№ 4
гр. Кюстендил, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело №
20221500900061 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от З. С. И.а, с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.***, ул.„*** №105, подадена чрез пълномощника адв.Р.М. от АК-***,
против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, бул.„***“ №1.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата суми, търсени като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в
размер на 40 000 лева (размерът на иска е увеличен по реда на чл.214 от ГПК) и
имуществени вреди на стойност 1 200 лева, настъпили в резултат на пътно-транспортно
произшествие, предизвикано на 04.07.2022г. около 19.02 часа в гр.*** от Л. К. Х., като водач
на мотоциклет марка „***“, модел „***“ с рег.№***, чиято гражданска отговорност към
момента на произшествието е била застрахована от ответното дружество, ведно със
законната лихва, както следва: върху сумата от 30 000 лева – считано от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие до окончателното изплащане
на сумата и върху сумата от 1 200 лева - считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 04.07.2022г. около 19.02 часа в
гр.***, на ул.„***№328 при кръстовището с ул.„***“, водачът на мотоциклет марка „***“,
модел „***“ с рег.№*** Л. К. Х., при приближаването към пешеходна пътека тип „зебра“ не
е пропуснал движещата се по нея пешеходка З. С. И.а, при което я е блъснал и реализирал
пътно – транспортно произшествие (ПТП).
Ищцата поддържа, че виновен за ПТП е изцяло водачът на МПС и сочи, че срещу
Х. е било образувано наказателно производство от общ характер. В молба с вх.
№3195/21.07.2023г., ищцата, чрез пълномощника си, заявява, че наказателното производство
срещу водача на мотоциклета е приключило с одобряване на споразумение за прекратяване
1
на наказателното производство по НОХД №401/2023г. по описа на КнРС, с което Л. К. Х. е
признал вината си за извършено престъпление и му е било наложено наказание „лишаване
от свобода“.
Твърди се, че управляваният от Л. К. Х. мотоциклет е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, по застрахователна полица №ВG/30/122001113643, валидна от 15.04.2022г. до
14.04.2023г.
Ищцата твърди, че след удара е била транспортирана до МБАЛ „Д-р Н.ВасИ.“
АД-гр.Кюстендил, където й е била оказана помощ в Хирургично отделение, а в последствие
е била преместена в Отделението по ортопедия и травматология; назначени са й били
различни прегледи и изследвания, в резултат на които й е била поставена диагноза „Д***“.
Назначена й е била медикаментозна терапия. На 08.07.2022г. на И.а е била извършена
оперативна интервенция, изразяваща се в репозиция на фрактурата и поставяне на метална
остеосинтеза. Поставената окончателна диагноза е: счупване на долния край на лъчевата
кост, закрито. Изписана е била на 11.07.2022г.
Ищцата сочи, че на 12.07.2022г. се е явила на преглед при съдебен медик, който е
описал констатираните увреждания и е направил медицинско заключение, че се касае за:
фрактура на лъчева кост на лява предмишница; разкъсно-контузна рана на главата с
наложени шевове; множество кръвонасядания и охлузвания по глава, тяло и крайници.
И.а твърди, че във връзка с проведеното лечение е извършила разходи,
изразяващи се в заплащане на сумата от 1 200 лева за заплащане на комплект медицински
консумативи за лъчева кост, за което й е била издадена фактура от 06.07.2022г.
В исковата молба се поддържа, че пътният инцидент е причинил на ищцата
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Изпитвала е
силна болезненост в областта на лявата ръка, тялото, коленете и главата, които се
увеличавали при движение и при заемане на определено положение на тялото. Започнала да
се задъхва лесно; изпитвала затруднения да спи на двете си страни; често се будела от болки;
имала дискомфорт при изпълнение на ежедневните дейности като хранене, къпане и др.;
ограничила социалните си контакти; чувствала се зле от необходимостта близките й да се
грижат за нея; чувства срам и притеснения от белезите, които са останали в областта на
травмите, което води до спад в самочувствието й. И.а твърди, че станала изнервена,
неспокойна, раздразнителна, с честа смяна на настроенията; започнала да сънува кошмари, а
споменът за инцидента я затормозявал. Започнала да изпитва неувереност и страх от МПС.
Твърди, че и към настоящия момент продължава да изпитва болки и страдания от
получените наранявания.
Ищцата сочи, че на 03.08.2022г. е отправила молба-претенция до застрахователя
на гражданската отговорност на виновния водач – ответното дружество, което до момента
не е определило и изплатило застрахователно обезщетение.
В представения в рамките на предоставения срок отговор на исковата молба,
ответното дружество, чрез пълномощника му адв.Н. Л., не възразява срещу допустимостта,
но оспорва основателността на предявените искове, като заявява единствено, че не спори по
следните правнорелеватни факти: 1/ съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на мотоциклет марка „***“,
модел „***“ с рег.№*** към датата на произшествието, както и 2/ на 03.08.2022г.
дружеството е било уведомено за настъпило застрахователно събитие и е било отправено
искане за изплащане на застрахователно обезщетение, което е било отказано.
Правят се следните възражения по съществото на спора: 1/ оспорва се да са
настъпили твърдените от ищцата травми, провеждани лечения и увреди; 2/ оспорва се да е
настъпило ПТП въобще, в частност – описания в исковата молба механизъм на същото; 3/
2
оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
евентуално претърпени от ищцата вреди, с възражение за вероятност травмите на ищцата да
са настъпили при друг инцидент, без участие на застрахования водач, както и възможност
при ищцата да са налице дегенеративни предхождащи заболявания , в това число на
костната система, които са съществували от преди застрахователното събитие; 4/ твърди се
липса на един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност, обуславяща и отговорността на застрахователя, а именно –
противоправно поведение на водача Л.Х.; 5/ твърди се и липса на изключителна вина на
водача на МПС и при условията на евентуалност, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата З. И.а,
изразяващо се в нарушение на изискванията на: чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като при и по
време на предприетото пресичане на пътното платно не е съобразила разстоянието до
приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, както и пътната
обстановка, при отчитане на факта, че същата е глухоняма и е била длъжна да бъде по-
внимателна при пресичане на пътното платно; чл.113 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като И.а, в
нарушение на тази норма е удължила ненужно времето си за пресичане, както и е спряла на
пътното платно, без да е била налице необходимост за това; чл.114 т.2 от ЗДвП, тъй като И.а
непосредствено преди настъпване на ПТП е предприела пресичане на пътното платно в
участък, където видимостта е била изключително ограничена, които нарушения, всяко в
условията на евентуалност спрямо предходното, се твърди, че са в пряка причинно -
следствена връзка с вредоносните последици от произшествието; 6/ тъй като Х. е
управлявал мотоциклета преди и по време на удара с пешеходката с ниска скорост, то ПТП е
било технически предотвратимо за него в случай, че ищцата е взела решение да пресече в
участък без ограничение на видимостта, като се твърди, че и за водача в близост до мястото
на удара е имало ограничена видимост, поради наличието на други ППС; 7/ оспорва се да са
налични данни за твърдените да са преживени болки, физически страдания и нарушения на
психическото здраве на ищцата; 8/ твърди се отсъствие на всички елементи от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, очертаващи неоснователност и на исковата претенция за заплащане
на обезщетение и за имуществени вреди, а при условията на евентуалност се възразява, че
стореният разход не е бил необходим, а и закупуването на въпросните медицински
консумативи се покривало от НЗОК; 9/ при условията на евентуалност се прави и
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в неполагане на
необходимата грижа при провеждане на възстановителния процес, с твърдение, че И.а грубо
го е неглижирала, непровеждайки нужното лечение, рехабилитация и терапия, което е
довело до болки с по-висок интензитет; 10/ при условията на евентуалност се излагат
съображения за прекомерност на претендираната сума за обезщетение на неимуществени
вреди; 11/ оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава при евентуална
основателност и доказаност на главната претенция, с доводи, че ищцата не е посочила пред
застрахователя лична банкова сметка, нито е направила волеизявление, съответстващо на
нормата на чл.338 ал.1 от КЗ.
При така изложените възражения, ответникът прави искане за отхвърляне изцяло
на всички предявени искове, а при условията на евентуалност – за частично уважаване на
исковите претенции, при уважаване на направените възражения за съпричиняване и
прекомерност. Моли се присъждане на сторените по делото разноски, в това число и
възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл.219 ал.1 от ГПК по искане на ответника съдът е допуснал Л. К.
Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, ул.„***“ №20, ет.3, ап.9, да участва по
делото като трето лице, което да помага на дружеството. Х. не е изразил становище.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК,
3
намери за установено следното от фактическа страна:
На датата 04.07.2022г., около 19.00 часа З. И.а, заедно със своя позната Н. Р., са се
движили по тротоар на бул.„*** в посока от центъра на гр.*** към гр.***, покрай
Селскостопанския техникум. На кръстовище, образувано от улиците бул.„*** и ул.„***“ И.а
и Р. са предприели пресичане на платното за движение в посока Ветеринарно-медицинската
лечебница. В този участък платното за движение е имало четири пътни ленти – по две във
всяка посока, а между платната е имало разделителен остров с мантинели и затревена площ.
Пресичането е било предприето по пешеходна пътека тип „Зебра“. Двете са се движили с
нормален темп на ходене и скорост. По същото време по бул.„*** в посока от гр.*** към
центъра на гр.*** със скорост от около 95 км/ч при позволена максималната такава,
сигнализирана с пътен знак, от 40 км/ч се е движел мотоциклет марка „***“, модел „***“ с
рег.№***, с водач Л. Х.. Движейки се така, в кръстовището на бул.„*** в дясната лента на
платното за движение в посока от гр.*** към центъра на гр.***, върху пешеходната пътека e
възникнал удар между предната лява част на мотоциклета и пешеходката З. И.а, в областта
на гръдния й кош и корема. В резултат на удара И.а паднала на пътното платно върху
пешеходната пътека, водачът на мотоциклета също паднал, но мотоциклетът продължил да
се движи надясно, при което се качил на тротоара и реализирал втори удар с пешеходци,
движещи се по него.
От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от
в.л.д-р инж.Ф. К., се установява, че преди сблъсъка водачът на мотоциклета Л.Х. не е
задействал спирачната система на превозното средство. На разстояние от около 57 метра
преди мястото на удара е имало поставен пътен знак А18 „Пешеходна пътека“,
предупреждаваща превозните средства, движещи се в посока от с.*** (гр.***) към центъра
на гр.***, а самата пешеходна пътека е била означена с хоризонтална пътна маркировка.
Вещото лице е констатирало, че З. И.а се е движела равномерно преди удара, с
нормални за пола и възрастта й (51 години) темп и скорост. Произшествието е настъпило на
прав участък от пътя, без наклон на пътното платно, при дневна светлина и добра видимост.
Водачът на мотоциклета и пешеходката са имали възможност да се възприемат визуално на
разстояние най-малко 50 метра. Когато същите са били на това разстояние един от друг,
други превозни средства, които да препятстват видимостта им между тях не е имало.
При изчислената от вещото лице скорост на движение на мотоциклета преди и в
момента на удара – 94.75 км/ч, опасната му зона за спиране е била около 72.50 метра. Ако
водачът е възприел И.а като опасност за движението още в момента, в който тя е предприела
пресичане на булеварда, стъпвайки на пътното платно върху пешеходната пътека тип
„Зебра“, при скоростта на движение на пешеходката – 5.04 км/ч (1.40 м/сек), същият е имал
възможност да спре преди мястото на удара и при скоростта, с която се е движел. Ако
водачът е възприел И.а като опасност за движението, в момента, в който същата е
продължила пресичането по пешеходната пътека, стъпвайки на лявата лента на платното за
движение, по което се е движел мотоциклета, при скоростта, с която Х. се е движел, същият
не е имал възможност да спре преди мястото на удара. Това, според вещото лице, при тази
4
хипотеза важи и в случай, че водачът се е движел със скорост от 50 км/ч. но ако водачът на
мотоциклета се е движел със скорост по-малка или равна на 40 км/ч, каквато е била
максимално разрешената, ПТП е било технически предотвратимо за него. Експертът сочи,
че от техническа гледна точка пешеходката е имала възможност възприеме зрително
приближаващия се към нея автомобил и да предотврати настъпването на ПТП, ако е спряла
в пространството между двата разделителни острова, изчакала е преминаването на
мотоциклета, след което е продължила пресичането на булеварда.
С определение от 17.05.2023г. на РС-Кюстендил по НОХД №401/2023г. по описа
на КнРС, по отношение на което е извършено тълкуване, с определение на същия съд от
29.10.2024г., е одобрено споразумение, с което водачът Л. К. Х., с ЕГН **********, живущ в
гр.***, ул.„***“ №20, ет.3 ап.9, се е признал за виновен в това, че на 04.07.2022г. в гр.***, на
ул.„*** при кръстовището с ул.„***“, с посока на движение от с.*** към центъра на гр.***, е
управлявал МПС – мотоциклет „*** ***“, с рег.№***, собственост на К. Й. Х. от гр.***,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – създал
опасност и пречки в движението на пътното платно и поставил в опасност здравето и
живота на преминаващите по пешеходната пътека и движещите се по тротоара; чл.5 ал.1 т.2
от ЗДвП – не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците З. С. С. и Н. А. П.; чл.20 ал.1 от ЗДвП – не е контролирал
управлявания от него мотоциклет „*** ***“, с рег.№***, като изпуснал управлението,
моторът паднал и продължил да се движи и се качил на тротоара; чл.21 ал.2 от ЗДвП – когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21
ал.1, това се сигнализира с пътен знак, като същата е била сигнализирана с пътен знак В26,
при разрешена скорост от 40 км/ч, се е движел в гр.*** на кръстовището между ул.„*** и ул.
„***“ със скорост от 111 км/ч.; чл.119 ал.1 от ЗДвП – не е намалил скоростта и не е спрял на
пешеходната пътека; чл.150а ал.1 от ЗДвП – управлявал е мотоциклет „*** ***“, с ДК №***,
с категория В, М и А2, без да притежава необходимата за мотоциклета категория А, и с това
по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: на З. С. С.,
с ЕГН **********, от гр. ***, е причинил средна телесна повреда, изразяващи се в трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник, в следствие на фрактура на лъчевата кост
/радиус/ в долната й трета; и на Д. Б. С., с ЕГН **********, от гр.***, е причинил средна
телесна повреда, изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник,
в следствие на многофрагментни фрактури на двете кости /тибия и фибула/ на лява
подбедрица и фрактура на първа предноходилна /метатаразална/ кост на ходилото на ляв
крак, като Х. е управлявал мотоциклет „*** ***“, с ДК№***, без да е имал необходимата
правоспособност и деянието относно З. С. С. е извършено на пешеходна пътека –
престъпление по чл.343 ал.3 б.„а“ пр.2, във вр. с чл.343 ал.1 б.„б“, пр.2, във вр. с чл.342 ал.1
пр.3 от НК, като за извършеното престъпление, на основание чл.343 ал.3, б.„а“ пр.2, във вр.
с чл.343 чл.1, б.„б“ пр.2, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК,
обвиняемият Х. се е съгласил да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание е
отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.
5
От извършена от съда служебна справка в НБД „Население“ се констатира, че
ищцата З. С. с ЕГН ********** е с фамилно име „С.“. От констатация от лична карта с
№*********, извършена от съда в съдебното заседание, проведено на 17.11.2023г., се
установи, че ищцата З. С. с ЕГН ********** е записана с фамилно име „И.а“, като
документът е със срок на валидност 28.04.2025г. при тези констатации, съдът приема, че З.
С. С. и З. С. И.а са различни имена на едно и също лице.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, което е с вх.
№195/15.01.2024г., изготвено от вещото лице д-р В. Н., се установява, че при така
реализираното ПТП З. И.а е получила физически травматични увреждания, а именно:
фрактура на лъчевата кост /радиус/ на лява предмишница – пълна, с дислокация на
фрагментите в областта на диафизата в долната й половина; мекотъканна контузия на
главата – разкъсно-контузна рана в тилната област и кръвонасядане в областта на брадата;
мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието – краткотрайно зашеметяване,
унесеност; кръвонасядане на по-голяма площ по гръдния кош и корема отпред с охлузвания
върху него в дясно подребрие; множество кръвонасядания по горните и долните крайници –
в областта на двете мишници, лява и дясна лакътна става и предмишница, двете ръце, двете
колена и подбедрици – в областите на дясна лакътна става и долните крайници на по-голяма
площ; охлузвания върху част от тях – по десния лакът, двете колена и подбедрици.
След инцидента И.а е била транспортирана с линейка до Спешно отделение на
МБАЛ „Д-р Никола ВасИ.“ АД-гр.Кюстендил, след което е била приета в Хирургично
отделение на същата болница. В лечебното заведение е престояла от 04.07.2022г. до
11.07.2022г. Направен е хирургичен шеф на раната на главата, както и в травматологично
отделение е извършено хирургично лечение на фрактурата на лъчевата кост на лявата
предмишница – кръвна репозиция и метална остеосинтеза с плака и винтове, както и е
приложено съответно медикаментозно лечение с обезболяващи, антибиотик и
антикоагулант. Видно от приложената към исковата молба фактура и касов бон от
06.07.2022г. ищцата е закупила комплект медицински консумативи за лъчева кост,
заплащайки цена в размер на 1 200 лева с ДДС.
Травматичните увреждания, според експерта, са причинили на ищцата болки и
страдания, които са били по-силно изразени до около първата половина на възстановителния
период. По-интензивни са били болките от фрактурата на лъчевата кост и от мекотъканните
травми в областта на гръдния кош и около ставите. Вещото лице сочи, че обичайно срокът за
възстановяване на по-малките кръвонасядания и охлузвания е около 1-2 седмици; за
хирургично зашитата разкъсно-контузна рана, мозъчното сътресение със степенно
разстройство на съзнанието, както и за кръвонасяданията на по-голяма площ – около 25-30
дни, а за фрактурата на лъчевата кост на предмишницата – около 3-4 до 4-5 месеца.
Вещото лице е констатирало от извършения преглед на ищцата, че в случая не е
настъпило пълно възстановяване от фрактурата на лъчевата кост – възстановени са
функциите на крайника за самообслужване и по-ненатоварващи физически дейности, но все
6
още са налице лека оточност на меките тъкани, болка и болково ограничаване на пълния
обем движения в китковата става при натоварване. Експертът допуска, че тези последици от
травмата с най-голяма вероятност се дължат на хронично дразнене и микротравмиране на
меките тъкани на предмишницата от остеосинтезния материал, без да се изключват и
някакви нарушения на инервацията и кръвоснабдяването от сраствания в меките тъкани
около фрактурата, плаката и винтовете. Според вещото лице, тези последици няма да се
възстановят самостоятелно, необходима е преценка от специалист за евентуално премахване
на остеосинтезния материал, след което е възможно да настъпи и пълно възстановяване.
Обобщено е, че към настоящия момент общото физическо здравословно състояние на
ищцата е сравнително добро; няма данни получените от нея увреждания да са довели до
някакви практически значими и продължителни нарушения в общото здравословно
състояние; някакви неблагоприятни процеси не се очакват и в бъдеще.
Експертът е категоричен, че в случая е налице пряка причинно-следствена връзка
между претърпяното ПТП, получените от ищцата увреждания и последващите медицински
прегледи и лечение. Направените от същата разходи в размер на 1 200 лева за закупуване на
комплект медицински консумативи, според вещото лице, са били необходими за лечение на
полученото при ПТП увреждане – фрактура на лъчевата кост. Комплектът за оперативно
лечение на фрактурата – плака и винтове за метална остеосинтеза, е бил използван
фактически, видно от изготвените рентгенографии, като тези издения не влизат в цената на
клиничните пътеки, не се поемат от НЗОК, а са за сметка на пациента (включително
здравноосигурен и приет за лечение и опериран „по спешност“).
Вещото лице, запознавайки се с медицинските документи, касаещи здравословното
състояние на И.а преди ПТП, е посочило, че общото й такова преди 04.07.2022г. е било
сравнително добро – през месец юни 2028г. е било констатирано едно остро протекло
бъбречно заболяване, а през месец юли 2018г. ищцата е била насочена към специалист за
евентуална хипертонична болест, без данни да е била извършвана такава консултация. Не е
установено И.а да е страдала от някакви остри, хронични и/или дегенеративни заболявания
или да са били провеждани лечения по повод на някакви заболявания. При З. И.а е налице
водена глухота, както и глухонемота, с вероятно пълна липса на слух, довела и до неразвита
реч. Вещото лице е достигнало до извод, че водеща ръка при ищцата е дясната ръка, с която
след ПТП е могла да се обслужва при дейности, за извършването на които е била достатъчна
една ръка, макар през първите 1-2 седмици след инцидента и тази възможност да е била
ограничена, предвид кръвонасяданията в областта на лакътната става и предмишницата на
дясната ръка.
Според експерта, предвид естеството на получената фрактура, проведеното
оперативно лечение, поставянето на метална остеосинтеза и последващата имобилизация от
основата на пръстите до горната трета на мишницата, при свит в лакътната става крайник
под ъгъл от 90 градуса, за срок от около 1.5-2.5 месеца, са били абсолютно необходими. При
непровеждане на такова лечение счупената кост или няма да зарасте, или ще зарасте с
голяма деформация и променена анатомична форма, което води до тежки функционални
7
нарушения на крайника.
Посочено е в заключението, че пълноценното лечение на нарушените функции на
горния ляв крайник от получената фрактура на лъчевата кост изисква и провеждане на
съответна рехабилитация – ЛФК, масажи, физиотерапевтични процедури. Рехабилитацията
не води до по-бързо зарастване на костта, но в повечето случаи позволява по-бързо и по-
пълно да се преодолеят последиците от травмата, както и да не се развият допълнителни
усложнения. В конкретния случай, според вещото лице, най-вероятно рехабилитация е била
препоръчана и няма данни да е била проведена. Независимо от това, експертът сочи, че
установените неблагоприятни последици се дължат или в по-голяма степен са
благоприятствани от наличието на чуждо тяло (остеосинтезния материал), поради което
провеждана рехабилитация не би имала пълен или по-съществен успех.
По делото са разпитани свидетелите К. Г., Д. С., Ж. И. и Р. Е.а. Първите двама
свидетели дават сведения за механизма на настъпване на ПТП, който е описан по-горе в
настоящия съдебен акт, възприет включително и на база на техните показания.
От показанията на Ж. И., брат на ищцата, и Р. Е.а става ясно, че след инцидента З.
И.а е изпитвала болки, имала шевове на главата, синини по тялото; след операцията на
ръката, била с поставен гипс за 45 дни. Докато била в болницата имала световъртеж,
замайване, гадене и повръщала. В болницата, а и след това не можела да се обслужва сама,
да се къпе, да пере, да се храни и облича, за което й помагали свидетелите. След свалянето
на гипса, а и до настоящия момент има болки в ръката, а понякога получавала и подутини.
Лекарят препоръчвал да се направи втора операция за премахване на поставените плака и
винтове. Свидетелите сочат, че след инцидента ищцата се страхувала да остава сама, да се
придвижва сама, търсела придружител. Получила смущения в съня – не можела да спи или
имала кошмари, бълнувала и пищяла.
От заключението по назначената съдебно-психологична експертиза, изготвено от
вещото лице Сн.М., се установява, че при проведеното психологично изследване на ищцата
със съдействието на нейния брат, е констатирано, че ПТП, в което е участвала е довело до
преживяване на травматичен шок и стрес, което резултира в продължаващи и до момента
постоянно самонаблюдение и натрапливи страхове за здравето и живота й. Ищцата станала
зависима от своя брат, променил се жизнения й стил за продължителен период от време,
настъпила десоциализация. Това състояние е провокирано от произшествието, от
продължителния период на възстановяване, съпроводен с болка и със загуба на уменията за
справяне в ежедневието, водеща до чувство на притеснение и унижение. Според вещото
лице, наблюдаваното леко изоставане в развитието на И.а и вродения дефицит (глухонемота)
са предпоставка за протрахиране на травмените преживявания и намалените възможности за
адаптиране след преживения стрес. Експертът сочи, че обективно се наблюдава повишено
безпокойство и тревожност, нарушения в съня, нарушения в емоционално-оценъчните
функции на личността, в умението за адекватно целеполагане, както и промяна на
цялостното й социално функциониране. Налице е фрустриране на уменията на ищцата да
функционира като автономна личност, нарушени са значими за нея житейски стереотипи,
8
като справяне с домакинството и общуване със съседи, изпитва несигурност, емоционална
тревожност и страх да остава сама. Според вещото лице, пълно възстановяване от
психотравмата не е настъпило, а с оглед соматичните проблеми, изоставането в развитието,
изразената ригидност на социалното и емоционалното функциониране, такова е възможно и
да не настъпи.
Не е спорно, че за мотоциклет марка „***“, модел „***“ с рег.№*** към датата
04.07.2022г. е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №ВG/30/122001113643, валидна от 15.04.2022г. до
14.04.2023г., както и, че на 03.08.2022г. ответникът е бил уведомен за настъпило
застрахователно събитие и е било отправено искане вх.№3098/03.08.2022г. от ищцата за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева – за неимуществени и
1 200 лева за имуществени вреди, което е било отказано.
Като взе предвид така изложените факти, установени от събраните по делото
доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове се основават на твърдения за наличие на деликт и на
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника. В разпоредбата на чл.432
ал.1 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на делинквента.
Със застраховката „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица вреди. Тази отговорност се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички вреди, пряк и
непосредствен резултат от деянието. Необходимо е към момента на увреждането да
съществува застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя, като наред с това задължително трябва да са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта, пораждащи основанието за възникване на отговорността на
прекия причинител спрямо увредения. Застраховани лица са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание, т. е. всеки, който не е установил противоправно
фактическата власт върху него.
По делото няма спор по следните установени в производството факти: 1) че
водачът на моторно превозно средство – марка „***“, модел „***“ с рег.№***, Л. Х., е имал
качеството на застраховано лице по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”,
валидна към датата на произшествието и 2) че застраховател по сключения договор за
застраховка е било ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Установи се от представените медицински документи и от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, че при настъпилото на 04.07.2022г.
9
ПТП ищцата е получила телесни увреждания – по-тежкото - фрактура на лъчевата кост
/радиус/ на лява предмишница – пълна, с дислокация на фрагментите в областта на
диафизата в долната й половина, и по-леки - мекотъканна контузия на главата; мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието – краткотрайно зашеметяване,
унесеност; кръвонасядания и охлузвания на различни части на тялото.
Съдът счита, че по делото се доказа наличието на осъществено от страна на Л. Х.,
в качеството му на водач на застрахованото МПС, виновно противоправно поведение.
Следва да се отбележи, че на основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда – на каквато
се приравнява и одобреното споразумение за прекратяване на наказателното производство -
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
В приложение на посочената норма, противоправното виновно деяние на водача Л.
Х. е доказано по делото – на 04.07.2022г. в гр.***, на ул.„*** при кръстовището с ул.„***“, с
посока на движение от с.*** към центъра на гр.***, е управлявал МПС – мотоциклет „***
***“, с рег.№***, собственост на К. Й. Х. от гр.***, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – създал опасност и пречки в движението на
пътното платно и поставил в опасност здравето и живота на преминаващите по пешеходната
пътека и движещите се по тротоара; чл.5 ал.1 т.2 от ЗДвП – не е бил внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците З. С. С. и Н. А.
П.; чл.20 ал.1 от ЗДвП – не е контролирал управлявания от него мотоциклет „*** ***“, с рег.
№***, като изпуснал управлението, моторът паднал и продължил да се движи и се качил на
тротоара; чл.21 ал.2 от ЗДвП – когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в чл.21 ал.1, това се сигнализира с пътен знак, като
същата е била сигнализирана с пътен знак В26, при разрешена скорост от 40 км/ч, се е
движел в гр.*** на кръстовището между ул.„*** и ул.„***“ със скорост от 111 км/ч.; чл.119
ал.1 от ЗДвП – не е намалил скоростта и не е спрял на пешеходната пътека; чл.150а ал.1 от
ЗДвП – управлявал е мотоциклет „*** ***“, с ДК №***, с категория В, М и А2, без да
притежава необходимата за мотоциклета категория А, и с това по непредпазливост е
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, в това число на З. С. С., с ЕГН
**********, от гр.***, е причинил средна телесна повреда, изразяващи се в трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник, в следствие на фрактура на лъчевата кост
/радиус/ в долната й трета, като Х. е управлявал мотоциклета, без да е имал необходимата
правоспособност и деянието относно З. С. С. е извършено на пешеходна пътека,
осъществявайки престъплението, за което е бил признат за виновен.
В хода на съдебното производство се доказа още и наличието на претърпени от
ищцата вреди, имащи неимуществен характер и изразяващи се в болки и страдания от
телесно, емоционално и психическо естество. Установи се от заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза и от показанията на разпитаните свидетели, че И.а е
получила редица физически травматични увреждания, а именно: фрактура на лъчевата кост
10
/радиус/ на лява предмишница – пълна, с дислокация на фрагментите в областта на
диафизата в долната й половина; мекотъканна контузия на главата – разкъсно-контузна рана
в тилната област и кръвонасядане в областта на брадата; мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието – краткотрайно зашеметяване, унесеност; кръвонасядане на по-
голяма площ по гръдния кош и корема отпред с охлузвания върху него в дясно подребрие;
множество кръвонасядания по горните и долните крайници – в областта на двете мишници,
лява и дясна лакътна става и предмишница, двете ръце, двете колена и подбедрици – в
областите на дясна лакътна става и долните крайници на по-голяма площ; охлузвания върху
част от тях – по десния лакът, двете колена и подбедрици.
От заключението по назначената съдебно-психологична експертиза и от
показанията на свидетелите И. и Е. се доказа, че ищцата е изпитвала болки, дискомфорт,
чувство на страх, отчаяние, унижение и безпомощност. Променено е било цялостното й
социално функциониране.
Доказа се още от представените фактура и фискален бон, че лечението й е
наложило закупуване на комплект медицински консумативи за лъчева кост, заплащайки цена
в размер на 1 200 лева с ДДС. Разходваните средства представляват имуществена вреда за
ищцата, под формата на претърпяна загуба.
Доказа се по несъмнен начин от заключението по назначената СМЕ, че телесните
увреждания на И.а, а оттук и търпените от нея имуществени и неимуществени вреди, са в
резултат на виновно причиненото от страна на застрахования водач ПТП. Закупените
консумативи са били необходими за правилното лечение на фрактурата, както и извършената
оперативна интервенция с поставяне на остеосинтезния материал.
Установен по делото факт е, че ищцата не е провела рехабилитация, но от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза става ясно, че
констатираната и към момента болезненост в лявата ръка на ищцата е резултат от наличието
на чуждо тяло (остеосинтезния материал), поради което провеждана рехабилитация не би
имала пълен или по-съществен успех. В този смисъл, според съда, не може да се приеме, че
липсата на пълно възстановяване на И.а е следствие от собственото й поведение да
неглижира лечението, непровеждайки рехабилитация.
Не се установи да е основателно и възражението на ответника, че предшестващо
влошено здравословно състояние на ищцата се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилите вреди, доколкото стана ясно, че здравословното състояние на И.а преди ПТП,
като се изключи вродения дефицит, нямащ общо с получените травми, е било задоволително
добро.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетение за неимуществени
вреди се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице. В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и
11
страдания от физическо, емоционално и психическо естество, понесени от ищцата, като
последица от настъпилото на 04.07.2022г. произшествие.
В своята практика ВКС на РБ приема, че понятието „неимуществени вреди“
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
В конкретния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът взема предвид естеството на причинените телесни повреди,
сред които фрактура на лява ръка; увреждане на мозъка - мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието; контузии - разкъсно-контузна рана на главата, както и
множество кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош, корема, горните и долните
крайници. Никое от уврежданията не е създало опасност за живота на ищцата, но всички са
били съпроводени със силна болезненост, особено интензивна през първата половина на
възстановителния период за съответната травма. Извършена е била и оперативна
интервенция. Съдът отчита още и дискомфорта и притесненията, които И.а е изпитвал от
невъзможността да се обслужва сама в ежедневието си и свързаните с това усещания за
безсилие, зависимост от чужда помощ, както и останалата и до момента тревожност. Следва
да бъде съобразен още и периодът, който е бил необходим за възстановяване от травмите –
около 1-2 седмици за по-малките кръвонасядания и охлузвания; около 25-30 дни за
хирургично зашитата разкъсно-контузна рана, мозъчното сътресение със степенно
разстройство на съзнанието, както и за кръвонасяданията на по-голяма площ и между 3 и 5
месеца за фрактурата на лъчевата кост на предмишницата, както и фактът, че и към момента
ищцата изпитва болезненост в ръката, както и не е в състояние да извършва по-тежка и по-
продължителна физическа дейност с нея, тъй като това води до появата на болка.
Същевременно, следва да се отчете и фактът, че възстановителният процес като цяло е
протекъл без съществени усложнения, може да се счита, че такива не се очаква да настъпят
занапред, както и, че вероятно при премахване на остеосинтезния материал болезнеността в
ръката ще изчезне. Според вещото лице – медик, понастощем функцията на крайника е
практически възстановена по отношение на самообслужване, работоспособност и обичайни,
ненатоварващи значително лявата ръка физически дейности.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сума в размер на 22 000 лева.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението
12
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и
дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В редица решения на ВКС на РБ се приема, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с
които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало
условия за настъпването му или го е улеснило.
Ответникът по делото е направил възражение за съпричиняване на вредите, което е
обосновал с твърдения за противоправно поведение на З. И.а, способствало за настъпване на
телесните й увреждания. Поддържаните от дружеството да са били допуснати от
пострадалата нарушения са няколко, а именно: на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като при и по
време на предприетото пресичане на пътното платно не е съобразила разстоянието до
приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, както и пътната
обстановка, при отчитане на факта, че същата е глухоняма и е била длъжна да бъде по-
внимателна при пресичане на пътното платно; на чл.113 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като И.а, в
нарушение на тази норма е удължила ненужно времето си за пресичане, както и е спряла на
пътното платно, без да е била налице необходимост за това; на чл.114 т.2 от ЗДвП, тъй като
И.а непосредствено преди настъпване на ПТП е предприела пресичане на пътното платно в
участък, където видимостта е била изключително ограничена, които нарушения, всяко в
условията на евентуалност спрямо предходното, се твърди, че са в пряка причинно -
следствена връзка с вредоносните последици от произшествието.
Съдът намира, че възражението на ответника, че причинените телесни повреди на
И.а са настъпили в следствие на допуснато от нея нарушение на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, не
се доказа. Нормата задължава пешеходците при пресичане на платното за движение да
преминават по пешеходните пътеки и преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Данните по делото несъмнено
сочат, че И.а е предприела пресичане на платното за движение на пешеходна пътека тип
„Зебра“, преминала е две от лентите за движение, навлязла е в третата, като ударът с
мотоциклета е станал в най-дясната лента по посока на движението на превозното средство
(вж. заключението по САТЕ), следователно несъмнено е, че в момента, в който е предприела
пресичане и е навлязла на платното за движение И.а е съобразила поведението си с
приближаващите превозни средства. Ударът е настъпил в последната четвъртина от пътя,
при доказано движение на мотоциклетиста с превишена много над максимално позволената
скорост на движение. Съгласно чл.119 ал.1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
13
Т.е. задължение на водача, което той не е изпълнил, е било да намали скоростта или да спре,
за да пропусне пресичащата по пешеходната пътека ищца, а не е било задължение на
последната да спре, за да пропусне движещия се с превишена скорост мотоциклет. Пътно-
транспортното произшествие, респ. вредите за И.а са настъпили в резултат на
противоправното поведение на застрахования водач, а не на пресичащата по пешеходната
пътека ищца. Според установения механизъм на настъпване на ПТП, не може да се заключи,
че глухотата на ищцата се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия удар.
Съвсем неуместни спрямо конкретната фактическа обстановка са останалите
твърдения на ответника във връзка с възражението му за наличие на съпричиняване.
Липсват данни пострадалата в нарушение на чл.113 ал.1 т.2 от ЗДвП да е удължила ненужно
времето си за пресичане, както и е спряла на пътното платно, без да е била налице
необходимост за това – от заключението на вещото лице по САТЕ става ясно, че от момента
на навлизане на И.а на платното за движение до момента на удара тя не е спирала и се е
движела с нормален и постоянен темп и скорост. Пак от същото заключение се установява,
че видимостта в района е била добра, поради което не може да се заключи, че ищцата в
нарушение на чл.114 т.2 от ЗДвП е предприела пресичане на пътното платно в участък,
където видимостта е била изключително ограничена.
Следва да се има предвид намиращата приложение в настоящия случай разпоредба
на чл.119 ал.5 от ЗДвП, според която при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение
към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие.
Изложеното очертава извода на съда, че възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, е неоснователно.
При горните доводи, исковите претенции следва да се уважат, както следва: за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 200 лева - изцяло и за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – частично за сумата от 22 000 лева,
като за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева, искът бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД:
По начало отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. Безспорно е, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от
ЗЗД делинквента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната
уредба, обаче, дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по
договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово
установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна
лихва се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. Така, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата
14
(по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Липсва законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането
до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ,
според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3,
които ограничават размера на претенцията за лихви – тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума (лимити на отговорността) и да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
При изложените изводи, законната лихва за забава, която следва да се присъди на
ищцата върху определеното обезщетение за неимуществени вреди е от датата на
уведомяване, която съвпада с датата на отправяне на претенцията до застрахователя –
03.08.2022г.
По отношение на обезщетението за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, законната лихва се дължи така, както е поискана от датата на подаване
на исковата молба в съда.
По разноските:
Ищцата е била освободена от заплащане на държавни такси и разноски, при което
не са сторени такива.
На л.272 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен от
ищцата, от една страна, и адв.Р. М. с личен номер от Единния адвокатски регистър при
Висшия адвокатски съвет №***, с адрес на упражняване на дейността: гр.***, ул.„***“ №1,
ет.4, от друга, с който е уговорено предоставянето на И.а на безплатна правна помощ по
делото в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Претендирано е присъждане на възнаграждение
на адв.М., с начисляване на ДДС, поради качеството й на регистрирано по ЗДДС лице.
Представено е доказателство за регистрацията на адв.Р. М. по ЗДДС (вж.л.273).
Съдът намира, че са налице предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съгласно чл.7 ал.2 т.2 и т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при съобразяване частичното уважаване на исковите
претенции и съобразно техния размер, възнаграждението за осъществената безплатна правна
помощ на ищцата би следвало да възлиза на 2 800 лева (2 380 лева по иска за обезщетение за
неимуществени вреди и 420 лева по иска за обезщетение за имуществени вреди). Върху тази
сума, на основание § 2а от ДР на Наредбата, следва да се начисли ДДС, тъй като се
установи, че адвокат М. е регистрирана по ЗДДС. Според посочената разпоредба, за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
15
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Така, адвокатското възнаграждение,
което ответникът ще следва да заплати на процесуалния представител на ищцата е в размер
на 3 360 лева, с ДДС.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение, с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, което се основава и на
постановеното решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г. По това възражение
съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК определя, че ищецът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. Подобно
искане ищцовата страна в настоящото производство е заявила своевременно. Въпреки че
чл.36 ал.2 изр.2 от ЗАдв. препраща към размерите, определени съобразно НМРАВ,
безспорно съдебната практика налага, че определените по правилата на Наредбата
възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и
обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от
адвоката работа.
По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в НМРАВ минимални размери на
адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-
438/22г., с което е прието, че чл.101, §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 от ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, по силата на чл.633 от
ГПК, поради което цитираното следва да бъде съобразено и от настоящия състав, като се
приеме, че предвидените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения
не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир при определяне на
справедлив размер на адвокатското възнаграждение. Водещи при преценката налице ли е
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при отправено от насрещната
страна искане за присъждане на такова на по-ниска стойност, са действителната правна и
фактическа сложност на делото (чл.78 ал.5 от ГПК). В съответствие със задължителните
указания, съдържащи се в Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г.,
ОСГТК на ВКС, за да прецени основателността на искането за намаляване на присъденото
адвокатско възнаграждение, настоящият съд следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси.
В конкретния случай, съдът съобразява, че действията на процесуалния
16
представител на ищцата в хода на развилото се първоинстанционно производство се
изразяват в извършването на множество процесуални действия след изготвянето на исковата
молба; проявявано е активно процесуално поведение във връзка с изпълнение на указания
на съда и събиране на доказателства, във връзка с изменение на размера на единия иск,
представена е писмена защита; осигурявано е представителство на ищцата в съдебните
заседания. Делото е разгледано в осем съдебни заседания. Независимо от типизирания
характер на този вид производства, по които има изобилна и константната съдебна практика,
съдът достига до извода, че минималното възнаграждение по Наредбата не се явява
прекомерно спрямо правната и/или фактическа сложност на делото и съобразно
процесуалните усилия на адвоката на ищцата, положени за образуването, движението и
позитивното развитие на инициирания съдебен процес.
Съобразявайки тези обстоятелства, съдебният състав намира, че справедливият и
обоснован размер на адвокатско възнаграждение съответства на предвидения в чл.7 ал.2 т.2
и т.3 във вр. с §2а от ДР на Наредба №1/2004г., а именно– 3 360 лева, които следва да се
присъдят на адв.М..
Ответникът е бил представляван от адвокат, но не е удостоверил на същия да е
било заплатено адвокатско възнаграждение, част което да му бъде присъдено на основание
чл.78 ал.3 от ГПК. В няколко молби адвокатът – пълномощник на ответното дружество е
направил искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, но тъй като по
настоящото дело ответното дружество не е било представлявано от юрисконсулт,
предпоставки за присъждане на възнаграждение за такъв липсват.
Ответникът е сторил разноски за вещи лица в размер на 500 лева и е претендирал
присъждане на такива, поради което, съразмерно на отхвърлената част от исковете му се
следва от ищцата заплащане на сумата от 218.45 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил, дължимите държавни
такси за двата иска, а именно общо сумата от 930.00 лева, както и част от сторените от
бюджета на съда разноски за вещи лица, които са общо 1 142 лева, съразмерно на уважената
част от исковете, а именно сумата от 643.07 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.*** 1124, община Столична, район ***, ж.к.„***“ бул.„***“ №1, да
заплати на З. С. И.а, с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, ул.„*** №105, следните
суми: 1 200 лева (хиляда и двеста лева), представляваща обезщетение за претърпени от И.а
имуществени вреди, изразяващи се в разходвани средства за закупуване на медицински
изделия за лечение и 22 000 лева (двадесет и две хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от физическо и
17
емоционално естество, в резултат на телесни увреждания, които вреди са настъпили при
пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 04.07.2022г. около 19.02 часа в гр.*** от
Л. К. Х., като водач на мотоциклет марка „***“, модел „***“ с рег.№***, чиято гражданска
отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното дружество,
ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 22 000 лева – считано от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие – 03.08.2022г., до
окончателното изплащане на сумата и върху сумата от 1 200 лева - считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 28.11.2022г., до окончателното изплащане, като
исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над сумата от 22 000 лева до претендираните 40 000 лева, ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователна.
Присъдените в полза на З. С. И.а суми може да бъдат заплатени по банкова сметка:
IBAN: BG50 FINV ***, BIC: ***, с титуляр Р. И. М., за което И.а е дала съгласие в
пълномощно с нотариална заверка на подписа й от 17.08.2022г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.*** 1124, община Столична, район ***, ж.к.„***“ бул.„***“ №1, да
заплати на адв.Р. М. с личен номер от Единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски
съвет №***, с адрес на упражняване на дейността: гр.***, ул.„***“ №1, ет.4, сумата от
3360.00 лева (три хиляди триста и шестдесет лева), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС, за оказана по делото на З. С. И.а безплатна правна защита
и съдействие по чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.*** 1124, община Столична, район ***, ж.к.„***“ бул.„***“ №1, да
заплати на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Кюстендил,
сумата от 930.00 лева (деветстотин и тридесет лева), представляваща дължима държавна
такса и сумата от 643.07 лева (шестстотин четиридесет и три лева и седем стотинки),
представляваща сторени разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА З. С. И.а, с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, ул.„*** №105
да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.*** 1124, община Столична, район ***, ж.к.„***“ бул.„***“ №1 сумата от
218.45 лева (двеста и осемнадесет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
сторени разноски за вещи лица.
Решението е постановено при участието на Л. К. Х., с ЕГН **********, с
18
постоянен адрес в гр.***, ул.„***“ №20, ет.3, ап.9, в качеството му на трето лице-помагач на
страната на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-София с въззивна жалба в 2-
седмичен срок, считано от датата на връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
19