РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Пловдив , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Я. Табакова
при участието на секретаря Радка С. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Я. Табакова Гражданско дело №
20205330111914 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С. Н., чрез пълномощника си юрк. Х.,
против Ю. Г. Е., ЕГН ********** от гр. П., ул. ****, за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 5983/2020 г. на ПдРС, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми, както следва: главница в
размер на 820.77 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода от 19.08.2015 г. до 21.01.2019 г., обезщетение за забава в
размер на 178.75 лева за периода 31.10.2015 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.06.2020 г. - датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че за периода от 19.08.2015 г. до 21.01.2019 г. ответникът
имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална
вода за ползван от него обект, като за потребените количества вода били издадени съответни
фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало
да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът е
титуляр на партида с абонатен номер № *****, като отношенията между дружеството и
клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по
случая частно гр. дело № 5983/2020 г. на ПдРС, той в срока по чл. 414 от ГПК възразил
срещу заповедта, че не дължи изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок
по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящите установителни искове за горните суми.
Претендират се и разноските в настоящото производство.
1
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на лично ответника Ю. Г. Е., на
настоящия й адрес – гр. П., ул. ***, като в законоустановения едномесечен срок не е
постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът Ю. Г. Е. е била редовно призована за първото съдебно заседание. Същата
отново е търсена на известния по делото адрес в рамките на повече от месец, като не е била
открита, нито друго лице, съгласно да приеме книжата. Ответникът следва да се счита за
редовно призована за първото съдебно заседание, при условията на чл. 41, ал. 2 във вр. ал. 1
ГПК, като в изпратената до същата призовка, ведно с определение по чл. 140 ГПК, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 25.03.2021 г. ответникът не се е явила, не
е изпратила упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призована и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От
приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за
вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ
размер 100 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това,
ищецът в заповедното производство е претендирал адвокатско възнаграждение в размер от
100 лева, което следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. В настоящото исково
производство, в проведеното на 25.03.2021 г. открито съдебно заседание, ищецът изрично
заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца,
е 200 лева, от които 125 лева за заповедното производство и 75 лева за исковото
производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю. Г. Е., ЕГН
********** дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 820.77
лева - главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална
вода за периода 19.08.2015 г. - 21.01.2019 г. за имот, находящ се в гр. П., ул. ***и 178.75
лева - обезщетение за забава за периода 31.10.2015 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 02.06.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2986/22.06.2020 г. по ч.гр.д. №
5983/2020 г. на ПРС, II бр.с.
ОСЪЖДА Ю. Г. Е., ЕГН ********** да заплати на Водоснабдяване и Канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” №
250, следните суми: 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство
и общо 125 лева /сто двадесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 5983/2020 г. на ПРС, II бр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3