РЕШЕНИЕ
№ 11049
гр. С., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110173286 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, представлявано от AИМЕ, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответниците С. В. В., ЕГН **********, Р. В. С., ЕГН: ********** и Д. В. Д., ЕГН:
**********, тримата с адрес АДРЕС, дължат на ищеца при квоти 4/6 за С. В. В., 1/6 за Р. В.
С. и 1/6 за Д. В. Д., следните суми: сумата от 2104,75 лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до
30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: АДРЕС, отчитан под абонатен № 307854, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение –03.09.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
338,59 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2018г. до 30.08.2021 г.,
сумата от 46,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 9,65 лв. за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021
г., като сумите се разпределят както следва:
1. Ответника С. В. В. дължи сумата от 1403,17 лв.- главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за горепосочения имот, аб. №
307854, за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 225,73 лв. за периода от 15.09.2018г. до
30.08.2021 г., сумата от 30,76 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 6,43 лв. за периода от
01.10.2018г. до 30.08.2021 г.;
2. Ответника Р. В. С. дължи сумата от 350,79 лв.- главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за горепосочения имот, аб. №
1
307854, за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 56,43 лв. за периода от 15.09.2018г. до
30.08.2021 г., сумата от 7,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,61 лв. за периода от
01.10.2018г. до 30.08.2021 г.;
3. Ответника Д. В. Д. дължи сумата от 350,79 лв.- главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за горепосочения имот, аб. №
307854, за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 56,43 лв. за периода от 15.09.2018г. до
30.08.2021 г., сумата от 7,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,61 лв. за периода от
01.10.2018г. до 30.08.2021 г..
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от ФИРМА, като начисляваните месечни суми са прогнозни
и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
отчет.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като
излага съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и правят възаржение за погасителна давност на
задължението.
С определение от 11.05.2022 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца ФИРМА.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба.
Ответниците, редовно призовани не се явяват и не се представляват.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 51782/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от 2104,75 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „СуАДРЕС4,, инсталация **********/аб. № 307854, ведно
със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 338,59 лв.
за периода от 15.09.2018г. до 30.08.2021 г., сумата от 46,14 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на на 9,65 лв.
за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021 г. С възражение от 23.09.2021 г. ответниците са
оспорили вземането с мотив, че не дължат.
2
Съгласно акт за сключен граждански брак №859/13.07.1967г. на НС, РИС В. Л, окръг
, В. Д. В. и С. В. Ц са сключили граждански брак на 13.07.1967г.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 02.04.1980г., Величко Д. В. е
признат за собственик на процесния недвижим имот, предствляващ ап. №214, находящ се в
АДРЕС.
Съгласно удостоврение за наследници на В. Д. В., последният е починал на
11.02.2016г., като е оставил за свои законни наследници С. В. В.- съпруга, Р. В. С.- дъщеря и
Д. В. Д.- син.
На 17.09.2020г. С. В. В. е подала до ищцовото дружество завление-декларация за
промяна на партидата за доставка на топлинна енергия на процесния имот. Представени са
заявление до ищеца от Д. В. Д. и от Р. В. С..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ФИРМА на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от ОС на ЕС от АДРЕС,, ведно със списък на
етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в
сградата да бъде извършвано от ФИРМА и със същото да се сключи договор. Такъв е
сключен на 08.11.2007г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение
и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 02.11.2007г.
По делото е приети 3бр. индивидуални справки за дялово разпределение, представени
от „Техем Сървисис“ ООД за периода от 01.05.17г. до 30.04.18г., от 01.05.18г. до 30.04.19г.
и от 01.05.19г. до 30.04.20г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2018г., съобщение към фактура №
**********/31.07.2019г., дебитно известие №**********/31.08.2019г., съобщение към
фактура № **********/31.07.2020г. за процесния период и справка за задължения на
абонатен № **********.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
ФИРМА. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия
в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2661,04 лв.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От приетите по делото акт за сключен граждански брак №859/13.07.1967г.,
Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 02.04.1980г. и удостоврение за
наследници на Величко Д. В. се установява, че ответниците са наследници на починалия
Величко Д. В., като доколкото същия е бил женен за отв. С. В. към датата на констативния
нотариален акт за правото на собственост върху имота, същия е придобит в режим на СИО
от двамата съпрузи, като след смъртта на Величко В., имота е станал съсобствен между
ответниците при дялове 4/6 ид.ч. за С. В. и по 1/6 ид. ч. за децата на починалия- Р. С. и Д.
Д.. С оглед на това, по делото се установява по категоричен начин, че за процесния период
ответниците са били собственици на процесния недвижим имот, за който ищцовото
3
дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на тях е
налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 ЗЕ, като
собственици на процесния имот при квоти 4/6 за С. В., 1/6 за Р. С. и 1/6 за Д. Д..
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с решение на КЕВР. Доводите в противната
насока, поддържани от ответниците, съдът отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.07.2017г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.07.2017г. до
30.04.2020 г. сумата за изразходвана ТЕ е 2661,04 лв.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 307854, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Предвид горното, съдът приема, че през исковия период ищцовото дружество е
доставило за имота на ответниците топлинна енергия на стойност 2661,04 лв., като по
делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците.
Съобразно притежаваните от ответниците идеални части, сумата се разпределя, както
следва: С. В. дължи сумата от 1774,02 лв., а Р. С. и Д. Д. дължат сумата от по 443,51 лв.
Възражението на ответниците за погасяване на претендираната сума по давност,
съдът намира за неоснователно. Предявеният иск е за период от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 03.09.2021
г. С оглед на това и на предвидените в ОУ срокове за плащане, а и а именно 45-дни срок
след изтичане на периода, за който се отнасят / чл.33, ал.1/, следва да се приеме, че с
подаване на заявлението на 03.09.2021 г. и с предявяване на иска по чл. 422 ГПК., ищецът е
прекъснал течащата погасителна давност, като погасени по давност са всички негови
вземания за преди м.07.2018 г., а сумата по първата фактура №**********/31.07.2018г.,
касаеща процесния отчетен период, находяща се на л. 32 от делото е със срок за плащане
14.09.2018 г. По арг. на чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането
е станало изискуемо, а това в случая е крайния момент на срока за плащане за начислените
суми - 14.09.2018 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за главница се явяват
4
основателни и доказани в пълен размер, поради което същите следва да бъдат уважени
изцяло.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня посочен, като краен срок за заплащане на фактурата. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява доказан за периода от 15.09.2018 г. /след датата на срока за плащане по
фактура №**********/31.07.2018 г./ до 30.08.2021 г., която сума, съобразно заключението
по ССЕ, възлиза на сума в размер на 348,99 лв., която сума, съобразно притежаваните от
ответниците идеални части, се разпределя, както следва: С. В. дължи сумата от 232,66 лв., а
Р. С. и Д. Д. дължат сумата от по 58,17 лв. Или предявените искове за обезщетение за забава
се явяват основателни и доказани в пълен размер, поради което същите следва да бъдат
уважени изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР ФИРМА. Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да се
отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 51782/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът Снежана В. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 256,13 лв., от които сумата от
106.13 лв. за внесена държавна такса, 100 лв. за депозит за експертизи и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Всеки от двамата ответника Р. С. и Д. Д. следва да заплати
на ищеца разноски в общ размер на по 250,00 лв., от които сумата от 100 лв. за внесена
държавна такса, 100 лв. за депозит за експертизи и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. В., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, че дължи на ФИРМА, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от AИМЕ, сумата от 1403,17 лв. /хиляда четиристотин и три лева
и 17 стотинки/, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес:АДРЕС,
вх.Г, ет.7, ап.214, аб. № 307854, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –03.09.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 225,73 лв. /двеста двадесет и пет лева и 73 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 30.08.2021 г., за които
суми е издадена Заповед №11418/15.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 51782/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца суми за дялово разпределение, както следва:
сумата от 30,76 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
5
периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 6,43 лв. за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021
г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. В. С., ЕГН: **********, с
адрес АДРЕС, че дължи на ФИРМА, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от AИМЕ, сумата от 350,79 лв. /триста и петдесет лева и 79
стотинки /, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: АДРЕС,
аб. № 307854, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –03.09.2021 г. до окончателното плащане на дължимото
и сумата от 56,43 лв. /петдесет и шест лева и 43 стотинки/, представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2018г. до 30.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№11418/15.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
51782/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца суми за дялово разпределение, както следва: сумата от 7,69 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 1,61 лв. за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. Д., ЕГН: **********, с
адресАДРЕС че дължи на ФИРМА, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от AИМЕ, сумата от 350,79 лв. /триста и петдесет лева и 79
стотинки /, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: АДРЕС ,
аб. № 307854, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –03.09.2021 г. до окончателното плащане на дължимото
и сумата от 56,43 лв. /петдесет и шест лева и 43 стотинки/, представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2018г. до 30.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№11418/15.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
51782/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца суми за дялово разпределение, както следва: сумата от 7,69 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 1,61 лв. за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021 г.
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“
ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. С., уАДРЕС представлявано
от АИМЕ, сумата от 256,13 лв. (двеста петдесет и шест лева и 13 стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 51782/2021
г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. „СуАДРЕС4, да заплати
на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. С., уАДРЕС
представлявано от AИМЕ, сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 51782/2021 г. по описа на
СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. „СуАДРЕС4, да заплати
на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. С., уАДРЕС
представлявано от AИМЕ, сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 51782/2021 г. по описа на
СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач ФИРМА.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
6
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 51782/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7