го и в съдебната зала.
Разминаването в имената е често срещано сред ромското малцинство, доколкото вписаното
лично име се разминава с това, с което лицето е „популярно“ сред познатите си.
Представените от ищцовата страна медицински документи, изготвени в
гр.София дни след ПТП, едва ли противоречат на цит. от адв.В. Наредба № 27/ 30.07.2010г.
– извършването на изследвания освен по направление, може да стане и след заплащане. Кой
е заплатил за тези изследвания е без значение за спора. Следва да се вземе предвид и
становището на в.лице д-р Хр.Х. по повод тези изследвания и СМУ. Същият сочи, че
статичната аномалия на гръбначния стълб не е диагноза, доколкото няма описани счупвания
на прешлени, свободен канал на гръбнака или притискане на нерви, но е налице увреда на
меките тъкани. Именно липсата на такива увреждания беше взета предвид от съда при
определяне размера на обезщетението.
Поставената диагноза на ищеца именно от датата на ПТП в приложеното
удостоверение от НОИ – „остър бронхит“, също с нищо не променя изводите на съда.
Наличието на такова заболяване не изключва други заболявания, още по-малко увреждания
9
на меките тъкани.
Отговор на въпроса, защо С.Д. е получил значително по-леки наранявания от
управлявалия автомобила Б.Д. (седял следователно на предната лява седалка), може да се
получи от личните впечатления на съда – ищецът изглежда изключително здрав физически,
със завидна мускулатура, което му е помогнало и бързо да се възстанови от получените
травми – твърдение и на в.лице д-р Х..
Приложената по делото декларация № 8/ 25.07.2019г. с вх. № 5101-02-75 от
29.07.2019 г. на ТД на НОИ е основанието, на което на ищеца е било изплатено обезщетение
за трудова злополука станала на 23.07.2019 г. в размер на 137.79 лв. за период „1.2019 –
7.2021г.“., доколкото не се спори, че С. С. Д. е работел като общ работник в „Ситамекс
Гардънс“ ООД – Бургас.
На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката,
защитавал ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение, предвид оказаната на ищеца
безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие
(л.333), в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал.
1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Или налице е предвиденото основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия
съд процесуално представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. След като адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата се присъжда в полза на процесуалния представител на страната,
то с настоящият съдебен акт Застрахователна компания „Лев инс“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на адв. В.О. от АК-София общо сумата от 440 лв, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ
на уважената част от предявените искове за сумата от 3 000 лв. С оглед регистрацията на
пълномощника пред НАП по ЗДДС (л.334), то върху сумата следва да бъде начислен и ДДС
или общо дължими са 528 лв. Сумата е съобразена с приложения списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
След като ищеца изцяло е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение следва да се възложи
върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 120 лв. Това се отнася и до разноските,
внесени от бюджета на съда или това е сумата от 160 лв. изплатена за възнаграждения на
вещи лица.
Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК,
Застрахователна компания „Лев инс“ АД има право да получи част от направените разходи
за внесена държавна такса в размер на 15 лв. и съдебно удостоверение от 10 лв., както и
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., предвид приложения списък на разноските
10
по чл.80 от ГПК (л.337-339). Или това е сумата от 1372.50 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано заедно от изпълнителните директори Павел Валериев Д. и Гълъбин Николов
Гълъбов, чрез адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил
Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да заплати в полза на С. С. Д. с ЕГН ********** от гр.С.,
област Б., ул. „Ш.“ № *, чрез пълномощник адв.Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-
София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 3 000
(три хиляди) лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени
болки, стрес и страдания, причинени от станалото на 23.07.2019 г. ПТП, причинено от Я. С.
С. – водач на МПС: лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Нубира“, с ДК № А 93 44 КТ,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата, като иска до претендираните 30 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано заедно от изпълнителните директори Павел Валериев Д. и Гълъбин Николов
Гълъбов, чрез адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил
Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да заплати в полза на адв.Венцислав Валентинов Ортакчиев от
АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 528
(петстотин двадесет и осем) лв. с включен ДДС дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. С. Д. с ЕГН ********** от гр.С., област Б., ул. „Ш.“ № *, чрез
пълномощник адв. Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 да заплати в полза на Застрахователна
компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори
Павел Валериев Д. и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 сумата от 1372.50 (хиляда
триста седемдесет и два лв. петдесет ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано заедно от изпълнителните директори Павел Валериев Д. и Гълъбин Николов
Гълъбов, чрез адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил
Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас
сумата от 120 (сто и двадесет) лв. дължима такса върху уважената част от иска и сумата от
160 (сто и шестдесет) лв. заплатени разноски.
11
Решението е постановено при участието като трети лица – помагачи на
страната на ответника ЗК „Лев инс“АД : - „УМБАЛ – Бургас“ АД; -„Евроинс“АД с ЕИК
********* като застраховател на МПС с рег.№ СВ 93 57 КВ; - ЗАД „ДаллБог :Живот и
Здраве“ АД с ЕИК ********* като застраховател на МПС с рег.№ А 67 51 НН; -
Застрахователно дружество „Армеец“ АД с ЕИК ********* като застраховател на МПС с
рег.№ А 86 90 НН; - Застрахователно дружество „Алианц България“АД с ЕИК *********
като застраховател на МПС с рег.№ А 94 61 НК; - Застрахователно дружество „ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД с ЕИК ********* като застраховател на МПС с рег.№ А 34 91 МС –
всички по договори за застраховка „Гражданска отговорност“ и Агенция пътна
инфраструктура.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12