Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13754 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Б.М.В. искова молба, с която моли ответникът ЗАД „ОЗК
– З.“ АД да бъде осъден да му заплати сумите от 50 000 лева и 280 лева,
представляващи обезщетения съответно за претърпени неимуществени и имуществени вреди
от ПТП, настъпило на 19.06.2020 г., ведно със законните лихви от 14.07.2020 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 19.06.2020 г. бил пътник в л.а. „Опел“, модел „Мовяно“ с ДК № ********, управляван от А. К.. При км
164+700 на АМ „Тракия“ в посока гр. Бургас, преди бензиностанция „OMV“ К. предприел изпреварване на
т.а. „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДК № У ******По време на маневрата товарният
автомобил изненадващо навлязъл в лява лента, където се движил л.а. „Опел“ и го
ударил странично. Микробусът занесъл вдясно и паднал на лявата си страна и
продължил да се влачи по платното до установяването му извън пътя.
Ищецът Б.В.
пострадал при произшествието и бил настанен по спешност в болницата в гр. Стара
Загора. При направена рентгенография се установило счупване на дясна раменна
кост. Имал и разкъсно-контузни рани и множество охлузвания по цялата дясна ръка
и травми на главата и на гръдния кош.
Ищецът
предпочел да продължи лечението си в гр. София. На 20.06.2020 г. посетил
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където обездвижили ръката му
с ортеза и обработили и превързали раните по ръката му. Лекарите установили и
разкъсани сухожилия, чието лечение се налагало да изчака зарастване на
фрактурата на рамото.
В
първите дни В. изпитвал силни болки. Ортезата носил
повече от месец. Движението на ръката му не се възстановило. При проведен
преглед при ортопед се оказало, че раменната кост е зараснала неправилно и това
обяснявало болките в горния десен крайник.
Ищецът
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за преглед и изследвания
на обща стойност 280 лева.
Търпените
болки и страдания от получените увреждания оценява на сумата от 50 000
лева.
Гражданската
отговорност на водача на т.а. „Мерцедес“, модел „Актрос“ била застрахована при
ответното дружество, което следвало да му заплати застрахователни обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди. Претендира и законните лихви от 14.07.2020
г. – датата на предявяване на претенцията пред ЗАД „ОЗК – З.“ АД, до
окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва механизма на произшествието и причинната му връзка с описаните в
исковата молба увреждания. Счита претендирания размер на обезщетението за неимуществени
вреди за завишен. Според ответника, вина за настъпване на произшествието имал и
водачът на л.а. „Опел“. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който нарушил нормата на чл. 137а от ЗДвП и отказал
своевременно лечение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 14.07.2020 г., към която са приложени констативен протокол,
фиш за спешна медицинска помощ, листи за преглед на пациент и фактури с касови
бонове.
Предявените
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
т.а. „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДК № ******и ЗАД „ОЗК – З.“ АД –
обстоятелство, отделено като безспорно между страните с определение от 15.03.2021
г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
В
заключението на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза е
описан механизмът на ПТП, като вещото лице е установило, че на 19.06.2020 г. около
16.00 часа на АМ „Тракия“ в района на км 164+700, преди разклона за гр.
Свиленград и бензиностанция OMV се движил микробус „Опел“, модел „Мовяно“ със
скорост около 116 км/ч. След като застигнал т.а. „Мерцедес“, модел „Актрос“ с
ДК № ******, предприел маневра изпреварване в лява пътна лента. Когато предните
части на двата автомобила се изравнили, т.а. „Мерцедес“ внезапно завил рязко наляво,
на около 1.4 м за време от 0.72 сек и за изминато разстояние от 19 м. При време
за реакция от 1.2 сек, никой от двамата водачи не е могъл да реагира, като
предотврати удара. Задната половина на микробуса е отблъсната наляво, при което
това превозно средство придобило повишена склонност за завиване със странично
занасяне и насочване надясно. След като известно време се движил диагонално
наляво, навлязъл в левия банкет и по силно наклонения скат вдясно от пътя.
Приземил се в нивата с денивелация около 2 м, като забил предния десен ъгъл в
земята. Микробусът придобил ротация в посока на часовниковите стрелки и се
преобърнал на лявата си страна. Поради значително по-голямата маса на товарния
автомобил, напречната му устойчивост не се нарушила. Причината за внезапната
маневра не е изяснена, но на снимковия материал е заснета неравност в дясна
пътна лента. Вещото лице сочи, че при висока скорост внезапното преминаване
през неравност може да наруши напречната устойчивост на движението на
автомобила. В случая скоростта на движение на т.а. „Мерцедес“ е била 90 – 100
км/ч.
При така
даденото заключение съдът приема за доказано, че водачът на т.а. „Мерцедес“,
модел „Актрос“ А.С. е реализирал противоправно
поведение, като е нарушил задълженията си да контролира непрекъснато
управляваното от него МПС и да съобрази скоростта си на движение с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар и с характера и интензивността на движението. Данни за намалена видимост
към момента на произшествието липсват, поради което С. е могъл и е бил длъжен
да се съобрази с неравностите на пътното платно, като при нужда ги заобиколи. За
да предотврати отклоняване на автомобила от лентата, която не е имал право да
напуска, С. е следвало да намали скоростта, с която е управлявал превозното
средство. Виновният водач е възприемал и предприелият маневра изпреварване от микробус
„Опел“ в лява пътна лента. С поведението си С. е нарушил задълженията си по чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и в причинна връзка с това негово виновно поведение е
настъпило произшествие, от което за Б.В. са произтекли телесни увреждания.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач А.С. за причинените от деянието вреди на ищеца Б.В..
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от съдебно-медицинската част на комплексната експертиза, че получените от
ищеца увреждания, чието обезщетение се претендира в настоящото производство са
причинени именно от процесното ПТП. Уврежданията се изразяват в счупване на горния
край на дясна раменна става, множество открити рани на раменния пояс и
мишницата, контузия и хематом на дясно око, контузии на главата, на шийни
прешлени и на гръдния кош ш сътресение на мозъка.
За лечение
на счупването в раменната става В. е носил обездвижваща ортеза за 45 дни. Разкъсно-контузните рани са били обработени хирургично и
периодично са правени превръзки. В. е приемал и антибиотични
медикаменти. При нормално протичане на лечебния процес възстановяването
настъпвало за пет месеца. През първите два от тях болките били с по-висок
интензитет.
При
извършен на 16.09.2021 г. преглед от вещото лице д-р С. се установило непълно
възстановяване от получените увреждания: в дясна раменна става се наблюдавал
ограничен обем движение при отвеждане на ръката настрани – 160 градуса при
норма 180 градуса.
Свидетелят
А.С. разказва, че Б. й се обадил през юни 2020 г., за да й съобщи, че е катастрофирал.
Същия ден късно вечерта пристигнал в дома им в гр. София. Очите му били подути
и зачервени. Имал открити и кървящи рани по ръцете, лицето, краката и гърба. На
следващия ден отишли в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където направили снимка на
ръката му. Установило се счупване в дясна раменна става, поради което му
назначили ортеза. Раните били промити, като обработката им продължила повече от
месец.
В.
изпитвал затруднения в хигиенно-битовото си обслужване и имал нужда от чужда
помощ, която С. му оказвала в продължение на два месеца. Изпаднал в състояние
на страх да излиза навън. Имал и смущения в съня. Този дискомфорт продължил
около шест месеца. Болки в ръката продължавал да изпитва и до момента. Опитал
се да се върне на работа, но състоянието му не позволявало да продължи да
полага труд в строителството. След сваляне на ортезата
ходил на рехабилитация и имал известни подобрения. Пълно възстановяване не
настъпило. Операции не му били правени.
Сигурни
данни за безсъзнателно състояние на В. непосредствено след произшествието не са
налице. Не са били установени проблеми в неврологичното състояние на ищеца.
Естествени и нормални са търпените от пострадалия психически проблеми, предвид
продължителността на лечебния период. Травмата на десния горен крайник е
затруднила естественото му положение в легнало състояние и това е породило
проблеми за ищеца по време на сън. Поради това за В. са налице пречки да вдига
тежести и да борави пълноценно с ръката си.
Съдът
приема, че пострадалият е изпитал интензивни болки за периода от два месеца,
като в тази посока са показанията на свидетеля С. и заключението на вещото
лице. През този период В. не е бил в състояние да се грижи за себе си и е
използвал чужда помощ, което е естествено свързано с неудобства и притеснения.
Интензитетът на болките, особено в областта на фрактурата, му е причинил
физически и психически дискомфорт. За период от шест месеца качеството му на
живот е било трайно влошено. Постоянна негативна последица са както
невъзможността да полага труда, който е полагал до 19.06.2020 г., така и
непълният обем в движението на десен горен крайник.
Като
съобрази гореизложеното, възрастта на пострадалия – 46 г. към датата на ПТП, периода
на търпения дискомфорт от получената при процесното произшествие травма, както
и болезнените открити рани по тялото, които са зараснали за около месец, лимитите
на застрахователните суми, конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 19.06.2020 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са
произтекли вредите, съдът намира, че 20 000 лева е справедлив размер на
обезщетението.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан и е отказал нужното му лечение.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
В настоящото производство не се установи ищецът да е бил
с поставен предпазен колан. Механизмът на произшествието сочи, че уврежданията
са в резултат на директен контакт с елементи от интериора на микробуса, и
по-специално с дясна врата на превозното средство. След като микробусът се е
преобърнал надясно и съответно в тази посока се е отклонило тялото на В.,
предпазното действие на колана е било практически нулево. Коланът не би могъл
да задържи движението на ръцете, поради което фрактурата би се получила и при
поставен предпазен колан. Поради това съдът намира възражението за неспазване
на нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП за недоказано.
Без
причинна връзка с вредоносния резултат е и отказът на пострадалия да бъде
хоспитализиран в болницата в Стара Загора и да му бъде направена оперативна
интервенция. В. своевременно е поставил и носил според медицинските указания
ортеза, която е спомогнала за своевременното възстановяване на фрактурата в
дясна раменна става. При евентуална операция търпените от него болки биха били
с по-висок интензитет.
Безспорно
се доказаха и имуществените вреди, изразяващи се в разходи за извършени
прегледи, лечение и изследвания. Общият размер на разходите е 280 лева,
съгласно представени и приети по делото фактури и касови бонове за тяхното
заплащане.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищецът е
сезирал ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение на 14.07.2020 г. Представени са били всички
доказателства, с които ищецът е разполагал. Посочил е и банкова сметка, ***то.
Към 14.07.2020 г. разходите за лечение са възлизали на сумата от 130 лева. В
15-дневния срок, който изтича на 04.08.2020 г. застрахователят не е определил и
заплатил обезщетения, поради което от 05.08.2020 г. той ги дължи със законните
лихви. Върху направените през ноември 2020 г. разходи за лечение от 150 лева
законна лихва се дължи от датата на подаването на исковата молба.
Ищецът Б.В. е бил освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС
сумата от 800 лева държавна такса и 120 лева депозит за експертиза по делото,
съразмерно на уважената част от исковете.
На ищеца
е била оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния му
представител адв. М.Г.И. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 030.94
лева.
Ищцовата
страна е възразила за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника от 2 436
лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, чл. 7, ал. 9 и § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г., възнаграждението възлиза на сумата от 2 556 лева. Прекомерност
не се установява, поради което от общата стойност на разноските от 2 891
лева, на ответника се дължат 1 724.94 лева, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.М.В.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Манастирски ливади“, ул. „*******сумата
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 19.06.2020
г., ведно със законните лихви от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева и за
заплащане на законни лихви от 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Б.М.В., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Манастирски ливади“, ул. „*******сумата
от 280 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата от 130 лева от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане, а върху сумата
от 150 лева – от 14.12.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
искането за присъждане на законни лихви от 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „ОЗК - З.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 800 лева държавна такса и 120 лева депозит за експертиза по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат М.Г.И., с адрес *** сумата от 1 030.94
лева адвокатски хонорар за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.М.В., ЕГН **********,
с адрес гр. София, кв. „Манастирски ливади“, ул. „*******да заплати на ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от
1 724.94 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: