№ 1187
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000503525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260026 от 26.07.2021г., постановено по гр. д. № 84/2019 г.
Окръжен съд - Перник е отхвърлил предявените от И. М. И., чрез неговата
майка и законен представител Ц. К. Ц., искове с правно основание чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за претърпени неимуществени вреди в
резултат на причинена смърт на неговия дядо – К. В. Ц. настъпила вследствие
на ПТП на 16.09.2014 г., причинено виновно от Ю. Х. Ч. като водач на МПС –
л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. № ***, чиято гражданска
отговорност като автомобилист е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на процесното ПТП до окончателното
изпълнение на задължението. С решението ОС-Перник е осъдил Ц. К. Ц., в
качеството й на майка и законен представител на И. М. И., да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата от 700 лв., представляваща
направени от ответното дружество съдебно-деловодни разноски за
производството пред първата инстанция.
Срещу решението е подадената въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство. В жалбата се релевират оплаквания за
неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон,
1
процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че изводът на
първоинстанционния съд за липса на изключителност на връзката между дядо
и внук е неправилен, тъй като К. е участвал активно в гледането на внука си,
докато майката на ищеца е била студентка и не е могла да се грижи за него.
Твърди се, че пострадалият е пътувал често в продължение на пет години по
няколко пъти в месеца, за да гледа внука си. Посочва се, че ищецът е
възприел изключително тежко загубата на дядо си и не спира да плаче и да
говори за него. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с
което да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен
размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2014г. до
окончателното изплащане. Предявява се претенция за присъждане на
разноски, включително за адвокатско възнаграждание.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с
който се изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна поддържа подадената от нея въззивна жалба, като моли съда да я
уважи и да отмени първоинстанционното решение. Ответникът по жалбата,
чрез пълномощника си, моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение
в размер на 30 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на неговия дядо – К. В. Ц., настъпила при пътно-
транспортно произшествие от 16.09.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно
основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние
от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в
причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, ОС-
Перник е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като е приел, че в случая не е налице особена и
дълбока връзка между ищеца и пострадалия, която да е различна от
обичайната за дядо и внук, както и че не са налице неимуществени вреди,
надхвърлящи по интензитет болките и страданията, свързани със загубата на
близък човек.
2
Въззивният състав споделя изложените в мотивите на обжалваното
решение съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на
претенцията, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба на
ищеца, въззивният състав приема следното:
С оглед становищата на страните, няма спор по част от елементите от
фактическия състав на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, а именно: наличие на
увреждане от водач на МПС, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована
при ответното дружество, противоправното поведение и вината на който, са
надлежно установени. Спорът е относно активната материалноправна
легитимация на ищеца. Не се спори, че ищецът е внук на починалия, т.е. не е
сред кръга от лица, посочен в ППВС № 4 от 1961г., раздел III, т.2, или тези в
ППВС № 5 от 1969г. Ищцовата страна се позовава на т.нар. „разширен кръг“
по смисъла на ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2016г., ОСНГТК,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък по изключение, когато между лицето и
починалия е създадена трайна и дълбока емоционална връзка и от неговата
смърт търпи продължителни болки и страдания, които в съответния
установен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Съобразно изясненото в задължителните за правосъдните органи
тълкувателни актове на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако
претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за
правосъдните органи тълкувателен акт е прието, че макар и братята/сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците да са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на
някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда
субективно право да получи заместващо обезщетение за причинените му
неимуществени вреди само по изключение, а именно, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на
обезщетението няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще
е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало
в Постановления № 4/61 и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт
право но обезщетение имат само най-близките на починалия.
От лексикална гледна точка терминът „изключителност“ означава
3
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното
проявление на фактите и явленията в обективната действителност, т.е. когато
неговите проявни форми излизат извън повтарящото се в живота правило за
поведение. Изключението се свързва с отклонение от типичното, често
повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в
която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материална
подкрепа. Следователно, духовната връзка между починалия и родственика, в
случая между брат и сестра, съответно баба и внучка, трябва да е изградена и
да се развива в по-дълбока, по-трайна и по-голяма степен от общоприетите за
морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, така
че скръбта от трагичната кончина на близкия родственик значително да
превишава интензитета на естествената скръб, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост. Съответно, когато преживелият родственик е в
състояние в един сравнително кратък период от време да се отдели от
естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то изживените болки и
страдания при трагичната кончина на негов близък не биха се отличавали с
изключително висок интензитет по смисъла на тълкувателните разяснения на
ВКС.
В конкретния случай, в тежест на ищеца, внук на починалия от
процесното застрахователно събитие, е установяването чрез главно и пълно
доказване, че изградената с починалия родственик духовна и емоционална
връзка е сходна с тази между дете и родители, както и че е била трайна, като
болките и страданията от загубата на по-възрастния родственик да са с по-
висок интензитет от обичайните, продължили в относително по-дълъг период
от време. Такава житейска връзка би възникнала, напр. когато отношенията
между дядо и внук са били сходни с тези, съществуващи между дете -
родител, в случай на смърт на родител, при лишаване от родителски права,
при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от неговото дете,
продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се грижи
и възпитава детето си, като в тези случаи бабата и/или дядото изцяло
заместват родителската грижа и отговорност. В такава житейска ситуация,
когато внукът възприема своята баба/дядо като изключително близък човек,
на когото основно да е разчитал през своето социално и нравствено
съзряване, смъртта на този близък родственик би довела до травматични
последици в психиката на внука, които би следвало да бъдат обезщетени по
смисъла на чл.52 ЗЗД.
От събраните свидетелски показания на свидетелката М. К. се
установява, че К. се е грижил и гледал внуците си. Майката на ищеца била
студентка, поради което се налагало К. да отива да го гледа. Това се случвало
поне 3 – 4 пъти в месеца. К. оставал за по седмица, до 10 дена. Освен това
ищецът често ходел на село при дядо си, поне за по 10 дена всеки месец. След
като научил за смъртта на дядо си на една сватба, на която дядото трябвало да
кумува, ищецът и другите две внучета много плакали. К. бил много добър
човек. Всички близки плачели за К., когато заговорили за него.
4
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите
възпроизвеждат непосредствените впечатления на свидетелката, като не са
налице доказателства, които да ги опровергават. Въпреки това от показанията
не се установяват превишаващи естествената скръб и страдания на внука от
трагичната кончина на неговия родственик – дядо, които да обусловят
изключителността на това негативно емоционално състояние. В случая
действително се доказа, че починалият К. е полагал грижи за своя внук, като
последният, от своя страна, е прекарвал значително време в дома на своя дядо
на село. Но от показанията на свидетелката също се установи, че починалият
се е грижел и за другите си внуци. Действително, от показанията се установи,
че К. е прекарвал повече време именно с този свой внук. Но, както правилно
се твърди в жалбата, се установи, че починалият е „гледал“ своя внук, но това
не означава, че той го е отгледал, възпитал и е бил непрекъснато с него, като
неговата грижа изцяло е заместила родителската грижа и отговорност на
майката на И.. Въззивният съд намира, че свидетелката установи обичайни по
своя характер отношения, но не и изключителни такива - например
заместващи връзката, която детето има със своя родител, а напротив
установените отношения са характерни за българското общество, при които
бабите и дядовците активно участват в отглеждането и възпитанието на
своите внуци. Освен това в случая следва да бъде доказано, че изпитваните
болки и страдания от ищеца са по-високи по интензитет и продължителност
от обичайните при загубата на близък родственик, което не е сторено. В
описаната от свидетелката житейска драма, породена от това трагично
събитие, не се установяви изключителност на претърпените морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Напълно нормално е детето да плаче, след като
е научило за загубата на своя дядо, но от събраните доказателства не може да
се направи извод, че то продължава да скърби и не може да преодолее
мъката, породена от инцидента. Не се установява трайна негативна промяна в
неговото психо-емоционално състояние.
В заключение: Въззивният съд приема, че предявеният иск е недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав достига до същите изводи, до които е
достигнал и първостепенният съд. Не се доказаха релевираните в жалбата
оплаквания за неправилност на решението, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските, с оглед неоснователността на жалбата на
ищеца, последният следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за
въззивната инстанция – 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260026 от 26.07.2021г.,
постановено по гр. д. № 84/2019 г. от ОС-Перник.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител Ц. К. Ц., с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***,
ет. ***, ап. ***, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6