О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 15.02.2019 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря
……………………………………..…………………като разгледа
докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 25 по описа за
2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 5195/ 28.11.2011 година
(п.кл. 27.11.2018г.) от "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146, бизнес център
„България", сграда А, ет. 4, представлявано от управителя И.Ш., чрез
юрисконсулт Преслава Костова против разпореждане № 1125/ 13.11.2018 г.,
постановено по ч. гр. д. № 674/2018 г. по описа на Районен съд Луковит,
с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за административни разноски в
размер на 71.38 лева и възнаграждение по договор за поръчителство в размер на
213.61 лева.
Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно, постановено при нарушение на материалноправните разпоредби и правилата в
заповедното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед
съдържащото се в чл. 410, ал.2 от ГПК изрично препращане към чл. 127, ал.1 от ГПК редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата,
на които се основава искът (чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК). В този смисъл точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на
заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение. Заявителят
следва да посочи в заявлението фактически обстоятелства, които са от значение
за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.
Посочва, че с постановеното разпореждане, районният съд е
излязъл извън пределите на предоставената му от законодателя компетентност в
рамките на заповедното производство. Дори да се приеме, че заповедният съд
дължи служебно произнасяне по въпроса за съответствието на договора със Закона
за потребителския кредит и Закона за защита на потребителя, преценката му, че
условията по процесния кредит се намират в противовес с императивни правни
норми, е категорично неправилна. Изтъква, че длъжникът сам е избрал при
кандидатстването си за кредит от „Кредисимо" АД
да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и кредитора
договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от „Кредисимо"
АД юридическо лице /имал е възможност и да избере необезпечен кредит/, съгласно
раздел II „Дефиниции", т. 20 от Общите условия за предоставяне на кредите
на Кредисимо - в случая „АЙ ТРЪСТ”. Поръчителят се е
съгласил да предостави поръчителство за задълженията на г-н В. при цена на
услугата 77.62 лева. Клиентът може да заплаща задълженията си към АЙ ТРЪСТ по
начините, използвани за плащане на задълженията към „Кредисимо"
АД, но въпреки че „Кредисимо" АД може да
администрира плащанията от клиента към поръчителя, плащанията за услугите и
риска на поръчителя не се извършват в полза на „Кредисимо"
АД. Счита, че възнаграждението в размер на 77.62 лева намира основание в
договора за предоставяне на поръчителство, който е сключен между „АЙ ТРЪСТ” и
съответния клиент на „Кредисимо" АД - в
случая г-н Вишев,
който е избрал да осигури обезпечение (поръчителство) за задълженията си по
договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо"
АД. Последното дружество се намира в договорни отношения със съответния клиент
по договора за потребителски кредит и в договорни отношения с „АЙ ТРЪСТ”, но не
участва в отношенията между клиента и поръчителя. Ето защо възнаграждението,
дължимо от С.И.В. на „АЙ ТРЪСТ” за предоставената услуга не е и не може да се
дефинира като уговорка, с която се заобикаля закона и оскъпява кредита и е
свързана със забавата на длъжника. Изтъква, че разликата при заявление за
кредит до Кредисимо с избран вид обезпечение договор
за предоставяне на поръчителство или необезпечен касае само срока на
разглеждане на заявлението.
Посочва още, че дейността им е обект на проверки на КЗП и не
е констатирано нарушение. Изтъква още, че към заявлението не са представени
писмени доказателства, от които съдът да направи категоричен извод за нищожност
на конкретни клаузи в договора.
На второ място счита,
че неправилно заповедният съд е отхвърлил и претендираните административни разноски в размер на 71,38 лева. Твърди, че
с получаването на документите на електронната поща и подписването на договора, заемателят се е съгласил с клаузите, регламентиращи условията за дължимостта
на административните разходи, поради което всички предпоставки
за претендиране на тези разходи
са налице. Посочва още, че
аргументът за недействителност на клаузата, с която са уговорени, се
несъстоятелни. Неправилно съдът е приел, че противоречат на императивната разпоредба на чл.
33, ал.1 от ЗПК.
Освен това изтъква, че отхвърляйки
процесните претенции за дължимото му
се възнагрждение е нарушена свободата на договаряне и принципа на равенството
на страните в процеса – чл.9 от ГПК.
В този смисъл моли да
бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд, като бъде издадена
Заповед за изпълнение за сумите
претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок
и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството е образувано
по повод подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД заявление
по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С.И.В. за парично
вземане в размер общо на сумата 1 384.80 лева, от които 800.00 лв. –
главница, 71.38 лева административни разноски; 213.61 лева възнаграждение по
договор за предоставено поръчителство; 98.92 лв. договорна лихва от 21.12.2016 г. до 30.06.2017
г.; 200.89 лева наказателна лихва от 01.02.2017 г. до 03.10.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и разноски по делото в размер на 27.70 лева държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от договор за кредит № 788230 от 21.12.2016 год. за сумата от 800
лв., сключен между „Кредисимо”АД
(заемодател) и С.И.В. (кредитополучател или длъжник). Същият е обезпечен чрез
сключен на 21.12.2016 г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай
Тръст”ЕООД (поръчител) и В. (потребител), по силата на който поръчителят се е
задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
негови задължения по договора за кредит, за което на Поръчителя се дължи
възнаграждение. Длъжникът от своя страна се задължил да върне предоставената му
сума, заедно с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към
договора за кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя, което не е
изпълнено. Посочва, че вземането на заемодателя е станало изискуемо, тъй като
на 30.06.2017 година е падежирала последната вноска.
Твърди, че на 08.10.2018 г. заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай
Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, който отговаря солидарно с длъжника
пред заемодателя, а поръчителят е изпратил уведомление до длъжника за всички
дължими суми. Сочи още, че в указания срок - 12.10.2018 г. дружеството-поръчител
изпълнило задълженията си и изплатило на заемодателя всички дължими от длъжника
суми, включително и 71.38 лева за всички извършени административни разноски във
връзка с опити за извънсъдебно
погасяване на задълженията. Изтъква още, че на същата дата уведомили
длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитор на „Ай Тръст”ЕООД,
в т.ч. и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 213.61 лв.
Първоинстанционията съд е отхвърлил частично заявлението по чл.410 от ГПК за претендираните административни разноски в размер на 71.38 лела и 213.61 лева възнаграждение по договор за предоставено
поръчителствопо съображения, че противоречи на закона, като заобикаля
ограничението в чл. 33 от ЗПК поради което клаузите, с които са уговорени тези
вземания са нищожни.
При действието на чл. 411 от
ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението следва да е редовно
от външна страна и да отговаря
на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи
на закона или добрите нрави,
длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на РБългария, както
и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията
РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че
са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК – клаузите на договора за
кредит относно уговорената лихва са нищожни поради заобикаляне на закона. Видно
от данните по делото наред с главница и договорна лихва, претенцията в
заявлението, включва и начислено възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 213.61 лева и 71.38 лева, наречени административни
разноски за извънсъдебно събиране на задължението. Съгласно нормата на чл. 33,
ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит, приложим в настоящия случай, при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая макар и наречени административни разноски за
извънсъдебно събиране на задължението, начислените разноски са в противоречие с
разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от
изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. Освен това въпреки, че е наречена разноски, е
обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което по същество
противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения,
по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл.
33 от ЗПК и води до оскъпяване на
кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. В този смисъл настоящата
инстанция счита, че е налице противоречие със закона и добрите нрави, за което съдът следи служебно, поради което не са
налице предпоставките за издаване на
заповед за изпълнение по смисъла
на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
1125/ 13.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 674/2018 г. по описа на Районен съд Луковит,
с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за административни разноски в
размер на 71.38 лева и възнаграждение по договор за поръчителство в размер на
213.61 лева.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.