О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. София , 23.08. 2019г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение,
ТРЕТИ въззивен състав в закрито заседание
на 23.08.2019г. , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:НЕДЯЛКА Н.
ЧЛЕНОВЕ:1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева, ВЧНД
№ 384 /
Производството е по чл.243, ал. 7, вр. ал.4 и
5 НПК.
СОС , в качеството му на инстанция по въззивен контрол на актовете на прокуратурата
по чл.243 НПК е сезиран с жалба против определение под № 46 от 07. 05. 2019г. на РС- К. по ЧНД № 136/2019г., с което е потвърдено
постановление на РП- К. от 11.03.2019г.
по пр.пр. № 372/2017г. на РП- К., ДП № 57 /2018г. на ОСл О при СОП, по силата на което е прекратено наказателното
производство образувано и водено против И. Г. П., за това, че на 18.07.2017г. в с. Д., общ. К.,
противозаконно е присвоила чужди движими вещи /подробно описани в
постановлението/, собственост на Р.И.Д., които е владеела -престъпление по
чл.206, ал.1 НК.
Жалбоподателят възразява против
констатациите, възприети от решаващия съд за законосъобразност и обоснованост на
постановлението на РП, счита, че същото е съставено в нарушение на материалния
закон и при липса на всеобхватно и пълно разследване на релевантните факти,
което е създало неяснота за същите, повлияла при формирането на фактическите и
правните изводи на РП при съставяне на постановлението.Счита, че е налице
непълнота на доказателства, необоснованост, нарушаване на процесуалните правила
за изграждане на фактически изводи и формиране на вътрешно убеждение при
преценката на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния
закон.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в
жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и
осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление
на базата на приложимите законови
разпоредби , намира за установено следното:
При проверката на постановлението на РП и
Определението на РС –К., което го потвърждава, настоящата инстанция констатира
противоречие между волята на решаващия орган, относно основанието и причината
за прекратяване. РП е изложила съображения че по делото не са събрани
достатъчно доказателства, уличаващи лицето, против което е водено делото в
извършване на инкриминирано деяние по чл.206,ал.1 НК- недоказаност на
обвинението, а в диспозитива на постановлението като основание за прекратяване
е посочено чл.234,ал.1 т.1 вр.чл.24, ал.1 НПК- деянието не съставлява
престъпление.В тази връзка следва да се обърне внимание на предходните
инстанции за необходимостта от ясна и точно изразена воля при постановяване на
актовете, които подлежат на контрол, а така също и на изискването на
процесуалния закон, за мотивиране на актовете на съда и прокуратурата, а
особено онези, с които се слага край на наказателното производство.
На свой ред определението на РС- К. също страда от липса на мотиви до степен-
отказ от правосъдие, доколкото се касае
за подписано копие на постановлението на
РП- К.. Функцията на контрол, като първа
инстанция на актовете по чл.243 НПК на прокуратурата, с които слага край на
наказателното производство е била напълно изоставена в случая.
Най- съществения порок на обжалваното постановление на
РП- К. е съществената непълнота на доказателствата за изясняване на
релевантните към съставомерните признаци факти.
Настоящата инстанция счита, че съществуват основания
да бъдат споделени изложените в жалбата оплаквания ,състоящи се в следното:
Констатациите на двете предходни инстанции, че
от събраните доказателства не може да се направи извод за осъществено престъпление
по чл. 206, ал.1 НК - обсебване, са неоснователни и формални. Изводът, че
осъщественото от И. П. деяние не описва обективните и субективните признаци на
престъплението, за което е водено разследването е формиран при непълнота на
разследването, както и при едностранчив и избирателен подход при преценката на
доказателствата.
Внимателния прочит на постановлението на РП К., води
до извод, че цялата дейност на решаващия орган по преценката и анализа на
доказателствата, както и по приложение на материалния закон не съответства на
заложените в НПК изисквания. Суверенно право на решаващия орган е да формира
вътрешно убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на
доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, обективирано в мотивите. Ролята на страна в
същинската фаза на процеса - съдебното производство не освобождава
прокуратурата в качеството и на решаващ орган при изграждане на констатацията
дали се касае за извършено престъпление да събере всички относими доказателства
и да ги подложи на щателен, подробен и задълбочен анализ в мотивите на акта, с
който се произнася, като изложи убедителни съображения. Обективният подход
налага изграждане на фактическа обстановка, основаваща се на анализ и преценка
на всички събрани доказателства, без елиминирането на някои от тях и без
тълкуването им в смисъл, какъвто нямат.
При тази неправилно установена фактическа обстановка,
изводът на Районен съд К. за отсъствие на обективни и субективни признаци на
състава на чл.206, ал.1НКе изграден в конфликт с материалния закон.
Становището, че обстоятелството относно собствеността на инкриминираните вещи
от страна на Р.Д. не било доказано, тъй като „липсват документи за закупуване и
др. такива”, най-малко не отговаря на истината и показва формалното разглеждане
на жалбата от съдебния състав на PC К.. Още в първоначално образуваната
прокурорска преписка са представени заверени преписи от всички документи,
удостоверяващи собствеността върху движимите вещи. Няколко пъти са предоставяни
на разследващите органи и оригиналите за сравнение. В досъдебното производство Р.Д.
отново е предоставил преписи от всички документи по изричното искане на
разследващия дознател.
Определението на PC К. като постановено в разрез с
доказателствата и в противоречие с материалния закон, препятства хода на
наказателното производство и развитието му до същинската фаза - съдебната.
Районен съд К. не е осъществил действителен, реален контрол върху
материалноправните и фактическите изводи на прокуратурата. Като е възприел
изцяло и безкритично предложената му фактическа обстановка от РП К., прилагайки
материалния закон е приел в нарушение на същия, както и на съдебната практика
по прилагането му, че не е налице обсебване, още повече, че не се доказва
собствеността на вещите.
При постановяване на атакуваното определение PC К.
определено е изоставил правомощията си на контролираща инстанция, фактическите
и правни изводи в постановлението за прекратяване не са подложени на критичен
анализ и преценка, отсъства каквато и да е преценка на доказателствата, като
съдът се е задоволил да преразкаже фактическата обстановка, възприета от прокуратурата,
до степен че не намира необходимо да излага собствени съображения за
правнорелевантните факти, основаващи се на подробен задълбочен анализ на
доказателствата. Обжалваното определение, легитимиращо постановлението на РП К.
като законосъобразно е постановено в нарушение на чл.14, ал.1 и чл.107 НПК,
както и в резултат на и липсата на
изложени собствени фактически и правни съображения от РС- К. като контролираща
инстанция.налице е липса на изразена воля и от двете инстанции относно
причината, основанието за прекратяване-дали се касае за липса на престъпление
или за недоказаност на обвинението.
Настоящата въззивна инстанция счита, че производството
по делото е приключено без да са събрани всички относими доказателства, за
обстоятелства, касаещи предмета на доказване.
В тази връзка, счита за основателни доказателствените
искания, отправен в жалбата за разпит на посочените лица- дъщерята на И. П.,
живуща ***, братовчедка на И. П. /неназована по име в жалбата/, живееща в
непосредствена близост до жилището на П. в с. Д., както и останалите съседи на
жилището, дали знаят да са изнасяни вещи от къщата, продавани, пренасяни в
други жилища, обитавани от Павлова или осъществени каквито и да е действия на
разпореждане с инкриминираните като предмет на престъплението вещи. Следва да
бъде дадена допълнителна възможност на жалбоподателя-пострадалото от
престъплението лице Р.Д. да посочи доказателства, че вещите са се намирали във
въпросното жилище в с. Д. и са ползвани общо с лицето, против което се води
разследването –П. при фактическото им съвместно съжителство.
Едва след изясняването на изложените по- горе
обстоятелства посредством събиране на
доказателства, следва да се изгради и формира правната преценка със съотнасяне
на установените факти към разпоредбите на чл.206,ал.1 НК .
Предвид гореизложеното и на осн. чл.243,
ал.7,вр. ал.5 т.3, НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА
Определение под № 46 от 07. 05. 2019г. на
РС- К. по ЧНД № 136/2019г., с което е потвърдено постановление на РП- К. от 11.03.2019г. по пр.пр. № 372/2017г.
на РП- К., ДП № 57 /2018г на ОСлО при СОП,
по силата на което е прекратено наказателното производство и ВРЪЩА делото на РП- К. за изпълнение на задължителните
указания .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.