Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 30.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, X състав, в
открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия
Ненкова гр.д. № 3407 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба
на Е.Й.Д., с адрес ***, депозирана чрез
адвокат З.К. – упълномощен представител срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с адрес в град София, ул. „Рачо Петков
Казанджията"№4-6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, с която се иска да се признае за установено,
че ищцовата страна не дължи на ответника следните
вземания: олихвяема сума 6088,44 лв. - главница, с
падеж 17.11.2010 г.,ведно със законната лихва.която възлиза на 5 627,38 лв. и неолихвяема сума в размер на 961,56 лева ,както и съдебни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на ответното
дружество от 19.11.2010 г. по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на ПРС и е
образувано изпълнително дело № **************г. по описа на ЧСИ А.В..
В исковата молба се посочва, че
на 30.06.2020г. чрез работодателя и, при
който получава минимална работна заплата и била връчена Покана за доброволно
изпълнение, с Изх.№ *****/11.12.2019г., по образувано изпълнително дело № **************
по описа на ЧСИ А.В., е район на действие Пернишки Окръжен съд.
Видно от текста на тази покана за
доброволно изпълнение е описано, че става въпрос за издаден срещу ищцата
изпълнителен лист по гр.д. № ****/****г. по описа на Пернишки районен съд, с
който е била осъдена да заплатя на взискателя „ЕОС МАТРИКС"- ЕООД следните суми: олихвяема сума 6088.44 лв. от 17.11.2010г.,ведно със
законната лихва.която възлиза на 5 627.38 лв. и неолихвяема
сума в размер на 961,56 лева.
Видно от същата тази покана за
доброволно изпълнение изпълнителното дело се сочи, че е било образувано през
2019г.,по изпълнителен лист, издаден през 2010 г., т.е. девет години след
издаването на изпълнителния лист.а поканата за доброволно изпълнение, съответно
е връчена през месец юни 2020г., когато всъщност е първото действие по
принудително изпълнение по този изпълнителен лист. Преди този момент, ищцата
сочи, че не е получавала никакви призовки или книжа от страна на кредитора.
Въпреки, че в текста на поканата е
записано че приложено към поканата ми изпращат и копие на изпълнителен лист
-заповед № 7770 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от
19.11.2010 г. по гр.д. № ****/****г. на ПРС, както и извлечение от счетоводните
книги , тези книжа не са връчени,но поне
са посочени като номера и дати на издаване.
Ищцата твърди, че процесното вземане е погасено по давност, което
обстоятелство се установява от самата покана за доброволно изпълнение, от която
е видно, че изпълнителният лист е издаден през 2010 г.,а изпълнителното дело е
образувано през 2019година. Твърди се,
че вземанията са погасени по давност. Изложени са конкретни съображения.
Моли се, съдът да признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата Е.Й.Д. не дължи на ответника
ЕОС МАТРИКС ЕООД следните суми: олихвяема сума
6088,44 лв. - главница, с падеж 17.11.2010 г.,ведно със законната лихва.която
възлиза на 5 627,38 лв. и неолихвяема сума в размер
на 961,56 лева ,както и съдебни разноски ,за които суми е издаден изпълнителен
лист в полза на ответното дружество от 19.11.2010 г. по ч. гр. д. № ****/****
г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № **************г. по описа
на ЧСИ А.В..
Към исковата молба е представен
препис от изпълнителния лист, покана за доброволно изпълнение и доказателства
за затрудненото материално полжение на ищцата. Било е
отправено искане за освобожаване от такси и разноски
на ищцата по делото, уважено от съда с нарочно определение от 13.07.2020 г. На
същата дата отново с нарочно определение, съдът се е произнесъл и по искане за
допускане на обезпечение на предявения иск, като е уважил същото под условие,
че ищцата внесе гаранция от 500 лева в указан срок от съда. В указания срок
това условие не е било изпълнено, поради което и съдът е отменил това свое
определение.
С исковата молба е направено доказателствено искане за изискване на и.д № *****г. по описа на ЧСИ А.М.В., per. № ***район на действие ОС Перник.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК131001375 е депозирал писмен отговор, в който оспорва
претенцията. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага доводи, че
давността е петгодишна, като същата е прекъсвана многократно и следователно не
е изтекла, като по делото са били извършвани изпълнителни действия. Сочи се, че поради неизпълнение на поетите
задължения със сключения договор за кредит банката е инициирала заповедно
производство с номер ****/****г. по описа на Пернишни
районен съд. Въз основа на издадения изпълнителен лист е подадена молба за
образуване на изпълнително дело, образувано под № *****/**** г. по опис на ЧСИ С.Б.Я.,
peг. №***район на действие Софийски градски съд.
Делото е било образувано едновременно
срещу ищеца и съдлъжника, осъдени с процесния изпълнителен лист. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.“ Следователно по действащия ГПК
няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Във връзка с
твърденията на ищеца, че не е получавал съдебни книжа и не му е връчена ПДИ до
30.06.2020г., е било отбелязяно, че Поканата за
доброволно изпълнение е изпратена на ищеца още на 20.06.2011г. като статусът й
е „доставена“. Следователно още с подаване на молбата за образуване на това
предходно изпълнително дело под № *****/**** г. и извършените изпълнителни
действия по него, давността е била прекъсната. След образуване на посоченото
изпълнително дело са искани и са били
извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния
процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Описано е и че в хода на
изпълнително дело № *****/****г. по описа на ЧСИ С.Я. са надлежно поискани и
извършвани множество изпълнителни действия (без същите да са изчерпателно
изброени):
Делото е било образувано, с молба на предходния взискател ОББ на 10.01.2011 г. Още на 20.06.2011г. са
изпратени запорни съобщения до банки за налагане на
запори на банкови сметки на длъжника. На 24.01.2012г. е наложен запор на
трудово възнаграждение. На 04.09.2012г. е връчено запорно
съобщение по делегация от ЧСИ С.Б.. На 19.07.2013г. е връчено напомнително съобщение до работодател. На 12.12.2014г. е
получена молба за запор от предходния взискател. На
22.06.2016г. отново е получена молба за запор от предходния взискател.
На 16.10.2017г. е наложен запор на банкова сметка. ***.09.2018г. отново е бил наложен запор на банкова сметка.
Така висящността
на изпълнителното производство се твърди да е била поддържана до прекратяването му по молба на
новия взискател „ЕОС Матрикс“
ЕООД и преобразуване на делото при ЧСИ А.М.В., peг. №
***район на действие ОС Перник, под номер *****г. По новото изпълнително дело,
образувано за същото вземане, също са искани и извършвани изпълнителни
действия, в това число запори на банкови сметки на задължените лица, наложени
през 2020г.
Образуването на новото
изпълнително дело се сочи, че е станало
преди изтичане на петгодишния давностен срок и не
може да се приравни на дезинтересиране от страна на
кредитора. Прекратяването на изпълнителното производство обаче не води до
погасяване на материалното право, поради което може да се започне ново
изпълнително производство за същото вземане. Прекратяването на изпълнителното
производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото
право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването
на изпълнителното производство, а от прекратяването започва да тече нова
давност. Взискателят може, докато давността не е
изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото
прекратяването на изпълнителния процес нито го погасява, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист.
На следващо място, е посочено, че съобразно процесуалната норма на чл. 433
ал. 1 т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Срокът, установен с цитираната норма, е преклузивен, а не давностен и
започва от тече от последното извършено и/или редовно поискано изпълнително
действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване
на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на
материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително
производство. Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК регламентира
последиците при пълно бездействие на взискателя за
горния срок по самото дело, а не спрямо един или друг от солидарните длъжници. Прекратяване почл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК по отношение на някои от солидарните длъжници
не можело да настъпи, доколкото предприемане на изпълнителни действия спрямо
един от тях неминуемо рефлектира върху правната сфера и на всички останали,
т.е. по отношение и на останалите не може да се приеме, че е налице
бездействие, което да е основание за прекратяване на изпълнителното дело.
В заключение е посочено също и че
макар с ТР 2/2013 от 26.06.2015г. да беше отменено действието на Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената
отмяна поражда действие от датата на обявяване на Тълкувателното решение,
съгласно Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.
Даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. Към момента на образуване на изп. дело № *****/****г.
в сила е било Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република
България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.“ Посоченото Постановление губи силата си от
отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно
давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на
постановяването му. ТР 2/2015г. дава нов отговор на правния въпрос, относно
давността по ЗЗД, като Решението е обявено на 26.06.2015г. Следователно, новите
постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС
започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства. В този смисъл е и Решение №
170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017г., по описа на ВКС, IV-то ГО.
Давността по проценото
вземане е спряла да тече докато е било висящо изпълнително дело № *****/****г.,
а нов давностен срок е започнал да тече след
обявяването на ТР 2/2015г. от 26.06.2015г. към която дата изп.
дело № *****/**** г. е било висящо. Същият е бил прекъсван и след това, с
регулярни изпълнителни действия в рамките на законовоустановените
изпълнителни способи, като към настоящия момент давността за процесното вземане не е изтекла. Дори съдът да не приеме
извършваните след постановяване на ТР 2/2015г. изпълнителни действия за
законосъобразни, то давността за вземането е описано, че би изтекла най-рано на
26.06.2020г. Преди това обаче за същото вземане е образувано ново изпълнително
дело, по което също за искани и извършвани изпълнителни действия, прекъснали
давността. С тези доводи се моли за отхвърляне на исковата претенция.
Претендират се разноски. Прави се възражение за разноските на другата страна.
Отправени са следните доказателствени искания: моли се съдът да изиска и да приложи като
доказателство по делото копия от изпълнително дело № *****/**** г. по описа на
ЧСИ С.Я., peг. № ***район на действие Софийски
градски съд, както и изпълнително дело № *****г. по описа на ЧСИ А.М.В., peг. № ***район на действие ОС Перник, като същите са били
уважени от съда и по делото са били приложени копия и от двете посочени изпълнителни
дела.
В съдебно заседание, проведено
на 02.06.2021 г., представители и на двете страни по делото не са се явили, като съдът е
докладвал постъпила по делото молба с
рег. № 271941/01.06.2021 г. от адв. З.К.,
представител по пълномощие на ищцата, с която моли делото да се гледа в нейно
отсъствие, поради невъзможност да се яви в съдебното заседание на посочената
дата и час, като заявява, че поддържа изцяло исковата молба и моли съдът да я
уважи. Няма доказателства и доказателствени искания.
Моли за уважаване на исковата претенция и посочва, че на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата е оказала безплатна правна помощ на ищцата и претендира
определяне на възнаграждение на материално затруднено лице в посочения смисъл.
За ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – редовно
призовани, представител не се явява.
Съдът с протоколно определение е приел към доказателствения материал по делото заверено копие от
изпълнително дело № 114/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б.Я. и е приключил събирането
на доказателствата по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите
по приложеното по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на
ПРС, че по силата на влязла в сила
заповед за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист в полза
на ответното дружество от 19.11.2010 г, за следните суми-че ищцата Е.Й.Д. не
дължи на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД следните суми: олихвяема
сума 6088,44 лв. - главница, с падеж 17.11.2010 г.,ведно със законната
лихва.която възлиза на 5 627,38 лв. и неолихвяема
сума в размер на 961,56 лева ,както и съдебни разноски ,за които суми е издаден
изпълнителен лист в полза на ответното дружество от 19.11.2010 г. по ч. гр. д.
№ ****/**** г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № **************г.
по описа на ЧСИ А.В..
Видно
от представения изпълнителен лист и двата броя и.д. се установява, че
първоначален кредитор на ищцата е била ОББ, като същата видно от представеното
изпълнително дело № 114/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б.Я., в качеството си
кредитор и взискател ОББ на 10.01.2011 г. е
депозирала молба на база издадения изп. Лист за
образуване на и.д. и на база същата ЧСИ Я. е образувал цитираното и.д., което
видно от материалите по същото е солидно по обем и по което ЧСИ е извършвал
множество изпълнителни действия и действия по проучване на имущественото
състояния на двамата съдлъжника по делото, единият от
които е настоящата ищца, като тук следва да се посочи, че по отношение и на
двамата солидарните длъжници са били предприемани
изпълнителни действия спрямо тях и неминуемо рефлектиращи върху правната сфера
и на всички останали.
Относно
ищцата следва да се посочи, че при проверка материалите по така представеното
изпълнително дело, се установява, че са били извършвани множество действия по
същото, а именно като следва да се изброят основно тези, които биха прекъснали
давността – изпълнителни действия. След образуването на делото на 10.01.2011 г.
още на 20.06.2011г. са изпратени запорни съобщения до
банки за налагане на запори на банкови сметки на длъжника, както и ПДИ, връчена
на длъжника на 20.11.2011 г.. На 30.11.2011 г.е постъпила молба от банката за
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 24.01.2012г. е наложен
запор на трудово възнаграждение, като на същата дата отново е изпратена и ПДИ.
На 14.08.2012 г. отново е изпратена ПДИ, ВРЪЧЕНА НА 27.07.2012 г.На 10.07.2013 г. отново е
постъпила молба от банката за извършване на изпълнителни действия На
04.09.2012г. е връчено запорно съобщение по делегация
от ЧСИ С.Б.. На 19.07.2013г. е връчено напомнително
съобщение до работодател. На 12.12.2014г. е получена молба за запор от
предходния взискател. На 22.06.2016г. отново е
получена молба за запор от предходния взискател, като
такава е получена и на 27.07.2017 г. и отново следват запорни
съобщения-28.09.2017 г., 25.07.2017 г. На 16.10.2017г. е наложен запор на
банкова сметка. ***.09.2018г. отново е
бил наложен запор на банкова сметка.
***.04.2018 г. постъпва молба от настоящия
ответник за конституирането му като взискател по
делото на мястото на банката, като вземането е било цедирано
на него от банката. С разпореждане от 08.05.2018 г. ЧСИ Я. конституира „Еос Матрикс“ ЕООД, като взискател по делото на мястото на първоначалния такъв. НА
20.08.2018 г. отново е изпратено запорно съобщение.
На 19.06.2019 г. постъпва молба от „Еос Матрикс“ ЕООД до ЧСИ Я. да се
прекрати делото и да се върне изп. Лист.
След връщане на изпълнителния лист, то на
13.11.2019 г., с нова молба, но вече при ЧСИ А.М.В., peг.
№ ***район на действие ОС Перник е било образувано на база същия изп. Лист второ изп № *****г. по описа на ЧСИ А.М.В..
От приложеното в цялост копие от това изпълнително дело се установява, че по същото
са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е
изпратена и покана за доброволно изпълнение, като по молба на Еос
Матрикс“ ЕООД от 28.01.2020 г., в която са описани и
какви са задълженията на длъжника е поискано налагането на запор. Уведомление
до длъжника е било изпратено на 13.02.2020
г., и запорно съобщение от 02.03.2020 г.
Изпратена е била молба до работодателя на длъжника от ЧСИ за съдействие от
16.03.2020 г., като постъпва отново молба от ответника и нов взискател на 30.06.2020 г.
Следва да се посочи, че по делото ЧСИ
е изпращал и ПДИ до длъжника-30.06.2020 г.- връчена.
Исковата молба, по която е образувано
настоящото исково дело е депозирана в съда на 13.07.2020 г.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са - кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК.
При разпределение на доказателствената тежест, съдът е посочил, че тежестта на доказване в процеса се носи от
ответника, като същият следва да докаже основанието, от което произтичат процесните вземания, размера им и че за периода от
настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията до изтичане на срока, с
който законът свързва погасяването им поради бездействие на кредитора, са били
налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.
В тежест на ищеца е да докаже, че за събиране
на вземанията има образувано и висящо изпълнително дело. Всяка от страните следва да докаже
възраженията и твърденията си.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен
лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство. /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016
г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да се отбележи, че в съдебната
практика действително е налице спор относно давността за вземания, установени
със заповед за изпълнение в случаите, когато се касае за вземания, попадащи в
разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания,
погасявани и съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна
давност. В настоящия случай обаче вземанията, предмет на производството,
представляват неизпълнени задължения по договор
за кредит. По отношение на последните е налице трайна съдебна практика,
споделяна и от настоящия състав, съгласно която дори задълженията по кредита да
са разсрочени на отделни вноски, това не превръща същите в периодични плащания.
По тези съображения и когато вземанията произтичат от договор за кредит (с
изключение на вземанията за лихви) независимо дали същите са установени с
влязла в сила заповед за изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо
последните винаги се прилага петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110
от ЗЗД (в този смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК и много други).
По отношение на вземанията за лихви следва да се отбележи, че действително
същите са определени като периодични плащания съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
погасявани с три годишна давност. Настоящият състав обаче поддържа становището,
че след като и за вземането за лихви е издадена заповед за изпълнение, то
последното също следва да се погасява с общата петгодишна давност, така както
ако делото се беше развило в исков процес и имаше постановено съдебно решение.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че по същността си правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение, доколкото последната има установително
действие в отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за
изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните
вземания въз основа на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на
доказателства, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на
срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Предвид така съществуващата закона
уредба следва да се приеме, че законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характер на влязло в сила решение относно вземането,
доколкото атакуването на същата е ограничено аналогично спрямо атакуването на
влезли в сила решения ( така възприетото становище кореспондира и с трайна
съдебна практика – напр. Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело /като в
случая видно от изложеното по-горе става въпрос за две изпълнителни дела/,
поради което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла
давност преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния
лист, нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че както съдът изложи и
по-горе хронологията в темпорален аспект на развитието на отношенията между
страните и посочените изп. Дела е следната:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите
по приложеното по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на
ПРС, че по силата на влязла в сила
заповед за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист в полза
на ответното дружество от 19.11.2010 г, за следните суми-че ищцата Е.Й.Д. не
дължи на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД следните суми: олихвяема
сума 6088,44 лв. - главница, с падеж 17.11.2010 г.,ведно със законната
лихва.която възлиза на 5 627,38 лв. и неолихвяема
сума в размер на 961,56 лева ,както и съдебни разноски за които суми е издаден
изпълнителен лист в полза на ответното дружество от 19.11.2010 г. по ч. гр. д.
№ ****/**** г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № **************г.
по описа на ЧСИ А.В..
Видно
от представения изпълнителен лист и двата броя и.д. се установява, че
първоначален кредитор на ищцата е била ОББ, като същата видно от представеното
изпълнително дело № 114/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б.Я., в качеството си
кредитор и взискател ОББ на 10.01.2011 г. е
депозирала молба на база издадения изп. Лист за
образуване на и.д. и на база същата ЧСИ Я. е образувал цитираното и.д., което
видно от материалите по същото е солидно по обем и по което ЧСИ е извършвал
множество изпълнителни действия и действия по проучване на имущественото
състояния на двамата съдлъжника по делото, единият от
които е настоящата ищца, като тук следва да се посочи, че по отношение и на
двамата солидарните длъжници са били предприемани
изпълнителни действия спрямо тях и неминуемо рефлектиращи върху правната сфера
и на всички останали.
Относно
ищцата следва да се посочи, че при проверка материалите по така представеното
изпълнително дело, се установява, че са били извършвани множество действия по
същото, а именно като следва да се изброят основно тези, които биха прекъснали
давността – изпълнителни действия. След образуването на делото на 10.01.2011 г.
още на 20.06.2011г. са изпратени запорни съобщения до
банки за налагане на запори на банкови сметки на длъжника, както и ПДИ, връчена
на длъжника на 20.11.2011 г.. На 30.11.2011 г.е постъпила молба от банката за
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 24.01.2012г. е наложен
запор на трудово възнаграждение, като на същата дата отново е изпратена и ПДИ.
На 14.08.2012 г. отново е изпратена ПДИ, ВРЪЧЕНА НА 27.07.2012 г.На 10.07.2013 г. отново е
постъпила молба от банката за извършване на изпълнителни действия На
04.09.2012г. е връчено запорно съобщение по делегация
от ЧСИ С.Б.. На 19.07.2013г. е връчено напомнително
съобщение до работодател. На 12.12.2014г. е получена молба за запор от
предходния взискател. На 22.06.2016г. отново е
получена молба за запор от предходния взискател, като
такава е получена и на 27.07.2017 г. и отново следват запорни
съобщения-28.09.2017 г., 25.07.2017 г. На 16.10.2017г. е наложен запор на
банкова сметка. ***.09.2018г. отново е
бил наложен запор на банкова сметка.
***.04.2018 г. постъпва молба от настоящия
ответник за конституирането му като взискател по
делото на мястото на банката, като вземането е било цедирано
на него от банката. С разпореждане от 08.05.2018 г. ЧСИ Я. конституира „Еос Матрикс“ ЕООД, като взискател по делото на мястото на първоначалния такъв. НА
20.08.2018 г. отново е изпратено запорно съобщение.
На 19.06.2019 г. постъпва молба от „Еос Матрикс“ ЕООД до ЧСИ Я. да се
прекрати делото и да се върне изп. Лист.
След връщане на изпълнителния лист, то на
13.11.2019 г., с нова молба, но вече при ЧСИ А.М.В., peг.
№ ***район на действие ОС Перник е било образувано на база същия изп. Лист второ изп № *****г. по описа на ЧСИ А.М.В..
От приложеното в цялост копие от това изпълнително дело се установява, че по същото
са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е
изпратена и покана за доброволно изпълнение, като по молба на Еос
Матрикс“ ЕООД от 28.01.2020 г., в която са описани и
какви са задълженията на длъжника е поискано налагането на запор. Уведомление
до длъжника е било изпратено на 13.02.2020
г., и запорно съобщение от 02.03.2020 г.
Изпратена е била молба до работодателя на длъжника от ЧСИ за съдействие от
16.03.2020 г., като постъпва отново молба от ответника и нов взискател на 30.06.2020 г.
Следва да се посочи, че по делото ЧСИ
е изпращал и ПДИ до длъжника-30.06.2020 г.- връчена.
В тази насока следва да се
отбележи, съдът споделя и застъпените постулати в Решение №37 от 24, февруари,2021г., на Четв ГО на ВКС
докладваното от съдията Б. Б. -гр.д. №
1747 по описа за 2020 година, КЪДЕТО е посочено, че - по поставения въпрос в тълкувателното
решение: Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и
постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. Перемпцията е без правно
значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи
факти могат да имат значение, както за перемпцията,
така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не
е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора
нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение
– публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова
ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие
не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния
срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита
да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.” Видно от изложената хронология и по двете
изпълнителна дела, давността, както по време на първото и.д., така и по време
на второто такова е прекъсвана множество пъти и то своевременно, преди изтичане
на давностния срок, като са извършвани регулярни
изпълнителни действия и по двете дела, както при първия взискател,
така и при втория такъв.Налагането на запор или възбрана в изпълнително
производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на
изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността,
тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори.В тълкувателното решение е посочено,
че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.
Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е
започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът
и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с
него, но в случая давността по проценото
вземане е спряла да тече докато е било висящо изпълнително дело № *****/****г.,
а нов давностен срок е започнал да тече след
обявяването на ТР 2/2015г. от 26.06.2015г. към която дата изп.
дело № *****/**** г. е било висящо. Същият е бил прекъсван и след това, с
регулярни изпълнителни действия в рамките на законовоустановените
изпълнителни способи, като към настоящия момент давността за процесното вземане не е изтекла, като дори и да се приеме, че давността би
изтекла към 26.06.2020 г., то преди това вече е било образувано второто и.д.
при ЧСИ Василева, където давността отново е многократно прекъсвана, видно от
изложеното по-горе и давностният срок не е изтекъл и към
момента на подаване на исковата молба в съда – на 13.07.2020 г.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни решения се състоят от две части.
С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част
се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие
от момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от
този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може
да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по
случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по
такива, които са били заварени към този момент /също – Решение № 51/21.02.2019 г.
по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то г.о. на ВКС; Решение № 363/12.11.2018 г. по
в.гр.д. № 489/2018 г. на Пернишкия ОС/.
Следователно вземанията на ответното дружество
към ищеца не са погасени по давност и исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна такава.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. С оглед изхода на същото
обаче такива се дължат само на ответника.
Последният
претендира разноски в размер на 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение /стр.29 от делото /. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
обаче и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
следва да определи възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100
лева, които следва да бъдат присъдени изцяло.
Искането за
разноски на ищеца е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.Й.Д. ,с адрес ***, против „Еос Матрикс“ ЕООД, с адрес в град
София, ул. „Рачо Петков Казанджията"№4-6, сграда Матрикс
Тауър, ет. 6, с която се иска да се признае за
установено, че ищцовата страна не дължи на ответника
следните вземания: олихвяема сума 6088,44 лв. -
главница, с падеж 17.11.2010 г.,ведно със законната лихва.която възлиза на 5
627,38 лв. и неолихвяема сума в размер на 961,56
лева,както и съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист в
полза на ответното дружество от 19.11.2010 г. по ч. гр. д. № ****/**** г. по
описа на ПРС и е било образувано изпълнително дело № **************г. по описа
на ЧСИ А.В., като преди посоченото и.д. е било образувано въз основа на същия
изпълнителен лист и изпълнително дело № 114/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б.Я.,
поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Е.Й.Д.
,с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Еос Матрикс“ ЕООД, с адрес в град
София, ул. „Рачо Петков Казанджията"№4-6, сграда Матрикс
Тауър, ет. 6 сумата от 100 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ