Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Казанлък
-22.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият
районен съд, наказателна колегия трети наказателен състав в публичното си
съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
съдебния състав ;
Председател
; Тодор
Тодоров
При
секретаря Марийка Иванова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров-
АНД № 324/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се
произнесе взе предвид следното ;
М О
Т И В
И ;
Обжалвано
е наказателно постановление № 19-0284-002994 от 24.01.2020 г. на Началник
сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което са наложени административни
наказания.
Недоволен
от това останал жалб. Т.И.И. който го обжалва пред съда.Мотивира жалбата си с
обстоятелството,че наказателното постановление е незаконосъобразно.
Редовно
призован не се явява.Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът
да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Възз.
страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат писмено становище с
което молят обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът
като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с
доказателствени средства- показания на свидетел,писмени и след преценка
поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
Жалбата
е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН /нарушител/ поради което е допустима.
Разгледана
по същество се явява частично основателна.
В
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил на 21.11.2019 г. в
община Казанлък на път първи клас № ПП-І6 км.314+300 „Лукойл“ в посока
изток-запад управлява собствения си лек автомобил „******
като не използва пътя съгласно неговото предназначение, като рязко повишава
оборотите на автомобила,превърта задвижващите колела отклонявайки МПС-то в
посока ляво-дясно по надлъжната ос на пътното платно с което създава
предпоставка за ПТП/от едната в другата лента и обратно/. Управлява МПС с
неизправен шумозаглушител. При подаден сигнал / светлинен и звуков с л.а. ****/ от контролен орган водачът не спира и не изпълнява
неговите указания . АУАН е съставен по преписка с входящ № 284р-25457 от
21.11.2019 г. с което е извършил;
1.При
управление на МПС извършва маневри
изразяващи се в последователно внезапно
преминаване в лентите за движение, като нарушава правилата за използване на
пътното платно и създава непосредствена опасност за движението с което виновно
е нарушил чл.5 ал.2 т.4 от ЗДП,
2.Управлява
МПС с неизправно шумозаглушително устройство- значителна неизправност с което
виновно е нарушил чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП,
3.Не
спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение
при подаден сигнал за спиране от контролен орган с което виновно е нарушил
чл.103 от ЗДП.
Жалб.
не сочи различна фактическа обстановка ,не сочи и други доказателства поради
което и въз основа на гласните доказателствени средства- показанията на св. М.-
актосъставител и писмени- докладна записка с рег. № 284р-25457 от 21.11.2019 г.
съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.
В
разпоредбата на чл.10 от ППЗДП са посочени техническите неизправности на МПС.
В разпоредбата на чл.10 от ППЗДП няма изрично
предвидена разпоредба- неизправно шумозаглушително устройство.
В
чл.10 ал.1 т.10 б.б от ППЗДП като
техническа неизправност е посочена –нивото на шума на двигателя не съответства
на предписаните нормативни стойности.
От писмените доказателства по делото се
установява,че полицейските служители не са могли да спрат автомобила управляван от жалб. .
Към
административнонаказателната преписка няма представени доказателства от които
да се установява какви са нормативните
стойности на шума от двигателя и какво е
тяхното превишение от двигателя на
автомобила управляван от жалб..
Поради
това съдът счита,че това обвинение не е доказано, тъй като стойностите от звука
следва да бъде установени със техническо средство а не по слуха на полицейските
служители.
Поради
това в тази му част наказателното постановление следва да се отмени като
неправилно.
Разпоредбата на чл. 5
ал.2 т.4 от ЗДП забранява на водача на ППС да извършва
маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за
движение.
От докладната записка
приложена към административнонаказателната преписка се установява,че автомобила
управляван от жалб. превъртал задвижващите колела и е отклонявал автомобила в посока ляво-дясно по надлъжната ос на пътното платно
с което е създал предпоставка за ПТП.
Това
обстоятелството,не се оспорва от жалб. или неговия пълномощник поради което и
въз основа на писмените доказателства съдът приема отразеното в НП.
Това обстоятелството
е накарало полицейските служители движещи се с
полицейски автомобил „**** да подадат на жалб. звуков и светлинен сигнал за да отбие автомобила в страни за да бъде
извършена проверка.
Разпоредбата на
чл.170 ал.3 от ЗДП допуска спиране на
ППС да може да се извърши със подаден сигнал от движещ се полицейски автомобил
или мотоциклет.
От докладната записка
обаче се установява,че полицейския
автомобил е подал сигнал/светлинен и звуков / за спиране като е последвал автомобила управляван от
жалб. със включена светлинна и звукова сигнализация.
От установената
фактическа обстановка според съдът не може по недвусмислен начин да се приеме,че подаването на светлинен и звуков сигнал от
полицейския автомобил е означавал
спиране на МПС управлявано от жалб., или
сигнала е обозначавал полицейският автомобил
като автомобил със специален режим на движение, без това да поражда правните последици на отдаденото
нареждане за спиране. Това е така, защото ЗДвП свързва подаването на светлинния
и звуков сигнал точно определени последици–обозначаване на специалния режим на
движение на автомобила / чл.
34, ал. 1 и чл.
91, ал. 1 от ЗДвП/ и възникване на задължение на останалите водачи за
осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на
движение /чл.
104, ал. 1 от ЗДвП/. Всички тези последици са различни от последиците,
възникващи при подаден сигнал за спиране / чл. 103
от ЗДвП/. Поради това в настоящия случай движейки се след автомобила на
жалб. със подаден светлинен и звуков сигнал това не може да бъде приравнено на сигнал за
спиране по смисъла на ЗДвП и да породи спиране от жалб..
Така направения извод
от съда е във унисон и със разпоредбата на чл.207 от ППЗДП според
която сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез
постоянен светещ или мигащ надпис "Полиция спри!". По аргумент на
противното от тази разпоредба подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ
се полицейски автомобил за обозначаване на специален режим на движение не
съставлява сигнал за спиране.
С оглед установеното
по делото не може да се приеме, че на
жалбоподателя е подаден недвусмислен сигнал за спиране по смисъла на закона поради
което в тази му част обжалваното наказателно постановление също следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Административното
наказание наложено на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДП е определено над
предвидения в закона минимален размер от 20 лв., но според съдът няма основание
за неговото намаляване тъй като видно от справката на нарушител водач жалб. е
наказван три пъти с влезли в законна сила наказателни постановления / макар и
преди много време/ и 16 пъти му е била налагана глоба с фиш, поради което
извършеното от него административно
нарушение не е изолиран случай.
От извършената от
съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление не се
констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Същото отговоря
изцяло на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като е посочена датата на
извършване на нарушението /21.11.19г./, мястото на извършването му / ПП-І-6 км.314+600
„Лукойл“/, кой е извършителя / жалб. И./, как е било извършено нарушението , /
при управление на конкретно посочено МПС/,
как е било констатирано нарушението /по преписка с вх.№ 284р-25457 от 21.11.19 г./ и др. с което са били посочени всички обективни
признаци от значение за състава на нарушението.
В съответствие с
нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, АНО е посочил както нарушените материално-правни норми така
и тези въз основа на които е определил вида и размер на административните наказания.
Съдът
не приема възражението на жалб. изложено в жалбата му ,че АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В
ЗАНН няма легална дефиниция за понятието маловажен случай а и разпоредбата на
чл.85 от ЗАНН не препраща към НК. Понятието
‘маловажен случай’ на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН поради което следва да се направи отграничение на маловажните
случаи на административно нарушение от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН.
Извършеното
от жалб. нарушение с оглед личността на административно-наказаното лице
/ наказван многократно за нарушения на ЗДП/, както и обстоятелството,че преминавайки
от едната лента в другата без необходимост създава предпоставка за ПТП според съда не
представлява маловажен случай поради което правилно АНО не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
По
изложеното жалбата се явява частично основателна и обжалваното наказателно
постановление следва да се измени.
Водим
от горните мотиви съдът,
Р Е
Ш И ;
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0284-002994 от 24.01.2020 г.
на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък като във частта му в
която на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДП е наложено административно наказание
глоба в размер от 100 лв., го ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно, а
във частта му в която на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер от 200 лв., и на основание чл.175 ал.1
т.4 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 150 лв.
и лишаване от право за управление на МПС
за срок от три месеца го ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно наложени на
Т.И. ***4 с ЕГН ********** .
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред
Административен съд гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;