Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, №1185 / 23.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и
девети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 780
по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.64, ал.7 от ЗМВР.
Жалбоподателят А.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, е оспорил
разпореждане от 05.04.2021г. на старши полицай Ц. Г. ***, издадено на основание
чл.64 от ЗМВР, с което му е разпоредено да осигури достъп, като премести личния
си автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № А 66 56 ВА, паркиран пред имот, находящ
се в рибарско селище „Ченгене скеле“,
ул. „Боненти“ № 9, като възпрепятства свободното преминаване през входната врата
на имота. В жалбата се твърди, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно и
се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че в обжалваното разпореждане
липсват ясни фактически основания за издаването му. Твърди, че автомобилът му е
бил паркиран в собствената му лодкостоянка. Иска обжалваният акт да бъде
отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по
пълномощие поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното разпореждане.
Ответникът – Ц. Г. М. – старши полицай в ІV Районно управление
на МВР Бургас оспорва жалбата, счита, че разпореждането е законосъобразно.
ФАКТИ:
С разпореждане от 05.04.2021г. издадено от старши полицай Ц. Г.
*** е разпоредено на А.И.С. да осигури достъп, като премести личния си
автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № А 66 56 ВА, паркиран пред имот, находящ се в
рибарско селище „Ченгене скеле“, ул. „Боненти“ № 9, като възпрепятства
свободното преминаване през входната врата на имота.
Обжалваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на датата
на неговото издаване – 05.04.2021г. Жалбата сезирала съда е подадена на 07.04.2021г.
С жалбата е представен договор за покупко – продажба на лодка,
ведно с лодкостоянка, сключен между Александър Хараламбов и А.С. с нотариална
заверка на подписите от 30.06.2004г. (л.6).
С разпореждане от 23.04.2021г. съдът е изискал от ответника по
делото да представи заверено копие на административната преписка и
доказателства за компетентност на органа издал обжалваното разпореждане.
В отговор е посочено, че преписка с рег. №
3292-6551/05.04.2021г. по описа на ІV РУ на МВР – Бургас, по която е издадено
обжалваното разпореждане № 3292р-6709/2021г. е изпратена на 23.04.2021г. в
Районна прокуратура – Бургас с мнение за прекратяване на основание чл.24, ал.5
от НПК (л.14).
Представено е удостоверение издадено от началник сектор
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Бургас в уверение на това, че Ц. Г. М. е
държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, считано от 01.10.2014г. до
настоящия момент, като към дата 05.04.2021г. заема длъжността „старши полицай“
в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР – Бургас (л.15). Представено е и заверено копие на оспореното разпореждане
(л.16).
С протоколно определение от 01.06.2021г. съдът повторно е
задължил началника на ІV РУ Бургас да представи заверено копие на всички
документи, послужили за издаване на обжалваното разпореждане.
В отговор отново е посочено, че преписката, по която е
издадено обжалваното разпореждане е изпратена на 23.04.2021г. в Районна
прокуратура Бургас с мнение за прекратяване на основание чл.24, ал.5 от НПК.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалваното
разпореждане, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е основателна.
Оспореното
разпореждане е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.64 от ЗМВР.
Неговият автор – старши полицай Ц. Маноло е полицейски орган по смисъла на
посочената разпоредба, което по делото е удостоверено от началник сектор
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР Бургас, издал надлежно удостоверение,
установяващо, че М. заема посочената длъжност от 01.10.2004г. до настоящия
момент, както и към 05.04.2021г., когато е издадено оспореното разпореждане.
Въпреки,
че в самото разпореждане не е посочено изрично по реда на коя алинея от чл.64 е
съставено, съдът счита, че доколкото то е писмено, а в чл.64, ал.5 изрично са
описани реквизитите на разпореждането, издадено в писмена форма, то процесното
следва да отговаря на тези изисквания на закона. В конкретният случай
възраженията на жалбоподателя са основателни що се касае до твърдението за
липса на фактически основания за издаване на разпореждането. Акта има само разпоредителна
част, според която жалбоподателят е задължен „да осигури достъп, като премести
личния автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № А 6656 ВА, паркиран пред имот, находящ
се в рибарско селище „Ченгене скеле“, ул. „Боненти“ № 9, като възпрепятства
свободното преминаване през входната врата на имота“.
Извън
това описание в разпореждането не се съдържат никакви факти, които да
обосновават разпоредителната част. Такива не могат да се извлекат и от
административната преписка. Всъщност административна преписка на практика
липсва, независимо че съдът два пъти я изиска - с разпореждане от 23.04.2021г.
и с протоколно определение от 01.06.2021г., с които задължи ответника и
началника на ІV РУ Бургас, където е местоработата на ответника, да представят
заверено копие от всички документи, послужили за издаване на обжалваното
разпореждане. Въпреки тези действия на съда ответникът и началникът на ІV РУ
Бургас не представиха административна преписка, с уговорката, че всички събрани
доказателства са препратени на Районна прокуратура Бургас с мнение за
прекратяване на основание чл.24, ал.5 от НПК. Тук е мястото да се посочи, че
наличието на предварителна проверка по НПК, както и образувано досъдебно
производство, нямат отношение към процесния спор, нито към задължението на
органа във всеки един момент да може надлежно да докаже наличието на
фактическите основания, които твърди, че е констатирал и въз основа на които е
постановил разпореждане като процесното. Затова по делото е ирелевантно дали е
налице някакво производство по НПК. От значение е фактът, че ответникът не
представи абсолютно никакви доказателства, извън удостоверението за неговата
компетентност, обжалваното разпореждане и 2 бр. придружителни писма с автор
началника на ІV РУ Бургас, от които става ясно, че се извършва кореспонденция
между Районна прокуратура Бургас и ІV РУ Бургас, но от тях не могат да се
извлекат факти, релевантни към спора за законосъобразността на разпореждането,
издадено на основание чл.64 от ЗМВР.
Жалбоподателят
твърди, че автомобилът му е бил паркиран на мястото, където е неговата
лодкостоянка. Това твърдение е подкрепено от представено копие на договор за
покупко-продажба на лодка и лодкостоянка, нотариално заверено на 30.06.2004г.
От отсъствието на факти в разпореждането обаче, не може да се установи дали
автомобилът действително е спрян на лодкостоянката или пък е спрян на друго
място, където препятства свободното преминаване, т.е. съдът не може да прецени
дали възражението, съдържащо се в жалбата е основателно или не е такова, тъй
като административният орган не е посочил в разпореждането си фактите, които са
го мотивирали да издаде това разпореждане, нито е представил доказателства,
послужили за основание за издаване на същото разпореждане.
Жалбоподателят
с жалбата е приложил диск, в който има няколко видеоклипа. От тях не могат да
се установят относими факти доколкото не се разбира кой е жалбоподателят, дали
въобще присъства в тези клипове, освен това на тях няма автомобил, на който
ясно да се вижда марката, моделът и регистрационният номер, за да се прецени
дали те отразяват някаква ситуация, която има отношение към спора. Не без
значение е и обстоятелството, че тези клипове не са допустимо доказателствено
средство, защото не може да се установи нито кога са правени с оглед времето на
издаване на процесното разпореждане, нито дали не са манипулирани по някакъв
начин.
От
съществено значение според съда в случая е, че по делото няма доказателства,
сочещи къде е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя – в негов или в чужд
имот и по какъв начин това паркиране е препятствало упражняването на нечии
чужди права на преминаване. Без наличие на каквито и да е доказателства за тези
факти съдът не е в състояние да прецени дали разпореждането е обосновано и
съответства на материалния закон.
Отсъствието
на фоктическо мотивиране обосовава унищожаемост на оспореното разпореждане.
По тези съображения обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено поради издаването му в нарушение на
изискуемите в чл.64, ал.5 от ЗМВР реквизити – липса на фактическо описание на
основанията за постановяване на акта.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, но
такива не са претендирани нито с жалбата, нито в хода на устните състезания от
процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат К..
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд –
Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 05.04.2021г. на старши полицай Ц. Г. ***,
издадено на основание чл.64 от ЗМВР, с което на А.И.С., ЕГН **********, с адрес
*** е разпоредено да осигури достъп, като премести личния си автомобил „Рено
Лагуна“ с рег. № А 66 56 ВА, паркиран пред имот, находящ се в рибарско селище
„Ченгене скеле“, ул. „Боненти“ № 9, като възпрепятства свободното преминаване
през входната врата на имота.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: