Р Е Ш Е Н И Е
Номер ........ 22.02.2021
г. Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд V-ти наказателен състав
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Деян Илиев
Секретар: Радиана ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от съдия-докладчика
Деян Илиев
АН дело № 1362 по описа за 2020 година за да се произнесе
съобрази:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 75 от
18.11.2020 г. на РИОСВ Стара
Загора. Жалбоподателят "В.Л."
ЕООД ***, недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Не оспорва
извършеното нарушение, но излага оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. Цветелина Кънчева, която
моли съда да отмени НП. Претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна,
редовно призована в с.з. чрез гл.
юрисконсулт Ивилина Станева намира жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди НП. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като извърши
цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП),
взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Административно-наказващият
орган (АНО) е приел за установено, че на 26.06.20
г. била извършена проверка, отразена в констативен протокол № 007847 от
26.06.20 г. от служители на РИОСВ Стара Загора на площадка, находяща се в гр. К.,
стопанисвана от "БГ Р." ЕООД София във връзка преминали през ГКПП
товарни автомобили, превозващи отпадъци. При проверката били представени
документи по Регламент № 1013/16 г., от които било видно, че на 09.06.20 г. от
Германия дружеството е стартирало превоз на отпадъци с код 19 12 04 (пластмаса
и каучук) в количества 21,29 тона с транспортно средство се рег. №№ РВ 8832 РС
и РВ 0305 ЕР, предназначени за съоръжение в гр. К. на ул."И" № . Било
установено чрез отчетната книга на "БГ Р." ЕООД, че отпадъците са
били получени на съоръжението на 15.06.20 г. При направена справка в публичния
регистър за лицата, притежаващи документ за извършване на дейност с отпадъци
ИАОС с код 19 12 04, се установило, че жалбоподателя притежавал документ по чл.
35 от ЗУО, в който не фигурирал отпадък с посочения код, с което е бил нарушен чл.
136, ал. 2, т. 4 от ЗУО, според който жалбоподателят не е изпълнил условията,
определени в регистрационния документ.
Описаната фактическа
обстановка се установява от АУАН № 75 от
10.07.20 г., Констативен протокол № 007847, Решение № 09-РД-407-01 от
11.11.2014 г. на РИОСВ Пловдив, Решение № 09-РД-407-05 от 01.07.2020 г. на
РИОСВ Пловдив, писмо изх. № У0-1548-1 от 01.10.2019 г. на РИОСВ Пловдив, писмо
изх. № УО-2124-1 от 31.12.2019 г. на РИОСВ Пловдив, писмо изх. № УО-2124-5 от
06.03.2020 г. на РИОСВ Пловдив, писмо изх. № УО-2124-6 от 22.05.2020 г. на
РИОСВ Пловдив, писмо изх. № КОС-06-3268 от 29.06.2020 г. на РИОСВ Пловдив,
писмо изх. № УО-95913 от 03.07.2020 г. на РИОСВ Пловдив и показанията на свидетелите П.П. и Зоя Ранова, които кореспондират
помежду си.
Фактическата обстановка в
с.з. не се оспорва от адв. Цветелина Кънчева, но се сочи, че към датата на
съставяне на АУАН жалбоподателят е имал решение за превозване на отпадъци с код
19 12 04. В тази връзка по искане на жалбоподателя бе разпитана като свидетел
Зоя Ранова, която установява, че в края на 2019 г. е било подадено заявление за
превоз на отпадъци с код 19 12 04, но процедурата се е проточила, защото
фирмата имала задължения към бюджета и е имало отказ за издаване на регистрация.
Това се потвърждава от приложената кореспонденция между дружеството и АНО.
Възражението на адв.
Кънчева обаче е неотносимо към случая. Забавянето на разрешението се е дължало
на неизпълнени условия по издаването му от дружеството му (данъчни задължения и
неточности в заявлението), а не на бездействие на административния орган.
Безспорно се установява, че към датата, посочена като нарушение в НП – 15.06.20
г., когато отпадъците са били доставени на „БГ Р.“ ЕООД, жалбоподателят не е
имал регистрация да превозва отпадъци с код 19 12 04, тъй като едва с Решение №
09-РД-407 от 01.07.20 г. регистрацията е факт. Принцип в наказателния процес е,
че наказателната отговорност се определя към момента на извършване на деянието,
а не към по-късен момент, когато са настъпили условия, която да я изключат или
смекчат.
В разпоредбата на чл. 35
от ЗУО е въведен разрешителен режим чрез издаване на комплексно разрешително и
регистрационен режим чрез регистриране на документ за дейност, свързана с
третиране на отпадъци.
Конкретно за извършване
на транспорт на отпадъци режимът за извършване на дейност е само регистрационен
– чл. 35, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 и ал. 5 от ЗУО, като съгл. чл. 78, ал. 2 от ЗУО
регистрацията е безсрочна и се извършва се с решение на органа по регистрация.
Съгласно чл. 136, ал. 2,
т. 4 от ЗУО се наказва с имуществена
санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. юридическо лице, което не изпълнява условията, определени в регистрационния
документ по чл. 35, ал. 3
и ал. 5
от ЗУО. Нормата описва състав на нарушение като съвкупност от съставомерни
обективни признаци, изпълнително деяние и санкция. Водейки се от съставомерните
признаци АНО е изложил обстоятелства в НП, които описват състава на нарушение -
жалбоподателят не е изпълнил условията в съществуващия му до момента документ
по регистрация – Решение № 09-РД-407.01 от 11.11.2014 г., в което липсвало
регистриране на транспортна дейност на отпадък с код 19 12 04. Дадената правна
квалификация в НП по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН е съответна на
обстоятелствата. Не се установява нарушение на цитираната разпоредба по ЗАНН.
Съдът счита за безпредметно да обсъжда възражението в жалбата, че в
разпоредбата на чл. 136, ал. 2 от ЗУО имало множество хипотези, тъй като АНО е
конкретизирал, че е била нарушена т. 4 от посочената разпоредба. Ако се има
предвид, че в т. 4 има две предложения, АНО не е длъжен да ги диференцира в правната
квалификация. В подкрепа на това съображение може да се изходи от структурата
на нормативните актове. Тя е определена от Указ № 883 от 24.04.1974 за
прилагане на ЗНА. Според чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от Указа всеки нормативен акт се
състои от членове. Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби се
означават с параграфи. Членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки,
а точката - от букви. Т.е. предложенията не са част от структурата на правната
норма, а начин за обозначаване на части от нея, изработени от практиката без
съществено значение в случая.
За извършеното
нарушение АНО е наложил почти минималното наказание имуществена санкция в
размер на 7200 лв., поради което съдът приема, че разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието, е била спазена.
Не се споделят и останалите възражения на
жалбоподателя в жалбата и от неговия процесуален представител в с.з.
1) В писмо изх. № КОС-06-3268 от 29.06.20 г. на РИОСВ
Стара Загора (л. 25), представящо покана за съставяне на акт кодът бил посочен
като 19 10 04 вместо 19 12 04.
Правното значение на поканата е органът да изпълни
задължението си по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН да състави акта в присъствието
на нарушителя. АНО не е длъжен да указва причината за съставяне на акт, поради
което допусната техническа грешка при изписването на кода няма правно значение,
водещо до отмяната на НП.
2) Налице е било несъответствие в датите на
нарушението – в НП било посочено, че датата на нарушението била 15.06.20 г., а
в АУАН – 09.06.20 г.
Обстоятелствената част на АУАН е идентична с тази на
НП. И в двете обстоятелствени части е било посочено, че транспортът на отпадъци
с код 19 12 04 според проверените документи е започнал на 09.06.2020 г. в
Германия и е приключил на 15.06.2020 г. в гр. К., когато отпадъците са били
доставени на „БГ Р.“ ЕООД. Според актосъставителя нарушението е било извършено
на 09.06.20 г. Изводът е бил направен след излагане на фактическата обстановка
след данните за нарушителя, който фактически извод не е бил възприет от АНО в
НП. АНО е правораздавателен орган и има право на вътрешно убеждение, изградено
върху всички доказателства по делото. Дори това да се възприеме като някаква
нередовност съгл. чл. 53, ал. 2 от ЗАНН НП се издава ако безспорно е била установено
нарушението и самоличността на нарушителя. Времето на извършване на нарушението
прието в НП се обосновава (доказва) не само от АУАН, но и от протокола за
извършената проверка. Не се споделя довода, че правната природа на АУАН е
идентична с тази на обвинителния акт в наказателния процес. Обвинителният акт е
твърдение, подлежащо на съдебно доказване, а не доказателство. То е твърдение
на орган на съдебна власт пред друг орган на съдебна власт, че даден правен субект
е извършил престъпление. С обвинителният акт не се слага начало на наказателно
производство, а се приключва подготвителната фаза. Той е само преценка на
прокурора като орган по ръководството и решаване на всички въпроси възникнали
на предварителната фаза, че образуваното наказателно производство на
досъдебното производство е било доказано и следва да се разгледа от съда. От
тази гл. точка обвинителния акт има деволутивен ефект – въпросите на
наказателното производство се прехвърлят за решаване от съда, като прокурорът става
страна по делото. Противно на изложеното актосъставителят не е орган на власт,
а най-много длъжностно лице. Според чл. 274, т. 4 от Закона за горите актове
могат да съставят лицата, вписани в регистъра за лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ - за горските територии, за
които имат сключен договор за горскостопански дейности и отговарят на условията
на ЗАНН. Подобно е и с представителите на обществеността
по чл. 37, ал. 2 от ЗАНН, от което следва, че актове могат да бъдат
съставяни и от недлъжностни лица. На следващо място с АУАН се започва
административнонаказателно производство (чл. 36 от ЗАНН) и се установяват фактите
на нарушението чрез него, от което следва, че актът е доказателство или едно от
доказателствата по делото. Доказателствената същност на акта е призната в ПП
10-73, т. 7 (обстоятелствена част), която само отрича неговата презумпивна доказателствена
сила. Приликата с обвинителния акт е само в това, че двата акта трябва да
отговарят на определени изисквания за форма – чл. 42 от ЗАНН и чл. 246 от НПК,
които са много по-засилени при изготвянето на обвинителния акт, тъй като по
отношение на него няма норма подобна на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В АУАН
актосъставителят може да пропусне правната квалификация на нарушението и това
да се счита за несъществено нарушение, защото правоприлагащият орган е АНО,
докато за обвинителния акт това е недопустимо. Законодателят е въвел изисквания
за АУАН от гл. точка на правната сигурност, доколкото той може да се окаже
единствено доказателство на нарушението и доколкото с него се слага на начало
на административния наказателен процес.
3) Случаят бил маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН -
липсвали мотиви за това твърдение на АНО.
ЗАНН не задължава АНО да излага мотиви, а след като
законодателят е предвидил засилена наказателна репресия с минимално наказание
от 7000 лв. имуществена санкция, съдът счита, че случаят не е бил маловажен. В
последно време е налице и широк обществен отзвук и чувствителност относно извършване
на дейностите с отпадъци по незаконосъобразен и замърсяващ природата начин.
Смисълът на регистрационния режим е да се проследи произхода и движението на
отпадъците.
При извършената служебна проверка съдът не установи
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нерелевирани от
жалбоподателя.
Следователно съдът счита, че НП е законосъобразно и
обосновано и следва да се потвърди изцяло. Това прави претенцията за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за основателно. То следва да се определи в
размер на 120 лв. по правилата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, чл. 27е от Наредба за
заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
съобразно размера на санкцията.
Водим от горните мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 75 от 18.11.2020 г. на РИОСВ Стара
Загора, с което на "В.Л."
ЕООД ***, ЕИК ********* е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 7200 лв.
ОСЪЖДА "В.Л."
ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати по сметка на РИОСВ Стара Загора, ЕИК ********* разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд
гр. Стара Загора.
Районен
съдия,