Решение по дело №2272/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                             09.10.2019г.                          град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На десети септември                                         2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело №2272 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Ищцата Д.Х.С. твърди в исковата си молба, че е наследник на Х.С.Х, починал на 18.12.1999г., титуляр на партида клиентски номер ********** и потребител за имот, находящ се в гр.Ст.Загора, кв.***.

Твърди също, че започнала ремонт на апартамента на посочения адрес и установила, че захранването му с електроенергия е прекъснато. Поради това, на 02.04.2019г. отишла в офис на ответника, където получила писмо изх. № 7516233-1/07.03.2019г., адресирано до него, с което го уведомяват, че на 15.02.2018г. е демонтиран и предаден за експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен номер №*********, от измервателна точка ИТН 2063994 на посочения по-горе адрес, на клиент с клиентски номер **********. Също го информират, че на основание чл.48(2) и чл.51(1) от ПИКЕЕ, сметката му за електроенергия ще бъде коригирана за времето от 90 дни, т.е. за периода от 17.11.2017г. до 15.02.2018г. Допълнително начислената дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия е на стойност 121,96лв.

С оглед възстановяване на захранването и в качеството на наследник на Х.С.Х, на 02.04.2019г. ищцата заплатила посочената сума.

Ищцата счита, че сумата е незаконосъобразно начислена, тъй като не е връчен констативния протокол от проверката. Освен това ответното дружество не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, поради което не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно извършената корекция е неправомерна - Решение №111 от 17.07.2015г. по т. д. №1650/2014 г. на ВКС, І т.о.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив да й заплати сумата от 121,96лв. недължимо платена, представляваща допълнително начислена сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за клиент с клиентски №********** за периода 17.11.2017г. до 15.02.2018г. за 90 дни, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.

Заявява, че на 15.02.2018г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоиз­точна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер с №********* отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 % (Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 403014/15.02.2018г., приложен към исковата молба. Клиентът  не бил намерен и не присъствал на проверката.

Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология за извърш­ване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано следното: „Осъществен е достъп до вътрешността на електромера, извършена е манипулация, поради което електромерът измерва с отрицателна грешка от – 35,59%”. Тези констатации били обективирани в изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №1239/10.10.2018г. С оглед на описаното по-горе и като е установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се е чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 662 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е 121,96 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 90 дни, като първата дата – 17.11.2017 г. - началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа проверка 15.02.2018 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ). ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало процесната Фактура №**********/07.03.2019г. и с Писмо изх.№7516233-1/07.03.2019 г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента уведомление за извършеното допълнително начисление. Писмото било върнато в цялост.

Ответникът счита, че КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена електрическа енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г ), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средст­вото за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправил­ното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измер­ване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни", тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точ­ният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл.48, ал.1, б.”б" ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на ел.енергия от клиента, а при липса на средство за търговски измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителнит есъоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно осемчасово натоварване”. Заявява, че стойността на дължимата сума е изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (Решение № 111 от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. №1650/2014г. I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение №86 от 17.08.2015г. на ВКС по т.д. №616 от 2015г. док­ладчик съдията Емилия Василева).

Ответникът счита, че не е от съществено значение кой точно е извършил въздействието; установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху уреда за търговско измерва­не и неговата вина са от компетенцията на разследващите органи и прокуратурата, тъй като в случая са налице изцяло признаците на извършено престъпление по чл.234в от НК; фактът кой е конкретният извършител е ирелевантен, тъй като в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисква­ния и условия за извършването корекции на сметки да е установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Счита, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчи­ка на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено размест­ване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Заявява, че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върхов­ната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва еднос­транна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД е неприложим в подобен тип обществени отношения (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

Заявява, че в ОУ на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а ал.1 от ЗЕ продава ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. Сочи, че ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дъл­жимите от него суми при извършена корекция на сметката му.

Ответникът заявява, че не споделя разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г. Счита това за погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставя изиск­ване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение на крайните снабдители да променят общи­те си условия. Сочи, че ВКС приема, че в чл.1137 от Общите условия на договорите за про­дажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г. II т. о. ТК), а ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД" са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г. При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т е. няма логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да при­ема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Моли съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект в гр.Ст.Загора, кв.***.

От представения по делото констативен протокол №403014/15.02.2018г. за техническа проверка и подмяна на средство за измерване е видно, че при извършена проверка от двама представители на ответното дружество в присъствието на свидетели, на измервателната система на обект в гр.Ст.Загора, кв.*** е констатирано „пробита държавна пломба ”, като след проверката електромера е демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба. От представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1239/10.10.2018г. се установява, че предмет на проверката е електромер с фабричен номер №*********; при проверка е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера – окъсяване чрез мост от тънък проводник на куплунг Х2, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера; металната пластина на индикатора SB1 за отворен капак на електромера е фиксирана към основата си  във включено положение; електромерът не съответства на изискванията. С писмо с изх. №7516233-1 от 07.03.2019г. на „ЕВН България Електроразпределение” АД, относно „частично неизмерване на електрическа енергия, клиентски номер **********, ищецът е уведомен, че на 15.02.2018г. при извършена проверка  електромер с фабричен номер №********* е демонтиран и предаден за експертизна проверка в БИМ; констатирано е от служителите на БИМ, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка минус 35,59%, за което е издаден констативен протокол №1239/10.10.2019г.; в следствие на това ползваната от ищеца електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена и на основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметка му за ел.енергия за периода 17.11.2017г. до 15.02.2018г., за 90 дни, като допълнително начислената сума е в размер на 121,96 лв. На 07.03.2019г. е издадена фактура №********** за сумата от 121,96 лв. с ДДС.

По делото не е спорен фактът на плащане на процесната сума по посочената по-горе фактура от страна на ищеца. В подкрепа на горното е представен и системен бон от 02.04.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.

Ответникът счита, че следва да задържи платената сума, като сочи, че е налице законово основание за начисляване на процесната сума и се позовава на чл.83 ал.1 и 2 от ЗЕ и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, във вр. с чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на елекроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. § 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият § 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно  чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това.

Поради изложеното и тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция, предявеният иск за главница се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

Ищеца е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът е направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.

От представения по делото списък по чл.80 ГПК на ищцата се установява, че същата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350лв.

Съдът намира, че искането на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, е основателно по следните съображения: Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат, се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. при цена на иска 121,96лв. възлиза на 300,00 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца се явява прекомерно и следва да бъде намалено.

Предвид горното и на основание чл.78 ал.1 и ал.5 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ общо в размер на 350,00лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

  Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от  Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.С., ЕГН **********, от гр.Ст.Загора, кв.***, сумата от 121,96 лв., представляваща заплатена без основание цена по фактура №**********/07.03.2019г., с която е коригирана сметката на Д.Х.С., с п.а. за минал период, както следва: 17.11.2017г. до 15.02.2018г.,  ведно със законната лихва върху сумата от 121,96лв. от завеждане на исковата молба – 25.04.2019г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 350,00лв.

Присъдената сума за може да бъде заплатена по банкова сметка  *** ***, „Алианц банк“ АД с титуляр адв.К.П.Л..          

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

 

            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :