Решение по дело №63091/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3580
Дата: 19 април 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20211110163091
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3580
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110163091
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване по
отношение на ответниците, че дължат на ищеца разделно /поравно/ следните суми: 1 629,38
лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.07.2021 г. до
изплащане на вземането; 237,65 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г. до 23.06.2021 г.; 35,36 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение през периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането; и 6,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.07.2018 г. до 23.06.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент ..,
находящ се в гр. С., аб. № .. и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 40 177/2021 г. на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с двамата ответници
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно действащите през
процесния период общи условия потребителят на топлинна енергия бил длъжен да заплаща
месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
1
Посочва, че потребителят изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната
лихва след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общата изравнителна фактура за
съответния отоплителен сезон.
Двамата ответници са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
като оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят да не са собственици или
ползватели на процесния имот, с което оспорват да е налице облигационно отношение с
ищцовата страна. Поддържат, че процесният апартамент не бил топлоснабдяван, поради
което не е потребявана топлинна енергия. Дори обаче да е потребявана такава, това е било в
по-малко количество и на по-малка стойност от претендираните. В условие на евентуалност
правят възражение за настъпила погасителна давност. Молят исковете да бъдат отхвърлени
и претендират разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия. Следва да се установи възникването на облигационно
отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
От приетите по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 18.07.1987 г.,
издаден в полза на В.Й. Г.а и от удостоверение за наследници на това лице се установява за
нуждите на процеса, че ответниците Г. В. Д. и Д. В. Г. са съсобственици по наследство при
равни квоти на топлоснабдения имот с абонатен номер .. – апартамент 37 в гр. С., с оглед
на което и съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ са потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през
процесния исков период.
Съгласно заключението на техническата експертиза процесният имот е бил
топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото разпределение в етажната собственост
се е извършвало от „.” ООД. За исковия период ищецът е доставил реално топлинна енергия
за имота единствено за битово горещо водоснабдяване в общ размер на 1 785,46 лв., от
които прогнозни суми по фактури 1 611,40 лв. и сума за доплащане от изравнителни сметки
174,05 лв.
В този смисъл ответниците дължат цената на доставената през исковия период до
имота топлинна енергия в претендираните размери.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 35,36 лв., тъй като тя не е
включена в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36
2
от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците за погасяване на
претенциите по давност е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно
дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и
по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия,
действащи през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от
датата подаване на исковата молба/заявлението - преди 08.07.2018 г., или вземането за
доставена ТЕ до 30.04.2018 г., каквато в случая не се претендира. Изискуемостта на първото
претендирано вземане от процесния исков период е за месец 05.2018 г., чиято изискуемост е
настъпила на 16.07.2018 г. /в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/.
Ответниците не доказаха погасяване на задълженията, с оглед на което исковете за
главница се явяват основателни до пълните предявени размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 12.07.2016 г.,
публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
3
на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно,
въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите /изравнителни/ фактури.
Тези фактури обаче се издават в края на юли месец /31.07/, а 45 - дневният срок след края на
отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната
година/ изтича на 14.06., т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от
2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди изравнителното
вземане на топлофикационното дружество по общата фактура да е възникнало, както по
основание, така и по размер. Няма как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава
преди за него да е ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от
забавата за него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се
тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 - дневният срок от
издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.06.2021 г.
възлиза на 217,85 лв., до който размер и период предявената акцесорна претенция се явява
основателна, а за разликата до пълния предявен размер от 237,65 лв. и периода 16.07.2019 г.
– 14.09.2019 г. е неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер на 278,89 лв. за платена държавна такса, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и в размер на 85,34 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Ответниците не са сторили разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.
4
38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.Д. сумата 23,22 лв.
адвокатско възнаграждение за исковото производство съобразно отхвърлената част от
исковете срещу двамата ответници.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. В. Г., ЕГН
********** и Г. В. Д., ЕГН ********** дължат разделно/поравно на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД,
ЕИК . сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1
629,38 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – апартамент 37 в
гр. С., аб. № .., за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. и сумата 35,36 лв. за дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
08.07.2021 г. до плащането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 217,85 лв., представляваща
обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за периода 15.09.2019 г. – 23.06.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над 217,85 лв. до пълния предявен размер от
237,65 лв. и периода 16.07.2019 г. – 14.09.2019 г., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата 6,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. - 23.06.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 40 177/2021 г. на СРС, 153
състав.
ОСЪЖДА Д. В. Г., ЕГН ********** и Г. В. Д., ЕГН ********** да заплатят поравно
на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 85,34 лв. - разноски в
заповедното производството, както и сумата 278,89 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. на адвокат С.Д., гр. С., сумата 23,22 лв. адвокатско възнаграждение за исковото
производство, съразмерно на отхвърлената срещу ответниците част от исковете.
Решението е постановено при участието на „.” ООД като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5