lР Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 25.10.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20150/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
С влязло в сила решение № 262988/23.12.2021г. е
допуснат до делба следният недвижим имот: жилище
- апартамент с идентификатор ..........., по кадастрална карта
одобрен със Заповед РД............ от ИД на АГКК, адрес на имота: град В.,
община В., област В., район М., ул. Т. ***; предназначение на самостоятелния
обект: жилище-апартамент; брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа
площ от 57 кв.м. и реална площ от 86,86кв.м, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ....и ...., под обекта:няма; над обекта: .... между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва ½
ид.част за
К.К.Д., ЕГН********** и ½
ид.част за Д.Г.Б., ЕГН **********, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
В първото по делото заседание ищецът чрез процесуалния
си представител е заявил и съдът е приел за съвместно разглеждане претенция по
сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС заявена срещу ответника, за
осъждането му да заплати сумата от 17000лева, представляваща обезщетение за
еднолично ползване на имота, съобразно квотата му в съсобствеността за периода
от 09.10.2019г. до 27.03.2024г.
Ответницата от своя страна чрез процесуалния си
представител е заявила и съдът е приел за съвместно разглеждане претенции по
сметки по чл. 346 ГПК, както следва: да й бъде заплатена сумата от
6377,50лева, представляваща припадаща се част от сума в размер на 12755лева във
връзка с увеличената стойност на имота, в резултат на извършени в него СМР и
подобрения в периода м. април- м.юни 2019г., както и да й бъде заплатена сумата от 541,20лева, представляваща
припадащата се част от цялата сума в размер на 1082,42лева, във връзка с
извършени разходи за поддръжка на общите части на съсобствената вещ в периода
от 27.03.2019г. до 27.03.2024г.
На осн. чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
фактите: че СМР, подробно посочени по пера и стойности в молбата на ответника
от 08.04.2024г., са действително извършени в посочения период и в размер в
имота, както и че съответно са заплащани към етажната собственост ежемесечни
вноски към фонд „Ремонт и обновление“ от страна на ответницата в посочения
период и в посочения размер.
По същество на спора страните излагат становище за
извършване на делбата посредством изнасяне имота на публична продан.
ПО
ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
От заключението на вещото лице А. по допуснатата от
съда съдебно - техническа експертиза, вкл. с разясненията дадени при
изслушването му, неоспорено от страните и кредитирано като обективно и
компетентно дадено относно поделяемостта на имота апартамент с идентификатор ...........,
се установи, че имотът е реално неподеляем. Целта при извършване на делба,
съобразно чл. 69, ал. 2 ЗН е при възможност всеки съделител да получи дял в
натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя
на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер,
вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти, и в частност дали броят
на реалните дялове съответства на броя на съделителите, и доколко стойността на
тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. В случая,
допуснат е до делба един имот, който стана ясно, че е реално неподеляем. След
като липсва възможност по обособяване на достатъчен брой реални дялове, вкл.
отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, съобразно числото на
съделителите, изключено е и приложението на разпоредбата и на чл. 353 ГПК.
При това положение единствено приложимият способ за
прекратяване на съсобствеността е изнасяне имота на публична продан по реда на
чл. 348 ГПК.
Пазарната стойност на делбения имот според вещото
лице А. е в размер на сумата от 141000лева.
В
тази част заключението на експерта е било оспорено, като по искане на ищеца
съдът е допуснал повторна СОЕ, с изследване на въпроса каква е реалната
квадратура на имота, респ. пазарната му стойност.
Съгласно
заключението на вещото лице П., процесният апартамент е със застроена площ от
86,84кв.м и пазарната му стойност възлиза на 249000лева.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице П. по допуснатата от съда повторна съдебно-
техническа експертиза, като неоспорено от страните и компетентно дадено относно
реалната площ на апартамента и съответно пазарната му стойност. Въз основа на
същото дяловете на страните в съсобствеността, изчислени съобразно квотите им,
възлиза както следва: за К.К.Д. - 124500лв. и за Д.Г.Б. - 124500лв.
По претенцията с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС:
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС задължението за заплащане на обезщетение при
лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от
деня на писменото поискване. В тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е съсобственик, че е отправил писмена покана до
ответната страна, с която е изявил воля да му се заплаща обезщетение за
лишаването му от ползване на съсобствения имот, че ответната страна ползва
еднолично имота и размер на обезщетението представляващо пропусната полза.
Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в
настоящата хипотезата е съсобственото имущество да се ползва лично от
ответницата за задоволяване на лични ежедневни нужди и да е отправена писмена
покана до съсобственика с искане да му бъде предоставена възможността да ползва
лично имота, респ. за заплащане на обезщетение, съобразно правата му в
съсобствеността. Законът е регламентирал единствено формата - писмена, но не и
съдържанието на поканата.
В настоящия случай ищецът е представил по делото нотариална покана
до ответницата, връчена й лично на 27.11.2019г., което обстоятелство е било
удостоверено от нотариус. От съдържанието на поканата се установява, че с нея
ищецът е поканил съсобственика си в седемдневен срок от получаване на поканата
да изкупи дела му за сумата от общо 30000лева, от които 12000лева е претендирал, като дължима сума за незаплатен
наем за ползване на собствеността му за пет години назад.
Ответникът е оспорил представената нотариална покана да съдържа
искане на ищеца за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на
съсобствения имот.
Така релевирано възражението се преценява от настоящия състав ,
като основателно. Действително от съдържанието на поканата се установява единствено
волеизявлението на ищеца до ответната страна за изкупуване на дела му и се
съдържа искане за заплащане на наем и то за минал период. Ето защо, съдът приема, че не
може да се приеме, че ответникът е бил надлежно поканен да заплаща именно обезщетение
за едноличното ползване на имота, съобразно квотата му в съсобствеността,
касаещ период след поканата. Поради изложеното претенцията е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
По претенциите на ответника с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС:
Твърденията на ответницата по заявената
претенция относно извършени разходи за съсобствената вещ са били, че
подобренията са били направени в периода м.април – м. юни 2019г., с цел
запазване на имота и неговата нормална експлоатация за жилищни нужди. Направени
са били от нея в качество й на съсобственик, без съгласието на ответника и без неговото
противопоставяне, но и в негов интерес. В случая, предвид характера на извършените
работи и обективното състояние на имота преди извършването им, налага извод, че
тези разноски имат характер на подобрения. Същите не са били оспорени по основание и по размер, поради което следва
да бъдат уважени в тяхната цялост, така както са заявени, а именно: за сумата
от 6377,50 лева, представляваща припадаща се част от сума в размер на 12755лева
във връзка с увеличената стойност на имота, в резултат на извършени в него СМР
и подобрения в периода м. април- м.юни 2019г.;
По отношение на втората претенция - в чл. 30, ал. 3, пр. 2 ЗС е
уредено задължението на съсобственика за заплащане на припадащата се част
съобразно дела си в съсобствеността от тежестите на общата вещ. Касае се за
хипотеза, при която някой от съсобствениците не е изпълнил задължението си за
участие в тежестите на общата вещ съобразно своята идеална част от нея и
останалите съсобствениците са ги покрили за своя сметка. Понятието „тежести”
включва необходимите разноски, т.е тези, които са направени за запазването,
поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или
състоянието й би се влошило, арг. от чл. 41 ЗС, както и обикновените разноски,
свързани с текущото поддържане на имота, каквито са и разходите за поддръжка на
общите части. Тази претенция също не е оспорена от ищеца, поради което същата
следва да бъде уважена за сумата от 541,20 лева, представляваща припадащата се
част от цялата сума в размер на 1082,42 лева, във връзка с извършени разходи за
поддръжка на общите части на съсобствената вещ, извършени в периода от
27.03.2019г. до 27.03.2024г.
По
разноските:
На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно
квотите им в съсобствеността и стойността на имота, съделителите следва да
бъдат осъдени да заплатят по отделно държавна такса по сметка на ВРС, в полза
бюджета на съдебната власт, както следва: 4980лева за К.К.Д.
и 4980лева за Д.Г.Б..
На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, по предявения иск с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС следва да се събере държавна такса в размер на 4% от цената му,
т.е. сумата от 680лв., а с оглед неоснователността й , същата следва да се
възложи на ищеца по претенцията - К.К.Д.. По исковете на ответника с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС, следва да се събере държавна такса
в размер на 4% от цената им, т.е. сумата от общо 305,10лв., която с оглед
основателността им следва да бъде заплатена от
ответника по тази претенция - К.К.Д..
И двамата съделители претендират разноски.
На основание чл. 355 ГПК страните заплащат разноските
за производството съобразно стойността на дяловете им, като правилото на чл.
78, ал.1 ГПК е приложимо единствено по присъединените искове в делбеното
производство, т.е. във втората фаза това са заявените претенции по сметки.
Установената съдебна практика /определение
по ч. гр. д. №2700/2020г. на ВКС, II г. о., определение по ч. гр. д. 3096/2021г. на ВКС II г.
о./ е, че при липса на оспорване на правата на съделителите и способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. Затова исканите за присъждане от К.Д.
разноски следва да останат в негова тежест.
Съделителят Д.Г.Б. претендира за присъждане разноски
по списък по чл. 80 ГПК, за адв. хонорар от 2000лева. С оглед уважените
претенции по сметки, същите следва да се възложат върху ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатият
до делба недвижим
имот, представляващ: жилище - апартамент с идентификатор ..........., по кадастрална карта
одобрен със Заповед РД............ от ИД на АГКК, адрес на имота: град В.,
община В., област В., район М., ул. Т. ***; предназначение на самостоятелния
обект: жилище-апартамент; брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа
площ от 57 кв.м. и реална площ от 86,86кв.м, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ....и ...., под обекта:няма; над обекта: ...., на стойност 249000лева, при начална цена
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: ½
ид.част за К.К.Д., ЕГН ********** и
½ ид.част за Д.Г.Б., ЕГН **********, на основание чл. 348 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.К.Д., ЕГН ********** срещу Д.Г.Б., ЕГН ********** за
осъждането й да му заплати сумата от 17000лева,
представляваща обезщетение за еднолично ползване на имота, съобразно квотата му
в съсобствеността за периода от 09.10.2019г. до 27.03.2024г., на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Б., ЕГН ********** сумата от 6377,50лева, представляваща припадаща се част от сума в размер на
12755лева във връзка с увеличената стойност на имота, в резултат на извършени в
него СМР и подобрения в периода м. април- м.юни 2019г., на основание чл. 61, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Б.,
ЕГН ********** сумата от 541,20лева,
представляваща припадащата се част от цялата сума в размер на 1082,42 лева, във
връзка с извършени разходи за поддръжка на общите части на съсобствената вещ в
периода от 27.03.2019г. до 27.03.2024г., на
основание чл. 30, ал. 3, пр. 2 ЗС.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********
ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 4980лева,
представляваща държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8,
пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и сумата от 985,10лева,
представляваща дължима държавна такса по предявените искове с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС, чл. 61 ал.2 ЗЗД и
чл. 30, ал. 3,
пр. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Д.Г.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 4980лева, представляваща държавна такса
по иска за делба на основание чл.
355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********
ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Г.Б., ЕГН **********
сумата от 2000лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: